Из Гитанджали на Рабиндранат Тагор
Рабиндранат Тагор (1861-1941) e индийски публицист, стихотворец, мъдрец, композитор, възпитател, художник, държавник. Той е единственият стихотворец в света създател на химните на две страни - „ Джана Гана Мана “ химн на Индия и „ Амар Сонар Бангла “ - химн на Бангладеш.
През 1913 година е почетен с Нобелова премия за литература. С това става първият неевропеец, почетен с сходно отличие. Наградата получава за стихосбирката си " Гитанджали ", чиито фрагменти взехме решение да ви споделим. Рабиндранат Тагор посещава Европа през 1926 година, като изнася и две беседи в София. Тогава поетът е посрещнат е от десетхилядно голям брой, разчувстван той споделя: „ В този миг се усещам българин “.
След гибелта си на 7 август 1941 година писателят ни оставя огромно литературното завещание - 12 романа, над 100 описа, 50 стихосбирки, 30 поеми и към 2000 песни.
.........::..........
Какъв глупец! Да се опитваш да носиш себе си на своите рамене! Какъв плачевен бедняк! Пред личната си врата да просиш!
Оставяй всяко свое задължение на ръцете на оня, който може да понася всичко, и не се обръщай в никакъв случай обратно със страдание.
Желанието ти мигом изгася пламъчето на светилника, когато го досегне със дъха си. То е нечисто — не получавай даровете си през неговите омърсени длани.
Приемай единствено това, което ти предлага святата обич.
.........::..........
Пътешествието ми е дълготрайно и далечно. Аз излязох с колесницата на първата виделина и прекосих през пустините на доста светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.
Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази последна елементарност на една мелодия.
Пътешественикът ще почука на първо време по всички непознати врати, с цел да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, с цел да откри най-сетне своята най-вътрешна реликва.
Моите очи се скитаха на простор и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „ Ти си тук! "
Вопълът, въпросът „ О, къде? ", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната убеденост: „ Аз съм! " Продължава:
Мисли от Рабиндранат Тагор
През 1913 година е почетен с Нобелова премия за литература. С това става първият неевропеец, почетен с сходно отличие. Наградата получава за стихосбирката си " Гитанджали ", чиито фрагменти взехме решение да ви споделим. Рабиндранат Тагор посещава Европа през 1926 година, като изнася и две беседи в София. Тогава поетът е посрещнат е от десетхилядно голям брой, разчувстван той споделя: „ В този миг се усещам българин “.
След гибелта си на 7 август 1941 година писателят ни оставя огромно литературното завещание - 12 романа, над 100 описа, 50 стихосбирки, 30 поеми и към 2000 песни.
.........::..........
Какъв глупец! Да се опитваш да носиш себе си на своите рамене! Какъв плачевен бедняк! Пред личната си врата да просиш!
Оставяй всяко свое задължение на ръцете на оня, който може да понася всичко, и не се обръщай в никакъв случай обратно със страдание.
Желанието ти мигом изгася пламъчето на светилника, когато го досегне със дъха си. То е нечисто — не получавай даровете си през неговите омърсени длани.
Приемай единствено това, което ти предлага святата обич.
.........::..........
Пътешествието ми е дълготрайно и далечно. Аз излязох с колесницата на първата виделина и прекосих през пустините на доста светове, оставяйки следите си върху не една звезда и планета.
Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е изкуството, което води до онази последна елементарност на една мелодия.
Пътешественикът ще почука на първо време по всички непознати врати, с цел да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, с цел да откри най-сетне своята най-вътрешна реликва.
Моите очи се скитаха на простор и длъж, преди да ги затворя и да кажа: „ Ти си тук! "
Вопълът, въпросът „ О, къде? ", се стапя в сълзите на хиляди потоци и залива цялата земя с потопа на безбрежната убеденост: „ Аз съм! " Продължава:
Мисли от Рабиндранат Тагор Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ