Дакота Джонсън: Аз съм безсрамна
Работя крепко, с цел да изляза от сянката на „ 50 нюанса сиво ” и неговите продължения. Но триумфът на кино лентата ми се отрази по чудноват метод. Особено е възприятието да изгубиш своята анонимност
Римейкът на „ Суспирия ” е нещо особено и ще ви изплаши същински
Работата ми носи благополучие
Дакота Джонсън е полово атрактивна, грациозна и палава холивудска антилопа с дълбоки и здрави корени в света на шоубизнеса. Тя е внучка на Типи Хедрън и щерка на Мелани Грифит и Дон Джонсън. Преди дни навърши 29 години и към този момент излиза от сянката на звездните си родители. Тя стана международна звезда с присъединяване си в противоречивата като качество, само че комерсиално приемлива еротична трилогия “50 нюанса сиво ”, “50 нюанса по-тъмно ” и “50 нюанса освободени ”.
Джонсън обича да опитва и не се опасява от рискованите планове. Тя одобри една от основните функции в римейка на хорър класиката “Суспирия ”, който направи възторг във Венеция. Филмът би трябвало да излезе до края на годината на по-широко разпространяване, а тази седмица в българските кина потегли друго заглавие с превъзходната Дакота – “Тежки времена в “Ел Роял ”.
– Дакота, по какъв начин се чувствате като третото потомство холивудска звезда?
– Странно е, а и аз не бих желала да определям себе си по този метод. Искам да си завладявам купата “актриса ”. Да приказват за мен като за изпълнителка. Израснах в тази система. Гледах по какъв начин родителите ми рабоят и от дребна желаех да върша същото, да играя функции, да бъда във филми. Това беше единственото нещо, което можех тогава. Лос Анджелис е необичайно място. Особено, когато растеш в общественост на известни и могъщи хора с проблеми. След години осъзнах какъв брой необичайно и нетрадиционно детство съм имала.
– Притесни ли Ви еротичната хармония и садо-мазо природата на “50 нюанса сиво ” – филмът, който Ви трансформира в секс-символ?
– Не. Аз съм безсрамна. Това е тайната ми. Гордея се с тези функции и с филмите, само че пристигна време да се дистанцирам от тях. Искам публиката да ме свързва и с други функции. Работя крепко, с цел да изляза от сянката на “50 нюанса сиво ” и неговите продължения. Но триумфът на кино лентата ми се отрази по чудноват метод. Особено е възприятието да изгубиш своята анонимност. Да станеш разпознаваемо лице.
Малко е необичайно какъв брой бързо бях заобиколена с внимание към триумфа на “50 нюанса сиво ”. Не бях привикнала с това. Но аз обичам да диря нови провокации и несъмнено не бих желала да бъда запомнена единствено като сензитивната кореспондентка Анастейша Стийл, пристрастена към травматично-еротичните си връзки с млад милиардер, която я бие, а на нея и харесва. Обичам да поемам опасности с функциите си. Работата ми носи благополучие.
– Доволна ли сте от партньорството си с Джони Деп в “Черна работа ”?
– О, да. Получи се много стабилен гангстерски филм. Джони беше по едно и също време заплашителен и великолепен в ролята на печално известния бостънски мафиот Уайти Бълджър. Аз изиграх относително дребна роля, само че научих доста и се веселя, че бях част от този план.
– Вие сте била модел преди да навлезете в киното. Как беше преходът от подиума към снимачната площадка?
– Приятен и наложителен. Годините на обитаване на стилния свят ми помогнаха да се усещам уверена пред обективите и в синтетична среда. Още в тийнейджърските години напуснах учебно заведение и подписах с IMG models. Снимах се в реклами за Mango, в акцията “Rising Star ” за австралийската фешън марка Wish. Беше занимателно. Но постоянно съм желала да бъда част от киното.
– Всички във филмовите среди приказват за римейка на хорър класиката “Суспирия ”, който представихте във Венеция. Толкова ли е заплашителен кино лентата?
– О, да. Никога не съм взела участие в нещо сходно. След тази роля имах си мислех, че нуждая се от терапия. В същото време бях екзалтирана и изпълнена с благополучие и адреналин по време на фотосите. Римейкът на “Суспирия ” е нещо особено и ще ви изплаши същински. За повторно работя с режисьора Лука Гуаданино и към този момент се усещам в сигурни ръце с него. Филмът създава мои обичани тематики – танци, вещици и вълшебства.
– Какво могат да чакат феновете на “Тежки времена в “Ел Роял ”, където си партнирате с Крис Хемсуърт и Джеф Бриджис?
– Едно прелестно премеждие с непредвидени сценарни решения. Да работя с тези хора е по едно и също време празненство и привилегия. Филмът е страховит и не тъй като аз вземам участие в него. Историята е за седем непознати, всеки със своите смущаващи секрети, чийто пътища се пресичат през 60-те години на предишния век край езерото Тахо в “Ел Роял ” – хотел с неприятна популярност и още по-мрачно минало. Всеки от гостите в хотела не е това, за което се показва, и всички те се оказват забъркани в една история, изпълнена с воайорство и принуждение. Самото място, ситуирано на границата сред Калифорния и Невада, много прилича на атмосферата в “Туин Пийкс ”.
– Как гледате на възхода на малкия екран?
– За разлика от доста други хора аз като че ли пропуснах влака на малкия екран. Така и не разбрах по какъв начин се случи това, по какъв начин се появиха всички тези нови качествени сериали. Сега съм напряко комплексирана по тази тематика. Толкова доста неща съм изпуснала. Май би трябвало да наваксам.
– Как подхождате към актьорския поминък?
– Аз съм от актрисите, които разчитат на импровизацията. Много одобрявам комедията, има технология в основаването и доставянето на хумористични реплики и положения, само че импровизацията е основна част от жанра. Още от млада съм привлечена от този способ. Не в това време съм голяма привърженичка на подготовката и богатото изследване за роля. Има си моменти за импровизация. Но подготовката е скелето, на което опира всичко. Един път снимах филм, в който моята героиня беше захласната от Брус Лий. И по този начин аз прочетох всичко, което има да се прочете за Брус Лий, гледах всичките му филми, попих цялата информация за живота и кариерата му. Станах експрет на тематика Брус Лий.
– Кои са обичаните Ви актриси, въодушевили Ви по пътя в киното?
– Великата Джина Роуландс е най-любимата ми актриса за всички времена. Феноменална е. Никол Кидман и Мишел Пфайфър също са незаменини и са били част от моя персонален мавзолей с обичани изпълнителки. Израснах с техните функции и филми. Те са в действителност невероятни.
Римейкът на „ Суспирия ” е нещо особено и ще ви изплаши същински
Работата ми носи благополучие
Дакота Джонсън е полово атрактивна, грациозна и палава холивудска антилопа с дълбоки и здрави корени в света на шоубизнеса. Тя е внучка на Типи Хедрън и щерка на Мелани Грифит и Дон Джонсън. Преди дни навърши 29 години и към този момент излиза от сянката на звездните си родители. Тя стана международна звезда с присъединяване си в противоречивата като качество, само че комерсиално приемлива еротична трилогия “50 нюанса сиво ”, “50 нюанса по-тъмно ” и “50 нюанса освободени ”.
Джонсън обича да опитва и не се опасява от рискованите планове. Тя одобри една от основните функции в римейка на хорър класиката “Суспирия ”, който направи възторг във Венеция. Филмът би трябвало да излезе до края на годината на по-широко разпространяване, а тази седмица в българските кина потегли друго заглавие с превъзходната Дакота – “Тежки времена в “Ел Роял ”.
– Дакота, по какъв начин се чувствате като третото потомство холивудска звезда?
– Странно е, а и аз не бих желала да определям себе си по този метод. Искам да си завладявам купата “актриса ”. Да приказват за мен като за изпълнителка. Израснах в тази система. Гледах по какъв начин родителите ми рабоят и от дребна желаех да върша същото, да играя функции, да бъда във филми. Това беше единственото нещо, което можех тогава. Лос Анджелис е необичайно място. Особено, когато растеш в общественост на известни и могъщи хора с проблеми. След години осъзнах какъв брой необичайно и нетрадиционно детство съм имала.
– Притесни ли Ви еротичната хармония и садо-мазо природата на “50 нюанса сиво ” – филмът, който Ви трансформира в секс-символ?
– Не. Аз съм безсрамна. Това е тайната ми. Гордея се с тези функции и с филмите, само че пристигна време да се дистанцирам от тях. Искам публиката да ме свързва и с други функции. Работя крепко, с цел да изляза от сянката на “50 нюанса сиво ” и неговите продължения. Но триумфът на кино лентата ми се отрази по чудноват метод. Особено е възприятието да изгубиш своята анонимност. Да станеш разпознаваемо лице.
Малко е необичайно какъв брой бързо бях заобиколена с внимание към триумфа на “50 нюанса сиво ”. Не бях привикнала с това. Но аз обичам да диря нови провокации и несъмнено не бих желала да бъда запомнена единствено като сензитивната кореспондентка Анастейша Стийл, пристрастена към травматично-еротичните си връзки с млад милиардер, която я бие, а на нея и харесва. Обичам да поемам опасности с функциите си. Работата ми носи благополучие.
– Доволна ли сте от партньорството си с Джони Деп в “Черна работа ”?
– О, да. Получи се много стабилен гангстерски филм. Джони беше по едно и също време заплашителен и великолепен в ролята на печално известния бостънски мафиот Уайти Бълджър. Аз изиграх относително дребна роля, само че научих доста и се веселя, че бях част от този план.
– Вие сте била модел преди да навлезете в киното. Как беше преходът от подиума към снимачната площадка?
– Приятен и наложителен. Годините на обитаване на стилния свят ми помогнаха да се усещам уверена пред обективите и в синтетична среда. Още в тийнейджърските години напуснах учебно заведение и подписах с IMG models. Снимах се в реклами за Mango, в акцията “Rising Star ” за австралийската фешън марка Wish. Беше занимателно. Но постоянно съм желала да бъда част от киното.
– Всички във филмовите среди приказват за римейка на хорър класиката “Суспирия ”, който представихте във Венеция. Толкова ли е заплашителен кино лентата?
– О, да. Никога не съм взела участие в нещо сходно. След тази роля имах си мислех, че нуждая се от терапия. В същото време бях екзалтирана и изпълнена с благополучие и адреналин по време на фотосите. Римейкът на “Суспирия ” е нещо особено и ще ви изплаши същински. За повторно работя с режисьора Лука Гуаданино и към този момент се усещам в сигурни ръце с него. Филмът създава мои обичани тематики – танци, вещици и вълшебства.
– Какво могат да чакат феновете на “Тежки времена в “Ел Роял ”, където си партнирате с Крис Хемсуърт и Джеф Бриджис?
– Едно прелестно премеждие с непредвидени сценарни решения. Да работя с тези хора е по едно и също време празненство и привилегия. Филмът е страховит и не тъй като аз вземам участие в него. Историята е за седем непознати, всеки със своите смущаващи секрети, чийто пътища се пресичат през 60-те години на предишния век край езерото Тахо в “Ел Роял ” – хотел с неприятна популярност и още по-мрачно минало. Всеки от гостите в хотела не е това, за което се показва, и всички те се оказват забъркани в една история, изпълнена с воайорство и принуждение. Самото място, ситуирано на границата сред Калифорния и Невада, много прилича на атмосферата в “Туин Пийкс ”.
– Как гледате на възхода на малкия екран?
– За разлика от доста други хора аз като че ли пропуснах влака на малкия екран. Така и не разбрах по какъв начин се случи това, по какъв начин се появиха всички тези нови качествени сериали. Сега съм напряко комплексирана по тази тематика. Толкова доста неща съм изпуснала. Май би трябвало да наваксам.
– Как подхождате към актьорския поминък?
– Аз съм от актрисите, които разчитат на импровизацията. Много одобрявам комедията, има технология в основаването и доставянето на хумористични реплики и положения, само че импровизацията е основна част от жанра. Още от млада съм привлечена от този способ. Не в това време съм голяма привърженичка на подготовката и богатото изследване за роля. Има си моменти за импровизация. Но подготовката е скелето, на което опира всичко. Един път снимах филм, в който моята героиня беше захласната от Брус Лий. И по този начин аз прочетох всичко, което има да се прочете за Брус Лий, гледах всичките му филми, попих цялата информация за живота и кариерата му. Станах експрет на тематика Брус Лий.
– Кои са обичаните Ви актриси, въодушевили Ви по пътя в киното?
– Великата Джина Роуландс е най-любимата ми актриса за всички времена. Феноменална е. Никол Кидман и Мишел Пфайфър също са незаменини и са били част от моя персонален мавзолей с обичани изпълнителки. Израснах с техните функции и филми. Те са в действителност невероятни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ