Общото между мутрите, чалгата, пластмасовите момичета и сегашния ни хал
Радина Ралчева има богата експертиза в региона на мениджмънта и обществените връзки. Работи в EMEA Communications Manager в американската световна корпорация Corning в Берлин и дава отговор за връзките за целия район. Носител е на грамота за принос към правозащитността и човешките права " Човек на годината " 2014.
Нека ви опиша една преживелица от предишното. Мой прочут, чужденец и огромен вложител беше дошъл в България, с цел да изследва капиталови благоприятни условия. Настанил се бе в региона на НДК. Стоя три дни. И едната вечер, когато се видяхме, имахме леко смешен диалог. Той е доста учтив и въздържан човек, внимателен чак. И ме пита дали този регион, в който се намира хотелът му, е добър регион на града. На тип почтен въпрос, само че аз незабавно усетих, че не го задава току по този начин и попитах какво има поради. А той ми сподели, че като ходил в региона (Витошка) и му направило усещане, че има доста от така наречен " работещи девойки ". Аз леко повдигнах вежди, тъй като да има, да има, само че чак пък доста... Човекът доста се сконфузи и се опита да ми дообясни, като ми сподели дискретно две млади девойки в съседство, тъй като имало доста като тях по заведенията в близост.
И по този начин картинката ми се обясни. Той говореше не за работещи девойки, а просто за девойките, които виждаме всеки ден – с екстенъшъните, спомагателните мигли, тежкия грим, инжектираните устни и тн. Само че за хората от други страни
такова обилие на " поправени " девойки е сигнал за нещо напълно друго
и той разумно беше помислил, че се намира в характерен регион на града с червени фенери. Обясних му по какъв начин стоят нещата, което докара до още по-комичния въпрос " Значи искаш да кажеш, че оня канал с полу-голите девойки, които пеят, не е някакъв специфичен сексуален канал ли? ". Да, тъкмо това желаех да кажа. Човекът беше попаднал на " перлата " на чалга музиката по това време и мислеше, че това е сексуален канал с музика. Та по този начин. Изяснявахме си кулурен и обществен подтекст, мода и тн. Самият този човек е татко на две дъщери. Най-трудно му беше да осмисли информацията, че някои девойки получават като подарък за довеждане докрай на учебно заведение пластични интервенции.
Разбира се, можете да ми кажете, че той е изключение и че неговият стандрат и обществен кръг са доста характерни. И ще бъдете прави за момента, в който се развива действието. Но другояче този човек не е наследил нито трофеи, нито благосъстояние и има доста непретенциозен генезис. Искам да кажа, че не се е родил със сребърна лъжичка в устата и не е живял в палат. Забогатява на много късна възраст. И, апропо, е един от дребното крупни вложители, които познавам, които се интересуваха (по време, когато в България тази дума рядко я загатваше някой) повече от репутацията на една компания, в сравнение с от due diligence отчета за нея.
Та този вложител изследва каквото изследва и си потегли от България,
без да реши да влага тук. Каза ми, че нещата не му наподобяват добре.
Това по времето, когато на всички нас ни изглеждаха сносно и си мислехме, че сме отлепили.
Тогава не се замислих доста над думите му, че нещата не му наподобяват добре, само че от дистанцията на времето към този момент знам какво е имал поради. Как е схванал какво следва единствено за няколко месеца изследвания и няколко дни в страната, не знам. Но очевидно беше отчел наклонност. Тенденция, която следваме настойчиво и до през днешния ден и която не ни води към по-добро бъдеще. Също като изкуствено изглеждащите девойки, чиято фасада е лъскава, само че не е ясно какво крие, по този начин и ние в някакъв миг в предишното приехме да живеем измежду декори. Сред добре изглеждаща сценография. Не стана внезапно. Постепенно стана.
Знаете ли какво е общото сред мутрите, чалгата, пластмасовите девойки и настоящия ни хал. Общото е имитацията. Чалгата е еманация на подтиснати базови пристрастености и нещо като последна форма на ваучър като за последно. Като гурме вечеря преди осъществяване на смъртно наказване. Чалгата е реплика на благополучие. Мутрите са реплика на триумф с всичките му външни атрибути и нищо от същинското наличие на триумфа, които е конструктивен. Пластмасовите девойки са реплика на живот реклама. Все едно си поръчвате мечтана кола или екзотична отмора. Само че си поръчвате в действителност външен тип по азбучник. И сегашният ни хал е реплика. Имитация на същинско общество, реплика на институции, реплика на пазарни правила, реплика на медии, реплика на закони и тн. Фасада. Както споделяше Морфей във кино лентата " Матрицата " –
" това е светът, който забулва очите ти, с цел да те остави кьорав за истината ".
Ето това е общото. Те са едно и също нещо, просто негови проявления на разнообразни равнища.
В някакъв миг в недалечното минало приехме да се преструваме, че всичко е наред. Приехме да ни вкарат в матрицата, в която е по-лесно. Някой различен взема решение вместо нас, от нас нищо не зависи, ние нямаме думата, ние не можем да променим нищо... Мантрата на безсилието е комфортно прикритие за всеки компромис, който сме създали, за всяка отстъпка, за всяко премълчаване, за всяко примирие, за всяко съглашателство, непоследователност, изменничество. Когато позволихме мутрите да ни ръководят, когато оставихме чалгата да пораства и да се възпроизвежда във всяка сфера на живота ни, когато не се съпротивлявахме на реабилитацията на ченгетата, когато предадохме правата си, допуснахме да ни опълчват, започнахме да ненавиждаме другите, наказвахме почтените, отричахме умните, тъпчехме слабите, спряхме да си оказваме помощ и да се поддържаме, някъде тогава се съгласихме да живеем в реплика. А това е мъчно нарушим пакт.
Онези, които осъзнават казуса, са прекомерно малко, с цел да влияят на болшинството.
Мнозинството пък няма метод да си признае, че са го преметнали. Вместо това от ден на ден ще се ожесточава против дръзналите да го кажат. А и кукловодите обичат фасади, тъй като това е тяхната естествена среда. Те имат потребност от фасади, тъй че не разчитайте на кукловодите да махнат декора. Не звучи осочено оптимистично, нали?
В едно общество е значимо какви модели преобладават. Защото то е система и с цел да действа добре, му би трябвало баланс. Ако тежестта се измести в едната посока и няма противопоставяне, системата става дисфункционална и стартира да възпроизвежда пороците си. И в случай че някой се надява на избавител или знамение, че да се счупи този циничен кръг, такива няма да има. Решението не е в строителите на декори, а в тези, които живеят измежду декорите.
Искаше ми се моят прочут, вложителят, да беше сбъркал. Тогава мислех, че бърка. По всичко изглеждаше, че бърка. Така е с фасадите, те са там, с цел да наподобяват добре, да те подмамят и да се успокоиш. За да щракне клопката.
Но пък има добра вест. И това ще отмине. Просто ще е с цената на няколко изхарчени генерации. Освен в случай че не съборим декорите. Тогава ще имаме други проблеми, де. Но и други благоприятни условия.
Нека ви опиша една преживелица от предишното. Мой прочут, чужденец и огромен вложител беше дошъл в България, с цел да изследва капиталови благоприятни условия. Настанил се бе в региона на НДК. Стоя три дни. И едната вечер, когато се видяхме, имахме леко смешен диалог. Той е доста учтив и въздържан човек, внимателен чак. И ме пита дали този регион, в който се намира хотелът му, е добър регион на града. На тип почтен въпрос, само че аз незабавно усетих, че не го задава току по този начин и попитах какво има поради. А той ми сподели, че като ходил в региона (Витошка) и му направило усещане, че има доста от така наречен " работещи девойки ". Аз леко повдигнах вежди, тъй като да има, да има, само че чак пък доста... Човекът доста се сконфузи и се опита да ми дообясни, като ми сподели дискретно две млади девойки в съседство, тъй като имало доста като тях по заведенията в близост.
И по този начин картинката ми се обясни. Той говореше не за работещи девойки, а просто за девойките, които виждаме всеки ден – с екстенъшъните, спомагателните мигли, тежкия грим, инжектираните устни и тн. Само че за хората от други страни
такова обилие на " поправени " девойки е сигнал за нещо напълно друго
и той разумно беше помислил, че се намира в характерен регион на града с червени фенери. Обясних му по какъв начин стоят нещата, което докара до още по-комичния въпрос " Значи искаш да кажеш, че оня канал с полу-голите девойки, които пеят, не е някакъв специфичен сексуален канал ли? ". Да, тъкмо това желаех да кажа. Човекът беше попаднал на " перлата " на чалга музиката по това време и мислеше, че това е сексуален канал с музика. Та по този начин. Изяснявахме си кулурен и обществен подтекст, мода и тн. Самият този човек е татко на две дъщери. Най-трудно му беше да осмисли информацията, че някои девойки получават като подарък за довеждане докрай на учебно заведение пластични интервенции.
Разбира се, можете да ми кажете, че той е изключение и че неговият стандрат и обществен кръг са доста характерни. И ще бъдете прави за момента, в който се развива действието. Но другояче този човек не е наследил нито трофеи, нито благосъстояние и има доста непретенциозен генезис. Искам да кажа, че не се е родил със сребърна лъжичка в устата и не е живял в палат. Забогатява на много късна възраст. И, апропо, е един от дребното крупни вложители, които познавам, които се интересуваха (по време, когато в България тази дума рядко я загатваше някой) повече от репутацията на една компания, в сравнение с от due diligence отчета за нея.
Та този вложител изследва каквото изследва и си потегли от България,
без да реши да влага тук. Каза ми, че нещата не му наподобяват добре.
Това по времето, когато на всички нас ни изглеждаха сносно и си мислехме, че сме отлепили.
Тогава не се замислих доста над думите му, че нещата не му наподобяват добре, само че от дистанцията на времето към този момент знам какво е имал поради. Как е схванал какво следва единствено за няколко месеца изследвания и няколко дни в страната, не знам. Но очевидно беше отчел наклонност. Тенденция, която следваме настойчиво и до през днешния ден и която не ни води към по-добро бъдеще. Също като изкуствено изглеждащите девойки, чиято фасада е лъскава, само че не е ясно какво крие, по този начин и ние в някакъв миг в предишното приехме да живеем измежду декори. Сред добре изглеждаща сценография. Не стана внезапно. Постепенно стана.
Знаете ли какво е общото сред мутрите, чалгата, пластмасовите девойки и настоящия ни хал. Общото е имитацията. Чалгата е еманация на подтиснати базови пристрастености и нещо като последна форма на ваучър като за последно. Като гурме вечеря преди осъществяване на смъртно наказване. Чалгата е реплика на благополучие. Мутрите са реплика на триумф с всичките му външни атрибути и нищо от същинското наличие на триумфа, които е конструктивен. Пластмасовите девойки са реплика на живот реклама. Все едно си поръчвате мечтана кола или екзотична отмора. Само че си поръчвате в действителност външен тип по азбучник. И сегашният ни хал е реплика. Имитация на същинско общество, реплика на институции, реплика на пазарни правила, реплика на медии, реплика на закони и тн. Фасада. Както споделяше Морфей във кино лентата " Матрицата " –
" това е светът, който забулва очите ти, с цел да те остави кьорав за истината ".
Ето това е общото. Те са едно и също нещо, просто негови проявления на разнообразни равнища.
В някакъв миг в недалечното минало приехме да се преструваме, че всичко е наред. Приехме да ни вкарат в матрицата, в която е по-лесно. Някой различен взема решение вместо нас, от нас нищо не зависи, ние нямаме думата, ние не можем да променим нищо... Мантрата на безсилието е комфортно прикритие за всеки компромис, който сме създали, за всяка отстъпка, за всяко премълчаване, за всяко примирие, за всяко съглашателство, непоследователност, изменничество. Когато позволихме мутрите да ни ръководят, когато оставихме чалгата да пораства и да се възпроизвежда във всяка сфера на живота ни, когато не се съпротивлявахме на реабилитацията на ченгетата, когато предадохме правата си, допуснахме да ни опълчват, започнахме да ненавиждаме другите, наказвахме почтените, отричахме умните, тъпчехме слабите, спряхме да си оказваме помощ и да се поддържаме, някъде тогава се съгласихме да живеем в реплика. А това е мъчно нарушим пакт.
Онези, които осъзнават казуса, са прекомерно малко, с цел да влияят на болшинството.
Мнозинството пък няма метод да си признае, че са го преметнали. Вместо това от ден на ден ще се ожесточава против дръзналите да го кажат. А и кукловодите обичат фасади, тъй като това е тяхната естествена среда. Те имат потребност от фасади, тъй че не разчитайте на кукловодите да махнат декора. Не звучи осочено оптимистично, нали?
В едно общество е значимо какви модели преобладават. Защото то е система и с цел да действа добре, му би трябвало баланс. Ако тежестта се измести в едната посока и няма противопоставяне, системата става дисфункционална и стартира да възпроизвежда пороците си. И в случай че някой се надява на избавител или знамение, че да се счупи този циничен кръг, такива няма да има. Решението не е в строителите на декори, а в тези, които живеят измежду декорите.
Искаше ми се моят прочут, вложителят, да беше сбъркал. Тогава мислех, че бърка. По всичко изглеждаше, че бърка. Така е с фасадите, те са там, с цел да наподобяват добре, да те подмамят и да се успокоиш. За да щракне клопката.
Но пък има добра вест. И това ще отмине. Просто ще е с цената на няколко изхарчени генерации. Освен в случай че не съборим декорите. Тогава ще имаме други проблеми, де. Но и други благоприятни условия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ