Работодателите не искат да се граби труда на работниците им. Това могат да направят само те
Работодателските организации поискаха куп енергийни оставки поради високите цени на промишления ток. Които са неведнъж по-високи както спрямо Източна Европа, по този начин и на Запад. Позицията им сигурно има учредения. Но в писмото до медиите, разпратено от тях, има едно велико изречение. То е следното:
Че няма да търпят " да се ограбва трудът на служащите им ".
Налага се да напомним някои неща, във връзка с въпросния измъчен трудовак и ограбването на неговия труд.
1) От Асоциацията на индустриалния капитал, другояче толкоз загрижени за труда на служащия и недай си боже някой да го ограби, към този момент демонстрираха главния си вкус - в края на предходната година желаеха тоя служащ да си заплаща самичък за първия ден болничен, и в случай че може, най-добре и тридневния да си заплаща самичък. Идеята бе, че сякаш доста кръшкал от работа и ходел по чужбина, сливайки петък с понеделник, само че тъй като никой не можа да измисли малко по-умен метод, с който да се реши кой тъкмо го написа дъждове, се предложи напряко всички да си го заплащат тоя болничен и толкова. Може да те тръшне всичко - от простуда до ковид, само че даже да си седиш охтичав у дома и да подсмърчаш, се допуска, че в действителност си в Гърция и си печеш гъза. По този мотив към този момент написахме един текст, в който Асоциацията на индустриалния капитал пренаписва детски приказки, с цел да станат по-удобни за работническата класа.
2) Минималната работна заплата и нейните нараствания години наред будеха смут в сдруженията на работодателите. Всяко нейно покачване, което по принцип в никакъв случай не се усеща, а най-вече да компенсира покачването на сметките, по традиция се среща на нож. Налагат се многочасови разногласия в така наречен Тристанки (благодарим на вестникарската публицистика за всички завещани термини). Иска ми се по време на тези разногласия да чуя някой от работодателите да каже, че няма да разреши " някой да ограбва труда на служащите им ". Но в случай че го каже, Тристанките ще завършват бързо и ощетяващо. И бизнесът няма да печели от това, от което нормално печели - каране на правилото " натискай до момента в който може ", прекомерно главен, сюблимен, незаобиколим.
3) А какво да мислим за нарастването на работния ден от 8 на 9-часов? За тази толкоз фокусирана върху отбраната на служащия концепция се сподели преди време нещо доста забавно. То гласеше, че " изключителният труд е неразрешен, само че непринуден ". Преведено на чист работодателски това значи " ше работят още един час, като понатиснем, няма къде да идат ".
Затова, разбирайки доста добре угрижените работодатели, ние от дълго време предложихме да се върне 16-часовия работен. Предлагаме го отново - ето тук.
Автор: Райко Байчев
Че няма да търпят " да се ограбва трудът на служащите им ".
Налага се да напомним някои неща, във връзка с въпросния измъчен трудовак и ограбването на неговия труд.
1) От Асоциацията на индустриалния капитал, другояче толкоз загрижени за труда на служащия и недай си боже някой да го ограби, към този момент демонстрираха главния си вкус - в края на предходната година желаеха тоя служащ да си заплаща самичък за първия ден болничен, и в случай че може, най-добре и тридневния да си заплаща самичък. Идеята бе, че сякаш доста кръшкал от работа и ходел по чужбина, сливайки петък с понеделник, само че тъй като никой не можа да измисли малко по-умен метод, с който да се реши кой тъкмо го написа дъждове, се предложи напряко всички да си го заплащат тоя болничен и толкова. Може да те тръшне всичко - от простуда до ковид, само че даже да си седиш охтичав у дома и да подсмърчаш, се допуска, че в действителност си в Гърция и си печеш гъза. По този мотив към този момент написахме един текст, в който Асоциацията на индустриалния капитал пренаписва детски приказки, с цел да станат по-удобни за работническата класа.
2) Минималната работна заплата и нейните нараствания години наред будеха смут в сдруженията на работодателите. Всяко нейно покачване, което по принцип в никакъв случай не се усеща, а най-вече да компенсира покачването на сметките, по традиция се среща на нож. Налагат се многочасови разногласия в така наречен Тристанки (благодарим на вестникарската публицистика за всички завещани термини). Иска ми се по време на тези разногласия да чуя някой от работодателите да каже, че няма да разреши " някой да ограбва труда на служащите им ". Но в случай че го каже, Тристанките ще завършват бързо и ощетяващо. И бизнесът няма да печели от това, от което нормално печели - каране на правилото " натискай до момента в който може ", прекомерно главен, сюблимен, незаобиколим.
3) А какво да мислим за нарастването на работния ден от 8 на 9-часов? За тази толкоз фокусирана върху отбраната на служащия концепция се сподели преди време нещо доста забавно. То гласеше, че " изключителният труд е неразрешен, само че непринуден ". Преведено на чист работодателски това значи " ше работят още един час, като понатиснем, няма къде да идат ".
Затова, разбирайки доста добре угрижените работодатели, ние от дълго време предложихме да се върне 16-часовия работен. Предлагаме го отново - ето тук.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ