Ивайло до Ивайло: На нашите „царе“ въображението стига до пердета...
Радев „ го играел цар “… А Бойко Борисов не се ли изживява като монарх към този момент двайсетина години? С държавния аероплан возеше футболистите на „ Бистришките тигри “, затваряше се в ловни стопанства и в крепостите на доверени боляри, пардон олигарси, играеше карти с тях, в резиденцията водеше нежни същества под маската на Мата Хари, тъй като „ аз съм човек с човешки потребности “…
Преди ден Борисов привикал служебния боен министър Атанас Запрянов и му дал скъпи инструкции какво да прави и какво да приказва. В казармения речник това се назовава „ набиване на канчето “, само че да оставим военния диалект на запасните полковници Димитър Стоянов и Гълъб Донев, дето пърхат край Радев… На тях им приляга.
Сюжетът с „ националния цар “ към този момент е игран у нас. През пролетта на 1278 година бунтовникът Ивайло, именуван от византийския летописец Георги Пахимер Лахана (зелка) и „ елементарен селяндур “ е коронован за цар във Велико Търново, тъй като се оженил за вдовицата на Константин Тих, който преди този момент умъртвил, Мария Кантакузина.
Преди това „ елементарния селяндур “ омайвал небогати жители с изказвания, че е „ определен от божието предназначение да поведе народа си към протест “. Немалко хора му се вързали и по този начин Ивайло събрал немалка армия. Няколко години в действителност жънел триумфи, само че в последна сметка неумението му да ръководи страна и да договаря с непознати владетели и военачалници, довели до разумния край – татарския хан Ногай му отрязал „ зелката “, безусловно. Да делиш креват с хитра жена поради един престол не постоянно е безвредно.
И не са единствено Радев и Борисов в прегръдките на комплексите да „ го играят цар “. Вижте единствено искрящия взор на Костя Костадинов и монолозите му в кресчендо – тръпки да те побият. Ами „ царчетата “ Тошко Йорданов и Станислав Балабанов от дружинката на мятащия мълнии като истински Иван Грозни – Слави Трифонов?
Всички те вървят по стъпките на царувалия 34 години „ правешки шмекер “ Тодор Живков, който се изживяваше като цар с короната на общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Беше си подсигурил цялата власт посредством Чл.1 на конституцията, известна като „ живкова конституция “.
В момента има най-малко трийсетина претенденти да царуват в царство с има-няма 6 милиона население. Много водач, малко индианец, както би се изразил Винету след втората манерка с огнена вода...
В английската комедия „ Монти Пайтън и Свещения Граал “ има такава сценка:
Кралят: Един ден, момче, всичко това ще е твое.
Принц Хърбърт: Кое, пердетата ли?
Кралят: Не, не пердетата, момче.
Нашите пишман-царе, пристигнали напряко от народа, по този начин и не стигат повече от пердетата на резиденцията в Бояна. И девизът им е: „ Гепи “.
Ужасно шоу с доста ужасни последствия.
А мракът е така близо.
Огнян Стефанов
Преди ден Борисов привикал служебния боен министър Атанас Запрянов и му дал скъпи инструкции какво да прави и какво да приказва. В казармения речник това се назовава „ набиване на канчето “, само че да оставим военния диалект на запасните полковници Димитър Стоянов и Гълъб Донев, дето пърхат край Радев… На тях им приляга.
Сюжетът с „ националния цар “ към този момент е игран у нас. През пролетта на 1278 година бунтовникът Ивайло, именуван от византийския летописец Георги Пахимер Лахана (зелка) и „ елементарен селяндур “ е коронован за цар във Велико Търново, тъй като се оженил за вдовицата на Константин Тих, който преди този момент умъртвил, Мария Кантакузина.
Преди това „ елементарния селяндур “ омайвал небогати жители с изказвания, че е „ определен от божието предназначение да поведе народа си към протест “. Немалко хора му се вързали и по този начин Ивайло събрал немалка армия. Няколко години в действителност жънел триумфи, само че в последна сметка неумението му да ръководи страна и да договаря с непознати владетели и военачалници, довели до разумния край – татарския хан Ногай му отрязал „ зелката “, безусловно. Да делиш креват с хитра жена поради един престол не постоянно е безвредно.
И не са единствено Радев и Борисов в прегръдките на комплексите да „ го играят цар “. Вижте единствено искрящия взор на Костя Костадинов и монолозите му в кресчендо – тръпки да те побият. Ами „ царчетата “ Тошко Йорданов и Станислав Балабанов от дружинката на мятащия мълнии като истински Иван Грозни – Слави Трифонов?
Всички те вървят по стъпките на царувалия 34 години „ правешки шмекер “ Тодор Живков, който се изживяваше като цар с короната на общоприет секретар на Българска комунистическа партия. Беше си подсигурил цялата власт посредством Чл.1 на конституцията, известна като „ живкова конституция “.
В момента има най-малко трийсетина претенденти да царуват в царство с има-няма 6 милиона население. Много водач, малко индианец, както би се изразил Винету след втората манерка с огнена вода...
В английската комедия „ Монти Пайтън и Свещения Граал “ има такава сценка:
Кралят: Един ден, момче, всичко това ще е твое.
Принц Хърбърт: Кое, пердетата ли?
Кралят: Не, не пердетата, момче.
Нашите пишман-царе, пристигнали напряко от народа, по този начин и не стигат повече от пердетата на резиденцията в Бояна. И девизът им е: „ Гепи “.
Ужасно шоу с доста ужасни последствия.
А мракът е така близо.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ