Идва ли краят на петдневната работна седмица?
Работниците в Белгия към този момент са измежду тези, които не би трябвало единствено да мечтаят за това. С признатата промяна на пазара на труда в бъдеще ще имат право на съкратена работна седмица. Правилото е: цялостно заплащане, само че и цялостно работно време.
А наподобява, че моделът на работа четири дни в седмицата и три почивни дни набира все по-голяма скорост по време на пандемията.
Целта на промяната е постигането на по-динамична и продуктивна стопанска система. Понастоящем нивото на претовареност в Белгия е относително ниско - 71%. В България обаче този индикатор е едвам 52,6%. Сега Белгия се стреми да реализира 80% до 2030 година „ Ако сравните нашата страна с другите, ще видите, че сме надалеч по-малко динамични ", съобщи министър-председателят на Белгия Александър де Кро. „ След две сложни години пазарът на труда се разви. С това съглашение дефинираме стандартите за добра стопанска система “.
Пандемията форсира измененията в света на труда. Хибридната работа стана освен обществено допустима, само че и работата от вкъщи към този момент не значи, че се скатавате. Всъщност първите дребни изследвания демонстрират, че тя даже може доста да усили продуктивността. Изглежда, че наклонността към четиридневна работна седмица също се затвърждава, написа в собствен разбор N-TV.
Досега с това опитаха най-вече скандинавските страни. Белгия е първата страна от центъра на Европа, която „ написа история “ със съответното законодателство за пазара на труда. След два тестови опита от 2015 година до 2021 година Исландия към този момент е оценила модела като позитивен: продуктивността и успеваемостта на чиновниците са били непрекъснати, не е имало прекалено количество ексклузивен труд. А преходът не се е оказал толкоз безценен, колкото се е очаквало. Имало е и прелестен непряк резултат за работодателите: чиновниците са вземали по-малко болнични.
Исландия и Испания го вършат по друг метод
Испания също предприе първата стъпка през предходната есен. Около 6 000 чиновници в 2 000 най-вече междинни предприятия започнаха пилотен план за една година. Както и в Белгия, задачата е да се основат работни места на цялостно работно време и най-много да се даде опция на младите испанци, които са затънали в несигурната претовареност, да създадат прехода.
За разлика от служащите в Белгия обаче испанците ще работят освен по-малко работни дни, само че и по-малко часове като цяло. Това важи и за Исландия. И тук - за разлика от Белгия - от служащите се чакат по-малко старания. В дребната страна междинната дълготрайност на работната седмица от дълго време е относително висока - 39,2 часа. Този брой часове би трябвало да бъде понижен с въвеждането на четиридневна работна седмица.
Както исландското, по този начин и испанското държавно управление считат, че пониженото работно натоварване е по-полезно за пазара на труда и за стопанската система. Стимулът за фирмите да основават нови работни места е по-голям. Решението в Испания е улеснено от обстоятелството, че компенсацията на заплатите на чиновниците за периода на пилотния план се изплащат от спомагателни държавни заплащания.
Дори огромни корпорации имат добър опит с четиридневната работна седмица. Microsoft да вземем за пример показа позитивни резултати в Япония през 2019 година Служителите в централата на компанията в Токио получиха свободен ден всеки петък в продължение на един месец - като самобитен „ специфичен заплатен отпуск ". Повишаването на продуктивността на чиновниците, за която се твърди, че като цяло се е повишила с към 40%, е в действителност поразително. В Япония тематиката притегли огромно внимание, защото страната е известна с тежките си условия на труд и многото изключителни часове.
Дори четиридневната работна седмица не стига сама по себе си
Не единствено доста служащи, само че и специалисти по пазара на труда считат, че петдневната работна седмица е остаряла след съвсем 70 години в бързо изменящия се свят на труда, написа Investor.bg. След като през 1955 година Германската конфедерация на профсъюзите упорства за въвеждането на 40-часова работна седмица, а година по-късно започва акцията „ Съботите принадлежат на баща ", от 1956 година в Германия стартира преходът от шестдневна към петдневна работна седмица. Оттогава се случиха доста неща. Индустриализираните страни се оправиха добре с прекосяването от шестдневна към петдневна работна седмица. Така че за какво да не продължат към четиридневна?
Привържениците на по-краткото работно време настояват, че служащите са по-щастливи освен заради здравните и обществените изгоди, които облагодетелстват както самия човек, по този начин и работата. Те показват и свиването на работата през последните години заради съкращаването на личния състав, цифровизацията и изкуствения разсъдък. Ежедневието е станало по-бързо, а работата - по-ефективна. Служителите към този момент могат да се възползват от това.
Пандемията е още един мотив: специалистите предвиждат историческо приключване на работна ръка, което наподобява се ускорява бързо. По данни на Федералната организация по заетостта сега в Германия липсват към 1,2 милиона служащи, две трети от които са квалифицирани. Има изострен дефицит на медицински сестри, а свободните работни места в бранша на осведомителните технологии от дълго време са сериозен проблем.
Освен това се следи и дефицит на работна ръка за елементарни услуги. Само в Съединени американски щати по време на пандемията единадесет милиона души са напуснали пазара на труда. The Big Quit е името, обещано на това събитие. Отслабената от Brexit Англия също се задъхва от неналичието на служащи. Конкуренцията за чиновници става все по-силна.
Експертите предвиждат, че работата с хората в фирмите ще стане решаваща за триумфа в бъдеще. Не е изненадващо, че сега на капиталовите банкери в банковия бранш се оферират високи бонуси и привилегии. Компаниите би трябвало да станат по-изобретателни. Макар че другите браншове не могат да бъдат поставяни под един критерий тези, които оферират цялостно възнаграждение при по-малко работно време, ще са в по-изгодна позиция за постигането на по-добри резултати.
А наподобява, че моделът на работа четири дни в седмицата и три почивни дни набира все по-голяма скорост по време на пандемията.
Целта на промяната е постигането на по-динамична и продуктивна стопанска система. Понастоящем нивото на претовареност в Белгия е относително ниско - 71%. В България обаче този индикатор е едвам 52,6%. Сега Белгия се стреми да реализира 80% до 2030 година „ Ако сравните нашата страна с другите, ще видите, че сме надалеч по-малко динамични ", съобщи министър-председателят на Белгия Александър де Кро. „ След две сложни години пазарът на труда се разви. С това съглашение дефинираме стандартите за добра стопанска система “.
Пандемията форсира измененията в света на труда. Хибридната работа стана освен обществено допустима, само че и работата от вкъщи към този момент не значи, че се скатавате. Всъщност първите дребни изследвания демонстрират, че тя даже може доста да усили продуктивността. Изглежда, че наклонността към четиридневна работна седмица също се затвърждава, написа в собствен разбор N-TV.
Досега с това опитаха най-вече скандинавските страни. Белгия е първата страна от центъра на Европа, която „ написа история “ със съответното законодателство за пазара на труда. След два тестови опита от 2015 година до 2021 година Исландия към този момент е оценила модела като позитивен: продуктивността и успеваемостта на чиновниците са били непрекъснати, не е имало прекалено количество ексклузивен труд. А преходът не се е оказал толкоз безценен, колкото се е очаквало. Имало е и прелестен непряк резултат за работодателите: чиновниците са вземали по-малко болнични.
Исландия и Испания го вършат по друг метод
Испания също предприе първата стъпка през предходната есен. Около 6 000 чиновници в 2 000 най-вече междинни предприятия започнаха пилотен план за една година. Както и в Белгия, задачата е да се основат работни места на цялостно работно време и най-много да се даде опция на младите испанци, които са затънали в несигурната претовареност, да създадат прехода.
За разлика от служащите в Белгия обаче испанците ще работят освен по-малко работни дни, само че и по-малко часове като цяло. Това важи и за Исландия. И тук - за разлика от Белгия - от служащите се чакат по-малко старания. В дребната страна междинната дълготрайност на работната седмица от дълго време е относително висока - 39,2 часа. Този брой часове би трябвало да бъде понижен с въвеждането на четиридневна работна седмица.
Както исландското, по този начин и испанското държавно управление считат, че пониженото работно натоварване е по-полезно за пазара на труда и за стопанската система. Стимулът за фирмите да основават нови работни места е по-голям. Решението в Испания е улеснено от обстоятелството, че компенсацията на заплатите на чиновниците за периода на пилотния план се изплащат от спомагателни държавни заплащания.
Дори огромни корпорации имат добър опит с четиридневната работна седмица. Microsoft да вземем за пример показа позитивни резултати в Япония през 2019 година Служителите в централата на компанията в Токио получиха свободен ден всеки петък в продължение на един месец - като самобитен „ специфичен заплатен отпуск ". Повишаването на продуктивността на чиновниците, за която се твърди, че като цяло се е повишила с към 40%, е в действителност поразително. В Япония тематиката притегли огромно внимание, защото страната е известна с тежките си условия на труд и многото изключителни часове.
Дори четиридневната работна седмица не стига сама по себе си
Не единствено доста служащи, само че и специалисти по пазара на труда считат, че петдневната работна седмица е остаряла след съвсем 70 години в бързо изменящия се свят на труда, написа Investor.bg. След като през 1955 година Германската конфедерация на профсъюзите упорства за въвеждането на 40-часова работна седмица, а година по-късно започва акцията „ Съботите принадлежат на баща ", от 1956 година в Германия стартира преходът от шестдневна към петдневна работна седмица. Оттогава се случиха доста неща. Индустриализираните страни се оправиха добре с прекосяването от шестдневна към петдневна работна седмица. Така че за какво да не продължат към четиридневна?
Привържениците на по-краткото работно време настояват, че служащите са по-щастливи освен заради здравните и обществените изгоди, които облагодетелстват както самия човек, по този начин и работата. Те показват и свиването на работата през последните години заради съкращаването на личния състав, цифровизацията и изкуствения разсъдък. Ежедневието е станало по-бързо, а работата - по-ефективна. Служителите към този момент могат да се възползват от това.
Пандемията е още един мотив: специалистите предвиждат историческо приключване на работна ръка, което наподобява се ускорява бързо. По данни на Федералната организация по заетостта сега в Германия липсват към 1,2 милиона служащи, две трети от които са квалифицирани. Има изострен дефицит на медицински сестри, а свободните работни места в бранша на осведомителните технологии от дълго време са сериозен проблем.
Освен това се следи и дефицит на работна ръка за елементарни услуги. Само в Съединени американски щати по време на пандемията единадесет милиона души са напуснали пазара на труда. The Big Quit е името, обещано на това събитие. Отслабената от Brexit Англия също се задъхва от неналичието на служащи. Конкуренцията за чиновници става все по-силна.
Експертите предвиждат, че работата с хората в фирмите ще стане решаваща за триумфа в бъдеще. Не е изненадващо, че сега на капиталовите банкери в банковия бранш се оферират високи бонуси и привилегии. Компаниите би трябвало да станат по-изобретателни. Макар че другите браншове не могат да бъдат поставяни под един критерий тези, които оферират цялостно възнаграждение при по-малко работно време, ще са в по-изгодна позиция за постигането на по-добри резултати.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ