Пясъкът е много по-важен и интересен, отколкото си мислите
Пясък. Всяко лято той се трансформира в основна част от метода, по който гостите по плажовете страдат. Но без значение дали го обичате, или ненавиждате, може би сте се чудили от кое място идва, какво изобщо съставлява или някакви други сходни въпроси.
Ами време е за малко отговори.
По формулировка пясъкът се състои от дребни зрънца, които са по-големи от калта, само че по-малки от чакъла. Голяма част от този по плажовете е построен от ерозирали скали, като пясъчник, само че може и да е от натрошени миди, изпражнения на риби (които в действителност са доста дребни късчета неразграден скелет на корали) или остатъци от дребни морски жители, наречени фораминифери, които съдържат калций.
Пясъкът може да се състои даже от кристали. Кварцът е най-често срещаният минерал в него, защото е на всички места в земната кора и има способността да надживява другите минерали в процеса на изветряне. Пясъците, които съдържат огромни количества кварц, нормално се назовават кварцов пясък. Но кварцът не е единственият полускъпоценен камък, който се намира в пясъка – в него има още гранат, турмалин, топаз и други.
Много известни плажове по света се гордеят с яркобелия си пясък, само че той може да бъде открит в съвсем толкоз доста нюанси, колкото са скалите и раковините, които го съставляват. Националният парк „ Бели пясъци “ в Ню Мексико да вземем за пример разполага с пясъчни дюни, направени съвсем напълно от чист гипс – евентуално нещо, което може да се откри единствено в пустинята заради склонността на минерала да се разтваря във вода.
В другия завършек на спектъра черният пясък може да съдържа високи концентрации на магнетит или други стоманени руди, като този на плажа Уатипу край Окланд, Нова Зеландия (на фотографията горе). Черните пясъци могат да бъдат и резултат от вулканична активност, като да вземем за пример плажът Пуналу в Хавай, който е построен от размити в морето частици базалт – артикул на лава, която бързо се е охладила при навлизането си в океана преди доста време.
По данни на Организация на обединените нации международната промишленост употребява задоволително пясък, с цел да построи стена с височина 27 метра и широчина 27 метра… към Земята… всеки ден. Това са 50 милиарда тона пясък. Откъде идва той обаче? Предимно от плажовете, в това число океанските, езерните и речните крайбрежия. Всъщност в Индия процъфтява противозаконната търговия с пясък, при която той се добива от речните корита и в резултат на това остават огромни ями, в които плажуващите несъзнателно падат и се давят. Гигантските интервенции по рандеман на пясък също по този начин изострят проблемите с наводненията и ерозията, свързани с изменението на климата.
Пясъкът се употребява съвсем на всички места и за съвсем всичко. Огледайте се в близост – виждате ли нещо, направено от стъкло? Прозорец, чаша, някаква повърхнина – екрана на смарт телефона ви, да вземем за пример? Интернет доближава до дома ви посредством оптични кабели; някъде в постройката, където сте, евентуално нещо е изолирано със стъклопласт. Всички тези предмети в миналото са били силициев пясък, нагорещен и обработен по разнообразни способи за основаване на разнообразни неща.
Пясъкът е също по този начин основна съставна част в леенето на метали, филтрирането на вода, керамичните глазури, бои и даже като основа за почистващи препарати и лепила. Но най-големият потребител на пясък е строителната промишленост. Основните строителни детайли – от хоросан и мазилка до бетон – се основават с пясък. Световният взрив на урбанизацията, изключително в Африка и Азия, също е една от главните аргументи за толкоз интензивния му рандеман.
Тардиградите – наричани още „ бавноходки “ – са дребни животни, едни от хилядите микроскопични типове мейофауна, които живеят измежду песъчинките по целия свят. Според биолога Олав Гиер под всяка стъпка мокър пясък може да живеят от 50 000 до 100 000 представители на мейофауната. Те ловуват още по-малки организми, бактерии и общ детрит в своята пясъчна екосистема. С други думи, се занимават с почистването на плажовете.
Този факт може да не е изненада за тези, които приказват романски езици като испански или италиански, само че на български език „ сцена “ (или по-точно harena) значи „ пясък “. Поради отличните си абсорбиращи свойства материалът е употребен за покриване на земята по време на гладиаторски борби в амфитеатрите в цялата Римска империя. И с течение на времето физическото пространство, в което са се провеждали тези борбите, се трансформира в синоним на самата дума. Днес я използваме за обозначаване на конструкция (често сходна на амфитеатър), издигната особено за гледане на някакъв тип централизирано развлечение.
