Нови правила: работодателите няма да могат да питат за очаквана заплата на интервю
Работодателите към този момент няма да имат право да питат претендентите за работа какво заплащане чакат. Това споделя инструкция на Европейски Съюз 2023/970 по отношение на укрепването на правилото за равно възнаграждение за идентичен или равносилен труд сред дами и мъже посредством бистрота на заплащането и механизми за използване.
Тя беше оповестена в Официалния вестник на Европейския съюз на 17 май 2023 година и влезе в действие 20 дни по-късно, т.е. на 6 юни 2023 година
Държавите членки на Европейски Съюз, в това число и България, са задължени да транспонират наредбите на директивата в своето национално законодателство до 7 юни 2026 година
Новите правила на Европейския съюз задължават фирмите да афишират авансово равнището на възнаграждение за всяка оповестена позиция – било то посредством съответна сума или ясно избран диапазон. Целта е да се отстрани една от най-разпространените форми на неравноправие сред половете – разликата в заплащането на мъжете и дамите, която продължава да съществува във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число и в България.
С новата инструкция Европейският парламент и Съветът на Европа вкарват общи минимални стандарти за бистрота на възнагражденията и механизми за дейно използване на правилото „ равно възнаграждение за еднакъв труд “. Тя изисква
работодателите да дават ясна информация за заплатите още на стадия на кандидатстване ,
както и да обезпечат на чиновниците достъп до данни за критериите, по които се дефинира тяхното заплащане.
Работниците ще могат да изискват информация за междинните равнища на възнаграждение по категории длъжности, а фирмите с над 100 чиновници ще би трябвало да изготвят периодически отчети за разликите в заплащането сред половете.
Европейската инструкция не разрешава на работодателите да лимитират чиновниците да споделят между тях информация за заплатите си .
По този метод се цели да се насърчи просвета на бистрота и да се приключи практиката, при която разликите в заплащането остават скрити зад договорни клаузи за конфиденциалност. Работодателите, които нарушават тези условия, ще носят отговорност и могат да бъдат глобени.
Новите правила плануват и действителни механизми за отбрана на засегнатите служащи. Всеки чиновник, който счита, че е обект на дискриминация в заплащането, ще има право на обезщетение, както и на достъп до информация, която потвърждава нарушаването.
Въвеждат се и групови искове – профсъюзите и равнопоставени организации ще могат да предявяват каузи от името на групи служащи, наранени от една и съща процедура. Тежестта на доказването към този момент няма да пада единствено върху служителя – работодателят ще би трябвало да потвърди, че няма разлика в заплащането, учредена на пола.
Директивата задължава страните членки да основат ефикасни контролни механизми и наказания, както и да подсигуряват независимостта на органите, които ще наблюдават за използването ѝ.
Предвижда се също по този начин да се събират и дават на Европейската комисия и Евростат годишни статистически данни за възнагражденията по пол. Това ще разреши на Европейски Съюз да наблюдава действителното стесняване на разликата сред мъжете и дамите в заплащането и да регистрира напредъка на всяка страна членка.
Особено внимание се отделя на използването на разпоредбите в дребните и междинни предприятия. Държавите членки са задължени да създадат оценка на въздействието на транспонирането на директивата върху микро- и дребните компании, с цел да не се стигне до несъразмерна административна тежест.
Социалните сътрудници – работодателски организации и синдикати – ще имат основна роля при изработването на националните механизми и при реализирането на надзор върху тяхното използване.
Новата европейска рамка е резултат от дългогодишни старания за унищожаване на неравенството в заплащането сред половете.
Според Европейската комисия дамите в Европейски Съюз към момента получават приблизително с към 13% по-ниски заплати от мъжете за подобен труд .
Директивата цели освен да изравни възнагражденията, само че и да промени културата на договаряне на работните условия – от тиха дискриминация към открита и обективна бистрота.
Очаква се страните членки да транспонират новите правила в националното си законодателство в границите на три години.
За България това значи съществени промени в Кодекса на труда, Закона за отбрана от дискриминация и подзаконовите актове, регулиращи заплащането и груповите трудови контракти .
Предстои Министерството на труда и обществената политика да предложи съответни текстове, които да отразят условията на директивата, тъй че още при публикуването на публикация претендентите да знаят освен длъжността, само че и какво заплащане могат да чакат.
По темата
Тя беше оповестена в Официалния вестник на Европейския съюз на 17 май 2023 година и влезе в действие 20 дни по-късно, т.е. на 6 юни 2023 година
Държавите членки на Европейски Съюз, в това число и България, са задължени да транспонират наредбите на директивата в своето национално законодателство до 7 юни 2026 година
Новите правила на Европейския съюз задължават фирмите да афишират авансово равнището на възнаграждение за всяка оповестена позиция – било то посредством съответна сума или ясно избран диапазон. Целта е да се отстрани една от най-разпространените форми на неравноправие сред половете – разликата в заплащането на мъжете и дамите, която продължава да съществува във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число и в България.
С новата инструкция Европейският парламент и Съветът на Европа вкарват общи минимални стандарти за бистрота на възнагражденията и механизми за дейно използване на правилото „ равно възнаграждение за еднакъв труд “. Тя изисква
работодателите да дават ясна информация за заплатите още на стадия на кандидатстване ,
както и да обезпечат на чиновниците достъп до данни за критериите, по които се дефинира тяхното заплащане.
Работниците ще могат да изискват информация за междинните равнища на възнаграждение по категории длъжности, а фирмите с над 100 чиновници ще би трябвало да изготвят периодически отчети за разликите в заплащането сред половете.
Европейската инструкция не разрешава на работодателите да лимитират чиновниците да споделят между тях информация за заплатите си .
По този метод се цели да се насърчи просвета на бистрота и да се приключи практиката, при която разликите в заплащането остават скрити зад договорни клаузи за конфиденциалност. Работодателите, които нарушават тези условия, ще носят отговорност и могат да бъдат глобени.
Новите правила плануват и действителни механизми за отбрана на засегнатите служащи. Всеки чиновник, който счита, че е обект на дискриминация в заплащането, ще има право на обезщетение, както и на достъп до информация, която потвърждава нарушаването.
Въвеждат се и групови искове – профсъюзите и равнопоставени организации ще могат да предявяват каузи от името на групи служащи, наранени от една и съща процедура. Тежестта на доказването към този момент няма да пада единствено върху служителя – работодателят ще би трябвало да потвърди, че няма разлика в заплащането, учредена на пола.
Директивата задължава страните членки да основат ефикасни контролни механизми и наказания, както и да подсигуряват независимостта на органите, които ще наблюдават за използването ѝ.
Предвижда се също по този начин да се събират и дават на Европейската комисия и Евростат годишни статистически данни за възнагражденията по пол. Това ще разреши на Европейски Съюз да наблюдава действителното стесняване на разликата сред мъжете и дамите в заплащането и да регистрира напредъка на всяка страна членка.
Особено внимание се отделя на използването на разпоредбите в дребните и междинни предприятия. Държавите членки са задължени да създадат оценка на въздействието на транспонирането на директивата върху микро- и дребните компании, с цел да не се стигне до несъразмерна административна тежест.
Социалните сътрудници – работодателски организации и синдикати – ще имат основна роля при изработването на националните механизми и при реализирането на надзор върху тяхното използване.
Новата европейска рамка е резултат от дългогодишни старания за унищожаване на неравенството в заплащането сред половете.
Според Европейската комисия дамите в Европейски Съюз към момента получават приблизително с към 13% по-ниски заплати от мъжете за подобен труд .
Директивата цели освен да изравни възнагражденията, само че и да промени културата на договаряне на работните условия – от тиха дискриминация към открита и обективна бистрота.
Очаква се страните членки да транспонират новите правила в националното си законодателство в границите на три години.
За България това значи съществени промени в Кодекса на труда, Закона за отбрана от дискриминация и подзаконовите актове, регулиращи заплащането и груповите трудови контракти .
Предстои Министерството на труда и обществената политика да предложи съответни текстове, които да отразят условията на директивата, тъй че още при публикуването на публикация претендентите да знаят освен длъжността, само че и какво заплащане могат да чакат.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ