Шефът плаща интернета и тока, ако работим вкъщи
Работата от у дома, която се трансформира в част от всекидневието на хиляди хора у нас, носи освен улеснение и независимост, показва юристът Мартин Костов от адвокатска адвокатска фирма " Имаш право ".
Мартин Костов
Заедно с плюсовете идват и въпросите: кой заплаща сметките за техника и ток, кой носи отговорност за сигурността, по какъв начин се опазват персоналните ни данни и дали човек, който работи от отдалеченост, има същите шансове за покачване като сътрудниците в офиса.
Българският закон е безапелационен - отдалеченият труд към този момент е организиран в детайли в член 107з-107п от Кодекса на труда. Той би трябвало да бъде уречен документално, а дефиницията е ясна: това е работа отвън офиса, осъществявана благодарение на осведомителни технологии, само че която може да се прави и на място в предприятието.
Офисът може да е на всички места
Мнозина си показват home office като преносим компютър на кухненската маса и кафе от обичаната чаша. Но законът вижда нещата по-широко. Дистанционната работа не е „ връзка с офиса от дивана “, а цяла организация на труда, която може да се случва съвсем на всички места - вкъщи, в co-working пространство, на вилата или даже в различен град. Важното е това да е уговорено и механически допустимо.
Законът е планувал и еластичност - по документално искане на служителя работодателят може да разреши смяна на работното място за до 30 работни дни в годината. В контракта би трябвало категорично да се посочат мястото на работа, работното време, методът на отчитане, кой обезпечава техниката и софтуера, по какъв начин се разпределят разноските и по какъв начин ще се подсигурява сигурността. Това не са формалности - те дефинират кой защо дава отговор и икономисват бъдещи разногласия.
Най-честият препъникамък са точно разноските - в практиката постоянно се подценяват, само че неналичието на изясненост е сигурна рецепта за спор. По закон интернетът, токът, оборудването и нужният програмен продукт са за сметка на работодателя (чл. 107и, алинея 3 КТ). Служителят може да употребява персонален компютър или да поема част от сметките единствено в случай че това е категорично записано в контракта. Ако сходни ангажименти липсват, поражда риск от нарушение на равнопоставеността. Това може да се прояви освен във финансов проект, а и в достъпа до образования, покачвания и фирмени начинания - все сфери, в които отдалеченият служащ не би трябвало да е „ второкласен “.
Здравето и сигурността - кой носи отговорност
Един от най-чувствителните въпроси при отдалечената работа са сигурността и здравето на хората, които работят отвън офиса. Законът е безапелационен -според член 107к от Кодекса на труда точно работодателят носи отговорността да обезпечи безвредни условия, в това число посредством оценка на риска. На процедура обаче, когато офисът е кухнята, балконът или холът, огромна част от действителното съблюдаване на тези правила остава в ръцете на самия чиновник.
По закон работодателят е задължен да обезпечи за своя сметка техниката, софтуера, интернет връзката, профилактиката и поддръжката, както и указания за минималните условия към работното място (чл. 107и, алинея 3 КТ). Но няма условие да купува бюро или ергономичен стол - това може да бъде уговорено, само че не е наложително.
И тук идва огромният проблем: трудовата акцидент вкъщи. Как се потвърждава, че е настъпила „ по време и по отношение на работата “, когато мястото е домашната среда? За да се понижи рискът от разногласия, всичко би трябвало да е документирано: служителят разказва документално своето работно място (чл. 107к, алинея 2 КТ), работодателят дава указания за сигурност и протоколи при предаване на оборудването. Дори физически оглед е вероятен - само че единствено след авансово известяван и със единодушието на служителя (чл. 107к, алинея 7-8 КТ).
Работодатели, които пропуснат тези стъпки, поемат огромен риск - освен юридически, само че и имиджов. От друга страна, и служителят има своята част от отговорността: в случай че настъпи случай, той е задължен незабавно да уведоми работодателя по уговорения ред (чл. 107к, алинея 6 КТ).
Идеята за home office идва от 70-те
Макар да наподобява като съвременна наклонност, концепцията за home office в действителност е доста по-стара - още през 70-те години инженерът на НАСА Джак Нилс предлага модела telework, с цел да понижи тапите и хаоса в градовете. Малко по-късно, през 1979 година, IBM позволява на петима свои чиновници да работят от домовете си - дребен опит, който отприщва световна смяна. У нас отдалечената работа влезе публично в законите посредством Европейското рамково съглашение от 2002 година, приложено през 2011 година, а през последните години регулациите бяха в допълнение разширени и конкретизирани. До всеобщото използване на home office обаче се стигна при експлоадирането на коронавирус пандемията преди пет години.
Мартин Костов
Заедно с плюсовете идват и въпросите: кой заплаща сметките за техника и ток, кой носи отговорност за сигурността, по какъв начин се опазват персоналните ни данни и дали човек, който работи от отдалеченост, има същите шансове за покачване като сътрудниците в офиса.
Българският закон е безапелационен - отдалеченият труд към този момент е организиран в детайли в член 107з-107п от Кодекса на труда. Той би трябвало да бъде уречен документално, а дефиницията е ясна: това е работа отвън офиса, осъществявана благодарение на осведомителни технологии, само че която може да се прави и на място в предприятието.
Офисът може да е на всички места
Мнозина си показват home office като преносим компютър на кухненската маса и кафе от обичаната чаша. Но законът вижда нещата по-широко. Дистанционната работа не е „ връзка с офиса от дивана “, а цяла организация на труда, която може да се случва съвсем на всички места - вкъщи, в co-working пространство, на вилата или даже в различен град. Важното е това да е уговорено и механически допустимо.
Законът е планувал и еластичност - по документално искане на служителя работодателят може да разреши смяна на работното място за до 30 работни дни в годината. В контракта би трябвало категорично да се посочат мястото на работа, работното време, методът на отчитане, кой обезпечава техниката и софтуера, по какъв начин се разпределят разноските и по какъв начин ще се подсигурява сигурността. Това не са формалности - те дефинират кой защо дава отговор и икономисват бъдещи разногласия.
Най-честият препъникамък са точно разноските - в практиката постоянно се подценяват, само че неналичието на изясненост е сигурна рецепта за спор. По закон интернетът, токът, оборудването и нужният програмен продукт са за сметка на работодателя (чл. 107и, алинея 3 КТ). Служителят може да употребява персонален компютър или да поема част от сметките единствено в случай че това е категорично записано в контракта. Ако сходни ангажименти липсват, поражда риск от нарушение на равнопоставеността. Това може да се прояви освен във финансов проект, а и в достъпа до образования, покачвания и фирмени начинания - все сфери, в които отдалеченият служащ не би трябвало да е „ второкласен “.
Здравето и сигурността - кой носи отговорност
Един от най-чувствителните въпроси при отдалечената работа са сигурността и здравето на хората, които работят отвън офиса. Законът е безапелационен -според член 107к от Кодекса на труда точно работодателят носи отговорността да обезпечи безвредни условия, в това число посредством оценка на риска. На процедура обаче, когато офисът е кухнята, балконът или холът, огромна част от действителното съблюдаване на тези правила остава в ръцете на самия чиновник.
По закон работодателят е задължен да обезпечи за своя сметка техниката, софтуера, интернет връзката, профилактиката и поддръжката, както и указания за минималните условия към работното място (чл. 107и, алинея 3 КТ). Но няма условие да купува бюро или ергономичен стол - това може да бъде уговорено, само че не е наложително.
И тук идва огромният проблем: трудовата акцидент вкъщи. Как се потвърждава, че е настъпила „ по време и по отношение на работата “, когато мястото е домашната среда? За да се понижи рискът от разногласия, всичко би трябвало да е документирано: служителят разказва документално своето работно място (чл. 107к, алинея 2 КТ), работодателят дава указания за сигурност и протоколи при предаване на оборудването. Дори физически оглед е вероятен - само че единствено след авансово известяван и със единодушието на служителя (чл. 107к, алинея 7-8 КТ).
Работодатели, които пропуснат тези стъпки, поемат огромен риск - освен юридически, само че и имиджов. От друга страна, и служителят има своята част от отговорността: в случай че настъпи случай, той е задължен незабавно да уведоми работодателя по уговорения ред (чл. 107к, алинея 6 КТ).
Идеята за home office идва от 70-те
Макар да наподобява като съвременна наклонност, концепцията за home office в действителност е доста по-стара - още през 70-те години инженерът на НАСА Джак Нилс предлага модела telework, с цел да понижи тапите и хаоса в градовете. Малко по-късно, през 1979 година, IBM позволява на петима свои чиновници да работят от домовете си - дребен опит, който отприщва световна смяна. У нас отдалечената работа влезе публично в законите посредством Европейското рамково съглашение от 2002 година, приложено през 2011 година, а през последните години регулациите бяха в допълнение разширени и конкретизирани. До всеобщото използване на home office обаче се стигна при експлоадирането на коронавирус пандемията преди пет години.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ