Радарни снимки на полярните шапки на Марс сочат, че преди

Радарни фотоси на полярните шапки на Марс сочат, че преди към 375 000 години на Червената планета е завършил ледников интервал, от който той последователно излиза през днешния ден, излиза наяве от публикация, оповестена в Science.

„ Климатът на Марс се е променял доста по-силно, в сравнение с Земята, защото неговата ос на въртене се „ клати “ доста повече, в сравнение с нашата планета. Затова в предишното Марс може да е изглеждал напълно не по този начин, какъвто го виждаме през днешния ден “, споделя Айзък Смит (Isaac Smith) от Югоизточния проучвателен институт в Боулдър (САЩ).

Смит и сътрудниците му отрили, че в относително неотдавнашното минало на Марс е царял ледников интервал, от който Червената планета последователно се „ съвзема “, като изучили данните, събрани от сондата MRO при проучването на залежите от воден лед на северния полюс на Червената планета.

Както изясняват учените, ледниковите интервали на Марс настъпват не когато на полюсите е студено, а назад – когато там е топло, защото относително топлият климат способства за образуването на мобилни находища лед и тяхното „ претакане “ в междинните ширини на Червената планета. По време на междуледниковата ера на полюсите на Марс царува мраз, който способства за повишаването на масата и размера на ледовете за сметка на водата, изпаряваща се в междинните ширини.

Настъпването на ледовете в „ топлите “ интервали и тяхното подчинение в „ студените “ времена съгласно Смит би трябвало да оставят следи на повърхността на Марс, забележими за радарите и оптичните принадлежности на орбиталните сонди. Освен това следи от подчинение и придвижване на ледниците може да се открият и в самите ледове на полюса, като се пресметна скоростта, с която те са се натрупвали или се натрупват.

Като анализирали стотици радарни фотоси от MRO и изображения от сондите от серията „ Викинг “ преди повече от 35 години, учените стигнали до извода, че Марс се е намирал в плен на ледников интервал относително скоро – преди към 370-375 хиляди години.

За времето на отстъпването на ледниците на полюсите са се натрупали повече от 87 000 куб. м воден лед, което би било задоволително да покрие цялата повърхнина на Червената планета с 60-сантиметров пласт вода.

Подобни ресурси вода били изненада за учените, които очаквали да видят три пъти по-малко лед, в сравнение с демонстрират данните от инструментите на MRO.

Според Смит топенето на Марс продължава и през днешния ден, за което приказват неотдавна откритите следи от придвижване на. Бъдещите наблюдения на ледниците съгласно планетолога ще ни оказват помощ да разберем по какъв начин ще наподобява Марс в близко бъдеще и по какъв начин тези промени се отразяват на неговата обитаемост.