Ще разцепи ли Путин НАТО?
Путин знае добре какво желае. Но ще успее ли да разцепи НАТО? В България съветското въздействие е мощно. А в Румъния 60% от популацията стоят твърдо зад НАТО. Как е в другите страни?
Коментар на Кристофер Неринг, оповестен в
Рядко НАТО е бил толкоз разлъчен в отношението си по отношение на Русия, колкото в този момент в изострящия се украински спор. "САЩ и Англия залагат на твърдия метод и политиката на заплашване. Германия, Франция и Италия упорстват за разговор. Но има и трета група страни към България, Унгария и Словакия, които желаят да се държат настрани от настоящия спор и разполагането на натовски бойци " - по този начин обобщава настроенията специалистът за Източна Европа Щефан Майстер от Германското сдружение за външна политика DGAP.
"Обикновено Германия играе ролята на умереното свързващо звено сред тях, само че в този момент страната демонстрира управническа уязвимост. Да не забравяме и това, че Западът е отслабен поради популизма, Тръмп и Брекзит ", прибавя Майстер. Руският президент Владимир Путин се пробва да се възползва от това и да контракти нова конструкция на сигурността в Европа без Съединени американски щати. В тази обстановка страните членки на НАТО от Централна и Източна Европа играят централна роля. Само че тонът, който идва от тях, е частично много изострен, прибавя Майстер.
"При ескалация ще оттеглим всички хърватски бойци "
В края на януари хърватският президент Зоран Миланович разгласи, че страната му по никакъв метод няма да взе участие в този спор, а тази позиция породи неразбиране. "Ако се стигне до ескалация, ще отзовем и последния си военнослужещ ", съобщи той и сложи хърватското държавно управление в деликатна обстановка. По-късно външният министър Гордан Гърлич-Радман посочи, че президентът не е приказвал от името на Хърватия, а е изразил персоналното си мнение. "Ние сме и ще си останем предан член на НАТО ", увери той пред немския ФАЦ.
Поведението на Миланович е доста изненадващо и поради това, че нито НАТО, нито Съединени американски щати или пък Украйна са желали някакъв боен ангажимент от Хърватия. "Неговото изказване е за вътрешнополитическа приложимост и би трябвало да се преглежда в подтекста на спора му с премиера Андрей Пленкович. Миланович очевидно е решил да залага на националистическата карта, назова "партньор " водача на босненските сърби Милорад Додик и се солидаризира с фантазиите на хърватските националисти за ново пробутване на границите на Босна с съветска поддръжка ", споделя доктор Филип Милачич от виенския клон на немската фондация "Фридрих Еберт ".
Силно съветско въздействие в България
В едно свое телевизионно присъединяване от 1 февруари съветската посланичка в София Елеонора Митрофанова даде ясно да се разбере какво желае Русия: НАТО да се върне към границите си от 1997 година и да изтегли всички войски и бази на Алианса от България и Румъния. Чисто официално двете страни могат да си останат членки на НАТО, посочи съветската представителка. За българския боен министър Стефан Янев концепцията за фиктивно участие на страната в НАТО очевидно е примамлива: още през декември 2021 той се разгласи във Facebook против изпращането на спомагателни натовски войски в България, поради което беше охулен от премиера Кирил Петков. По време на парламентарно чуване през януари Янев съобщи следното: "Моят зов е да понижим малко напрежението, да спрем да четем непозната преса и да спрем малко със спекулациите в тази посока. Нека бъдем българофили на първо място и да разсъждаваме от позиция на българския народен интерес ". И добави, че в случай че би трябвало да се разполагат сили на НАТО в България, тогава дано това да бъдат български бойци, добави Янев.
Не е инцидентно, че той сложи ударението върху "националния интерес " и "българския суверенитет ": през декември в българския парламент се настаниха националистите от партия "Възраждане ", които непрекъснато провокират новото държавно управление. И съветската посланичка явно цени проруската позиция на българските националисти. По думите ѝ, мощното съветско въздействие в България се дължи и на общата история на двете страни. "Тя е най-важният ни лобист, най-силният инфлуенсър в нашите връзки ", твърди Митрофанова.
60% утвърждение за НАТО в Румъния
Различна е картината в Румъния, в която - наред с Германия и Полша - към този момент биват разполагани спомагателни американски бойци и сили на НАТО. Нещо повече: настоящо допитване на социологическия институт INSCOP Research демонстрира, че НАТО се употребява с 60 % утвърждение и съставлява институцията с най-високо доверие измежду популацията на страната. "Допълнителни елементи от НАТО са освен добре пристигнали, те са и политически капитал за държавното управление. Дори и националистите не смеят да заемат позиция против това ", разяснява пред Дъждовни води политологът Сорин Йонита от организацията Expert Group в Букурещ.
"Пинчерът на Путин " в Будапеща
В подтекста на разполагането на спомагателни сили на НАТО се разисква и Унгария, която има - както Румъния - освен обща сухопътна граница с Украйна, само че и украинско малцинство. Унгарският министър председател Виктор Орбан обаче от години поддържа "специални връзки " с Русия. Неговото обществено удивление от властническия жанр на ръководство в Москва и отхвърлянето на глобите против Русия му завоюваха прозвището "пинчерът на Путин ".
Миналата седмица Орбан бе в Москва на "миротворческа задача ", както публично беше наречена тази аудиенция. В реалност ставаше въпрос най-много за съветските газови доставки, за които Унгария заплаща доста по-малко от настоящите пазарни цени, както и за съветското присъединяване в разширението на атомната електроцентрала "Пакш ". Будапеща отхвърля да взе участие в спор за усилване на унгарския ангажимент към НАТО.
Деликатната обстановка с Турция
Особено комплицирани са турско-руските връзки. А Турция е извънредно значим член на НАТО от стратегическа позиция. В гражданската война в Сирия Путин и Ердоган си сътрудничат, а в Либия те поддържат разнообразни участници в спора. Освен това Ердоган хем се подигра с сътрудниците си от НАТО, закупувайки съветската противоракетна система S-400, хем продава на Украйна бойни дрони. В същото време Турция, сходно на Германия, Унгария и България, е подвластна от съветския петрол и газ.
"Това е доста деликатна еквилибристика от страна на Анкара: Ердоган има особено отношение към Украйна и желае да я поддържа, както и напъните на НАТО, само че в това време не желае да нервира Путин, с цел да не му дава мотив да стопира газа или да търси реванш в Сирия ", споделя пред Дъждовни води Аслъ Айсинтабаш от Европейския съвет за външни връзки.
Ако руско-украинският спор ескалира, Анкара евентуално ще се включи със собствен контингент военна мощ и ще доставя Украйна с бойни дрони, само че в това време ще разреши на съветски кораби да минават през Черно море, допуска Айсинтабаш.
Путин няма успее да разцепи НАТО
"За разлика от Запада, Русия знае към какво тъкмо се стреми в Източна Европа: да възвърне мощта и сферите си на въздействие в този регион на света, които загуби през 1991 година ", съобщи за английския "Гардиън " известният специалист за Източна Европа проф. Тимъти Гордън Аш. За да го реализира, Кремъл употребява в Югоизточна Европа главно здве оръжия: евтиния газ и национализма. По този мотив Филип Маличич споделя пред Дъждовни води: "Русия дава на националистическите елити в тези страни нещо, което Западът не може и не трябва да им предлага, а точно обещанието за ново пробутване на националните граници на Балканите. "
"Но евтиният газ, национализмът и разединението не са задоволителни да разцепят НАТО при положение на спор ", споделя Щефан Майстер. "САЩ - като водеща мощ - сега съумяват да се наложат, а Алиансът е релативно обединен в това, че в тази ситуация би трябвало да работи възпиращо. Макра и някои от по-малките страни членки да бойкотират тези старания, това няма да подкопае тяхната честност към Алианса. Ще има доставки на оръжие, ще има усилване на военното наличие и в последна сметка ще се завоюва време против Русия ", споделя той.
Коментар на Кристофер Неринг, оповестен в
Рядко НАТО е бил толкоз разлъчен в отношението си по отношение на Русия, колкото в този момент в изострящия се украински спор. "САЩ и Англия залагат на твърдия метод и политиката на заплашване. Германия, Франция и Италия упорстват за разговор. Но има и трета група страни към България, Унгария и Словакия, които желаят да се държат настрани от настоящия спор и разполагането на натовски бойци " - по този начин обобщава настроенията специалистът за Източна Европа Щефан Майстер от Германското сдружение за външна политика DGAP.
"Обикновено Германия играе ролята на умереното свързващо звено сред тях, само че в този момент страната демонстрира управническа уязвимост. Да не забравяме и това, че Западът е отслабен поради популизма, Тръмп и Брекзит ", прибавя Майстер. Руският президент Владимир Путин се пробва да се възползва от това и да контракти нова конструкция на сигурността в Европа без Съединени американски щати. В тази обстановка страните членки на НАТО от Централна и Източна Европа играят централна роля. Само че тонът, който идва от тях, е частично много изострен, прибавя Майстер.
"При ескалация ще оттеглим всички хърватски бойци "
В края на януари хърватският президент Зоран Миланович разгласи, че страната му по никакъв метод няма да взе участие в този спор, а тази позиция породи неразбиране. "Ако се стигне до ескалация, ще отзовем и последния си военнослужещ ", съобщи той и сложи хърватското държавно управление в деликатна обстановка. По-късно външният министър Гордан Гърлич-Радман посочи, че президентът не е приказвал от името на Хърватия, а е изразил персоналното си мнение. "Ние сме и ще си останем предан член на НАТО ", увери той пред немския ФАЦ.
Поведението на Миланович е доста изненадващо и поради това, че нито НАТО, нито Съединени американски щати или пък Украйна са желали някакъв боен ангажимент от Хърватия. "Неговото изказване е за вътрешнополитическа приложимост и би трябвало да се преглежда в подтекста на спора му с премиера Андрей Пленкович. Миланович очевидно е решил да залага на националистическата карта, назова "партньор " водача на босненските сърби Милорад Додик и се солидаризира с фантазиите на хърватските националисти за ново пробутване на границите на Босна с съветска поддръжка ", споделя доктор Филип Милачич от виенския клон на немската фондация "Фридрих Еберт ".
Силно съветско въздействие в България
В едно свое телевизионно присъединяване от 1 февруари съветската посланичка в София Елеонора Митрофанова даде ясно да се разбере какво желае Русия: НАТО да се върне към границите си от 1997 година и да изтегли всички войски и бази на Алианса от България и Румъния. Чисто официално двете страни могат да си останат членки на НАТО, посочи съветската представителка. За българския боен министър Стефан Янев концепцията за фиктивно участие на страната в НАТО очевидно е примамлива: още през декември 2021 той се разгласи във Facebook против изпращането на спомагателни натовски войски в България, поради което беше охулен от премиера Кирил Петков. По време на парламентарно чуване през януари Янев съобщи следното: "Моят зов е да понижим малко напрежението, да спрем да четем непозната преса и да спрем малко със спекулациите в тази посока. Нека бъдем българофили на първо място и да разсъждаваме от позиция на българския народен интерес ". И добави, че в случай че би трябвало да се разполагат сили на НАТО в България, тогава дано това да бъдат български бойци, добави Янев.
Не е инцидентно, че той сложи ударението върху "националния интерес " и "българския суверенитет ": през декември в българския парламент се настаниха националистите от партия "Възраждане ", които непрекъснато провокират новото държавно управление. И съветската посланичка явно цени проруската позиция на българските националисти. По думите ѝ, мощното съветско въздействие в България се дължи и на общата история на двете страни. "Тя е най-важният ни лобист, най-силният инфлуенсър в нашите връзки ", твърди Митрофанова.
60% утвърждение за НАТО в Румъния
Различна е картината в Румъния, в която - наред с Германия и Полша - към този момент биват разполагани спомагателни американски бойци и сили на НАТО. Нещо повече: настоящо допитване на социологическия институт INSCOP Research демонстрира, че НАТО се употребява с 60 % утвърждение и съставлява институцията с най-високо доверие измежду популацията на страната. "Допълнителни елементи от НАТО са освен добре пристигнали, те са и политически капитал за държавното управление. Дори и националистите не смеят да заемат позиция против това ", разяснява пред Дъждовни води политологът Сорин Йонита от организацията Expert Group в Букурещ.
"Пинчерът на Путин " в Будапеща
В подтекста на разполагането на спомагателни сили на НАТО се разисква и Унгария, която има - както Румъния - освен обща сухопътна граница с Украйна, само че и украинско малцинство. Унгарският министър председател Виктор Орбан обаче от години поддържа "специални връзки " с Русия. Неговото обществено удивление от властническия жанр на ръководство в Москва и отхвърлянето на глобите против Русия му завоюваха прозвището "пинчерът на Путин ".
Миналата седмица Орбан бе в Москва на "миротворческа задача ", както публично беше наречена тази аудиенция. В реалност ставаше въпрос най-много за съветските газови доставки, за които Унгария заплаща доста по-малко от настоящите пазарни цени, както и за съветското присъединяване в разширението на атомната електроцентрала "Пакш ". Будапеща отхвърля да взе участие в спор за усилване на унгарския ангажимент към НАТО.
Деликатната обстановка с Турция
Особено комплицирани са турско-руските връзки. А Турция е извънредно значим член на НАТО от стратегическа позиция. В гражданската война в Сирия Путин и Ердоган си сътрудничат, а в Либия те поддържат разнообразни участници в спора. Освен това Ердоган хем се подигра с сътрудниците си от НАТО, закупувайки съветската противоракетна система S-400, хем продава на Украйна бойни дрони. В същото време Турция, сходно на Германия, Унгария и България, е подвластна от съветския петрол и газ.
"Това е доста деликатна еквилибристика от страна на Анкара: Ердоган има особено отношение към Украйна и желае да я поддържа, както и напъните на НАТО, само че в това време не желае да нервира Путин, с цел да не му дава мотив да стопира газа или да търси реванш в Сирия ", споделя пред Дъждовни води Аслъ Айсинтабаш от Европейския съвет за външни връзки.
Ако руско-украинският спор ескалира, Анкара евентуално ще се включи със собствен контингент военна мощ и ще доставя Украйна с бойни дрони, само че в това време ще разреши на съветски кораби да минават през Черно море, допуска Айсинтабаш.
Путин няма успее да разцепи НАТО
"За разлика от Запада, Русия знае към какво тъкмо се стреми в Източна Европа: да възвърне мощта и сферите си на въздействие в този регион на света, които загуби през 1991 година ", съобщи за английския "Гардиън " известният специалист за Източна Европа проф. Тимъти Гордън Аш. За да го реализира, Кремъл употребява в Югоизточна Европа главно здве оръжия: евтиния газ и национализма. По този мотив Филип Маличич споделя пред Дъждовни води: "Русия дава на националистическите елити в тези страни нещо, което Западът не може и не трябва да им предлага, а точно обещанието за ново пробутване на националните граници на Балканите. "
"Но евтиният газ, национализмът и разединението не са задоволителни да разцепят НАТО при положение на спор ", споделя Щефан Майстер. "САЩ - като водеща мощ - сега съумяват да се наложат, а Алиансът е релативно обединен в това, че в тази ситуация би трябвало да работи възпиращо. Макра и някои от по-малките страни членки да бойкотират тези старания, това няма да подкопае тяхната честност към Алианса. Ще има доставки на оръжие, ще има усилване на военното наличие и в последна сметка ще се завоюва време против Русия ", споделя той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ