Александър Дугин: Още малко остава да чакаме - кой последния си кошмар, кой най-голямата радост
Путин владее изкуството на маскировката, по тази причина е и изкуство на маскировката, с цел да не знае никой ще жертваме ли нещо или не
Ако вие сте съветски родолюбец, то вие казвате: " Нашият зложелател е Запада! ", приканва крайният съветски националист
Публикуваме това изявление на съветския мъдрец и имперски националист Алексендър Дугин, идеолог на евразийството и дълго време персонален консултант на Владимир Путин тъй като, съгласно нас, то е ключ към разбирането какво и за какво се случва сред Русия и Запада, какво стимулира дейностите на Путин, допустимо ли е Кремъл да се откаже от експанзията против Украйна, в името на какво режимът е подготвен да жертва живота и благоденствието на личния си народ. Дугин е стратегът, от който в българската политика се въодушевяват Волен Сидеров и Костадин Костадинов.
Интервю на Дмитрий Зуев, geopolitica.ru
- Господин Дугин, по какъв начин тълкувате събитията от началото на годината?
- Мисля, че стана ясно, че Русия не се е отказала от отговорността за ориста на постсъветските режими.
Че Русия уверено е настроена да не допусне " цветни революции " в постсъветското пространство.
С това е обвързвана сегашната ескалация на връзките със Запада.
Русия споделя:
" Не, аз няма да разреша да вършиме на постсъветското пространство това, което желаете. И в Казахстан няма да ви го разреша, и на други места ".
Мисля, че това схванаха всички - и някогашните руски републики, в този момент страните от Оперативно-наблюдателно дело, и Запада. Затова и страните, членуващи в Договора за групова сигурност с такава подготвеност демонстрираха своята преданост в тази ситуация с Казахстан, това е доста вярно и хубаво.
Но въпреки всичко нещо не доближава, с цел да премине евразийската интеграция в пълноценна фаза.
И тук не приказваме за неща като сключване на контракти за дружба, по този начин няма да стане. Говорим за доста по-сериозен жест и ние стоим на прага на този жест.
Жест, който би трябвало да стане решителната стъпка към възобновление на Евразия като независим полюс на международната политика, като център на мощ, напълно контролиращ всичко, което влиза в зоната на неговата отговорност.
От това, по какъв начин ще бъде решена сериозната обстановка с Украйна и Донбас, ще зависи ориста на цялото евразийско пространство.
В обстановката с Казахстан Русия действаше вярно и е удивително това, че тя беше подкрепена от страните от Договора за групова сигурност.
Но това не е основното.
Главното е по какъв начин ще бъде решен украинският проблем.
- Каква цена е готово да заплати управлението на Русия за Новорусия?
- Това е въпрос, на който нямам отговор. През 2014 година бях надълбоко уверен, че Русия можеше на релативно невисока цена да реализира реализацията на плана " Новорусия ", нейното избавление. Най-малкото въпросът за освобождението на Източна Украйна можеше да бъде решен с доста по-прости средства, с по-голяма степен на легитимност и с по-малко загуби, в сравнение с в този момент.
Тогава бях просто изумен от това, че когато към този момент всичко беше готово за идната крачка, ние спряхме.
Не можах да схвана каква беше тази история за " хитрия проект " и седемте последни години не проясниха обстановката.
И в днешната ескалация също не се съдържа отговор какъв беше този " остроумен проект ".
А просто казано - не е имало никакъв " остроумен проект ". Ние се поколебахме, спряхме и изпуснахме шанса си.
И откакто не направихме това, което трябваше да създадем тогава, през 2014 година, в доста по-благоприятни начални условия, в този момент напълно не съумявам да си показва с какво си имаме работи в тази нова ескалация. Тогава Западът ни предизвика и сътвори видимост, че е подготвен всеки миг да премине към решителни дейности, с цел да ни сплаши, с цел да приемем безропотно една допустима терористична интервенция на Киев в Донбас, в случай че ние сме решили да изправим това недовиждане през 2014 година в нови условия. Това, което се случи през 2014 година беше неточност, а може би, и изменничество.
След това, което стана през 2014 година, прочее, мен тогава ме махнаха от всички централни малките екрани поради позицията ми. Но аз и в този момент считам, че тогава никога не трябваше да стопираме, трябваше да продължим освобождението на Новорусия.
А ние спряхме, и надлежно, нищо не постигнахме през цялото това време, безусловно. Само армията на съперника физически, политически и морално укрепна и въздействието на враждебния на Русия НАТО в Украйна неведнъж набъбна.
Случи се точно това, което не трябваше да се случва.
Ситуацията въобще не се усъвършенства за седем години. И мисля, че ориста на сегашната рецесия е просто непредсказуема.
Нито една страна, нито извън, нито вътре, не приказва даже напълно незадълбочено за това по какъв начин тъкмо стоят нещата. Аз мисля, че в някакъв смисъл това даже е държавна загадка - каквато е в действителност.
Има такива въпроси, на които просто не може да съществува отговор.
Какво се случва в този момент с Украйна по отношение на Русия и Запада - никой не може нито да знае правдиво. Защото това е толкоз комплицирана и сериозна във всяко отношение обстановка, която не се поддава на просто логическо пояснение.
Това може да приключи с нищо или с гръмогласни изказвания, че " ние победихме " в духа на " остроумен план-2 ".
Но, може да стартира и нещо съществено. Сега всичко може да бъде доста съществено. Тогава, през 2014 година все пак ние постъпихме погрешно. Ами в случай че в този момент внезапно вземем, че постъпим вярно?
Но към този момент е невероятно да се повлияе на това, невероятно е и да се разбере.
Има някакъв детайл на фантастична чудноватост в решенията на нашето управление, което от време на време постъпва безусловно вярно, като че ли по подстрекателство свише – в рамките на всички исторически и геополитически закономерности. А от време на време на празно място пораждат някакви непреодолими и неразбираеми трудности.
Изкуството на маскировката, което процъфтява в нашата власт, по тази причина е и изкуство на маскировката, с цел да не знае никой ще жертваме ли нещо или не, подготвени ли сме да създадем нещо или не, имаме ли увереност или не.
Аз мисля, че не остава дълго да чакаме – някои последния си призрачен сън, някой - най-голяма наслада. Зависи кой по какъв начин го вижда.
- Нашият основен зложелател, както Вие самият доста пъти сте казвали е " цивилизацията на морето ". Но в обстановката с Казахстан се видя ясно, че първи надигнаха глави Китай и Турция. Турция е дейна и в обстановката в Украйна. От кого да чакаме най-голямата заплаха? Колко рискови в историческа вероятност са Китай, Турция и концепцията за пантюркизма?
- Съществува подчиненост на заканите.
Днес, както прочее, постоянно - основната опасност идва от атлантическия Запад и изключително от новото управление на ултраглобалиста Байдън и неговите демократични ястреби. Те не престават да отстояват еднополюсния свят и своята рушаща се надмощие. Точно това е " цивилизацията на морето ". Това е и основната причина за проблемите на постсъветското пространство. Това е и нашият основен, екзистенциален зложелател.
Или ние, или те!
Zero sum game!
И когато имаш подобен основен зложелател, и той е деен, мощен, всесилен, остроумен, лицемерен и интелигентен, тогава сравнението с някакви второстепенни закани, да избираш кое е по-опасно в една или друга сложна обстановка - това към този момент става съмнително.
Геополитиката учи:
" Цивилизацията на сушата срещу цивилизацията на Морето. Цивилизацията на сушата - това сме ние. Цивилизацията на морето - това е Западът. Ако те интензивно настъпват (а те интензивно настъпват!), значи, има единствено един зложелател.
А всички останали са вероятни съдружници, другари или неутрални сили ".
И най-важното е, че тези стратези на Запад, които вземат решенията, виждат точно по този начин картата на света. Те са атлантици - и изцяло умишлено.
У нас непрекъснато, може би, от незнание непрекъснато се вършат опити да бъде отхвърлена тази праволинейна логичност, да бъде пренебрегната геополитиката и нейните закони.
Но съветският родолюбец не би трябвало да има никакви подозрения - нашият сегашен, основен и фундаментален зложелател е Запада!
И в Казахстан, и в Украйна, и в постсъветското пространство, и в Европа, и където и да било – точно Западът е нашият безспорен конкурент.
Ако вие сте съветски родолюбец, то вие казвате: " Нашият зложелател е Запада! "
А чак след това идват всички останали - Турция, Китай и по този начин нататък.
Това е закон като " две и две е четири ", а не просто мое частно мнение. Този, който счита, че имаме други, съпоставими със Запада врагове, е просто незапознат.
Нашият зложелател са НАТО, Съединени американски щати, " цивилизацията на морето ", англосаксонският свят. Особено когато, следвайки своята глобалистка тактика, настава и прави това за наша сметка.
Ако те бяха слаби, разпадащи се - тогава, може би, даже би зародила мисълта дали да не ги пощадим. Но когато те настъпват от всички страни, стягат Русия като в пръстените на анаконда и ускоряват натиска на всички равнища (в духа на доктрината на тоталното доминиране – full-spectrum dominance), тогава не може да има подозрения.
Що се отнася до Китай - той е нашият основен мотив за опълчването със Запада, нашият най-съществен сегашен съдружник. В Казахстан китайците бяха в цялостно единодушие с нас и руско-китайският стратегически съюз в сегашния миг е залогът за многополюсен свят.
Сега Китай е наш другар - през днешния ден - със Си Дзинпин и неговия сегашен геополитически и идеологически вектор.
А що се отнася до Турция, тя в двуполюсния свят беше част от западната тактика, изпълняваше заповедите на Запада, опитваше се да укрепи въздействието си в Евразия. Но през последните 10 години Ердоган от ден на ден и повече излиза от въздействието на Запада.
Анкара търси всевъзможни способи да ускори своя суверенитет. Преди всичко за сметка на Запада, само че и за сметка на останалите - зависи от случая.
Във всеки случай политиката на Ердоган не е синоним на американската политика. Между Анкара и НАТО има от ден на ден и повече несъгласия. И в тази обстановка на нас ни е преференциално да спечелим неутралитета на Турция, изключително в навечерието на този фундаментален жест, за който приказваме (ако, несъмнено, в действителност сме подготвени да го направим).
Освен това, аз не мисля, че Турция ще бъде еднопосочно на страната на Киев в случай че спорът мина в остра фаза. Те, в най-лошия случай, ще заемат неутрална позиция.
Това не значи, че би трябвало да ги приветстваме, само че това не е същинска омраза.
Истинската омраза е с Вашингтон. Ето какво би трябвало да бъде унищожено – Carthago delenda est.
Превод: Faktor.bg
Ако вие сте съветски родолюбец, то вие казвате: " Нашият зложелател е Запада! ", приканва крайният съветски националист
Публикуваме това изявление на съветския мъдрец и имперски националист Алексендър Дугин, идеолог на евразийството и дълго време персонален консултант на Владимир Путин тъй като, съгласно нас, то е ключ към разбирането какво и за какво се случва сред Русия и Запада, какво стимулира дейностите на Путин, допустимо ли е Кремъл да се откаже от експанзията против Украйна, в името на какво режимът е подготвен да жертва живота и благоденствието на личния си народ. Дугин е стратегът, от който в българската политика се въодушевяват Волен Сидеров и Костадин Костадинов.
Интервю на Дмитрий Зуев, geopolitica.ru
- Господин Дугин, по какъв начин тълкувате събитията от началото на годината?
- Мисля, че стана ясно, че Русия не се е отказала от отговорността за ориста на постсъветските режими.
Че Русия уверено е настроена да не допусне " цветни революции " в постсъветското пространство.
С това е обвързвана сегашната ескалация на връзките със Запада.
Русия споделя:
" Не, аз няма да разреша да вършиме на постсъветското пространство това, което желаете. И в Казахстан няма да ви го разреша, и на други места ".
Мисля, че това схванаха всички - и някогашните руски републики, в този момент страните от Оперативно-наблюдателно дело, и Запада. Затова и страните, членуващи в Договора за групова сигурност с такава подготвеност демонстрираха своята преданост в тази ситуация с Казахстан, това е доста вярно и хубаво.
Но въпреки всичко нещо не доближава, с цел да премине евразийската интеграция в пълноценна фаза.
И тук не приказваме за неща като сключване на контракти за дружба, по този начин няма да стане. Говорим за доста по-сериозен жест и ние стоим на прага на този жест.
Жест, който би трябвало да стане решителната стъпка към възобновление на Евразия като независим полюс на международната политика, като център на мощ, напълно контролиращ всичко, което влиза в зоната на неговата отговорност.
От това, по какъв начин ще бъде решена сериозната обстановка с Украйна и Донбас, ще зависи ориста на цялото евразийско пространство.
В обстановката с Казахстан Русия действаше вярно и е удивително това, че тя беше подкрепена от страните от Договора за групова сигурност.
Но това не е основното.
Главното е по какъв начин ще бъде решен украинският проблем.
- Каква цена е готово да заплати управлението на Русия за Новорусия?
- Това е въпрос, на който нямам отговор. През 2014 година бях надълбоко уверен, че Русия можеше на релативно невисока цена да реализира реализацията на плана " Новорусия ", нейното избавление. Най-малкото въпросът за освобождението на Източна Украйна можеше да бъде решен с доста по-прости средства, с по-голяма степен на легитимност и с по-малко загуби, в сравнение с в този момент.
Тогава бях просто изумен от това, че когато към този момент всичко беше готово за идната крачка, ние спряхме.
Не можах да схвана каква беше тази история за " хитрия проект " и седемте последни години не проясниха обстановката.
И в днешната ескалация също не се съдържа отговор какъв беше този " остроумен проект ".
А просто казано - не е имало никакъв " остроумен проект ". Ние се поколебахме, спряхме и изпуснахме шанса си.
И откакто не направихме това, което трябваше да създадем тогава, през 2014 година, в доста по-благоприятни начални условия, в този момент напълно не съумявам да си показва с какво си имаме работи в тази нова ескалация. Тогава Западът ни предизвика и сътвори видимост, че е подготвен всеки миг да премине към решителни дейности, с цел да ни сплаши, с цел да приемем безропотно една допустима терористична интервенция на Киев в Донбас, в случай че ние сме решили да изправим това недовиждане през 2014 година в нови условия. Това, което се случи през 2014 година беше неточност, а може би, и изменничество.
След това, което стана през 2014 година, прочее, мен тогава ме махнаха от всички централни малките екрани поради позицията ми. Но аз и в този момент считам, че тогава никога не трябваше да стопираме, трябваше да продължим освобождението на Новорусия.
А ние спряхме, и надлежно, нищо не постигнахме през цялото това време, безусловно. Само армията на съперника физически, политически и морално укрепна и въздействието на враждебния на Русия НАТО в Украйна неведнъж набъбна.
Случи се точно това, което не трябваше да се случва.
Ситуацията въобще не се усъвършенства за седем години. И мисля, че ориста на сегашната рецесия е просто непредсказуема.
Нито една страна, нито извън, нито вътре, не приказва даже напълно незадълбочено за това по какъв начин тъкмо стоят нещата. Аз мисля, че в някакъв смисъл това даже е държавна загадка - каквато е в действителност.
Има такива въпроси, на които просто не може да съществува отговор.
Какво се случва в този момент с Украйна по отношение на Русия и Запада - никой не може нито да знае правдиво. Защото това е толкоз комплицирана и сериозна във всяко отношение обстановка, която не се поддава на просто логическо пояснение.
Това може да приключи с нищо или с гръмогласни изказвания, че " ние победихме " в духа на " остроумен план-2 ".
Но, може да стартира и нещо съществено. Сега всичко може да бъде доста съществено. Тогава, през 2014 година все пак ние постъпихме погрешно. Ами в случай че в този момент внезапно вземем, че постъпим вярно?
Но към този момент е невероятно да се повлияе на това, невероятно е и да се разбере.
Има някакъв детайл на фантастична чудноватост в решенията на нашето управление, което от време на време постъпва безусловно вярно, като че ли по подстрекателство свише – в рамките на всички исторически и геополитически закономерности. А от време на време на празно място пораждат някакви непреодолими и неразбираеми трудности.
Изкуството на маскировката, което процъфтява в нашата власт, по тази причина е и изкуство на маскировката, с цел да не знае никой ще жертваме ли нещо или не, подготвени ли сме да създадем нещо или не, имаме ли увереност или не.
Аз мисля, че не остава дълго да чакаме – някои последния си призрачен сън, някой - най-голяма наслада. Зависи кой по какъв начин го вижда.
- Нашият основен зложелател, както Вие самият доста пъти сте казвали е " цивилизацията на морето ". Но в обстановката с Казахстан се видя ясно, че първи надигнаха глави Китай и Турция. Турция е дейна и в обстановката в Украйна. От кого да чакаме най-голямата заплаха? Колко рискови в историческа вероятност са Китай, Турция и концепцията за пантюркизма?
- Съществува подчиненост на заканите.
Днес, както прочее, постоянно - основната опасност идва от атлантическия Запад и изключително от новото управление на ултраглобалиста Байдън и неговите демократични ястреби. Те не престават да отстояват еднополюсния свят и своята рушаща се надмощие. Точно това е " цивилизацията на морето ". Това е и основната причина за проблемите на постсъветското пространство. Това е и нашият основен, екзистенциален зложелател.
Или ние, или те!
Zero sum game!
И когато имаш подобен основен зложелател, и той е деен, мощен, всесилен, остроумен, лицемерен и интелигентен, тогава сравнението с някакви второстепенни закани, да избираш кое е по-опасно в една или друга сложна обстановка - това към този момент става съмнително.
Геополитиката учи:
" Цивилизацията на сушата срещу цивилизацията на Морето. Цивилизацията на сушата - това сме ние. Цивилизацията на морето - това е Западът. Ако те интензивно настъпват (а те интензивно настъпват!), значи, има единствено един зложелател.
А всички останали са вероятни съдружници, другари или неутрални сили ".
И най-важното е, че тези стратези на Запад, които вземат решенията, виждат точно по този начин картата на света. Те са атлантици - и изцяло умишлено.
У нас непрекъснато, може би, от незнание непрекъснато се вършат опити да бъде отхвърлена тази праволинейна логичност, да бъде пренебрегната геополитиката и нейните закони.
Но съветският родолюбец не би трябвало да има никакви подозрения - нашият сегашен, основен и фундаментален зложелател е Запада!
И в Казахстан, и в Украйна, и в постсъветското пространство, и в Европа, и където и да било – точно Западът е нашият безспорен конкурент.
Ако вие сте съветски родолюбец, то вие казвате: " Нашият зложелател е Запада! "
А чак след това идват всички останали - Турция, Китай и по този начин нататък.
Това е закон като " две и две е четири ", а не просто мое частно мнение. Този, който счита, че имаме други, съпоставими със Запада врагове, е просто незапознат.
Нашият зложелател са НАТО, Съединени американски щати, " цивилизацията на морето ", англосаксонският свят. Особено когато, следвайки своята глобалистка тактика, настава и прави това за наша сметка.
Ако те бяха слаби, разпадащи се - тогава, може би, даже би зародила мисълта дали да не ги пощадим. Но когато те настъпват от всички страни, стягат Русия като в пръстените на анаконда и ускоряват натиска на всички равнища (в духа на доктрината на тоталното доминиране – full-spectrum dominance), тогава не може да има подозрения.
Що се отнася до Китай - той е нашият основен мотив за опълчването със Запада, нашият най-съществен сегашен съдружник. В Казахстан китайците бяха в цялостно единодушие с нас и руско-китайският стратегически съюз в сегашния миг е залогът за многополюсен свят.
Сега Китай е наш другар - през днешния ден - със Си Дзинпин и неговия сегашен геополитически и идеологически вектор.
А що се отнася до Турция, тя в двуполюсния свят беше част от западната тактика, изпълняваше заповедите на Запада, опитваше се да укрепи въздействието си в Евразия. Но през последните 10 години Ердоган от ден на ден и повече излиза от въздействието на Запада.
Анкара търси всевъзможни способи да ускори своя суверенитет. Преди всичко за сметка на Запада, само че и за сметка на останалите - зависи от случая.
Във всеки случай политиката на Ердоган не е синоним на американската политика. Между Анкара и НАТО има от ден на ден и повече несъгласия. И в тази обстановка на нас ни е преференциално да спечелим неутралитета на Турция, изключително в навечерието на този фундаментален жест, за който приказваме (ако, несъмнено, в действителност сме подготвени да го направим).
Освен това, аз не мисля, че Турция ще бъде еднопосочно на страната на Киев в случай че спорът мина в остра фаза. Те, в най-лошия случай, ще заемат неутрална позиция.
Това не значи, че би трябвало да ги приветстваме, само че това не е същинска омраза.
Истинската омраза е с Вашингтон. Ето какво би трябвало да бъде унищожено – Carthago delenda est.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ