Чуй молитвата ми, Господи - сечи, сечи из корен нищетата в моето сърце ╫ Рабиндранат ТАГОР
Рабиндранат Тагор (1861-1941) е индийски стихотворец, прозаик, мъдрец, художник и композитор, почетен с Нобеловата премия за 1913 “за своите надълбоко прочувствени и истински стихове, в които с неподражаемо майсторство е изразил своето поетическо мислене ”. Основните му творби са: “Гора ” (1910), “Гитанджали ” (1912), “Садхана: Пътят към съвършенството ” (1913), “Религията на индивида ” (1931). През 1921 Тагор основава университета “Висва Бхарати ” в Шантиникетан, Индия.
1. “Бог стои извън пред нашето Аз и чака с неуморно самообладание да Му отворим непринудено вратата си. Защото нашето Аз може да реализира своя същински смисъл, който е душата, и по своя воля да стане едно с Бога – не посредством принуждението на Божията мощ, а посредством обич. Човекът, чийто дух е станал едно с Бога, се изправя пред хората като най-съвършения цвят на човечността. ”
(ТАГОР 1994, 53, “Садхана ”)
2. “Както природата е отделена от Бога посредством рестриктивните мерки, изразени в естествения закон, по този начин и нашето Аз се отделя от Бога заради рестриктивните мерки на егоизма. Бог непринудено е лимитирал волята Си и ни е предал властта Си над нашия дребен свят. ”
(ТАГОР 1994, 90, “Садхана ”)
3. “Нашето ежедневно обвързване към Бога се състои не в това последователно да Го търсим, а всеки ден да Му се отдаваме, да отстраняваме всички загради, които ни пречат да се съединим с Него; да разширяваме съзнанието си за Него, като Му служим с добрина и обич. ”
(ТАГОР 1994, 140, “Садхана ”)
4. “Божията обич, от която нашето Аз е получило формата си, е отделила това Аз от Бога; и отново Божията обич е тази, която възвръща помиряването и съединява нашето Аз с Бога. Затова личното ни Аз би трябвало да минава през безпределно доста обновявания. То не може да върви постоянно по пътя на своята самостоятелност. Обособеността, отделеността е оная граница, която му пречи да се възвърне към своя безконечен източник – Бога ”.
(ТАГОР 1994, 90-91, “Садхана ”)
5. “Ето крайната цел на нашето съществуване, която не трябва в никакъв случай да забравяме: ‘Красотата е истина, истината е хубост.’ Ние би трябвало да реализираме целия свят с обич, тъй като той се ражда от обич, с обич се поддържа и след това се възстановява отново в лоното на любовта. Нужно е да стигнем до съвършената независимост на сърцето, която ще ни даде мощ да се пренесем в най-съкровените кътчета на нещата и да вкусим от безкористната наслада, присъща на Бога. ”
(ТАГОР 1994, 134, “Садхана ”)
6. “Чуй молитвата ми, Господи – сечи, сечи из корен нищетата в моето сърце.
Дай ми мощ да претърпявам леко всички свои наслади и скърби.
Дай ми мощ да направя службата на любовта си плодоносна.
Дай ми мощ да не се откликвам в никакъв случай от бедните и да не прегъвам колена пред наглото господство.
Дай ми мощ да издигна своя разум високо над дребнавостта на делника.
Но ми дай и мощ силата си с любов да отдам на Твойта воля. ”
(ТАГОР 1990, 126, “Гитанджали ”)
7. “В едно-единствено одобрение към Теб, мой Боже, дано всичките ми сетива да се протегнат и да допрян този свят в нозете Ти. Като дъждовен юлски облак, щръкнал ниско с товара си от неизсипани порои, дано целият ми разум да се сведе пред Твоите порти в едно-единствено одобрение към Теб. И дано всичките ми песни слеят своите разнообразни мелодии в неразчленим поток и да потеглят към морето на безмълвието в едно-единствено одобрение към Теб. Тъй както ято жерави лети безспирно денонощно обратно към родните си планини, така дано животът ми да отпътува цялостен към безконечното си жилище в едно-единствено одобрение към Теб. ”
(ТАГОР 1990, 126, “Гитанджали ”)
*От Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация “Спектра ”, Варна
Изображение: Flipkart Stories
