Да пием ли йодни таблетки при опасност от радиация?
Радиоактивният йод е едно от първите субстанции, които се отделят в атмосферата при положение на тежка повреда в атомна електроцентрала. Този йод нанася непоправими увреждания, може напълно да унищожи тъканта на щитовидната жлеза и да провокира рак.
Рак на щитовидната жлеза, тумори, остра левкемия, очни заболявания, душевен отклонения, увреждания на генетичната информация - това са единствено някои от най-тежките последствия в следствие от радиоактивно облъчване. А в случай че организмът е изложен на доста висока доза радиоактивност, даже и за напълно малко време, гибелта настава единствено след часове или най-вече след няколко дни.
Йодните таблетки: за какво би трябвало доста да внимаваме
Когато се взимат йодни таблетки, този нерадиоактивен йод се натрупва в щитовидната жлеза, като въпросният ресурс запълва депата на организма и не разрешава на рисковия радиоактивен йод да навлезе в клетките на човешкото тяло. С други думи: в случай че в точния момент организмът разполага с задоволителни количества " добър " йод, в щитовидната жлеза не остава място за неприятния радиоактивен йод и той се отделя през бъбреците.
Нашето тяло не е в положение самò да създава йод, по тази причина би трябвало да го поемаме извън - да вземем за пример с храната. Наличието на йод разрешава на щитовидната жлеза да образува значими хормони, които поддържат голям брой функционалности на организма и даже развиването на мозъка.
При атомна повреда или разрушение на атомна централа, довело до приключване на радиоактивност, е обаче безсмислено да се взимат превантивно йодни таблетки, защото щитовидната жлеза е в положение да складира йод единствено за несъмнено време.
Ненужното вдишване на високо дозиран йод може даже да е рисково, защото доста хора и без друго страдат от нараснала функционалност на щитовидната жлеза. Затова йодни таблетки не трябва да се взимат, в случай че няма непосредствена заплаха.
По данни на немското Министерство на околната среда при положение на атомна повреда има смисъл да се взимат таблетки с йод, в случай че сме на 100 километра от мястото на злополуката. Важен е обаче и моментът на приемането им. Ефектът от тях е най-силен, когато се взимат директно преди или по време на контакта с радиоактивен йод.
Смъртоносно
Радиоактивните изотопи на йод 131 и йод 133 провокират рак на щитовидната жлеза - те се отделят най-много в първите дни след атомна повреда. Други рискови съставки на радиоактивното излъчване са радионуклидите стронций 90 и цезий 137. Те се отсрочват в костната тъкан, което покачва заплахата от рак. Човешкият организъм неправилно възприема тези вещества като калций и ги вгражда в мускулната и костната тъкан. Костният мозък е този, който основава нови кръвни телца, а йонизиращото излъчване нарушава точно този развой. В резултат се стига до рак на кръвта.
Радиоактивността може да повреди и генетичната информация. В резултат се раждат деца с ужасяващи малформации, каквито светът познава от Хирошима и Нагасаки, само че и като разследване от нуклеарната повреда в Чернобил през 1986 година. Десетилетия по-късно равнището на раковите болести в засегнатите райони е с 40% по-високо от нормалното. Предполага се, че единствено в Русия са умряли 25 000 души, взели присъединяване в избавителните работи след нуклеарната повреда в Чернобил.
На процедура няма избавление от високото радиоактивно облъчване. Но е решаващо дали радиоактивните вещества са навлезли в организма или са останали единствено по повърхността му.
Автор Гудрун Хайзе
Рак на щитовидната жлеза, тумори, остра левкемия, очни заболявания, душевен отклонения, увреждания на генетичната информация - това са единствено някои от най-тежките последствия в следствие от радиоактивно облъчване. А в случай че организмът е изложен на доста висока доза радиоактивност, даже и за напълно малко време, гибелта настава единствено след часове или най-вече след няколко дни.
Йодните таблетки: за какво би трябвало доста да внимаваме
Когато се взимат йодни таблетки, този нерадиоактивен йод се натрупва в щитовидната жлеза, като въпросният ресурс запълва депата на организма и не разрешава на рисковия радиоактивен йод да навлезе в клетките на човешкото тяло. С други думи: в случай че в точния момент организмът разполага с задоволителни количества " добър " йод, в щитовидната жлеза не остава място за неприятния радиоактивен йод и той се отделя през бъбреците.
Нашето тяло не е в положение самò да създава йод, по тази причина би трябвало да го поемаме извън - да вземем за пример с храната. Наличието на йод разрешава на щитовидната жлеза да образува значими хормони, които поддържат голям брой функционалности на организма и даже развиването на мозъка.
При атомна повреда или разрушение на атомна централа, довело до приключване на радиоактивност, е обаче безсмислено да се взимат превантивно йодни таблетки, защото щитовидната жлеза е в положение да складира йод единствено за несъмнено време.
Ненужното вдишване на високо дозиран йод може даже да е рисково, защото доста хора и без друго страдат от нараснала функционалност на щитовидната жлеза. Затова йодни таблетки не трябва да се взимат, в случай че няма непосредствена заплаха.
По данни на немското Министерство на околната среда при положение на атомна повреда има смисъл да се взимат таблетки с йод, в случай че сме на 100 километра от мястото на злополуката. Важен е обаче и моментът на приемането им. Ефектът от тях е най-силен, когато се взимат директно преди или по време на контакта с радиоактивен йод.
Смъртоносно
Радиоактивните изотопи на йод 131 и йод 133 провокират рак на щитовидната жлеза - те се отделят най-много в първите дни след атомна повреда. Други рискови съставки на радиоактивното излъчване са радионуклидите стронций 90 и цезий 137. Те се отсрочват в костната тъкан, което покачва заплахата от рак. Човешкият организъм неправилно възприема тези вещества като калций и ги вгражда в мускулната и костната тъкан. Костният мозък е този, който основава нови кръвни телца, а йонизиращото излъчване нарушава точно този развой. В резултат се стига до рак на кръвта.
Радиоактивността може да повреди и генетичната информация. В резултат се раждат деца с ужасяващи малформации, каквито светът познава от Хирошима и Нагасаки, само че и като разследване от нуклеарната повреда в Чернобил през 1986 година. Десетилетия по-късно равнището на раковите болести в засегнатите райони е с 40% по-високо от нормалното. Предполага се, че единствено в Русия са умряли 25 000 души, взели присъединяване в избавителните работи след нуклеарната повреда в Чернобил.
На процедура няма избавление от високото радиоактивно облъчване. Но е решаващо дали радиоактивните вещества са навлезли в организма или са останали единствено по повърхността му.
Автор Гудрун Хайзе
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ