Икономист за бюджета: Все едно да ти свети лампата за двигателя, а ти да не й обръщаш внимание
Работодатели, синдикати и страна са в спор по бюджета за 2025 година.
Спорът е за успеваемостта на бюджета. Не мисля, че разногласието е сред заинтригуваните групи. По-добре е да има бюджет, в сравнение с да няма. Добре е да имаме, с цел да влезем в еврозоната. Споровете за успеваемостта на приходната и разходната част. Дали с приходната част не се оказва прекомерно огромен напън върху данъкоплатците, било то бизнес, било жители и дали в разходната част има ограничения за фискална консолидация или просто разпределяне на пари. Това са двете насоки на разногласието.
Това разяснява пред Нова нюз икономистът доцент Щерю Ножаров.
От финансовото министерство са уверени, че ще съберат заложените средства. Но те би трябвало да намерят метод, с цел да подсигурят разходната част. Не ни харесва, че от 10 % е понижено на 5 % нараствания на заплатите. Това е разследване от естествения растеж на заплатите, коментира Петър Мишев, анализатор от КНСБ.
Ако излезем от подтекста на държавните чиновници и техните заплати и погледнем цялостната картина, това, което дава доста явен сигнал и жълта лампичка за сериозен спор е, че първичния систематичен недостиг е над 1,8%, а би трябвало да е 1,5%. Това значи, че първиячния систематичен недостиг е този, който се получава без въздействие на цикличната стопанска система или естествени процеси. Дефицитът, който е без въздействие на рецесия, напредък, криза или друго, би трябвало да е под 1,5%. Ако е повече, само леко извън има неподходяща среда, бюджетния недостиг ще скочи доста над 3%. Това е огромен проблем. Това е все едно на колата ти лампичките за мотора и маслото да ти светят, а ти да не обръщаш внимание, изясни икономистът.
Спорът е за успеваемостта на бюджета. Не мисля, че разногласието е сред заинтригуваните групи. По-добре е да има бюджет, в сравнение с да няма. Добре е да имаме, с цел да влезем в еврозоната. Споровете за успеваемостта на приходната и разходната част. Дали с приходната част не се оказва прекомерно огромен напън върху данъкоплатците, било то бизнес, било жители и дали в разходната част има ограничения за фискална консолидация или просто разпределяне на пари. Това са двете насоки на разногласието.
Това разяснява пред Нова нюз икономистът доцент Щерю Ножаров.
От финансовото министерство са уверени, че ще съберат заложените средства. Но те би трябвало да намерят метод, с цел да подсигурят разходната част. Не ни харесва, че от 10 % е понижено на 5 % нараствания на заплатите. Това е разследване от естествения растеж на заплатите, коментира Петър Мишев, анализатор от КНСБ.
Ако излезем от подтекста на държавните чиновници и техните заплати и погледнем цялостната картина, това, което дава доста явен сигнал и жълта лампичка за сериозен спор е, че първичния систематичен недостиг е над 1,8%, а би трябвало да е 1,5%. Това значи, че първиячния систематичен недостиг е този, който се получава без въздействие на цикличната стопанска система или естествени процеси. Дефицитът, който е без въздействие на рецесия, напредък, криза или друго, би трябвало да е под 1,5%. Ако е повече, само леко извън има неподходяща среда, бюджетния недостиг ще скочи доста над 3%. Това е огромен проблем. Това е все едно на колата ти лампичките за мотора и маслото да ти светят, а ти да не обръщаш внимание, изясни икономистът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ