Не училището, а добрият учител дава образованието
„ Радиоприемница “ се завръща в ефира с цялостна раница с завладяващи, надяваме се и потребни тематики и събеседници. Преди старта на новата образователната година взехме решение да проверим наличието на раниците на новите първокласници. Какви новости чакат учениците и техните преподаватели през образователната 2018/2019 година? Ще стигнат ли учителите за всички, които ще прекрачат учебния предел? За всичко това ще приказваме от 10-ти до 14 септември в „ Радиоприемница “.
Всеки от нас е имал своя обичан преподавател и евентуално той е поставил най-силния отпечатък в живота му. Учителят, на който се е възхищавал, на който е желал да наподобява, в който е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал визиите му за положително и зло.
А първият ни посетител тази седмица е един от най-предпочитаните начални учители - Мина Илиев . Учениците му го следват на всички места ( сега води немска паралелка в 47-о учебно заведение в София). Днес той образова и техните деца. За близо 30-годишния си опит името му се е трансформирало в легенда, а измежду възпитаниците му няма неуспели.
Тази благосклонност може да се изясни с любовта към децата – признава господин Илиев, – на умеенето да разбираш децата и да им помагаш.
Игровият миг наложително би трябвало да участва при заниманията в час, разкрива част от своя педагогичен способ, който се е потвърдил във времето с триумфите на децата.
Моята работа е в учебно заведение да се свърши всичко, не е нужно и родителите да се занимават с уроците.
Казва, че няма дете, които може да го ядоса.
Домашни дава доста рядко, за събота и неделя. Децата би трябвало да имат детство, да играят.
Мина Илиев не не помни да означи и някои от минусите на просветителната ни система – демотивацията на учителите, бягството им в частни школи или в други сфери на изява, административните формалности, които също изискват време и усилия… „ Матурите “ в четвърти клас не е същинско външно оценяване, тъй като се прави от сътрудници в самото учебно заведение.
Усмихва се нееднозначно на предлагането да се привлекат преподавателски фрагменти с едногодишен курс.
При нас, учителите (за разлика от лекарите) грешките се виждат след години и тогава нищо не може да се поправи…
За мен най-важното е децата са ограмотени, научени, възпитани и здрави.
И е уверен - не учебното заведение прави (дава) образованието, а положителният учител…
Понякога се случва да приказва с децата повече, в сравнение с личните им родители. Търсят го когато и да е на деня
Готов е да одобри и новите неща в системата, само че единствено когато мине през ръчичката и главичката на детето…
Чуйте повече по тематиката в диалога на Катя Василева с Мина Илиев.
Всеки от нас е имал своя обичан преподавател и евентуално той е поставил най-силния отпечатък в живота му. Учителят, на който се е възхищавал, на който е желал да наподобява, в който е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал визиите му за положително и зло.
А първият ни посетител тази седмица е един от най-предпочитаните начални учители - Мина Илиев . Учениците му го следват на всички места ( сега води немска паралелка в 47-о учебно заведение в София). Днес той образова и техните деца. За близо 30-годишния си опит името му се е трансформирало в легенда, а измежду възпитаниците му няма неуспели.
Тази благосклонност може да се изясни с любовта към децата – признава господин Илиев, – на умеенето да разбираш децата и да им помагаш.
Игровият миг наложително би трябвало да участва при заниманията в час, разкрива част от своя педагогичен способ, който се е потвърдил във времето с триумфите на децата.
Моята работа е в учебно заведение да се свърши всичко, не е нужно и родителите да се занимават с уроците.
Казва, че няма дете, които може да го ядоса.
Домашни дава доста рядко, за събота и неделя. Децата би трябвало да имат детство, да играят.
Мина Илиев не не помни да означи и някои от минусите на просветителната ни система – демотивацията на учителите, бягството им в частни школи или в други сфери на изява, административните формалности, които също изискват време и усилия… „ Матурите “ в четвърти клас не е същинско външно оценяване, тъй като се прави от сътрудници в самото учебно заведение.
Усмихва се нееднозначно на предлагането да се привлекат преподавателски фрагменти с едногодишен курс.
При нас, учителите (за разлика от лекарите) грешките се виждат след години и тогава нищо не може да се поправи…
За мен най-важното е децата са ограмотени, научени, възпитани и здрави.
И е уверен - не учебното заведение прави (дава) образованието, а положителният учител…
Понякога се случва да приказва с децата повече, в сравнение с личните им родители. Търсят го когато и да е на деня
Готов е да одобри и новите неща в системата, само че единствено когато мине през ръчичката и главичката на детето…
Чуйте повече по тематиката в диалога на Катя Василева с Мина Илиев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ