Съвета на Европа: Журналистите в България работят в лоша среда, медийната собственост не е прозрачна, а пазарът е завзет от олигарси
Работната среда на публицистите в България е влошена, медийната благосъстоятелност в страната не е транспарантна, а медийният пазар е завзет от олигарси, които употребяват медийната си власт, с цел да разширят политическото си въздействие и да атакуват и очернят своите съперници и критици. Основна част от разпространяването на печата е под контрола на една група от компании, притежавани от политик.
Това се споделя в отчетът за 2019 година на органът на Съвета на Европа, който следи свободата на словото на континент. Органът, който е основана в края на 2014 година, сплотява 14 интернационалните неправителствени организации измежду които са " Репортери без граници ", Европейската федерация на публицистите, " Член 19 ", Асоциацията на европейските публицисти, Комитетът за отбрана на публицистите, Международният ПЕН. Тяхната задача е да следят свободата на словото като сътрудници на Съвета на Европа (СЕ). Докладът е озаглавен " Атаките против медиите в Европа не би трябвало да станат нова норма "
Платформата на съдебна експертиза за отбрана на публицистиката и сигурността на публицистите оперира най-вече посредством сигнали до управляващите в страните от Европа. Чрез това Съветът на европа изисква тяхната ангажираност по разнообразни проблеми със свободата на публицистиката и словото.
Към 31 декември 2019 година Платформата е отправила общо 8 сигнала до българските управляващи, а е получила отговори на три от тях. Сигналите са били отправени в това число и във връзка на насилственото овакантяване на трима проверяващи публицисти от Нова телевизия, " откакто каналът е бил закупен от олигарх, непосредствен до държавното управление ", написа още в отчета. Другите случаи, визирани в отчета са с проверяващия публицист Росен Босев от в. „ Капитал “, както и следствието против Асен Йорданов и Атанас Чобанов от „ Бивол “, почнало след изявления на медията за съмнителни покупко-продажби с недвижими парцели, в които са забъркани тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместител Иван Гешев. В отчета се цитира също и краткотрайното премахване от ефир на правосъдната кореспондентка на БНР Силвия Великова, както и последвалото прекъсване на сигнала на " Хоризонт " на територията на цялата страна.
В отчета за 2019 година, който беше оповестен в сряда, се твърди още, че българските политици, взели участие в избори, се държат намерено враждебно към медиите, до момента в който самостоятелната преса е подложена на " административен и правосъден тормоз ", както и на физически похищения.
Това е следващият отчет, който демонстрира тревожни трендове в страната ни. Само преди няколко дни бе оповестена и класацията на „ Репортери без граници “, която за трета поредна година ни подрежда на 111 място в света, което е последно в Европейски Съюз и на Балканите.
Класацията стана мотив за следващата невиждана офанзива от страна на медиите на депутата Делян Пеевски против управлението на организацията. „ Репортери без граници “ е учредена от четирима публицисти в южния френски град Монпелие през 1985 година, а един от тях неотдавна стана обект на жълтокафявит проливен дъжд от въпроси, фокусирани основно върху тематиката за какво медийната група на Пеевски и самият той не вземат участие персонално във образуването на показателя в страната ни, а единствено участват в отчетите като опасност за свободата на словото, медиите и журналиститката в страната ни. Атаката надали е тъй като Пеевски търси известност. Такава сигурно има, тъй като основаната в Париж самостоятелна неправителствена организация е със статут на съвещателен орган към Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната организация на франкофонията (OIF). Известно е още, че организацията има свои секции и представителни бюра в 10 града, в това число Брюксел, Вашингтон, Берлин, Тунис, Рио де Жанейро и Стокхолм, както и мрежата от репортери в 130 страни.
Това се споделя в отчетът за 2019 година на органът на Съвета на Европа, който следи свободата на словото на континент. Органът, който е основана в края на 2014 година, сплотява 14 интернационалните неправителствени организации измежду които са " Репортери без граници ", Европейската федерация на публицистите, " Член 19 ", Асоциацията на европейските публицисти, Комитетът за отбрана на публицистите, Международният ПЕН. Тяхната задача е да следят свободата на словото като сътрудници на Съвета на Европа (СЕ). Докладът е озаглавен " Атаките против медиите в Европа не би трябвало да станат нова норма "
Платформата на съдебна експертиза за отбрана на публицистиката и сигурността на публицистите оперира най-вече посредством сигнали до управляващите в страните от Европа. Чрез това Съветът на европа изисква тяхната ангажираност по разнообразни проблеми със свободата на публицистиката и словото.
Към 31 декември 2019 година Платформата е отправила общо 8 сигнала до българските управляващи, а е получила отговори на три от тях. Сигналите са били отправени в това число и във връзка на насилственото овакантяване на трима проверяващи публицисти от Нова телевизия, " откакто каналът е бил закупен от олигарх, непосредствен до държавното управление ", написа още в отчета. Другите случаи, визирани в отчета са с проверяващия публицист Росен Босев от в. „ Капитал “, както и следствието против Асен Йорданов и Атанас Чобанов от „ Бивол “, почнало след изявления на медията за съмнителни покупко-продажби с недвижими парцели, в които са забъркани тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместител Иван Гешев. В отчета се цитира също и краткотрайното премахване от ефир на правосъдната кореспондентка на БНР Силвия Великова, както и последвалото прекъсване на сигнала на " Хоризонт " на територията на цялата страна.
В отчета за 2019 година, който беше оповестен в сряда, се твърди още, че българските политици, взели участие в избори, се държат намерено враждебно към медиите, до момента в който самостоятелната преса е подложена на " административен и правосъден тормоз ", както и на физически похищения.
Това е следващият отчет, който демонстрира тревожни трендове в страната ни. Само преди няколко дни бе оповестена и класацията на „ Репортери без граници “, която за трета поредна година ни подрежда на 111 място в света, което е последно в Европейски Съюз и на Балканите.
Класацията стана мотив за следващата невиждана офанзива от страна на медиите на депутата Делян Пеевски против управлението на организацията. „ Репортери без граници “ е учредена от четирима публицисти в южния френски град Монпелие през 1985 година, а един от тях неотдавна стана обект на жълтокафявит проливен дъжд от въпроси, фокусирани основно върху тематиката за какво медийната група на Пеевски и самият той не вземат участие персонално във образуването на показателя в страната ни, а единствено участват в отчетите като опасност за свободата на словото, медиите и журналиститката в страната ни. Атаката надали е тъй като Пеевски търси известност. Такава сигурно има, тъй като основаната в Париж самостоятелна неправителствена организация е със статут на съвещателен орган към Организация на обединените нации, ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната организация на франкофонията (OIF). Известно е още, че организацията има свои секции и представителни бюра в 10 града, в това число Брюксел, Вашингтон, Берлин, Тунис, Рио де Жанейро и Стокхолм, както и мрежата от репортери в 130 страни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ