Феноменът работещ пенсионер
Работата след пенсия не е български феномен - просто българинът се оплаква най-шумно, че е заставен да го прави. Във всички страни на Европейски Съюз мнозина възрастни не престават да работят - на едни не им стига пенсията да претърпяват и едвам свързват двата края, за други може да е разследване от неподходяща пенсионна обстановка заради неналичието на общоприети трудови контракти, работодателите на трети не им намират млади заместници с подобаващи за позицията умения, а има и пенсионери, на които им харесва да са заети и да поддържат темпото, въпреки и понижено или просто обичат прекомерно доста работата си, с цел да се отдръпват. Не са малко специалистите, чието мнение е, че
европейците над 60 година са спасението
на трудовия пазар на Стария континент, без значение че към момента не е преодоляна възрастовата дискриминация. Тя изтласква изкуствено служащите в преклонна възраст, които имат потенциала, професионалните умения и желанието за пълноценна работа. Според някои източници в Европейски Съюз единствено 51% от популацията на възраст сред 60 и 64 година е към момента интензивно на пазара на труда. От друга страна, демографските промени ускоряват нуждата от по-сериозно приобщаване на възрастните служащи, тъй като е пресметнато, че 30% от международната работна мощ ще бъде на 50 и повече години до 2050 г.
Работата след пенсиониране е срещана
по-често измежду самонаетите
регистрира преди дни Евростат. Данните от изследването на работната мощ, събрани от пенсиониралите се за напреднала възраст в Европейски Съюз през 2023 година, демонстрират, че 56,4% от самонаетите са траяли да работят след приемане на първата си пенсия. Според европейската статистика измежду страните от Европейски Съюз процентът на самонаетите пенсионери, които работят или са се върнали на пазара на труда, е най-голям в Швеция (98,4%), Финландия (88,0%) и Ирландия (87,7%). Обратната наклонност се регистрира в Испания (18,2%), Гърция (20,3%), Словения (40,4%).
Над половината (57%) от заетите пенсионери на възраст 50-74 година в Европейски Съюз са работили на
ненапълно работно време
Този дял варира доста в другите страни. Хърватия има най-голям дял на заетите пенсионери за напреднала възраст на ненапълно работно време (89,4%). В Швеция (79,2%) и в Белгия (78%) също е регистриран доста висок дял на заетите пенсионери за напреднала възраст на ненапълно работно време. За разлика от това, България регистрира най-нисък дял на претовареност на ненапълно работно време измежду пенсионерите - единствено 9,2%. В Литва (19%) и Латвия (23,2%) също не са доста заетите на ненапълно работно време пенсионери. Очевидно да живееш, с цел да работиш, е изискване, което важи за съвсем всички в Европейски Съюз. Макар като % работещите пенсионери да са най-вече в Швеция, в безспорни стойности италианците са първенците по брой хора, които се пенсионират, само че в никакъв случай действително не напущат пазара на труда - към 394 500 се отхвърлят от правото си да се отдръпват в заслужена отмора.
-------------------------
Защо не престават?
-------------------------
Основните аргументи, заради които хората не престават да работят след приемане на пенсия за напреднала възраст са, че им е прелестно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го вършат заради финансова нужда (28,6%). Желанието за поддържане на обществена интеграция (11,2%) и финансовата прелест на работата (9,1%) също са посочени като аргументи за продължение на работата. По-малка част - 3,5%, не престават да работят, тъй като и сътрудникът им към момента е нает, сочат данни от изследване на Евростат, съгласно което единствено 13% от интервюираните са траяли да работят. Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране не престават да работят тъй като им е прелестно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%).
Финансовата потребност е главната причина за продължение на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), до момента в който в Швеция, Чехия и Люксембург е доста невисок делът на хората, които показват тази причина.
ТАБЛИЦА 3
В Европейски Съюз най-вече са пенсионерите, които не престават да работят, тъй като им е прелестно да го вършат и да бъдат продуктивни
-------------------------------------------
Европа подвига пенсионната възраст
-------------------------------------------
Дали тъй като днешните 60 година са вчерашните 40, или по други аргументи, Старият континент се готви за повишение на пенсионната възраст.
Някои страни към този момент са въвели ограничения като даване на заеми за дълъг трудов стаж или отсрочване на пенсионирането и са стегнали изискванията за ранно пенсиониране.
Неотдавнашните митинги против повишение на пенсионната възраст във Франция, мощните реакции на предлагането на опозицията за унищожаване на опцията за пенсиониране на 63 година за хората с минимум 45 години застрахователен стаж в Германия, са знак и за политическия заряд на въпроса. Най-вероятно недоволството от наложителното късно пенсиониране се подхранва от страха за мъчно намиране на съответна работа в по-напреднала възраст и изпадане в продължителна безработица преди постигане на пенсионна възраст. И тези страхове са много основателни, като се има поради, че търсещите работа на 50 и повече години се нуждаят от два пъти повече време, с цел да намерят нова.
Все отново, няколко страни към този момент са въвели промени. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предвижда, че до 2060 година междинната пенсионна възраст в Европейски Съюз ще доближи 67 година, като в няколко страни ще е 70 или повече години. Дания към този момент реши да увеличи пенсионната възраст до 70 година до 2040 година, като се чака да доближи 74 година през 2060 година Няколко други европейски страни също одобриха сходни закони. Скандинавците и в този момент работят най-дълго - с изключение на Дания, сега Норвегия и Исландия имат най-висока възраст за пенсиониране - 67 година и за мъжете, и за дамите, в Нидерландия се пенсионират на 66,6 година За сметка на това, във Франция могат да се отдръпват на заслужена отмора при минималната възраст от 62 година (за родените до 1960 г.) и 64 година за родените през 1968 година или по-късно, изясняват от Евронюз.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз " въз основа на открити връзки сред възрастта за пенсиониране и продължителността на живота ", чака се пенсионната възраст да се усили в 20 страни за мъжете и в 24 страни за дамите от 32 оценени в Европа. Прогнозира се, че бъдещата естествена възраст за пенсиониране за тези, които са навлезли на пазара на труда през 2022 година, ще варира от 62 до 74 година за мъжете и от 60 до 74 година за дамите до 2060 година Очаква се пенсионната възраст в Италия и Естония да стане 71 година, в Холандия, Швеция и Кипър да доближат 70 г. Бъдещата пенсионна възраст е 69 година във Финландия и Словакия, 68 година - в Португалия.
-------
У нас
-------
Предвидено и гладко увеличение и последователно равнене на пенсионната възраст както за дамите, по този начин и за мъжете до 65 година за двата пола през 2037 година След това възрастта по член 68, алинея 1 от КСО ще се обвързва с повишаването на междинната дълготрайност на живота.
Изискуемият застрахователен стаж за пенсиониране за работещите при изискванията на трета категория труд също нараства с по два месеца годишно за двата пола до постигане през 2037 година на 37 години за дамите и 40 години за мъжете.
Според прогнозите в актюерския отчет от 2024 година, се чака, че до 2070 година делът на хората на 65 и повече години ще доближи до 30,8% от популацията при 21,6% през 2023 година И в случай че през 2023 година на 100 души в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падаха 34 на 65 и повече години, то през 2070 година
те към този момент ще са 55. Все отново, прогнозата е, че ще нараства и междинната дълготрайност на живота.
--------------------------------------------
Работещите български пенсионери
--------------------------------------------
Не е загадка, че голяма част от медицинските сестри у нас са пенсионерки - съгласно някои данни всяка трета е в " златната възраст ". Повечето работят, с цел да си оказват помощ с прихода, само че някои са принудени да го вършат, с цел да не бъдат затворени отделения или даже лечебни заведения поради дефицита на фрагменти. Очевидно дефицитът на фрагменти е причина горе-долу всяка трета публикация да е за търсене на здравна сестра в пенсионна възраст - било за детска ясла или градина, било за старешки дом или приют. През ноември предходната година БЛС изнесе данни, съгласно които повече от 15 хиляди лекари са над 50 година, като 12% от тях са над 70 година По същото време бяха показани данни, съгласно които близо 5 хиляди учители, шефове и зам.-директори в детски градини и учебни заведения не престават да работят, макар че са навършили възраст за пенсия. И в доста други сфери е по този начин.
Според формалната статистика работещите пенсионери в страната са над 350 хиляди души през предходната година. Данните, които Национален осигурителен институт показва, са свързани със служебното преизчисляване на пенсиите на пенсионери, придобили застрахователен стаж след пенсионирането си или след последното преизчисление на пенсиите. Става дума за тези, които, работейки след пенсия, не престават да внасят пенсионни осигуровки, само че в случай че не са правени тези вноски, пенсиите им не се преизчисляват и тези хора остават отвън тази статистика. Затова с съображение може да се счита, че работещите пенсионери в Българи са доста повече.
Въпросното годишно преизчисление, за което Национален осигурителен институт нормално оповестява към края на март, обгръща работещите пенсионери, които получават трудови пенсии – за застрахователен стаж и възраст, за неработоспособност заради общо заболяване и за неработоспособност заради трудова акцидент и професионална болест.
От данните на Национален осигурителен институт е видно, че броят на работещите пенсионери всяка година се усилва:
2021 година - 294 000
2022 година - 340 880 (средният размер на нарастването е близо 10 лева.)
2023 година - 335 932
2024 година - 350 718 (средното нарастване е към 13 лева.)
Свидетели сме и на противоположната обстановка - мнозина избират да се отдръпват от трудовия пазар. Тези, на които не им доближаваше стаж до 5 години, си заплатиха, с цел да се пенсионират. Например през 2019 година хората с новоотпуснати пенсии, които си откупиха застрахователен стаж до 5 години, бяха 3856, а година по-късно - 3932 души. През 2022 година станаха 4093 души, а през идната година - 4707. Но, както се вижда от числата на Национален осигурителен институт, втората категория са неведнъж по-малко от предпочитащите да работят и след пенсионирането си.
--------------------
Какво следва
--------------------
От 1 юли ще бъдат осъвременени парите на пенсиониралите се до 31 декември 2024 година Според Закона за бюджета за ДОО за т.г. процентът на актуализация е 8,6. Така минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст ще стане 630,50 лева
Социалната пенсия за напреднала възраст ще нарасне със същия % и ще стане 333,48 лева Припомняме, че право на обществена пенсия имат хората, навършили 70 година, когато годишният приход на член от фамилията към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30% от сбора на линията на беднотия, избрана за страната през последните 12 месеца. Социална пенсия за напреднала възраст не може да се получава дружно с различен тип пенсия. За тази година линията на беднотия е 638 лева
--------------------------------------------------------------
Приспособяване и към застаряващите служащи
--------------------------------------------------------------
В отчет на allianz-trade от началото на юни 2023 година написа, че са " нужни непрекъснати старания на фирмите за адаптиране на пазарите на труда към потребностите на застаряващата част от работната мощ ".
Мерките за възстановяване на приспособимостта на фирмите към възрастта включват даване на по-голяма еластичност на работното време и мястото на работа, поощряване на образованието през целия живот посредством предложение на благоприятни условия за образование и кариерно развиване на всички възрастови групи, поощряване построяването на екипи с разнообразна възраст, предложение на здравни и превантивни стратегии и прочие ".
Авторите на отчета акцентират, че държавните ограничения за поддръжка също играят значима роля - дотации за компании, които наемат дълготрайно безработни възрастни служащи, субсидиране на стратегии за образование за нискоквалифицирани и възрастни служащи или грантове за подвижност за възрастни служащи, които би трябвало да се реалокират. Вероятно нелоша възможнос да се употребява капацитета на възрастните служащи е, да им се даде опция да работят на понижено работно време.
Разбира се, всичко това е допустимо, единствено в случай че и възрастните служащи решат да останат на работа, да продължат да се образоват, само че и да образоват младите и да споделят знанията си с тях.
ТАБЛИЦА-1 Работещи пенсионери в Европейски Съюз през 2023 г.
Източник на данни: lfso_23pens11
ТАБЛИЦА-2 Работещите на ненапълно работно време пенсионери и непенсионерите
Източник на набор от данни: ad-hoc добиване от EU-LFS
ТАБЛИЦА-4 Къде в Европейски Съюз са най-вече работещите пенсионери
европейците над 60 година са спасението
на трудовия пазар на Стария континент, без значение че към момента не е преодоляна възрастовата дискриминация. Тя изтласква изкуствено служащите в преклонна възраст, които имат потенциала, професионалните умения и желанието за пълноценна работа. Според някои източници в Европейски Съюз единствено 51% от популацията на възраст сред 60 и 64 година е към момента интензивно на пазара на труда. От друга страна, демографските промени ускоряват нуждата от по-сериозно приобщаване на възрастните служащи, тъй като е пресметнато, че 30% от международната работна мощ ще бъде на 50 и повече години до 2050 г.
Работата след пенсиониране е срещана
по-често измежду самонаетите
регистрира преди дни Евростат. Данните от изследването на работната мощ, събрани от пенсиониралите се за напреднала възраст в Европейски Съюз през 2023 година, демонстрират, че 56,4% от самонаетите са траяли да работят след приемане на първата си пенсия. Според европейската статистика измежду страните от Европейски Съюз процентът на самонаетите пенсионери, които работят или са се върнали на пазара на труда, е най-голям в Швеция (98,4%), Финландия (88,0%) и Ирландия (87,7%). Обратната наклонност се регистрира в Испания (18,2%), Гърция (20,3%), Словения (40,4%).
Над половината (57%) от заетите пенсионери на възраст 50-74 година в Европейски Съюз са работили на
ненапълно работно време
Този дял варира доста в другите страни. Хърватия има най-голям дял на заетите пенсионери за напреднала възраст на ненапълно работно време (89,4%). В Швеция (79,2%) и в Белгия (78%) също е регистриран доста висок дял на заетите пенсионери за напреднала възраст на ненапълно работно време. За разлика от това, България регистрира най-нисък дял на претовареност на ненапълно работно време измежду пенсионерите - единствено 9,2%. В Литва (19%) и Латвия (23,2%) също не са доста заетите на ненапълно работно време пенсионери. Очевидно да живееш, с цел да работиш, е изискване, което важи за съвсем всички в Европейски Съюз. Макар като % работещите пенсионери да са най-вече в Швеция, в безспорни стойности италианците са първенците по брой хора, които се пенсионират, само че в никакъв случай действително не напущат пазара на труда - към 394 500 се отхвърлят от правото си да се отдръпват в заслужена отмора.
-------------------------
Защо не престават?
-------------------------
Основните аргументи, заради които хората не престават да работят след приемане на пенсия за напреднала възраст са, че им е прелестно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го вършат заради финансова нужда (28,6%). Желанието за поддържане на обществена интеграция (11,2%) и финансовата прелест на работата (9,1%) също са посочени като аргументи за продължение на работата. По-малка част - 3,5%, не престават да работят, тъй като и сътрудникът им към момента е нает, сочат данни от изследване на Евростат, съгласно което единствено 13% от интервюираните са траяли да работят. Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране не престават да работят тъй като им е прелестно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%).
Финансовата потребност е главната причина за продължение на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), до момента в който в Швеция, Чехия и Люксембург е доста невисок делът на хората, които показват тази причина.
ТАБЛИЦА 3
В Европейски Съюз най-вече са пенсионерите, които не престават да работят, тъй като им е прелестно да го вършат и да бъдат продуктивни
-------------------------------------------
Европа подвига пенсионната възраст
-------------------------------------------
Дали тъй като днешните 60 година са вчерашните 40, или по други аргументи, Старият континент се готви за повишение на пенсионната възраст.
Някои страни към този момент са въвели ограничения като даване на заеми за дълъг трудов стаж или отсрочване на пенсионирането и са стегнали изискванията за ранно пенсиониране.
Неотдавнашните митинги против повишение на пенсионната възраст във Франция, мощните реакции на предлагането на опозицията за унищожаване на опцията за пенсиониране на 63 година за хората с минимум 45 години застрахователен стаж в Германия, са знак и за политическия заряд на въпроса. Най-вероятно недоволството от наложителното късно пенсиониране се подхранва от страха за мъчно намиране на съответна работа в по-напреднала възраст и изпадане в продължителна безработица преди постигане на пенсионна възраст. И тези страхове са много основателни, като се има поради, че търсещите работа на 50 и повече години се нуждаят от два пъти повече време, с цел да намерят нова.
Все отново, няколко страни към този момент са въвели промени. Организацията за икономическо сътрудничество и раз предвижда, че до 2060 година междинната пенсионна възраст в Европейски Съюз ще доближи 67 година, като в няколко страни ще е 70 или повече години. Дания към този момент реши да увеличи пенсионната възраст до 70 година до 2040 година, като се чака да доближи 74 година през 2060 година Няколко други европейски страни също одобриха сходни закони. Скандинавците и в този момент работят най-дълго - с изключение на Дания, сега Норвегия и Исландия имат най-висока възраст за пенсиониране - 67 година и за мъжете, и за дамите, в Нидерландия се пенсионират на 66,6 година За сметка на това, във Франция могат да се отдръпват на заслужена отмора при минималната възраст от 62 година (за родените до 1960 г.) и 64 година за родените през 1968 година или по-късно, изясняват от Евронюз.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз " въз основа на открити връзки сред възрастта за пенсиониране и продължителността на живота ", чака се пенсионната възраст да се усили в 20 страни за мъжете и в 24 страни за дамите от 32 оценени в Европа. Прогнозира се, че бъдещата естествена възраст за пенсиониране за тези, които са навлезли на пазара на труда през 2022 година, ще варира от 62 до 74 година за мъжете и от 60 до 74 година за дамите до 2060 година Очаква се пенсионната възраст в Италия и Естония да стане 71 година, в Холандия, Швеция и Кипър да доближат 70 г. Бъдещата пенсионна възраст е 69 година във Финландия и Словакия, 68 година - в Португалия.
-------
У нас
-------
Предвидено и гладко увеличение и последователно равнене на пенсионната възраст както за дамите, по този начин и за мъжете до 65 година за двата пола през 2037 година След това възрастта по член 68, алинея 1 от КСО ще се обвързва с повишаването на междинната дълготрайност на живота.
Изискуемият застрахователен стаж за пенсиониране за работещите при изискванията на трета категория труд също нараства с по два месеца годишно за двата пола до постигане през 2037 година на 37 години за дамите и 40 години за мъжете.
Според прогнозите в актюерския отчет от 2024 година, се чака, че до 2070 година делът на хората на 65 и повече години ще доближи до 30,8% от популацията при 21,6% през 2023 година И в случай че през 2023 година на 100 души в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падаха 34 на 65 и повече години, то през 2070 година
те към този момент ще са 55. Все отново, прогнозата е, че ще нараства и междинната дълготрайност на живота.
--------------------------------------------
Работещите български пенсионери
--------------------------------------------
Не е загадка, че голяма част от медицинските сестри у нас са пенсионерки - съгласно някои данни всяка трета е в " златната възраст ". Повечето работят, с цел да си оказват помощ с прихода, само че някои са принудени да го вършат, с цел да не бъдат затворени отделения или даже лечебни заведения поради дефицита на фрагменти. Очевидно дефицитът на фрагменти е причина горе-долу всяка трета публикация да е за търсене на здравна сестра в пенсионна възраст - било за детска ясла или градина, било за старешки дом или приют. През ноември предходната година БЛС изнесе данни, съгласно които повече от 15 хиляди лекари са над 50 година, като 12% от тях са над 70 година По същото време бяха показани данни, съгласно които близо 5 хиляди учители, шефове и зам.-директори в детски градини и учебни заведения не престават да работят, макар че са навършили възраст за пенсия. И в доста други сфери е по този начин.
Според формалната статистика работещите пенсионери в страната са над 350 хиляди души през предходната година. Данните, които Национален осигурителен институт показва, са свързани със служебното преизчисляване на пенсиите на пенсионери, придобили застрахователен стаж след пенсионирането си или след последното преизчисление на пенсиите. Става дума за тези, които, работейки след пенсия, не престават да внасят пенсионни осигуровки, само че в случай че не са правени тези вноски, пенсиите им не се преизчисляват и тези хора остават отвън тази статистика. Затова с съображение може да се счита, че работещите пенсионери в Българи са доста повече.
Въпросното годишно преизчисление, за което Национален осигурителен институт нормално оповестява към края на март, обгръща работещите пенсионери, които получават трудови пенсии – за застрахователен стаж и възраст, за неработоспособност заради общо заболяване и за неработоспособност заради трудова акцидент и професионална болест.
От данните на Национален осигурителен институт е видно, че броят на работещите пенсионери всяка година се усилва:
2021 година - 294 000
2022 година - 340 880 (средният размер на нарастването е близо 10 лева.)
2023 година - 335 932
2024 година - 350 718 (средното нарастване е към 13 лева.)
Свидетели сме и на противоположната обстановка - мнозина избират да се отдръпват от трудовия пазар. Тези, на които не им доближаваше стаж до 5 години, си заплатиха, с цел да се пенсионират. Например през 2019 година хората с новоотпуснати пенсии, които си откупиха застрахователен стаж до 5 години, бяха 3856, а година по-късно - 3932 души. През 2022 година станаха 4093 души, а през идната година - 4707. Но, както се вижда от числата на Национален осигурителен институт, втората категория са неведнъж по-малко от предпочитащите да работят и след пенсионирането си.
--------------------
Какво следва
--------------------
От 1 юли ще бъдат осъвременени парите на пенсиониралите се до 31 декември 2024 година Според Закона за бюджета за ДОО за т.г. процентът на актуализация е 8,6. Така минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст ще стане 630,50 лева
Социалната пенсия за напреднала възраст ще нарасне със същия % и ще стане 333,48 лева Припомняме, че право на обществена пенсия имат хората, навършили 70 година, когато годишният приход на член от фамилията към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30% от сбора на линията на беднотия, избрана за страната през последните 12 месеца. Социална пенсия за напреднала възраст не може да се получава дружно с различен тип пенсия. За тази година линията на беднотия е 638 лева
--------------------------------------------------------------
Приспособяване и към застаряващите служащи
--------------------------------------------------------------
В отчет на allianz-trade от началото на юни 2023 година написа, че са " нужни непрекъснати старания на фирмите за адаптиране на пазарите на труда към потребностите на застаряващата част от работната мощ ".
Мерките за възстановяване на приспособимостта на фирмите към възрастта включват даване на по-голяма еластичност на работното време и мястото на работа, поощряване на образованието през целия живот посредством предложение на благоприятни условия за образование и кариерно развиване на всички възрастови групи, поощряване построяването на екипи с разнообразна възраст, предложение на здравни и превантивни стратегии и прочие ".
Авторите на отчета акцентират, че държавните ограничения за поддръжка също играят значима роля - дотации за компании, които наемат дълготрайно безработни възрастни служащи, субсидиране на стратегии за образование за нискоквалифицирани и възрастни служащи или грантове за подвижност за възрастни служащи, които би трябвало да се реалокират. Вероятно нелоша възможнос да се употребява капацитета на възрастните служащи е, да им се даде опция да работят на понижено работно време.
Разбира се, всичко това е допустимо, единствено в случай че и възрастните служащи решат да останат на работа, да продължат да се образоват, само че и да образоват младите и да споделят знанията си с тях.
ТАБЛИЦА-1 Работещи пенсионери в Европейски Съюз през 2023 г.
Източник на данни: lfso_23pens11
ТАБЛИЦА-2 Работещите на ненапълно работно време пенсионери и непенсионерите
Източник на набор от данни: ad-hoc добиване от EU-LFS
ТАБЛИЦА-4 Къде в Европейски Съюз са най-вече работещите пенсионери
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ