Летищата биха могли да помогнат на извънземните да открият Земята
Радарните системи, употребявани от цивилен летища и военни интервенции, може несъзнателно да разкриват съществуването на нашата планета на евентуални „ извънземни наблюдаващи “ , оповестява.
Това е заключението на изследване, показано на Националната астрономическа среща 2025 на Кралското астрономическо сдружение (RAS) в Дърам, Англия.
Изследователите пресметнали, че световни авиационни центрове като интернационалното летище JFK в Ню Йорк и лондонските Хийтроу и Гетуик в Англия биха могли да служат като „ софтуерни подписи “ – или улики за нашето битие – за извънземен живот.
„ Неволното електромагнитно приключване “ от летищни радари и военни радарни системи може да бъде „ намерено на междузвездни дистанции “ , означават откривателите.
Ръководителят на проучването и астрофизик Рамиро Саиде от Университета в Манчестър съобщи в изказване: „ Нашите открития демонстрират, че радарните сигнали – генерирани несъзнателно от всяка планета с напреднали технологии и комплицирана авиационна система – биха могли да работят като повсеместен знак за образован живот “ .
Alien Landing Strips? Airports Could Guide Aliens to Earth, Study Suggests
— NDTV (@ndtv)
В своето изследване екипът преглежда по какъв начин електромагнитното приключване би могло да наподобява за извънземни, които са на разстояние до 200 светлинни години от Земята, в случай че разполагат с най-съвременни радиотелескопи като нашия.
(На доктрина това би посочило и до каква степен бихме могли да стигнем, с цел да открием извънземни, еволюирали да употребяват сходно равнище на технологии.)
Изследователите следили какъв брой забележими биха били тези радарни сигнали от близки звезди, като звездата на Барнард и AU Microscopii, като симулирали по какъв начин сигналите се популяризират от Земята във времето и пространството.
На по-малко от 6 светлинни години разстояние, звездата на Барнард е „ най-близката единична звезда до нашето слънце и най-бързо движещата се “, до момента в който AU Microscopii се намира на по-малко от 32 светлинни години от Земята и е измежду най-младите планетарни системи, следени в миналото от астрономите, съгласно НАСА.
Изследователите пресметнали, че радарните системи на летищата, които следят небето за самолети, изпращат смесен радиосигнал от 2x10 15 (две, последвани от 15 нули) вата, което е задоволително, с цел да бъде уловено на разстояние до 200 светлинни години от телескопи, сравними с телескопа „ Грийн Банк “ в Западна Вирджиния.
Ако сложим това разстояние в подтекст, най-близкият евентуално населен свят отвън нашата слънчева система е Проксима Кентавър b, който е на четири светлинни години разстояние и към момента би лишил на галактически транспортен съд, употребяващ актуалните технологии, хиляди години, с цел да стигне до там.
Radar systems like those used at airports may be inadvertently revealing our existence to advanced extraterrestrial civilisations.
— IFLScience (@IFLScience)
Военните радарни системи, които са по-фокусирани и ориентирани и основават неповторими модели, като да вземем за пример лъч на фар, обхващащ небето, имат насъбрана пикова емисия, достигаща към 1x10 14 (единица, последвана от 15 нули) вата в обещано зрително поле на наблюдаващия.
„ Това би изглеждало „ явно изкуствено за всеки, който следи от междузвездни дистанции с мощни радиотелескопи “ , означи Кайсе Саид.
„ Всъщност тези военни сигнали могат да наподобяват до 100 пъти по-силни от избрани точки в космоса, според от това къде се намира наблюдаващият “ , добави той.
Саид означи, че резултатите от последното изследване също по този начин усъвършенстват разбирането ни за това по какъв начин човешките технологии могат да бъдат следени от Космоса.
„ Като научим по какъв начин нашите сигнали пътуват през космоса, ние получаваме скъпа информация за това по какъв начин да защитим радиочестотния набор за връзки и да проектираме бъдещи радарни системи “, добави съавторът на публикацията и професор астроном от Манчестър Майкъл Гарет.
„ Методите, създадени за моделиране и разкриване на тези слаби сигнали, могат да бъдат употребявани и в астрономията, планетарната отбрана и даже при наблюдаване на въздействието на човешките технологии върху нашата галактическа среда “ .
Саид заключи: „ По този метод нашата работа поддържа както научното търсене на отговор на въпроса „ Сами ли сме? “, по този начин и практическите старания за ръководство на въздействието на технологиите върху нашия свят и оттатък него. “
Това е заключението на изследване, показано на Националната астрономическа среща 2025 на Кралското астрономическо сдружение (RAS) в Дърам, Англия.
Изследователите пресметнали, че световни авиационни центрове като интернационалното летище JFK в Ню Йорк и лондонските Хийтроу и Гетуик в Англия биха могли да служат като „ софтуерни подписи “ – или улики за нашето битие – за извънземен живот.
„ Неволното електромагнитно приключване “ от летищни радари и военни радарни системи може да бъде „ намерено на междузвездни дистанции “ , означават откривателите.
Ръководителят на проучването и астрофизик Рамиро Саиде от Университета в Манчестър съобщи в изказване: „ Нашите открития демонстрират, че радарните сигнали – генерирани несъзнателно от всяка планета с напреднали технологии и комплицирана авиационна система – биха могли да работят като повсеместен знак за образован живот “ .
Alien Landing Strips? Airports Could Guide Aliens to Earth, Study Suggests
— NDTV (@ndtv)
В своето изследване екипът преглежда по какъв начин електромагнитното приключване би могло да наподобява за извънземни, които са на разстояние до 200 светлинни години от Земята, в случай че разполагат с най-съвременни радиотелескопи като нашия.
(На доктрина това би посочило и до каква степен бихме могли да стигнем, с цел да открием извънземни, еволюирали да употребяват сходно равнище на технологии.)
Изследователите следили какъв брой забележими биха били тези радарни сигнали от близки звезди, като звездата на Барнард и AU Microscopii, като симулирали по какъв начин сигналите се популяризират от Земята във времето и пространството.
На по-малко от 6 светлинни години разстояние, звездата на Барнард е „ най-близката единична звезда до нашето слънце и най-бързо движещата се “, до момента в който AU Microscopii се намира на по-малко от 32 светлинни години от Земята и е измежду най-младите планетарни системи, следени в миналото от астрономите, съгласно НАСА.
Изследователите пресметнали, че радарните системи на летищата, които следят небето за самолети, изпращат смесен радиосигнал от 2x10 15 (две, последвани от 15 нули) вата, което е задоволително, с цел да бъде уловено на разстояние до 200 светлинни години от телескопи, сравними с телескопа „ Грийн Банк “ в Западна Вирджиния.
Ако сложим това разстояние в подтекст, най-близкият евентуално населен свят отвън нашата слънчева система е Проксима Кентавър b, който е на четири светлинни години разстояние и към момента би лишил на галактически транспортен съд, употребяващ актуалните технологии, хиляди години, с цел да стигне до там.
Radar systems like those used at airports may be inadvertently revealing our existence to advanced extraterrestrial civilisations.
— IFLScience (@IFLScience)
Военните радарни системи, които са по-фокусирани и ориентирани и основават неповторими модели, като да вземем за пример лъч на фар, обхващащ небето, имат насъбрана пикова емисия, достигаща към 1x10 14 (единица, последвана от 15 нули) вата в обещано зрително поле на наблюдаващия.
„ Това би изглеждало „ явно изкуствено за всеки, който следи от междузвездни дистанции с мощни радиотелескопи “ , означи Кайсе Саид.
„ Всъщност тези военни сигнали могат да наподобяват до 100 пъти по-силни от избрани точки в космоса, според от това къде се намира наблюдаващият “ , добави той.
Саид означи, че резултатите от последното изследване също по този начин усъвършенстват разбирането ни за това по какъв начин човешките технологии могат да бъдат следени от Космоса.
„ Като научим по какъв начин нашите сигнали пътуват през космоса, ние получаваме скъпа информация за това по какъв начин да защитим радиочестотния набор за връзки и да проектираме бъдещи радарни системи “, добави съавторът на публикацията и професор астроном от Манчестър Майкъл Гарет.
„ Методите, създадени за моделиране и разкриване на тези слаби сигнали, могат да бъдат употребявани и в астрономията, планетарната отбрана и даже при наблюдаване на въздействието на човешките технологии върху нашата галактическа среда “ .
Саид заключи: „ По този метод нашата работа поддържа както научното търсене на отговор на въпроса „ Сами ли сме? “, по този начин и практическите старания за ръководство на въздействието на технологиите върху нашия свят и оттатък него. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ