Синдикати и работодатели се изпокараха за минималната заплата
Работодателите демонстративно напуснаха срещата със синдикатите при вицепремиера Гълъб Донев през днешния ден, на която трябваше да се разиска политиката на приходите до края на годината.
Причината за абсурда е настояването на синдикатите за по-висока минимална заплата поради ценовия потрес и енергийната рецесия.
От КТ „ Подкрепа “са настояли от следващата година да се понижи Данък добавена стойност за част от стоките и услугите. Това е било отхвърлено.
Председателят на АИКБ Васил Велев изясни след срещата, че бизнесът е напуснал „ афектиран от държанието на синдикатите “.
„ Поведение от страна на синдикатите, което не можем да го окачествим като разговор и търсене на решение. И тъй като никой не е пристигнал тук да бъде овикван, работодателите си потеглиха. Нямаше градивен диалог “, олака се Велев.
Александър Загоров от КТ „ Подкрепа “ описа пред БНР: „ Васил Велев загатна, че при настоящето произвеждане тази минимална работна заплата е висока и оттова нататък тонът стартира да става доста парещ “.
Синдикатите желаят растеж на минималната заплата на 764 лв.. Техните изсисления демонстрират, че покачването ще засегне над половин милион българи и ще докара до приходи над междинните в 10 бранша на стопанската система.
Бизнесът обаче твърди, че в случай че това се случи, ще има банкрути.
По думите на водача на КНСБ Пламен Димитров тезите на работодателите са несъстоятелни, защото в част от секторите продуктивността на труда не може да се мери. Как да измерим продуктивността на труда на обществения служащ?, попита той.
Ако няма растеж на минималната заплата най-малко непосредствен до претенции, Пламен Димитров предизвести, че КНСБ „ ще призове всичките 500 хиляди души, които работят на минимална работна заплата, на протестни и протестни дейности от началото на идната година “.
Велев пък разгласи, че работодателите не могат да разискват никакви оферти преди да видят макрорамката на бюджета за идната година и какъв растеж на стопанската система и каква инфлация се залагат.
Иначе той уточни, че бизнесъ се бори за по-висока междинна работна заплата, желае да има растеж в стопанската система и бюджетните политики да способстват за това.
Пламен Димитров отвърна, че нарастването на заплатата е неотложно, тъй като „ няма към този момент кой да работи за 650 “ лв.. Съответно в случай че бизнесът не усили възнагражденията, няма да има от кое място да откри работещи.
Причината за абсурда е настояването на синдикатите за по-висока минимална заплата поради ценовия потрес и енергийната рецесия.
От КТ „ Подкрепа “са настояли от следващата година да се понижи Данък добавена стойност за част от стоките и услугите. Това е било отхвърлено.
Председателят на АИКБ Васил Велев изясни след срещата, че бизнесът е напуснал „ афектиран от държанието на синдикатите “.
„ Поведение от страна на синдикатите, което не можем да го окачествим като разговор и търсене на решение. И тъй като никой не е пристигнал тук да бъде овикван, работодателите си потеглиха. Нямаше градивен диалог “, олака се Велев.
Александър Загоров от КТ „ Подкрепа “ описа пред БНР: „ Васил Велев загатна, че при настоящето произвеждане тази минимална работна заплата е висока и оттова нататък тонът стартира да става доста парещ “.
Синдикатите желаят растеж на минималната заплата на 764 лв.. Техните изсисления демонстрират, че покачването ще засегне над половин милион българи и ще докара до приходи над междинните в 10 бранша на стопанската система.
Бизнесът обаче твърди, че в случай че това се случи, ще има банкрути.
По думите на водача на КНСБ Пламен Димитров тезите на работодателите са несъстоятелни, защото в част от секторите продуктивността на труда не може да се мери. Как да измерим продуктивността на труда на обществения служащ?, попита той.
Ако няма растеж на минималната заплата най-малко непосредствен до претенции, Пламен Димитров предизвести, че КНСБ „ ще призове всичките 500 хиляди души, които работят на минимална работна заплата, на протестни и протестни дейности от началото на идната година “.
Велев пък разгласи, че работодателите не могат да разискват никакви оферти преди да видят макрорамката на бюджета за идната година и какъв растеж на стопанската система и каква инфлация се залагат.
Иначе той уточни, че бизнесъ се бори за по-висока междинна работна заплата, желае да има растеж в стопанската система и бюджетните политики да способстват за това.
Пламен Димитров отвърна, че нарастването на заплатата е неотложно, тъй като „ няма към този момент кой да работи за 650 “ лв.. Съответно в случай че бизнесът не усили възнагражденията, няма да има от кое място да откри работещи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ