Мамин опит: Съжалявам, че тръгнах на работа
Работеща майка, която гледа малко дете, през днешния ден не е изненада за никого. И аз поработвах почасово, когато бях по майчинство, до момента в който синът ми спеше, или беше на разходка с мъжа ми. Когато стана на 3, ми предложиха хубава, влиятелна и високоплатена работа в офис. В последна сметка нещата се оказаха не чак толкоз розови…
Подписвайки контракта, нямах възприятието, че предавам детето. Беше ме хванал боязън от незнайното – тази „ почивка “ досади точно на мен, а в този момент ще мога да се върна из плена „ отпуск по майчинство “ и да се развъртвам професионално! Да, и парите няма да бъдат непотребни: мъжът ми заработва задоволително, само че желаеме да продължим градежа на вилата, да създадем ремонт, да отидем на странствуване в Европа, да запишем дребното на басейн и гимнастика.
За сина ми не се вълнувах – той нямаше да остане с непознати хора. От детската градина го спряхме, тъй като стартира постоянно да боледува, а вместо бавачка, щеше да го гледа татко ми. Той преди малко се беше пенсионирал и се чудеше с какво да се занимава. Беше подготвен да ни оказва помощ гратис и то бе рационално. Естествено, не се нае да поеме всички мои отговорности – договорихме се, че обяда и вечерята си остават за мен.
Тръгването на работа се оказа фантастично събитие на фона на скучната рутинна грижа за детето. Нови отговорности, нови стратегии, преписка на английски… Не се боях от компликациите и знаех, че мозъкът ми, поръждясал от дългото неявяване от работа, ще се научи отново да обработва големи количества информация и ще ми става все по-лесно. Останалите условия на работа също бяха прелестни, изключително приятните сътрудници и красивия офис в центъра.
Още след първите две седмици стана ясно, че визиите ми за работата се разминават с действителността. Планирах да се прибирам по-рано, да подготвям вечеря и да си играя със сина ми. Вместо това, зарината с новите отговорности, не успявах за нищо, и се прибирах у дома не по-рано от осем вечерта, а от време на време и в девет. Невероятно изморена от всичко, в това число и от другарство, загрижена за редица дребни и огромни задания, както и едвам преодоляла престоя си в задушния градски транспорт…
А най-важното бе, че в тези няколко часа преди да си легне, синът ми имаше три пъти по-голяма потребност от внимание! Сутрин ме изпращаше с протяжен рев: „ Мамо, не би трябвало да вървиш на работа! Лягай да спиш! “ , а вечер, сега, в който прекрачех прага, увисваше на шията ми с думите: „ Мамо, поноси ме! “ Знам теорията за привързаното родителство, носех го на ръце, до момента в който класифицирам всичко разпиляно денем, чистех и готвех вечерята. След като го приспях, продължавах да шетам и сготвям, взимах си душ и се пробвах да чета преди лягане, само че заспивах още на първата страница.
Така минаха седмица-две и разбрах, че дълго време няма да устоя на това движение: ще ме хване или невроза, или меланхолия. След като фамилията ми не може да ми помогне повече, би следвало да упълномощавам останалите си домашни отговорности. Фирмите за разчистване взеха решение казуса даже и с гладенето – най-накрая почивните дни станаха още веднъж почивни, а не промяна на умствения труд с физически. С храната се оказа още по-лесно. Не, не приказвам за пица, а за нови компании, които оферират към този момент нарязани артикули в належащо количество, което ми отнемаше три пъти по-малко време, с цел да подготвя вечерята.
Но даже и това не реши главния проблем. Освободи ми се известно време вечер, само че да се занимавам със сина ми нямах сили. Прегръщах го или му четях брошура, само че вътрешно ме глождеше виновността. Най-близкият ми и обичан човек растеше без мен, бях го предала. Сърцето ми споделяше, че би трябвало да бъда до него в тези най-важни първи години. Но обществото насърчава: работата е нещо здравословно, ти повече не си просто по майчинство, учиш нови неща, гримираш се, носиш рокли и обувки на ток, общуваш с хора, развиваш се и се утвърждаваш в света на зрелите хора, които до един са сполучливи.
Искам в този момент някой да ми каже, че нямам никаква концепция за Настоящата Работа в Големия Бизнес. Сигурна съм, че развиването и реализацията на младите майки би следвало да продължава най-много до 4 часа на ден. А офисната работа пет дни седмично до късна вечер е иго, скрито зад красиви думи. Разбира се, бих мислила по различен метод, в случай че имах ипотека или тежко заболели родственици, на които им е належащо дълготрайно лекуване. Но нямам и новия телефон или двуседмичната отмора на море не трансформира нещастието сред мен и сина ми.
Ние сме нещастни и разграничени един от различен. Когато мъжът ми му споделя да се прибират след разходката у дома, при мама, дребният отвръща: „ Мама е на работа. “ Аз съм виновен човек и това не ми разрешава да се върна обратно към познатата рутина у дома. Днес ми се коства, че бих ценила всеки миг със сина ми, бих го прегръщала и целувала 100 пъти повече. Жал ми е, че няма да мога да върна изгубеното време. Надявам се в бъдеще да съумея да възстановя връзките с детето ми и да му дам изгубената сега топлота.
Ако през днешния ден бих могла да се върна обратно и да дам на себе си или на някой различен в сходна обстановка съвет, бих споделила: „ Слушай майчиното си сърце и никой различен. Само ти знаеш какво е най-хубавото за теб и детето ти. “
Източник: Новите родители
