Работодателите отказват да фиксират графика и мястото при дистанционна работа
Работодателите отхвърлят да фиксират графика и мястото при отдалечена работа.
Според бизнеса това следва да остане като опция, а не като наложително наличие на трудовия контракт, по този начин както и работещите на смени не уговарят авансово в трудовия контракт графика на промените си.
„ При смесените режими (които са преобладаващата част от случаите) на работа от разстояние препоръчаната наредба може да докара до отрицателни последствия. Например, в случай че служащият работи в Перник и за място на работа е посочено гр. Перник, а седалището на работодателя е в София, то в интервалите на работа, когато служащият е в София, той ще се смята за командирован. В тези случаи би следвало да се уговорят две места на работа – София и Перник. Ето за какво считаме, че с препоръчаната наредба по-скоро би се основала неизясненост за работодателите “, написа в мнението, представено от pariteni.bg.
От БСК оферират даването на информация от служащия за характерностите на работното място да бъде сменено с даване на декларация, че работното място за осъществяване на работа от разстояние дава отговор на нужните условия за здравословни и безвредни условия на труд, избрани в Закона за здравословни и безвредни условия на труд.
От Сдружението за съвременна търговия също са несъгласни с част от измененията в Кодекса на труда. „ Считаме, че препоръчаните промени в трудовите контракти да се фиксират (1) мястото на работата от разстояние, както и (2) интервалите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уречен разбъркан режим на работа, опонират на оповестената цел на Проекта, като в противен случай, същите лишават от гъвкавостта, с която сега се употребяват работодателите и чиновниците, уговорили опцията за отдалечен режим на работа “, написа в тяхно мнение.
Основен проблем, съгласно нас е, че нормативната уредба в България и в частност Кодексът на труда, в сегашния си тип в огромна степен поставя знак за тъждество сред две форми на работа, които по същността си съставляват два разнообразни правни института (по модела общопризнат в някои непознати национални законодателства), а точно – надомната работа (working from home/home office) и работата от разстояние (mobile working), показват от Съвета на дамите в бизнеса в България. Според тях с измененията, според разрешението, което дава българският законодател сега, разликата сред надомната работа и работата от разстояние се свежда най-вече до средствата, посредством които се извършват трудовите отговорности при двете разновидности на организация на работа - за осъществяване на работата от разстояние належащо и наложително изискване е потреблението на осведомителни технологии.
Същевременно и в двата случая КТ изисква служащият да извършва работата си от обособено място в дома си или на друго място, само че при всяко състояние непрекъснато стационарно.
„ Не такава е логиката на законодателите в някои други страни. В Германия да вземем за пример, “home office ” е форма на работа, осъществявана от вкъщи на служащия или от друго непрекъснато място отвън пространствата на работодателя. В контраст на това, “mobile working ” е значително друг тип форма на работа, при която (именно тъй като се употребяват осведомителни технологии и те разрешават това) служителят може да извършва трудовите си отговорности от всяко място, което реши (включително места разнообразни от работни пространства, като кафенета, клубове или открити пространства), без да е належащо то да е авансово несъмнено или в съгласие с работодателя и без то да има непрекъснат темперамент “, с споделя в мнението на организацията.
Според бизнеса това следва да остане като опция, а не като наложително наличие на трудовия контракт, по този начин както и работещите на смени не уговарят авансово в трудовия контракт графика на промените си.
„ При смесените режими (които са преобладаващата част от случаите) на работа от разстояние препоръчаната наредба може да докара до отрицателни последствия. Например, в случай че служащият работи в Перник и за място на работа е посочено гр. Перник, а седалището на работодателя е в София, то в интервалите на работа, когато служащият е в София, той ще се смята за командирован. В тези случаи би следвало да се уговорят две места на работа – София и Перник. Ето за какво считаме, че с препоръчаната наредба по-скоро би се основала неизясненост за работодателите “, написа в мнението, представено от pariteni.bg.
От БСК оферират даването на информация от служащия за характерностите на работното място да бъде сменено с даване на декларация, че работното място за осъществяване на работа от разстояние дава отговор на нужните условия за здравословни и безвредни условия на труд, избрани в Закона за здравословни и безвредни условия на труд.
От Сдружението за съвременна търговия също са несъгласни с част от измененията в Кодекса на труда. „ Считаме, че препоръчаните промени в трудовите контракти да се фиксират (1) мястото на работата от разстояние, както и (2) интервалите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уречен разбъркан режим на работа, опонират на оповестената цел на Проекта, като в противен случай, същите лишават от гъвкавостта, с която сега се употребяват работодателите и чиновниците, уговорили опцията за отдалечен режим на работа “, написа в тяхно мнение.
Основен проблем, съгласно нас е, че нормативната уредба в България и в частност Кодексът на труда, в сегашния си тип в огромна степен поставя знак за тъждество сред две форми на работа, които по същността си съставляват два разнообразни правни института (по модела общопризнат в някои непознати национални законодателства), а точно – надомната работа (working from home/home office) и работата от разстояние (mobile working), показват от Съвета на дамите в бизнеса в България. Според тях с измененията, според разрешението, което дава българският законодател сега, разликата сред надомната работа и работата от разстояние се свежда най-вече до средствата, посредством които се извършват трудовите отговорности при двете разновидности на организация на работа - за осъществяване на работата от разстояние належащо и наложително изискване е потреблението на осведомителни технологии.
Същевременно и в двата случая КТ изисква служащият да извършва работата си от обособено място в дома си или на друго място, само че при всяко състояние непрекъснато стационарно.
„ Не такава е логиката на законодателите в някои други страни. В Германия да вземем за пример, “home office ” е форма на работа, осъществявана от вкъщи на служащия или от друго непрекъснато място отвън пространствата на работодателя. В контраст на това, “mobile working ” е значително друг тип форма на работа, при която (именно тъй като се употребяват осведомителни технологии и те разрешават това) служителят може да извършва трудовите си отговорности от всяко място, което реши (включително места разнообразни от работни пространства, като кафенета, клубове или открити пространства), без да е належащо то да е авансово несъмнено или в съгласие с работодателя и без то да има непрекъснат темперамент “, с споделя в мнението на организацията.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ