Джордж Фридман: Русия иска да неутрализира САЩ като парализира НАТО
Работили сме по модела на Русия. След като загуби своите неруски територии при разпадането на Съветския съюз, Русия се лиши от буферите, които я защитаваха. Нейният народен императив е да възвърне тези гранични страни - публично или неофициално.
Те биха могли да бъдат или окупирани от съветски сили, или най-малкото да бъдат ръководени от локални държавни управления, които изключват наличието на западни сили и работят координирано с Москва. Руснаците реализираха това в Южен Кавказ посредством дипломация и разполагане на съветски миротворци в района. Те усилиха властта си в Централна Азия. Но сериозният за Русия район е на запад, извърнат към Западна Европа, Съединените щати и НАТО. Там загубата на Беларус и Украйна представляваше сериозен проблем. Източната граница на Украйна е единствено на към 300 благи (480 километра) от Москва, а Украйна е съдружник на Съединени американски щати и европейските сили, макар че импровизирано не е част от НАТО.
Стратегията на Русия до този миг беше да заобикаля директна военна интервенция против враждебни сили и да употребява хибридни ограничения за приемане на въздействие и надзор. Това се случи в Кавказ. Това се случи и в Беларус, където оспорваните избори сложиха президента Александър Лукашенко в слаба позиция, а Москва употребява властта си, с цел да подсигурява ситуацията му и да управлява събитията в Минск. Приливът на бежанци към полската граница сложи Полша в отбранителна позиция и сътвори чувство за рецесия в страната. Що се отнася до Беларус, това беше просто сцена, определена от Русия като високомерен спътник.
Докато Русия възстановяваше буферите си, ние насочихме вниманието си към Украйна, която, както споделих, е основният буфер. Тя е голяма, заплашва директно Русия, а от Украйна Русия може да заплаши и Запада. Всъщност сред Беларус в Северноевропейската низина и контрола на Украйна върху Карпатите Русия може освен да се отбрани, само че и да заплаши с нахлуване Европа от Балтийско до Черно море.
Руснаците активизираха сили по границите с Украйна – от изток, север и юг, и без да насочат очевидни закани, сътвориха обстановка, при която нахлуването в Украйна изглеждаше допустимо. Писах предходната седмица, че се колебая, че руснаците ще опитат комплицирана окупация на враждебна страна, тъй като опциите за неуспех, даже против минимална опозиция, са действителни и тъй като руснаците не могат да плануват американските дейности. Ако се намесят, Съединени американски щати евентуално ще го създадат по суша, само че те разполагат и с боеприпас от противотанкови ракети, изстрелвани от въздуха или от кораби в Балтийско и Черно море. Как ще се развие този спор не е известно и Съединени американски щати може да не изберат военно противопоставяне. Но Русия не би могла да знае това, нито пък да рискува да работи въз основа на разследващи данни, които постоянно са неправилни.
За да могат руснаците да завършат възобновяване на Съветския съюз, те би трябвало първо да обезвреждат Съединените щати без военни дейности. Най-добрата тактика за това е да се обезврежда НАТО, чиито военни сили са лимитирани, само че към момента обилни. Още по-важно е, че американският отговор на Русия без съществуването на територия на НАТО и без политическата поддръжка на съдружниците от НАТО би усложнил военната и политическата динамичност на американските дейности. Съединени американски щати към този момент демонстрираха предпазливостта си, като заплашиха съветската банкова система при положение на война в Украйна, вместо да заплашват с военни дейности.
Следователно, преди Русия даже да намерения за военни дейности в Украйна, тя трябваше да обезврежда (вече предпазливите) Съединени американски щати в политическо отношение, а ключът към това беше да сковава НАТО и изключително Германия. Германия вижда Русия като значим източник на сила, търговски сътрудник, чието значение може да нарасне, и като проблем, който би трябвало да се заобикаля. Още по-важна за нея е Европа, чийто основен детайл е НАТО - не толкоз като военна мощ, колкото като друга мощ, която държи Европа дружно. Като преобладаваща мощ в Европа (без Великобритания), Германия има народен императив да поддържа преобладаващата си икономическа позиция, което ѝ дава опция да оказва огромно въздействие върху държанието на европейците по военните въпроси.
Следователно за Германия една война не би била подобаваща за нейните потребности. Тя би рискувала спор, който би могъл съществено да отслаби европейската стопанска система в внимателен миг. Германия преглежда Полша като сложен проблем, защото тя е в НАТО, само че позицията на Полша по отношение на Русия не дава отговор на ползите на Германия. Германия, несъмнено, би желала да има буфер против Русия в Беларус и Украйна, само че не и в случай че това значи големи стопански разноски и увеличение на американската мощност в Европа. Съединени американски щати преобладават в НАТО и един нескончаем спор би нараснал оптимално американските военни съображения и би минимизирал немските стопански опасения. Накратко, въпреки че може да има разнообразни позиции във връзка с ходовете на Русия в Европа, Германия - водещата мощ, би трябвало да избегне войната и ще заплати цена за това. Неутрализирането на Съединените щати от страна на Русия минава през НАТО, Европа и изключително Германия. Ако те имат разнообразни възгледи, едностранната американска отбрана против Русия става доста рискована.
Така стигаме до забележителния документ, който Русия показа предходната седмица. Документът е ориентиран към НАТО. Ключовата уговорка е член 5: „ Страните се въздържат от разполагане на своите въоръжени сили и въоръжения, в това число в границите на интернационалните организации, военни съюзи или обединения, в областите, където такова разполагане може да бъде възприето от другата страна като опасност за нейната национална сигурност, като се изключи такова разполагане в границите на националните територии на страните. ”
С други думи, Русия желае правото да ограничи разполагането на американски войски в страни от НАТО, в случай че руснаците се усещат застрашени от това разполагане. Непосредственият резултат би бил, че до момента в който Полша може да укрепва силите си, Съединени американски щати ще би трябвало да се изтеглят от Полша, в случай че Русия се почувства застрашена, което съгласно нея е по този начин. Разбира се, в случай че Руската федерация реинтегрира някогашните руски територии в своята политическа система, което съгласно мен е допустимо, тогава Русия ще бъде освободена от действието на член 5.
Има и други клаузи, които подсигуряват, че Съединените щати ще отхвърлят документа. Затова е забавен въпросът за какво руснаците са го изготвили. Може да е замислена като платформа за договаряния, само че е прекомерно килнат в интерес на съветските ползи, с цел да бъде работеща платформа за Вашингтон. Друга опция е той да е предопределен за вътрешна съветска приложимост, като демонстрира, че Русия приказва на Съединени американски щати като на всесилен и еднакъв, който би трябвало да бъде почитан. Или пък може да се окаже, че след първичния отговор на американците на съветските закани, че банковата им система ще бъде наранена, руснаците да разчитат, че Съединени американски щати не желаят да реагират в Украйна.
Ключово, от моя позиция е, че никой не желае война в Украйна, тъй като тя ще бъде дълга и кървава, а географското преимущество ще бъде на страната на Русия. Едно предложение на масата, без значение какъв брой неуместно е то, може да даде опция на внимателните страни да капитулират, като в същото време наподобява, че избират дипломатическия курс пред ирационалните военни отговори. Голяма част от Европа не желае да се бори за независимостта на Украйна. Съединените щати, загрижени за свободното разпространяване на съветската власт посредством военна мощ, могат да изберат интервенция. Това предложение може да бъде възприето в Европа като " основа за разискване ", което да ограничи американските благоприятни условия.
Нахлуването в Украйна би било изпълнено с опасности за Русия. Неуспехът или продължителната опозиция биха трансформирали Русия от възраждаща се мощ в нация, която би трябвало да бъде отхвърлена. Руският президент Владимир Путин явно знае, че този документ ще бъде отритнат, само че в границите на неговия подтекст отхвърлянето ще се върне към контрапредложения и е допустимо НАТО и Съединени американски щати да правят отстъпка от някои позиции в подмяна на отпадане на някои от крещящите съветски претенции. Или пък Путин желае всички да възприемат това в смисъла, който не се загатва - като ултиматум, и да изпаднат в суматоха.
Във всеки случай основният детайл от съветското възобновяване – Украйна, е на масата, а документът дотам изцяло обърква въпросите, като изисква фундаментални промени в метода на деяние на Съединени американски щати, че за някои неща може да се създадат отстъпки под европейския напън. Путин няма какво да губи от този документ, а има какво да завоюва. Предполагам, че американският отговор ще бъде отвод от договаряния въз основа на документа.
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Те биха могли да бъдат или окупирани от съветски сили, или най-малкото да бъдат ръководени от локални държавни управления, които изключват наличието на западни сили и работят координирано с Москва. Руснаците реализираха това в Южен Кавказ посредством дипломация и разполагане на съветски миротворци в района. Те усилиха властта си в Централна Азия. Но сериозният за Русия район е на запад, извърнат към Западна Европа, Съединените щати и НАТО. Там загубата на Беларус и Украйна представляваше сериозен проблем. Източната граница на Украйна е единствено на към 300 благи (480 километра) от Москва, а Украйна е съдружник на Съединени американски щати и европейските сили, макар че импровизирано не е част от НАТО.
Стратегията на Русия до този миг беше да заобикаля директна военна интервенция против враждебни сили и да употребява хибридни ограничения за приемане на въздействие и надзор. Това се случи в Кавказ. Това се случи и в Беларус, където оспорваните избори сложиха президента Александър Лукашенко в слаба позиция, а Москва употребява властта си, с цел да подсигурява ситуацията му и да управлява събитията в Минск. Приливът на бежанци към полската граница сложи Полша в отбранителна позиция и сътвори чувство за рецесия в страната. Що се отнася до Беларус, това беше просто сцена, определена от Русия като високомерен спътник.
Докато Русия възстановяваше буферите си, ние насочихме вниманието си към Украйна, която, както споделих, е основният буфер. Тя е голяма, заплашва директно Русия, а от Украйна Русия може да заплаши и Запада. Всъщност сред Беларус в Северноевропейската низина и контрола на Украйна върху Карпатите Русия може освен да се отбрани, само че и да заплаши с нахлуване Европа от Балтийско до Черно море.
Руснаците активизираха сили по границите с Украйна – от изток, север и юг, и без да насочат очевидни закани, сътвориха обстановка, при която нахлуването в Украйна изглеждаше допустимо. Писах предходната седмица, че се колебая, че руснаците ще опитат комплицирана окупация на враждебна страна, тъй като опциите за неуспех, даже против минимална опозиция, са действителни и тъй като руснаците не могат да плануват американските дейности. Ако се намесят, Съединени американски щати евентуално ще го създадат по суша, само че те разполагат и с боеприпас от противотанкови ракети, изстрелвани от въздуха или от кораби в Балтийско и Черно море. Как ще се развие този спор не е известно и Съединени американски щати може да не изберат военно противопоставяне. Но Русия не би могла да знае това, нито пък да рискува да работи въз основа на разследващи данни, които постоянно са неправилни.
За да могат руснаците да завършат възобновяване на Съветския съюз, те би трябвало първо да обезвреждат Съединените щати без военни дейности. Най-добрата тактика за това е да се обезврежда НАТО, чиито военни сили са лимитирани, само че към момента обилни. Още по-важно е, че американският отговор на Русия без съществуването на територия на НАТО и без политическата поддръжка на съдружниците от НАТО би усложнил военната и политическата динамичност на американските дейности. Съединени американски щати към този момент демонстрираха предпазливостта си, като заплашиха съветската банкова система при положение на война в Украйна, вместо да заплашват с военни дейности.
Следователно, преди Русия даже да намерения за военни дейности в Украйна, тя трябваше да обезврежда (вече предпазливите) Съединени американски щати в политическо отношение, а ключът към това беше да сковава НАТО и изключително Германия. Германия вижда Русия като значим източник на сила, търговски сътрудник, чието значение може да нарасне, и като проблем, който би трябвало да се заобикаля. Още по-важна за нея е Европа, чийто основен детайл е НАТО - не толкоз като военна мощ, колкото като друга мощ, която държи Европа дружно. Като преобладаваща мощ в Европа (без Великобритания), Германия има народен императив да поддържа преобладаващата си икономическа позиция, което ѝ дава опция да оказва огромно въздействие върху държанието на европейците по военните въпроси.
Следователно за Германия една война не би била подобаваща за нейните потребности. Тя би рискувала спор, който би могъл съществено да отслаби европейската стопанска система в внимателен миг. Германия преглежда Полша като сложен проблем, защото тя е в НАТО, само че позицията на Полша по отношение на Русия не дава отговор на ползите на Германия. Германия, несъмнено, би желала да има буфер против Русия в Беларус и Украйна, само че не и в случай че това значи големи стопански разноски и увеличение на американската мощност в Европа. Съединени американски щати преобладават в НАТО и един нескончаем спор би нараснал оптимално американските военни съображения и би минимизирал немските стопански опасения. Накратко, въпреки че може да има разнообразни позиции във връзка с ходовете на Русия в Европа, Германия - водещата мощ, би трябвало да избегне войната и ще заплати цена за това. Неутрализирането на Съединените щати от страна на Русия минава през НАТО, Европа и изключително Германия. Ако те имат разнообразни възгледи, едностранната американска отбрана против Русия става доста рискована.
Така стигаме до забележителния документ, който Русия показа предходната седмица. Документът е ориентиран към НАТО. Ключовата уговорка е член 5: „ Страните се въздържат от разполагане на своите въоръжени сили и въоръжения, в това число в границите на интернационалните организации, военни съюзи или обединения, в областите, където такова разполагане може да бъде възприето от другата страна като опасност за нейната национална сигурност, като се изключи такова разполагане в границите на националните територии на страните. ”
С други думи, Русия желае правото да ограничи разполагането на американски войски в страни от НАТО, в случай че руснаците се усещат застрашени от това разполагане. Непосредственият резултат би бил, че до момента в който Полша може да укрепва силите си, Съединени американски щати ще би трябвало да се изтеглят от Полша, в случай че Русия се почувства застрашена, което съгласно нея е по този начин. Разбира се, в случай че Руската федерация реинтегрира някогашните руски територии в своята политическа система, което съгласно мен е допустимо, тогава Русия ще бъде освободена от действието на член 5.
Има и други клаузи, които подсигуряват, че Съединените щати ще отхвърлят документа. Затова е забавен въпросът за какво руснаците са го изготвили. Може да е замислена като платформа за договаряния, само че е прекомерно килнат в интерес на съветските ползи, с цел да бъде работеща платформа за Вашингтон. Друга опция е той да е предопределен за вътрешна съветска приложимост, като демонстрира, че Русия приказва на Съединени американски щати като на всесилен и еднакъв, който би трябвало да бъде почитан. Или пък може да се окаже, че след първичния отговор на американците на съветските закани, че банковата им система ще бъде наранена, руснаците да разчитат, че Съединени американски щати не желаят да реагират в Украйна.
Ключово, от моя позиция е, че никой не желае война в Украйна, тъй като тя ще бъде дълга и кървава, а географското преимущество ще бъде на страната на Русия. Едно предложение на масата, без значение какъв брой неуместно е то, може да даде опция на внимателните страни да капитулират, като в същото време наподобява, че избират дипломатическия курс пред ирационалните военни отговори. Голяма част от Европа не желае да се бори за независимостта на Украйна. Съединените щати, загрижени за свободното разпространяване на съветската власт посредством военна мощ, могат да изберат интервенция. Това предложение може да бъде възприето в Европа като " основа за разискване ", което да ограничи американските благоприятни условия.
Нахлуването в Украйна би било изпълнено с опасности за Русия. Неуспехът или продължителната опозиция биха трансформирали Русия от възраждаща се мощ в нация, която би трябвало да бъде отхвърлена. Руският президент Владимир Путин явно знае, че този документ ще бъде отритнат, само че в границите на неговия подтекст отхвърлянето ще се върне към контрапредложения и е допустимо НАТО и Съединени американски щати да правят отстъпка от някои позиции в подмяна на отпадане на някои от крещящите съветски претенции. Или пък Путин желае всички да възприемат това в смисъла, който не се загатва - като ултиматум, и да изпаднат в суматоха.
Във всеки случай основният детайл от съветското възобновяване – Украйна, е на масата, а документът дотам изцяло обърква въпросите, като изисква фундаментални промени в метода на деяние на Съединени американски щати, че за някои неща може да се създадат отстъпки под европейския напън. Путин няма какво да губи от този документ, а има какво да завоюва. Предполагам, че американският отговор ще бъде отвод от договаряния въз основа на документа.
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ