И американците като нас не вярват в светлото бъдеще, с носталгия са към миналото
Пю Рисърч център “.
Как виждат своето настояще американците ? Дали като най-висшето положение на човечеството, както ни убеждават по медиите повече от три десетилетия нашите неолиберални идеолози? Точно противоположното – единствено 19 % от американците имат положително отношение към това, което става през днешния ден в тяхната страна , докато 80 % са недоволни и са с настройката, че става още по-зле. Знаем, че у нас огромна част от българите имат носталгия по предишното, когато считат, че са живели по-добре от днешния ден. Но същото е и при американците. Когато са питани за това по какъв начин виждат днешния ден, по какъв начин им наподобява сегашното в Съединени американски щати, 58 % дават отговор, че американците през днешния ден живеят по-зле в сравнение с преди 50 години, когато там, както знаем, към момента съществуваше обществената страна, а не неолибералният капитализъм. Само към една четвърт (23%) споделят, че животът през днешния ден е по-добър, а 19% считат, че е съвсем същият.
Когато са питани за това по какъв начин виждат бъдещето на Съединени американски щати до 2050 година огромната част от американците считат, че страната им е в развой на крах , при който главните й проблеми ще се задълбочават – 66 % дават отговор, че американската стопанска система ще продължи да губи позиции и да отслабва, за 71 % – ролята на Съединени американски щати в света ще понижава, за 77 % – страната ще бъде политически доста по-разделена, за 81 % – пропастта сред небогати и богати ще нараства . При това сравнението с отговорите на този въпрос година по-рано демонстрира, че процентът на песимистите за бъдещето на Съединени американски щати непрестанно нараства. Същественото е, че по-богатите хора са по-оптимисти, за разлика от по-бедните. За имащите доста пари и благоприятни условия светът наподобява друг спрямо метода, по който го вижда голямата част от по-бедното население. Известната разлика във визията за света сред 1 % най-богати и останалите 99 %. Ако използваме един към този момент жигосан от нашите политици разказ, съгласно голямата част от американците класовите несъгласия ще нарастват и политическите спорове ще се задълбочават.
Това е и с нашата орис по пътя на неолибералния капитализъм, именуван „ преход към народна власт “ през последните 34 години. И у нас икономическото разделяне сред небогати и богати е най-голямото не просто от 50 години насам, а от времето, когато се вършат въобще проучвания в тази област. А през днешния ден е най-голямото в Европейския съюз и унищожаващо българското население със скорост, непозната в историята. И у нас политическото разделяне тресе обществото повече даже в сравнение с при американците, защото заради пропорционалната изборна система провокира политическа фрагментация, злоба, викове кой повече краде и повече е подкупен, ненавист и заклеймявания сред политическите партии и неспособност да се сътвори държавно управление към този момент две години. Огромната част от тези, които пееха в миналото „ времето е наше “ се усещат излъгани и откриват, че времето е на някой различен. Де, да беше жив Тодор Колев, с цел да види по какъв начин сме ги стигнали американците и по отричане на сегашното, и по обезверение в бъдещето, и по-носталгия към предишното.
Клуб 24 май
Как виждат своето настояще американците ? Дали като най-висшето положение на човечеството, както ни убеждават по медиите повече от три десетилетия нашите неолиберални идеолози? Точно противоположното – единствено 19 % от американците имат положително отношение към това, което става през днешния ден в тяхната страна , докато 80 % са недоволни и са с настройката, че става още по-зле. Знаем, че у нас огромна част от българите имат носталгия по предишното, когато считат, че са живели по-добре от днешния ден. Но същото е и при американците. Когато са питани за това по какъв начин виждат днешния ден, по какъв начин им наподобява сегашното в Съединени американски щати, 58 % дават отговор, че американците през днешния ден живеят по-зле в сравнение с преди 50 години, когато там, както знаем, към момента съществуваше обществената страна, а не неолибералният капитализъм. Само към една четвърт (23%) споделят, че животът през днешния ден е по-добър, а 19% считат, че е съвсем същият.
Когато са питани за това по какъв начин виждат бъдещето на Съединени американски щати до 2050 година огромната част от американците считат, че страната им е в развой на крах , при който главните й проблеми ще се задълбочават – 66 % дават отговор, че американската стопанска система ще продължи да губи позиции и да отслабва, за 71 % – ролята на Съединени американски щати в света ще понижава, за 77 % – страната ще бъде политически доста по-разделена, за 81 % – пропастта сред небогати и богати ще нараства . При това сравнението с отговорите на този въпрос година по-рано демонстрира, че процентът на песимистите за бъдещето на Съединени американски щати непрестанно нараства. Същественото е, че по-богатите хора са по-оптимисти, за разлика от по-бедните. За имащите доста пари и благоприятни условия светът наподобява друг спрямо метода, по който го вижда голямата част от по-бедното население. Известната разлика във визията за света сред 1 % най-богати и останалите 99 %. Ако използваме един към този момент жигосан от нашите политици разказ, съгласно голямата част от американците класовите несъгласия ще нарастват и политическите спорове ще се задълбочават.
Това е и с нашата орис по пътя на неолибералния капитализъм, именуван „ преход към народна власт “ през последните 34 години. И у нас икономическото разделяне сред небогати и богати е най-голямото не просто от 50 години насам, а от времето, когато се вършат въобще проучвания в тази област. А през днешния ден е най-голямото в Европейския съюз и унищожаващо българското население със скорост, непозната в историята. И у нас политическото разделяне тресе обществото повече даже в сравнение с при американците, защото заради пропорционалната изборна система провокира политическа фрагментация, злоба, викове кой повече краде и повече е подкупен, ненавист и заклеймявания сред политическите партии и неспособност да се сътвори държавно управление към този момент две години. Огромната част от тези, които пееха в миналото „ времето е наше “ се усещат излъгани и откриват, че времето е на някой различен. Де, да беше жив Тодор Колев, с цел да види по какъв начин сме ги стигнали американците и по отричане на сегашното, и по обезверение в бъдещето, и по-носталгия към предишното.
Клуб 24 май
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ