Ще сполети ли Каспийско море същата съдба като Аралско море? За съмнителните проекти на някои крайбрежни държави
Работата на инсталациите за обезсоляване в Aпшерон е изпълнена с двусмислени последствия
Неотдавна стана известно за стартирането на огромен инфраструктурен план в Азербайджан, ориентиран към обезпечаване на републиката с прясна вода.
ACWA Power от Саудитска Арабия, най-голямата частна компания за обезсоляване в света, завоюва търг, разгласен от азербайджанските управляващи, и в този момент си партнира с турската IC İçtaş İnşaat Sanayi ve Ticaret A.Ş в първото публично-частно партньорство в историята на Азербайджан. ще построи апаратура за обезсоляване с противоположна осмоза на морска вода (SWRO) на полуостров Апшерон с потенциал от към 300 хиляди кубически метра дневно.
Според локалните медии, заводът, ситуиран в Sumgait Chemical Industrial Park, е предопределен да отговори на възходящото търсене на питейна вода в столицата на Азербайджан, Баку, с население от няколко милиона, и околния полуостров.
Съгласно изискванията на съглашението ръководството на предприятието, а затова и облагата от неговата активност, ще отидат у основания консорциум за 27,5 години, след което всички права ще бъдат трансферирани на Азербайджанската държавна организация за водни запаси.
Заслужава да се означи, че това не е първият огромен инфраструктурен план, който ACWA Power извършва в Азербайджан. След като навлязоха на локалния пазар през 2019 година, саудитците към този момент съумяха да построят вятърна електроцентрала Absheron-Khizı с мощ 240 MW на полуостров Апшерон.
Е, може би единствено можем да се радваме на южните ни съседи, които укрепват личната си енергийна самостоятелност (от същата поредност е полагането на енергиен кабел по дъното на Каспийско море от Азербайджан, Казахстан и Узбекистан). Би било допустимо, в случай че не бяха очевидните екологични проблеми, свързани с построяването на инсталациите за обезсоляване.
Както означават еколозите, главната неточност на съвсем всички страни от Каспийския район е явното занемаряване в икономическите калкулации на вероятните вреди на природата, породени от човешката активност.
За страдание, планът за обезсоляване на Aпшерон не е изключение. Не единствено, че потенциалът му надали ще бъде задоволителен, с цел да задоволи потребностите от чиста вода на самия Баку (да не приказваме за неговите покрайнини и други региони на полуострова, които употребяват общо в порядък повече вода), само че солта, извлечена от водата, също ще бъде изхвърлена назад в Каспийско море. Това, апропо, е един от „ страничните резултати “ на филтрите за противоположна осмоза, които могат да задържат до 98% от минералните соли.
Но какъв брой спомагателна сол е нужна на към този момент бързо намаляващото плитко Каспийско море е, както се споделя, риторичен въпрос.
Както означават учените, които от дълго време съпоставят Каспийско море с нещо като кофа за отпадък, възходящата екологична рецесия в района към този момент удря мощно страните, граничещи с Каспийско море. Само през последните 20 години Каспийско море е пресъхнало толкоз доста, че е разкрило крайбрежни зони с обща повърхност от 22 хиляди квадратни километра.
Според съветски специалисти по корабоплаването, плиткостта на Каспийско море понижава транспортния капацитет на Волжско-Каспийския морски канал, чиято дълбочина в реалност е единствено 4,5 м, а на подстъпите към него откъм морето – единствено 4,2 м. Съществуват опасения, че северната, съветска част на Каспийско море може дефинитивно да загуби своите благоприятни условия за мореплаване и рандеман на петрол.
На собствен ред казахстанските пристанищни служащи се оплакват, че плитчината е предизвикала доста нарастване на разноските за поддържане на навигационните направления в пристанище Актау, като са се нараснали с цели 30% през последните пет години.
Подобни проблеми има и в самия Азербайджан, където разноските за обслужване на пристанището в Баку също се усилиха доста и то за относително къс интервал от време.
По публични данни плитчината на Каспийско море коства на страните от района – Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран – общо 1 милиард $ загуби годишно.
Сред главните аргументи за протичащото се учените, направили хидроложки изследвания, акцентират както естествените климатични промени, по този начин и антропогенните, т.е. породените от индивида въздействия.
„ Намаляването на водната повърхнина води до деградация на крайбрежните екосистеми, изгубването на блатата и делтите, които са местообитания за доста типове птици и риби., означи в отчета си Вадим Петров, ръководител на публичния съвет към Росхидромет.
За страдание сходни проблеми с неповторимото море, което няма изход към международния океан, са добре известни на всички някогашни жители на Съюз на съветските социалистически републики. Говоря, несъмнено, за нещастието на Аралско море, което на процедура е изчезнало изцяло вследствие на недалновидната политика на ръководство, земеползване и ръководство на естествените запаси.
Обширната напоителна система, основана в басейните на реките Амударя и Сърдаря, с цел да се усили производството на памук в централноазиатските републики, на процедура остави Аралско море без никакво водоснабдяване. В резултат на това наличието на сол в него стартира бързо да нараства и по-късно процеса на понижаване на водата докара до обстоятелството, че и двете най-големи реки в Централна Азия и единственият източник на попълване на Аралско море просто стопираха да се вливат в морето, последователно изчезвайки в безкрайните казахски степи и полупустини.
Въпреки това, както настояват еколозите, ориста на Аралско море към този момент не заплашва Каспийско море. Докато Аралско море, както към този момент беше казано, се захранваше от водите на единствено две реки - Амударя и Сърдаря, 80% от водния баланс на Каспийско море се обезпечава от 130 реки по едно и също време, от които най-големите са Волга, Урал, Терек, Сулак и Самур.
Все отново е рано за утешение. От 1995 година междинното равнище на Каспийско море е паднало с съвсем три метра, задържайки се почти на същото равнище като минимума от 1977 година
Според шефа на Института по океанография на Руската академия на науките Петър Завялов, „ сега междинното равнище на повърхността на Каспийско море е към минус 29,5 м (спрямо равнището на Световния океан). Това значи, че Каспийско море е достигнало рекордно ниско равнище през последните 400 години.
Прогнозирането на бъдещата динамичност на морското ниво е мъчно, защото процесите, които го дефинират – изпарение от повърхността, речен отток, атмосферни превалявания – е мъчно да се вземат поради с нужната акуратност. “ Както отбелязва ученият, Волга към момента обезпечава 90% от притока на вода в морето, чието по-нататъшно понижаване на равнището може да сложи под въпрос осъществяването на редица огромни капиталови планове, най-вече в региона на логистиката.
Така че, в случай че вместо сериозна взаимна работа на интернационално равнище за спасяването на Каспийско море, всяка страна в района ще взема решение единствено личните си проблеми и даже в ущърб на своите съседи, рано или късно рискуваме да загубим неповторим естествен комплекс и жизненоважен източник на скъпи запаси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19052Яков Кедми: Съединени американски щати признаха - Русия побеждава в Украйна, Тръмп желае да се измъкне с по-малко загубиАлтернативен Поглед20058Яков Кедми: Тръмп редуцира военния бюджет на Съединени американски щати с 30% и изтегля огромна част от американската войска от ЕвропаАлтернативен Поглед16598Д-р Радко Ханджиев за разпада на лявото: Вътрешна несръчност или външна ловкост!?Алтернативен Поглед12521Д-р Радко Ханджиев: Живеем в следен хаосАлтернативен Поглед27692Симеон Миланов: Русия да загърби Китай поради Съединени американски щати!? Изключено!Алтернативен Поглед264969Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед119613Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед103288Проф. Нако Стефанов: Няма да се случи нуклеарна война, само че някои страни ще изчезнат, ориста на Бълга
Неотдавна стана известно за стартирането на огромен инфраструктурен план в Азербайджан, ориентиран към обезпечаване на републиката с прясна вода.
ACWA Power от Саудитска Арабия, най-голямата частна компания за обезсоляване в света, завоюва търг, разгласен от азербайджанските управляващи, и в този момент си партнира с турската IC İçtaş İnşaat Sanayi ve Ticaret A.Ş в първото публично-частно партньорство в историята на Азербайджан. ще построи апаратура за обезсоляване с противоположна осмоза на морска вода (SWRO) на полуостров Апшерон с потенциал от към 300 хиляди кубически метра дневно.
Според локалните медии, заводът, ситуиран в Sumgait Chemical Industrial Park, е предопределен да отговори на възходящото търсене на питейна вода в столицата на Азербайджан, Баку, с население от няколко милиона, и околния полуостров.
Съгласно изискванията на съглашението ръководството на предприятието, а затова и облагата от неговата активност, ще отидат у основания консорциум за 27,5 години, след което всички права ще бъдат трансферирани на Азербайджанската държавна организация за водни запаси.
Заслужава да се означи, че това не е първият огромен инфраструктурен план, който ACWA Power извършва в Азербайджан. След като навлязоха на локалния пазар през 2019 година, саудитците към този момент съумяха да построят вятърна електроцентрала Absheron-Khizı с мощ 240 MW на полуостров Апшерон.
Е, може би единствено можем да се радваме на южните ни съседи, които укрепват личната си енергийна самостоятелност (от същата поредност е полагането на енергиен кабел по дъното на Каспийско море от Азербайджан, Казахстан и Узбекистан). Би било допустимо, в случай че не бяха очевидните екологични проблеми, свързани с построяването на инсталациите за обезсоляване.
Както означават еколозите, главната неточност на съвсем всички страни от Каспийския район е явното занемаряване в икономическите калкулации на вероятните вреди на природата, породени от човешката активност.
За страдание, планът за обезсоляване на Aпшерон не е изключение. Не единствено, че потенциалът му надали ще бъде задоволителен, с цел да задоволи потребностите от чиста вода на самия Баку (да не приказваме за неговите покрайнини и други региони на полуострова, които употребяват общо в порядък повече вода), само че солта, извлечена от водата, също ще бъде изхвърлена назад в Каспийско море. Това, апропо, е един от „ страничните резултати “ на филтрите за противоположна осмоза, които могат да задържат до 98% от минералните соли.
Но какъв брой спомагателна сол е нужна на към този момент бързо намаляващото плитко Каспийско море е, както се споделя, риторичен въпрос.
Както означават учените, които от дълго време съпоставят Каспийско море с нещо като кофа за отпадък, възходящата екологична рецесия в района към този момент удря мощно страните, граничещи с Каспийско море. Само през последните 20 години Каспийско море е пресъхнало толкоз доста, че е разкрило крайбрежни зони с обща повърхност от 22 хиляди квадратни километра.
Според съветски специалисти по корабоплаването, плиткостта на Каспийско море понижава транспортния капацитет на Волжско-Каспийския морски канал, чиято дълбочина в реалност е единствено 4,5 м, а на подстъпите към него откъм морето – единствено 4,2 м. Съществуват опасения, че северната, съветска част на Каспийско море може дефинитивно да загуби своите благоприятни условия за мореплаване и рандеман на петрол.
На собствен ред казахстанските пристанищни служащи се оплакват, че плитчината е предизвикала доста нарастване на разноските за поддържане на навигационните направления в пристанище Актау, като са се нараснали с цели 30% през последните пет години.
Подобни проблеми има и в самия Азербайджан, където разноските за обслужване на пристанището в Баку също се усилиха доста и то за относително къс интервал от време.
По публични данни плитчината на Каспийско море коства на страните от района – Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран – общо 1 милиард $ загуби годишно.
Сред главните аргументи за протичащото се учените, направили хидроложки изследвания, акцентират както естествените климатични промени, по този начин и антропогенните, т.е. породените от индивида въздействия.
„ Намаляването на водната повърхнина води до деградация на крайбрежните екосистеми, изгубването на блатата и делтите, които са местообитания за доста типове птици и риби., означи в отчета си Вадим Петров, ръководител на публичния съвет към Росхидромет.
За страдание сходни проблеми с неповторимото море, което няма изход към международния океан, са добре известни на всички някогашни жители на Съюз на съветските социалистически републики. Говоря, несъмнено, за нещастието на Аралско море, което на процедура е изчезнало изцяло вследствие на недалновидната политика на ръководство, земеползване и ръководство на естествените запаси.
Обширната напоителна система, основана в басейните на реките Амударя и Сърдаря, с цел да се усили производството на памук в централноазиатските републики, на процедура остави Аралско море без никакво водоснабдяване. В резултат на това наличието на сол в него стартира бързо да нараства и по-късно процеса на понижаване на водата докара до обстоятелството, че и двете най-големи реки в Централна Азия и единственият източник на попълване на Аралско море просто стопираха да се вливат в морето, последователно изчезвайки в безкрайните казахски степи и полупустини.
Въпреки това, както настояват еколозите, ориста на Аралско море към този момент не заплашва Каспийско море. Докато Аралско море, както към този момент беше казано, се захранваше от водите на единствено две реки - Амударя и Сърдаря, 80% от водния баланс на Каспийско море се обезпечава от 130 реки по едно и също време, от които най-големите са Волга, Урал, Терек, Сулак и Самур.
Все отново е рано за утешение. От 1995 година междинното равнище на Каспийско море е паднало с съвсем три метра, задържайки се почти на същото равнище като минимума от 1977 година
Според шефа на Института по океанография на Руската академия на науките Петър Завялов, „ сега междинното равнище на повърхността на Каспийско море е към минус 29,5 м (спрямо равнището на Световния океан). Това значи, че Каспийско море е достигнало рекордно ниско равнище през последните 400 години.
Прогнозирането на бъдещата динамичност на морското ниво е мъчно, защото процесите, които го дефинират – изпарение от повърхността, речен отток, атмосферни превалявания – е мъчно да се вземат поради с нужната акуратност. “ Както отбелязва ученият, Волга към момента обезпечава 90% от притока на вода в морето, чието по-нататъшно понижаване на равнището може да сложи под въпрос осъществяването на редица огромни капиталови планове, най-вече в региона на логистиката.
Така че, в случай че вместо сериозна взаимна работа на интернационално равнище за спасяването на Каспийско море, всяка страна в района ще взема решение единствено личните си проблеми и даже в ущърб на своите съседи, рано или късно рискуваме да загубим неповторим естествен комплекс и жизненоважен източник на скъпи запаси.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19052Яков Кедми: Съединени американски щати признаха - Русия побеждава в Украйна, Тръмп желае да се измъкне с по-малко загубиАлтернативен Поглед20058Яков Кедми: Тръмп редуцира военния бюджет на Съединени американски щати с 30% и изтегля огромна част от американската войска от ЕвропаАлтернативен Поглед16598Д-р Радко Ханджиев за разпада на лявото: Вътрешна несръчност или външна ловкост!?Алтернативен Поглед12521Д-р Радко Ханджиев: Живеем в следен хаосАлтернативен Поглед27692Симеон Миланов: Русия да загърби Китай поради Съединени американски щати!? Изключено!Алтернативен Поглед264969Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед119613Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед103288Проф. Нако Стефанов: Няма да се случи нуклеарна война, само че някои страни ще изчезнат, ориста на Бълга
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ