Газовите хранилища в Европа ще бъдат ключови за новата енергийна доктрина
Работният комитет по „ Съхранение на природен газ ” към Международния газов съюз (Working Committee Gas Storage, International Gas Union), в който членувам от 15 години, наскоро бе помолен от управлението на съюза, да изготви обява на тематика: „ Основна роля на подземното предпазване на природен газ за гарантиране на сигурността на газовите доставки ”, в която да бъде прегледана ролята на подземните газови складове на фона на актуалното развиване на енергийна промишленост в световен мащаб. В тази връзка, аз подгових и изпратих своята позиция по тематиката, която да бъде включена към горецитираната обява и която споделям с сътрудниците в България посредством общителното подпомагане на 3e-news. инж. Д. Щерев
Наред с диспечерното застраховане, балансирането и употребата на една Газопреносна система, „ Съхранението на природен газ ” в подземни газови складове е основополагащ детайл и фактор в тази система, без което не може да се реализира нейното оптимално, пълноценно и безвредно действие. Основополагащият темперамент идва от обстоятелството, че потреблението на природния газ не e отмерено през цялата година. То зависи от климатичните особености на обособените сезони и тяхната дълготрайност, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия в дадена страна, както и от други фактори. Не съществува Газопреносна система с равномерна годишна консумация на природен газ, а проучванията в промишлеността демонстрират, че за Европейския континент, тази нееднаквост варира от 10 до 20% (или към 15 %) от общото ползване на газ за една година в дадена страна. Тази нееднаквост на процедура се компенсира посредством циклична употреба на Подземни газови складове (ПГХ-ща), посредством които се нагнетява, а в следствие складира и добива природен газ. Такива обекти се основават в геоложки структури на изтощени (изчерпани) газови или нефтени залежи, в солни тела (каверни), в подобаващи водоносни хоризонти или в минни изработки. Там, където геоложкото пространство на дадена страна не дава опция за създаване на подземни газови складове - ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ (Liquefied Natural Gas terminals, LNG) биха могли отчасти и за малко време да поемат функционалностите на подземните газови складове, компенсирайки неравномерностите в потреблението на страната, само че би трябвало да се подчертае, че това не е главното предопределение на тези ре-газификационни терминали. При неявяване на газови складове и ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ, се вършат опити да се наеме нужен размер за предпазване в газохранилища в прилежащи страни (примери от Гърция, Финландия, Естония и др.). Сезонната нееднаквост в потреблението на природен газ би могла в избрана степен да се компенсира и с количества, добивани от газови залежи, в случай че дадената страна разполага с такива търговски открития. Освен това би трябвало да се означи, че Подземните газови складове са неизменен детайл и при действието на Газовите хъбове (Центрове за търговия на природен газ посредством импорт и износ). Практиката от сектора демонстрира, че газовите хъбове е невероятно пълноценно да действат без осъществяване на действия по „ Съхранение на газа ”. Именно по тази причина към всеки газов хъб посредством, който всекидневно се търгуват осезаеми количества природен газ, действа едно или повече газови складове. Подземното предпазване на газ, като детайл от една газопреносна система е неповторимо, комплицирано оборудване, което съчетава една релативно херметична геоложка конструкция, дружно с построеното към нея подземно и наземно съоръжение. За страдание обаче, функционирането на тези обекти в актуалните пазарни условия е изпълнено със обилни компликации и ограничавания. Тук е мястото да се означи, само че с това и да се признае, че либерализацията на газовия пазар докара освен до усилване на конкуренцията в газовата промишленост, само че и до загуба на част от техническата и комерсиалната успеваемост на газовите компании. Така измежду газовите оператори, занимаващи се с подземно предпазване на природен газ, пораждат проблеми с преносните и дистрибуторските компании. Газовият пазар се либерализира, което се показва: в делене на отвесно интегрираните компании, в делене на добиващи, транспортиращи, съхраняващи и търговски компании и в даване на достъп на трети страни до инфраструктурните уреди и др. Всичко това обаче основава проблеми за огромни капиталови планове и надлежно за енергийната сигурност на самите консуматори. Следващата неправилна стъпка в тази отрицателна посока бе решението за развиване на енергийна промишленост без изкопаеми въглеводороди, в това число и без природен газ. Подземните складове разрешават да се подсигурява снабдяването на потребителите с природен газ без значение от сезона, температурните съмнения, форсмажорните условия и др. Един от най-важните фактори, които вършат природния газ благонадежден и ефикасен запас е, че същия може да се съхранява и то в обилни размери, възлизащи до 30 и повече % от годишните потребности на дадена страна. Потребителите се нуждаят от подземни газохранилища (ПГХ), които да им обезпечават оптималната еластичност, надеждност и ниска цена на доставката на газ. Обаче фирмите за доставка на природен газ употребяват ПГХ в една единна тръбопроводна инфраструктура за да усилят размерите на превозване, за да усъвършенстват капиталовите разноски при основаване на тръбопроводни системи, с цел да обезпечат ефикасни режими на работа на компресорните елементи (без скокове в производителността) и да усъвършенстват работата на оборудванията. На пазарите в Западна Европа се получава обстановка, при която потребителите не са изключително загрижени за удължаващия се интервал на възобновяване на разноските в региона на подземното предпазване, както и за техническите ограничавания и геоложките опасности по време на употребата на оборудванията на ПГХ. На фона на всичко това се взимат решения, които унищожават откритите от десетилетия условия за доставки на газ за Европа. Всичко това в последна сметка води до образуването на един свръх „ насочен към клиентите ” газов пазар в Европа, който освен основава проблеми за доставчиците и вложителите, само че и пречи на естественото развиване на Газова инфраструктура, като цяло. През последните години на пазара на услуги по „ подземно предпазване на природен газ ” се появиха нови насоки за потребление на потенциали за предпазване, което докара до появяването на нови функционалности на ПГХ. Най-забележимите от тях са: поддръжка за Възобновяеми енергийни източници – ветрогенератори (вятърни турбини) и фотоволтаици (слънчеви панели); балансиране на електрическите мрежи; борсово хеджиране на покупко-продажби на пазара на газ; потребление на уреди за ПГХ-ща за основаване на нови търговски благоприятни условия за пазара на газ; предпазване на неконвенционални газове (биогаз, водород, синтетичен метан и др.). Ключов детайл от тази Нова енергийна теория са ПГХ за предпазване на сила. По този метод, в актуалните пазарни условия, подземните газови складове ще играят ролята на благонадежден свързващ детайл сред другите звена на световната система за ползване на сила - газопроводни мрежи, възобновими енергийни източници и енергийни мрежи, отговарящи на възходящите потребности на потребителите на сила. Трябва да се означи, че промишлеността „ Подземно на природен газ предпазване ” в Европа сега изпитва обилни усложнения. Броят на оборудванията и размерите на предпазване нарастват много интензивно от 1970 година насам, достигайки 111 милиарда куб. м или 20% от годишното ползване на газ в Европа. Въпреки това за жалост през последните няколко години, промишлеността „ Подземно предпазване на природен газ ” е в застоялост. Общо през последните 10 години в Европа са затворени редица ПГХ-ща с общ деен потенциал от към 8 милиарда кубически метра. В сектора се заприказва дори за „ Европейски синдром ”… Причината за тази парадоксална обстановка е напълно явна – хипер либерализацията на газовия пазар в Европа. Най-чувствителният удар върху промишлеността „ Подземно предпазване на природен газ ” бе нанесен с отделянето на отвесно интегрираните компании и отделянето на ПГХ-ща в самостоятелна от преноса и разпределението на газовите потоци, конструкция. За голямо страдание, Европейската промишленост „ Подземно предпазване на природен газ ” към момента е изправена пред проблем със затварянето или консервирането на редица ПГХ-ща. Наистина, либерализацията на газовия пазар има много положителни планове: да усили конкуренцията; да отвори достъп до индустриалната инфраструктура за трети страни; да сътвори други възможности на естествените монополисти; да провежда недискриминационно предложение на услуги през Газопреносната мрежа, само че всички сякаш не помниха за " Енергийната сигурност " и най-много, че за такава сигурност би трябвало да се заплаща. Обаче цената на услугите по предпазване на природния газ включва: Гъвкавост на снабдяването и корекцията на доставката на газ за адаптиране към сезонни, седмични или дневни колебания; Енергийна сигурност на доставките, която ПГХ-ща обезпечават при ненадейно повишаване на търсенето, заради промени в метеорологичните условия, заради повреди на газопроводи, спирания на доставките и други, които за жалост не се правят оценка и това не носи доходи за дейноста по „ Съхранение на природния газ ”; Оптимизация на инфраструктурата – увеличение на пропускателната дарба на Газопреносната мрежа и подкрепяне на преразпределението на нейните натоварвания, които също не се правят оценка и което още веднъж не носи доходи за тази активност. С раздробяването на фирмите (описано по-горе), изчезва и единния център за контрол и оптимизация, което докара до „ егоистично “ държание на обособени газови компании, а огромна и значима част от функционалностите на ПГХ-ща към момента не са оценени от Европейския газов пазар. Както е разказано нагоре, функционалностите „ Енергийна сигурност “ и „ Оптимизация на инфраструктурата “ са търсени от пазара, само че за жалост те се възприемат от потребителите надали не като даденост, като една самоочевидна „ безвъзмездна “ алтернатива. Насочвайки се към потребителя на газ и съсредоточавайки главните си старания върху намаление на цените на силата, европейският пазар подценява, а в редица случаи директно накърнява и пренебрегва, ползите на избрана част от участниците в пазара, което води до деградация на промишлеността „ Подземно предпазване на природен газ ”. Проектите за Трансанадолски и Трансатлантически газопроводи (ТАNAP и TAP) са към този момент в употреба. Свидетели сме на основаването на неповторима Единна Газоснабдителна Система, която няма аналози в света неразделна част, от която е „ Подземното предпазване на природен газ ”. „ Турски поток ” е нов газопровод за експорт на природен газ от Русия през Черно море до Турция. Първата тръба от този газопровод с потенциал 15.75 милиарда кубически метра годишно и е предопределена за турските консуматори. Особеностите на Втората тръба, преминаваща през България („ Балкански поток ”) се заключават в това, че може да се доставя природен газ за България и страните от Югоизточна и Централна Европа освен от един источник, а от 3 и повече такива. Такава огромна, единна и комплицирана Газопреносна система, в която България е деен основен участник, изисква построяването на нови неразделни елементи от нея, а точно – нови и/или разширени Подземни газови складове. За безпроблемното и оптимално действие на такава Газопреносна система, се изисква най-малко 1.6 милиарда кубически метра годишен потенциал за предпазване (обем на Активния газ, който да бъде съхраняван в ПГХ-ща наоколо до тръбата). Днес за тази цел се употребява ПГХ „ Банатски двор ” в Сърбия и отчасти някои газови складове в Унгария, което обаче е прекомерно незадоволително и по тази причина към тази система доста скоро ще се включи и Подземното газово вместилище „ Чирен ” в Северозападна България. В тази връзка ПГХ „ Чирен ” е в деен развой на уголемение с потенциал - до 1 милиарда м3 Активен газ и с дневна продуктивност 8 - 10 млн. куб. м. Характерна специфичност на подземните газови хранилищата в Съединени американски щати е техният огромен брой и дребни размери в съпоставяне газохранилищата в Европа. Пазарът на услугите по «Съхранение на естествен газ» в Съединени американски щати е проведен по един грациозен метод за да регистрират и удовлетворяват ползите на всички участващи страни на пазара - от огромните компании до дребните консуматори. Поради това, всички ПГХ-ща в Съединени американски щати са разграничени на три групи, всяка с почти идентичен потенциал: първата трета е благосъстоятелност и се ръководи от локални газоразпределителни компании; втората трета е неразлъчен градивен детайл от Газопреносната система на страната; а останалата трета - принадлежи на самостоятелни оператори. В Съединени американски щати е основана една неповторима пазарна конструкция, даваща опция да се дават услуги по " Съхранение на природен газ " на всеки, който се нуждае от тях. Съоръженията, които са част от структурата на Магистралните газопроводи, работят в сходство с авансово открити правила и правила от Федералната комисия за енергийно контролиране (FERC), т.е. от Държавата. Работата на ПГХ-ща от локални разпределителни сдружения в Съединени американски щати също е предмет на държавен надзор. Това се отнася на първо място за вложенията в основаването на нова и разширението на съществувщата инфраструктура, като тук, както и при магистралните газопроводи, възвръщаемостта на вложенията също се контролира от Федералната комисия за енергийно контролиране (FERC), т.е. още веднъж от Държавата. Текущите разноски на ПГХ и разноските за поддръжката им се покриват по пазарни цени. Въпреки извънредно либерализирания пазар на природен газ в Съединени американски щати, Държавата прецизно контролира кои налични потенциали за предпазване могат да се продават на свободния пазар, с цел да се задоволят потребностите на потребителите на газ и операторите на разпределителните мрежи с ниско налягане, и кои потенциали би трябвало да се употребяват единствено за обезпечаване на употребата на трансконтинентални, междудържавни и вътрешнодържавни газопреносни системи. Важно е също да се означи, че Държавата управлява спазването на ползите на вложителите, защото това е директно обвързвано с енергийната сигурност на страната. Съхранението на природен газ в ПГХ в Съединени американски щати през летния сезон (от м. май до м. септември) се конкурира с производството на електрическа енергия и Втечнен природен газ (LNG). Разширяването на потенциала на Подземните газови складове в Съединени американски щати през последните години се прави на фона на възходящото търсене на газови складове с многоцикличен режим на работа. В тази връзка е даден приоритет на Подземните газови складове в солни каверни, само че работещи в симбиоза с газохранилища, построени в изчерпани газови залежи (каквото е нашето ПГХ " Чирен " ). Таква симбиоза разрешава да се получи доста дейно съответствие сред пъргавост при нагнетяване (или добиване) на определни количества газ и размер на съхраняваните количества, т.е. огромен размер на съхранявания газ и високи дневни продуктивности. По този метод в Съединени американски щати оптимално се употребяват приемуществата и се минимизират минусите и на двата вида газови складове (в изтощени газови залежи и в солни каверни), а точно – опциите за запазване на огромни размери природен газ с опциите за осъществяване на високи дневни продуктивности. Това са основни и капацитет задаващи приемущества за всеки участник на газовия пазар. Съхранението на природен газ е неотменна активност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безвредно действие на нито една Газопреносна система и най-много – целогодишна сигурност на газовите доставки (Security of supply) за потребителите, по този начин както те се чакат, според подписаните контракти. Като се има поради забележителната капиталоемкост при построяването на Газопреносните системи, усъвършенстването на разноските по тях е от решаващо значение. Именно употребата на Подземните газови складове, паралелно с работата на газопроводите в една Единна система разрешава: да се дефинира оптималния диаметър на плануваните за създаване газопроводи; по време на добивния интервал от ПГХ-ща, да се дефинира вероятното съкращаване на конфигурираните компресорни мощности по газопроводите; да се усъвършенстват софтуерните параметри на преноса на газа по газопроводите и отсам - да се понижат настоящите Експлоатационни разноски (OPEX) по газопровода; да се редуцира времето за възвръщане на направените вложения (IRR, CAPEX) по създаване на самите газопроводи. Добрата процедура в сектора е потвърдила, че увеличението на единица потенциал (мощност) на един газопровод със междинен или огромен диаметър коства доста по-скъпо, от колкото увеличението на единица потенциал (мощност) на едно подземно газово вместилище изключително, когато се касае за увеличение на потенциала му. Постигането на нараснали безвредни темпове на рандеман от обещано газохранилище, основава условия за рационално потребление на конфигурираните компресорни мощности по газопровода в посока на разтоварване на тези мощности. В тази връзка, приносът на Подземните газови складове при образуването на оптималните експлоатационни режими на газопреносните системи е забележителен. Неглежирането или недооценяването на " Съхранението на природен газ " води до сривове в сигурността на доставките на природен газ за потребителите, както и до рискови проблеми от екологичен и различен темперамент, изключително в изискванията на съгласуваност на Газопреносните системи на страните и взаимните действия на газовите оператори в тези страни. ____________________________________________________________________________________________ В процеса на работа е специализирал в областта - на " Симулирането и оценката на употребата на Газопреносни системи и Подземни газови складове ” – в офисите на МЕЖДУНАРОДНАТА СЕРВИЗНА НЕФТОГАЗОВА КОМПАНИЯ ШЛУМБЕРЖЕ, (SCHLUMBERGER), ХАНОВЕР, ГЕРМАНИЯ; - на „ Управлението на Инвестиционни планове в Енергетиката ” в ДЪБЛИН, ИРЛАНДИЯ; - на „ Геотермалния резервоарен инженеринг ” в УНИВЕРСИТЕТА НА Организация на обединените нации, РЕЙКЯВИК, ИСЛАНДИЯ. От 1997 година, към този момент 26 години без спиране, работи в БУЛГАРТРАНСГАЗ ЕАД в региона на " Съхранението и преноса на природен газ ” и се занимава с усъвършенстване на капацитетните благоприятни условия на Подземното газово вместилище „ Чирен ” (ПГХ Чирен), с неговата настояща оптимална употреба, рехабилитация, поддръжка и уголемение, както и с ролята на този обект за най-благоприятен транспорт на природен газ в страната и района. Участвал е в инициализирането, ръководството, координирането, мониторинга и осъществяването на разнообразни Международни газови планове, като " ЮЖЕН ПОТОК " и " НАБУКО ", в симулирането и предварителната оценка на вероятни разновидности на българските сектори, както и в планове, финансирани от Международни институции, като АГЕНЦИЯТА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ НА Съединени американски щати ( U. S. TRADE & DEVELOPMENT AGENCY ), ПРОГРАМАТА ФАР - ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ ( PHARE CROSS BORDER CO-OPERATION PROGRAM, EU ). Освен това Д. Щерев е взел участие в оказването на «Техническа помощ за възстановяване на тарифното контролиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция посредством въвеждането на усъвършенствана система за мониторинг. ( Проектът бе финансиран от Европейския съюз за подкрепяне на Енергийния регулатор на Турция EMRA. ). В интервала 2013 – 2015 година Д. Щерев е Началник на ръководство “Съхранение на природен газ ”, БУЛГАРТРАНСГАЗ ЕАД, Централно ръководство, София, а в интервала 1985 – 1995 година е работил по разнообразни хидрогеоложки и гео-екологични планове, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. От 2008 година (вече 15 години), Димитър Щерев е член на МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ (WORLD GAS UNION), РАБОТЕН КОМИТЕТ Пожарна охрана „ ПОДЗЕМНО СЪХРАНЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ” , където има показани и предпазени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския район, както и с развиването на газовата промишленост в страната.
Наред с диспечерното застраховане, балансирането и употребата на една Газопреносна система, „ Съхранението на природен газ ” в подземни газови складове е основополагащ детайл и фактор в тази система, без което не може да се реализира нейното оптимално, пълноценно и безвредно действие. Основополагащият темперамент идва от обстоятелството, че потреблението на природния газ не e отмерено през цялата година. То зависи от климатичните особености на обособените сезони и тяхната дълготрайност, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия в дадена страна, както и от други фактори. Не съществува Газопреносна система с равномерна годишна консумация на природен газ, а проучванията в промишлеността демонстрират, че за Европейския континент, тази нееднаквост варира от 10 до 20% (или към 15 %) от общото ползване на газ за една година в дадена страна. Тази нееднаквост на процедура се компенсира посредством циклична употреба на Подземни газови складове (ПГХ-ща), посредством които се нагнетява, а в следствие складира и добива природен газ. Такива обекти се основават в геоложки структури на изтощени (изчерпани) газови или нефтени залежи, в солни тела (каверни), в подобаващи водоносни хоризонти или в минни изработки. Там, където геоложкото пространство на дадена страна не дава опция за създаване на подземни газови складове - ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ (Liquefied Natural Gas terminals, LNG) биха могли отчасти и за малко време да поемат функционалностите на подземните газови складове, компенсирайки неравномерностите в потреблението на страната, само че би трябвало да се подчертае, че това не е главното предопределение на тези ре-газификационни терминали. При неявяване на газови складове и ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ, се вършат опити да се наеме нужен размер за предпазване в газохранилища в прилежащи страни (примери от Гърция, Финландия, Естония и др.). Сезонната нееднаквост в потреблението на природен газ би могла в избрана степен да се компенсира и с количества, добивани от газови залежи, в случай че дадената страна разполага с такива търговски открития. Освен това би трябвало да се означи, че Подземните газови складове са неизменен детайл и при действието на Газовите хъбове (Центрове за търговия на природен газ посредством импорт и износ). Практиката от сектора демонстрира, че газовите хъбове е невероятно пълноценно да действат без осъществяване на действия по „ Съхранение на газа ”. Именно по тази причина към всеки газов хъб посредством, който всекидневно се търгуват осезаеми количества природен газ, действа едно или повече газови складове. Подземното предпазване на газ, като детайл от една газопреносна система е неповторимо, комплицирано оборудване, което съчетава една релативно херметична геоложка конструкция, дружно с построеното към нея подземно и наземно съоръжение. За страдание обаче, функционирането на тези обекти в актуалните пазарни условия е изпълнено със обилни компликации и ограничавания. Тук е мястото да се означи, само че с това и да се признае, че либерализацията на газовия пазар докара освен до усилване на конкуренцията в газовата промишленост, само че и до загуба на част от техническата и комерсиалната успеваемост на газовите компании. Така измежду газовите оператори, занимаващи се с подземно предпазване на природен газ, пораждат проблеми с преносните и дистрибуторските компании. Газовият пазар се либерализира, което се показва: в делене на отвесно интегрираните компании, в делене на добиващи, транспортиращи, съхраняващи и търговски компании и в даване на достъп на трети страни до инфраструктурните уреди и др. Всичко това обаче основава проблеми за огромни капиталови планове и надлежно за енергийната сигурност на самите консуматори. Следващата неправилна стъпка в тази отрицателна посока бе решението за развиване на енергийна промишленост без изкопаеми въглеводороди, в това число и без природен газ. Подземните складове разрешават да се подсигурява снабдяването на потребителите с природен газ без значение от сезона, температурните съмнения, форсмажорните условия и др. Един от най-важните фактори, които вършат природния газ благонадежден и ефикасен запас е, че същия може да се съхранява и то в обилни размери, възлизащи до 30 и повече % от годишните потребности на дадена страна. Потребителите се нуждаят от подземни газохранилища (ПГХ), които да им обезпечават оптималната еластичност, надеждност и ниска цена на доставката на газ. Обаче фирмите за доставка на природен газ употребяват ПГХ в една единна тръбопроводна инфраструктура за да усилят размерите на превозване, за да усъвършенстват капиталовите разноски при основаване на тръбопроводни системи, с цел да обезпечат ефикасни режими на работа на компресорните елементи (без скокове в производителността) и да усъвършенстват работата на оборудванията. На пазарите в Западна Европа се получава обстановка, при която потребителите не са изключително загрижени за удължаващия се интервал на възобновяване на разноските в региона на подземното предпазване, както и за техническите ограничавания и геоложките опасности по време на употребата на оборудванията на ПГХ. На фона на всичко това се взимат решения, които унищожават откритите от десетилетия условия за доставки на газ за Европа. Всичко това в последна сметка води до образуването на един свръх „ насочен към клиентите ” газов пазар в Европа, който освен основава проблеми за доставчиците и вложителите, само че и пречи на естественото развиване на Газова инфраструктура, като цяло. През последните години на пазара на услуги по „ подземно предпазване на природен газ ” се появиха нови насоки за потребление на потенциали за предпазване, което докара до появяването на нови функционалности на ПГХ. Най-забележимите от тях са: поддръжка за Възобновяеми енергийни източници – ветрогенератори (вятърни турбини) и фотоволтаици (слънчеви панели); балансиране на електрическите мрежи; борсово хеджиране на покупко-продажби на пазара на газ; потребление на уреди за ПГХ-ща за основаване на нови търговски благоприятни условия за пазара на газ; предпазване на неконвенционални газове (биогаз, водород, синтетичен метан и др.). Ключов детайл от тази Нова енергийна теория са ПГХ за предпазване на сила. По този метод, в актуалните пазарни условия, подземните газови складове ще играят ролята на благонадежден свързващ детайл сред другите звена на световната система за ползване на сила - газопроводни мрежи, възобновими енергийни източници и енергийни мрежи, отговарящи на възходящите потребности на потребителите на сила. Трябва да се означи, че промишлеността „ Подземно на природен газ предпазване ” в Европа сега изпитва обилни усложнения. Броят на оборудванията и размерите на предпазване нарастват много интензивно от 1970 година насам, достигайки 111 милиарда куб. м или 20% от годишното ползване на газ в Европа. Въпреки това за жалост през последните няколко години, промишлеността „ Подземно предпазване на природен газ ” е в застоялост. Общо през последните 10 години в Европа са затворени редица ПГХ-ща с общ деен потенциал от към 8 милиарда кубически метра. В сектора се заприказва дори за „ Европейски синдром ”… Причината за тази парадоксална обстановка е напълно явна – хипер либерализацията на газовия пазар в Европа. Най-чувствителният удар върху промишлеността „ Подземно предпазване на природен газ ” бе нанесен с отделянето на отвесно интегрираните компании и отделянето на ПГХ-ща в самостоятелна от преноса и разпределението на газовите потоци, конструкция. За голямо страдание, Европейската промишленост „ Подземно предпазване на природен газ ” към момента е изправена пред проблем със затварянето или консервирането на редица ПГХ-ща. Наистина, либерализацията на газовия пазар има много положителни планове: да усили конкуренцията; да отвори достъп до индустриалната инфраструктура за трети страни; да сътвори други възможности на естествените монополисти; да провежда недискриминационно предложение на услуги през Газопреносната мрежа, само че всички сякаш не помниха за " Енергийната сигурност " и най-много, че за такава сигурност би трябвало да се заплаща. Обаче цената на услугите по предпазване на природния газ включва: Гъвкавост на снабдяването и корекцията на доставката на газ за адаптиране към сезонни, седмични или дневни колебания; Енергийна сигурност на доставките, която ПГХ-ща обезпечават при ненадейно повишаване на търсенето, заради промени в метеорологичните условия, заради повреди на газопроводи, спирания на доставките и други, които за жалост не се правят оценка и това не носи доходи за дейноста по „ Съхранение на природния газ ”; Оптимизация на инфраструктурата – увеличение на пропускателната дарба на Газопреносната мрежа и подкрепяне на преразпределението на нейните натоварвания, които също не се правят оценка и което още веднъж не носи доходи за тази активност. С раздробяването на фирмите (описано по-горе), изчезва и единния център за контрол и оптимизация, което докара до „ егоистично “ държание на обособени газови компании, а огромна и значима част от функционалностите на ПГХ-ща към момента не са оценени от Европейския газов пазар. Както е разказано нагоре, функционалностите „ Енергийна сигурност “ и „ Оптимизация на инфраструктурата “ са търсени от пазара, само че за жалост те се възприемат от потребителите надали не като даденост, като една самоочевидна „ безвъзмездна “ алтернатива. Насочвайки се към потребителя на газ и съсредоточавайки главните си старания върху намаление на цените на силата, европейският пазар подценява, а в редица случаи директно накърнява и пренебрегва, ползите на избрана част от участниците в пазара, което води до деградация на промишлеността „ Подземно предпазване на природен газ ”. Проектите за Трансанадолски и Трансатлантически газопроводи (ТАNAP и TAP) са към този момент в употреба. Свидетели сме на основаването на неповторима Единна Газоснабдителна Система, която няма аналози в света неразделна част, от която е „ Подземното предпазване на природен газ ”. „ Турски поток ” е нов газопровод за експорт на природен газ от Русия през Черно море до Турция. Първата тръба от този газопровод с потенциал 15.75 милиарда кубически метра годишно и е предопределена за турските консуматори. Особеностите на Втората тръба, преминаваща през България („ Балкански поток ”) се заключават в това, че може да се доставя природен газ за България и страните от Югоизточна и Централна Европа освен от един источник, а от 3 и повече такива. Такава огромна, единна и комплицирана Газопреносна система, в която България е деен основен участник, изисква построяването на нови неразделни елементи от нея, а точно – нови и/или разширени Подземни газови складове. За безпроблемното и оптимално действие на такава Газопреносна система, се изисква най-малко 1.6 милиарда кубически метра годишен потенциал за предпазване (обем на Активния газ, който да бъде съхраняван в ПГХ-ща наоколо до тръбата). Днес за тази цел се употребява ПГХ „ Банатски двор ” в Сърбия и отчасти някои газови складове в Унгария, което обаче е прекомерно незадоволително и по тази причина към тази система доста скоро ще се включи и Подземното газово вместилище „ Чирен ” в Северозападна България. В тази връзка ПГХ „ Чирен ” е в деен развой на уголемение с потенциал - до 1 милиарда м3 Активен газ и с дневна продуктивност 8 - 10 млн. куб. м. Характерна специфичност на подземните газови хранилищата в Съединени американски щати е техният огромен брой и дребни размери в съпоставяне газохранилищата в Европа. Пазарът на услугите по «Съхранение на естествен газ» в Съединени американски щати е проведен по един грациозен метод за да регистрират и удовлетворяват ползите на всички участващи страни на пазара - от огромните компании до дребните консуматори. Поради това, всички ПГХ-ща в Съединени американски щати са разграничени на три групи, всяка с почти идентичен потенциал: първата трета е благосъстоятелност и се ръководи от локални газоразпределителни компании; втората трета е неразлъчен градивен детайл от Газопреносната система на страната; а останалата трета - принадлежи на самостоятелни оператори. В Съединени американски щати е основана една неповторима пазарна конструкция, даваща опция да се дават услуги по " Съхранение на природен газ " на всеки, който се нуждае от тях. Съоръженията, които са част от структурата на Магистралните газопроводи, работят в сходство с авансово открити правила и правила от Федералната комисия за енергийно контролиране (FERC), т.е. от Държавата. Работата на ПГХ-ща от локални разпределителни сдружения в Съединени американски щати също е предмет на държавен надзор. Това се отнася на първо място за вложенията в основаването на нова и разширението на съществувщата инфраструктура, като тук, както и при магистралните газопроводи, възвръщаемостта на вложенията също се контролира от Федералната комисия за енергийно контролиране (FERC), т.е. още веднъж от Държавата. Текущите разноски на ПГХ и разноските за поддръжката им се покриват по пазарни цени. Въпреки извънредно либерализирания пазар на природен газ в Съединени американски щати, Държавата прецизно контролира кои налични потенциали за предпазване могат да се продават на свободния пазар, с цел да се задоволят потребностите на потребителите на газ и операторите на разпределителните мрежи с ниско налягане, и кои потенциали би трябвало да се употребяват единствено за обезпечаване на употребата на трансконтинентални, междудържавни и вътрешнодържавни газопреносни системи. Важно е също да се означи, че Държавата управлява спазването на ползите на вложителите, защото това е директно обвързвано с енергийната сигурност на страната. Съхранението на природен газ в ПГХ в Съединени американски щати през летния сезон (от м. май до м. септември) се конкурира с производството на електрическа енергия и Втечнен природен газ (LNG). Разширяването на потенциала на Подземните газови складове в Съединени американски щати през последните години се прави на фона на възходящото търсене на газови складове с многоцикличен режим на работа. В тази връзка е даден приоритет на Подземните газови складове в солни каверни, само че работещи в симбиоза с газохранилища, построени в изчерпани газови залежи (каквото е нашето ПГХ " Чирен " ). Таква симбиоза разрешава да се получи доста дейно съответствие сред пъргавост при нагнетяване (или добиване) на определни количества газ и размер на съхраняваните количества, т.е. огромен размер на съхранявания газ и високи дневни продуктивности. По този метод в Съединени американски щати оптимално се употребяват приемуществата и се минимизират минусите и на двата вида газови складове (в изтощени газови залежи и в солни каверни), а точно – опциите за запазване на огромни размери природен газ с опциите за осъществяване на високи дневни продуктивности. Това са основни и капацитет задаващи приемущества за всеки участник на газовия пазар. Съхранението на природен газ е неотменна активност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безвредно действие на нито една Газопреносна система и най-много – целогодишна сигурност на газовите доставки (Security of supply) за потребителите, по този начин както те се чакат, според подписаните контракти. Като се има поради забележителната капиталоемкост при построяването на Газопреносните системи, усъвършенстването на разноските по тях е от решаващо значение. Именно употребата на Подземните газови складове, паралелно с работата на газопроводите в една Единна система разрешава: да се дефинира оптималния диаметър на плануваните за създаване газопроводи; по време на добивния интервал от ПГХ-ща, да се дефинира вероятното съкращаване на конфигурираните компресорни мощности по газопроводите; да се усъвършенстват софтуерните параметри на преноса на газа по газопроводите и отсам - да се понижат настоящите Експлоатационни разноски (OPEX) по газопровода; да се редуцира времето за възвръщане на направените вложения (IRR, CAPEX) по създаване на самите газопроводи. Добрата процедура в сектора е потвърдила, че увеличението на единица потенциал (мощност) на един газопровод със междинен или огромен диаметър коства доста по-скъпо, от колкото увеличението на единица потенциал (мощност) на едно подземно газово вместилище изключително, когато се касае за увеличение на потенциала му. Постигането на нараснали безвредни темпове на рандеман от обещано газохранилище, основава условия за рационално потребление на конфигурираните компресорни мощности по газопровода в посока на разтоварване на тези мощности. В тази връзка, приносът на Подземните газови складове при образуването на оптималните експлоатационни режими на газопреносните системи е забележителен. Неглежирането или недооценяването на " Съхранението на природен газ " води до сривове в сигурността на доставките на природен газ за потребителите, както и до рискови проблеми от екологичен и различен темперамент, изключително в изискванията на съгласуваност на Газопреносните системи на страните и взаимните действия на газовите оператори в тези страни. ____________________________________________________________________________________________ В процеса на работа е специализирал в областта - на " Симулирането и оценката на употребата на Газопреносни системи и Подземни газови складове ” – в офисите на МЕЖДУНАРОДНАТА СЕРВИЗНА НЕФТОГАЗОВА КОМПАНИЯ ШЛУМБЕРЖЕ, (SCHLUMBERGER), ХАНОВЕР, ГЕРМАНИЯ; - на „ Управлението на Инвестиционни планове в Енергетиката ” в ДЪБЛИН, ИРЛАНДИЯ; - на „ Геотермалния резервоарен инженеринг ” в УНИВЕРСИТЕТА НА Организация на обединените нации, РЕЙКЯВИК, ИСЛАНДИЯ. От 1997 година, към този момент 26 години без спиране, работи в БУЛГАРТРАНСГАЗ ЕАД в региона на " Съхранението и преноса на природен газ ” и се занимава с усъвършенстване на капацитетните благоприятни условия на Подземното газово вместилище „ Чирен ” (ПГХ Чирен), с неговата настояща оптимална употреба, рехабилитация, поддръжка и уголемение, както и с ролята на този обект за най-благоприятен транспорт на природен газ в страната и района. Участвал е в инициализирането, ръководството, координирането, мониторинга и осъществяването на разнообразни Международни газови планове, като " ЮЖЕН ПОТОК " и " НАБУКО ", в симулирането и предварителната оценка на вероятни разновидности на българските сектори, както и в планове, финансирани от Международни институции, като АГЕНЦИЯТА ЗА ТЪРГОВИЯ И РАЗВИТИЕ НА Съединени американски щати ( U. S. TRADE & DEVELOPMENT AGENCY ), ПРОГРАМАТА ФАР - ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО, ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ ( PHARE CROSS BORDER CO-OPERATION PROGRAM, EU ). Освен това Д. Щерев е взел участие в оказването на «Техническа помощ за възстановяване на тарифното контролиране на Управлението на Енергийния пазар в Турция посредством въвеждането на усъвършенствана система за мониторинг. ( Проектът бе финансиран от Европейския съюз за подкрепяне на Енергийния регулатор на Турция EMRA. ). В интервала 2013 – 2015 година Д. Щерев е Началник на ръководство “Съхранение на природен газ ”, БУЛГАРТРАНСГАЗ ЕАД, Централно ръководство, София, а в интервала 1985 – 1995 година е работил по разнообразни хидрогеоложки и гео-екологични планове, свързани с уранодобива, геотермалната енергетика и добива на термо-минерални води в България. От 2008 година (вече 15 години), Димитър Щерев е член на МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ (WORLD GAS UNION), РАБОТЕН КОМИТЕТ Пожарна охрана „ ПОДЗЕМНО СЪХРАНЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ” , където има показани и предпазени редица разработки, свързани с преноса и съхранението на природен газ в България и Балканския район, както и с развиването на газовата промишленост в страната.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ