Рачо Петров се крие зад псевдонима Шарл.Тлъсти комисионни за фалшиви

Куршумената афера

Рачо Петров се крие зад псевдонима Шарл.Тлъсти комисионни за подправени патрони
Цяло десетилетие България се вълнува по какъв начин е хързулната родната армия

Оръжейните афери периодичен се появяват по хълмовете на времето. Първата скандализира публичното пространство при започване на ХХ век. Тогава внасяме от странство подправени патрони за войската. Гърмят като кьорфишеци, само че двама висши офицери прибират тлъсти комисионни.

През 1903 година Министерският съвет отпуска на военния министър Михаил Савов заем от 400 000 лв. за боеприпаси. Той обаче се мръщи, желае двойно повече пари. На 6 май в премиерското кресло сяда Рачо Петров, който е с пагони като Савов. Цар Рачо, както го назовават, надълбоко бърка в държавната хазна и вади няколко милиона за военни доставки.

Савов незабавно подрежда да се поканят в София представители на оръжейните компании “Келер ”, “Рот ” и “Вайс ”. Последната е рекламирана от нейния софийски сътрудник Илия Киселов. За австрийската “Вайс ” ходатайстват и някои политически другари.

Инспекторът по артилерията обаче твърди, че тази фабрика прави консерви и преносими фурни. Нейният завод за патрони и гилзи е нов и слабопроизводителен, предизвестява оръжейникът.

С тайнствени причини Манфред Вайс преборва конкуренцията. На 16 август артилерийската ревизия го вика от Будапеща да подпише договор за доставка на 10 милиона патрона. На Вайс не му се мърда от Европа и напряко праща парафиран контракт. Михаил Савов поставя името си под документа.

За Будапеща отпътува комисия да одобри стоката. На 27 август нейният ръководител сигнализира София, че няма какво да се приема. Патрони липсват, написа в депешата.

“От този миг става очевидно - откриват по-късно проверяващите, - че фабриката не може да извърши отговорностите си по доставката на готовите патрони, тъй като австрийското държавно управление, както това можеше да се допуска още през цялото време, не е желало да отпусне старите си патрони из своите военни хранилища. А точно тези патрони са били законтрактувани сред Военното министерство и компанията на М. Вайс! ”

Сделката е потопена в масонска загадъчност. Кореспонденцията сред Будапеща и София е шифрована, а корумпираните употребяват тайни имена. Рачо Петров се крие зад псевдонима Шарл, Михаил Савов е закодиран като Жан.

Михаил Савов е закодиран като Жан.

Аферата върти пратеникът на компанията Фон Вал, а черната работа прави Илия Киселов. Рушветите са завършени като “тестаменти ” с разнообразни суми. Те се подвигат или падат според от договаряната цена за мунициите.

“Лицата, на които трябваше да се дава провизионът, бяха министрите Шарл-Петров и Жан-Савов ”, сочи сътрудникът Илия и продължава разкритията: “Фон Вал дохожда няколко пъти тук и ходеше не веднъж с тях, та се разправяше ту с Петров, ту със Савов; сподели ми, че издал един тестамент за 75 000 лв., който дал на Р. Петров. ”

Това е два дни преди 16 август, когато на компанията е препоръчан нашият контракт. Киселов свидетелства за още два тестамента от 50 000 и 40 000 лв.. В ония предвоенни години левът е безценен, почтено съперничи на непознатата валута. С толкоз пари в банковата сметка си фараон освен у нас, само че и в Европа.

През 1906 година вестник “Мир ” се добира до част от документите по куршумената спекулация и почва да ги вади нескрито. В брой след брой българинът вижда в каква корупция са затънали управниците му.

За да се защитят, Рачо Петров и Михаил Савов провеждат издаването на всекидневника “Съвременен герой ”. Мисията на борческата газета е да ги брани от нападките. Освен това Шарл и Жан дават “Мир ” на прокурора.

Процесът стартира на 22 април 1906 година Макар че ползата е голям, едвам стотина щастливци с предложения могат да влязат в Окръжния съд. “Цялата зала беше безусловно претъпкана с аудитория. Заседанието се откри в 9 часа без 25 минути ”, хроникира “Съвременен герой ”.

Главният очевидец Илия Киселов признава всичко, като изнася и значими детайлности. Той твърди, че компанията “Вайс ” е предложила 150 000 лв. комисионна, с цел да няма формален търг. По този метод са отстранени съперниците “Келер ” и “Рот ”.

Въпреки че петима юристи пазят “Мир ”, Шарл и Жан са още на власт и виновният редактор на вестника е приет за клюкар. Продажен арбитър му лепва 1 месец затвор и 200 лв. санкция.

Запазено е едно писмо на Илия Киселов, в което се пазари с будапещенските си чорбаджии. Агентът на компанията предлага сумата за рушвети да се усили. Като тегли чертата кой какъв брой ще получи от оръжейната спекулация, той пресмята, че е на алено с 8500 лв.. “Де е тогава моята облага? ”, пита Илия и упорства: “Ето за какво аз Ви апелирам да увеличите с 20 000 лв. за 15 милиона лешници, всичко 176 000 франка. ”

“Прочее очаквам Вашия телеграфически отговор на следващия ден по пладне, като получите сегашното, с цел да мога вечерта да го дам на Шарл и Жан и тогава да получа от тях финален отговор ”, приключва Киселов.
Под “лешници ” отдаденият би трябвало да схваща патрони. По време на договарянията количеството и качеството на мунициите непрекъснато се менят. В един миг Шарл и Жан скланят да одобряват от “Вайс ” бракувани патрони, само че против по-висока комисионна. С тях манлихерите ще плюят на стотина метра!
Рачо Петров и Михаил Савов изкарват сътрудник Илия по-черен от дявола. “Съвременен герой ” рови негови оръжейни грехове още от Стамболово време и го жигосва: “Така щото Илия Киселов в тази ситуация се явява като един безвъзвратен рецидивист в шантажни афери. ”

На 22 февруари 1910 година депутати от опозицията и болшинството внасят предложение да се ревизират кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Назначена е комисия, която до есента изготвя отчет. Въз основа на него ХIV Народно заседание взема решение някогашните управници да бъдат изправени пред Държавен съд.

Образувано е следствено дело №1/1911 година с пълен обвинителен акт. В него гвоздеят е куршумената спекулация “Шарл-Жан ”. На стотици страници Рачо Петров и Михаил Савов са упрекнати в нарушаване на Конституцията и във щета, породена на царството за персонална изгода.

Държавният съд се събира на 1 февруари 1913 година. Цяло десетилетие след оръжейната шашма България продължава да се вълнува, по какъв начин е била хързулната родната армия. С редица процедурни хватки обаче новото ХV Народно заседание афишира съда за нереален. Шарл и Жан се изплъзват от везните на Темида.

Автор:

trud.bg