Гурбетчия откровен до болка: Пот и сълзи!
Работа в чужбина не е единствено пари! Да работиш в чужбина значи: Сълзи, болежка, апетит, разстояние, изгубени красиви моменти и най-много болест. Работата в чужбина не значи дизайнерски облекла, екстравагантни ваканции, коли или къщи, значи и тежка работа, пот, изгубени часове за храна и нощи. Това разяснява във Фейсбук гурбетчия, запазил анонимността си в коментара във връзка работата отвън България.
Ето какво написа още той, представяме ви описа му 1:1
В началото тръгваш за благоденствието на твоето семейство... по този начин казваш, поемаш тази мотивация, отговорности и го вкореняваш надълбоко в душата си, до момента в който един ден животът ти се промени.
Между теб и обичаните ти хора се ражда бездна, а тя става все по-голяма с всеки минал ден.
Чувствата на обич изчезват и стигаш да си единствено един финансист. Един ден изтощен, болен искаш да се откажеш от всичко, осъзнаваш че към този момент не можеш да намериш своето място и осъзнаваш, че работата ти е била безрезултатна.
Едва тогава разбираш, че парите разболяха душата ти, удавиха я в сълзите ти и пътят ти приключва с болежка. Но с цел да схванеш какво значи чужбина...трябва да си изживял и минал през всичко това.
Грешка е да съдиш човек, който е тръгнал в чужбина, тъй като единствено той си знае...какво го мъчи, повода и единствено той може да откри своите решения.
Чужбина означава... разлъка от всичко, което обичаш!
А още по-тежко е, когато околните ти към този момент не го схващат и правят оценка. Когато си се жертвал да им създадеш най-малко някаква сигурност в тази умираща страна, а те даже не са го забелязали, е, тогава се чувстваш простак!
И макар, чувствайки се по този начин, ти продължаваш, надявайки се да се оправи всичко, а дали,.. едва ли..., само че не спираш, тъй като вярата крепи индивида! До по кое време?! Не се знае. Кой докато издържи и докато му е писано!
Ето какво написа още той, представяме ви описа му 1:1
В началото тръгваш за благоденствието на твоето семейство... по този начин казваш, поемаш тази мотивация, отговорности и го вкореняваш надълбоко в душата си, до момента в който един ден животът ти се промени.
Между теб и обичаните ти хора се ражда бездна, а тя става все по-голяма с всеки минал ден.
Чувствата на обич изчезват и стигаш да си единствено един финансист. Един ден изтощен, болен искаш да се откажеш от всичко, осъзнаваш че към този момент не можеш да намериш своето място и осъзнаваш, че работата ти е била безрезултатна.
Едва тогава разбираш, че парите разболяха душата ти, удавиха я в сълзите ти и пътят ти приключва с болежка. Но с цел да схванеш какво значи чужбина...трябва да си изживял и минал през всичко това.
Грешка е да съдиш човек, който е тръгнал в чужбина, тъй като единствено той си знае...какво го мъчи, повода и единствено той може да откри своите решения.
Чужбина означава... разлъка от всичко, което обичаш!
А още по-тежко е, когато околните ти към този момент не го схващат и правят оценка. Когато си се жертвал да им създадеш най-малко някаква сигурност в тази умираща страна, а те даже не са го забелязали, е, тогава се чувстваш простак!
И макар, чувствайки се по този начин, ти продължаваш, надявайки се да се оправи всичко, а дали,.. едва ли..., само че не спираш, тъй като вярата крепи индивида! До по кое време?! Не се знае. Кой докато издържи и докато му е писано!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ