Пиер Льолуш: Всеки път, когато Западът искаше да смени чужди режими, беше катастрофа
" Путин частично е артикул на нашите неточности от 30 години насам. Вместо да преглеждаме Русия като страна, освободена от комунизма и затова като другар, ние я третирахме като победена страна, в най-хубавия случай като “регионална ” мощ без огромно значение, както споделяше Обама. “Голяма бензиностанция с атомни бомби ” съгласно сенатор Джон Маккейн. По този метод бе подхранено озлоблението на руснаците към Запада и към демократичната система като цяло... За страдание, човечеството в никакъв случай не запомня уроците от историята, мъчно научени от предходните генерации. През миналите месеци спорът се трансформира в същинска необявена прокси война сред Съединени американски щати, а зад тях НАТО, и Русия. Свидетелство за това е сполучливата контраатака на украинската войска в региона на Харков, триумф, който по личното самопризнание на Зеленски, в никакъв случай не би могъл да бъдат реализиран без помощта на Съединени американски щати. Най-висшите представители на Пентагона сами потвърдиха, че тази контраатака е била тясно готова и планувана от Вашингтон с украинския Генерален щаб. Тази извънредно сериозна обстановка няма казус след Втората международна война ", предизвестява Пиер Льолуш, някогашен ръководител на Парламентарната асамблея на НАТО, в изявление за " Фигаро ".
- По време на речта си в сряда Владимир Путин още веднъж атакува интернационалната общественост ( “Целта на Запада е да унищожи страната ни ”) и размаха опасността с нуклеарното оръжие. Може ли в отговор Съединени американски щати да приложат тактиката на “смяна на режима ”, възприета в миналото от консерваторите?
- В речта на Путин, която всички подлагат на критика, само че която доста малко хора са прочели напълно, водачът на Кремъл се връща към дългогодишното си разбиране, трансформирало се в натрапчива концепция, че разпадането на Съветския съюз през 1991 година е “най-голямата геополитическа злополука на ХХ век ”. Този път Путин твърди, че тъкмо както преди тридесет години Западът е провокирал и постигнал разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, (което явно не е правилно, защото Съветският съюз се разпадна от вътрешната страна, поради собствените си слабости), по този начин, употребявайки сегашния украински спор, Западът се стреми този път отстрани самата Русия, да я унищожи.
За Путин това разпокъсване на Русия е почнало през 2014 година със свалянето на режима на Виктор Янукович, украинският президент по това време, което съгласно него е било проведено от Централно разузнавателно управление на САЩ. Пак съгласно Путин, идването на власт на Петро Порошенко, по-късно на Володимир Зеленски, са резултат на западните маневри. При тези условия Русия нямала различен избор, с изключение на да се намеси: тази война не била нищо повече от война за оцеляване.
Основните водачи от западна страна, Байдън, Макрон, Шолц повтарят кой от кой повече, че “ние не сме във война против Русия ”. Те се обявяват единствено за отбрана на териториалната целокупност на Украйна и, затова, за евакуиране на съветската войска от окупираните територии. Проблемът е, че доста други политически персони споделят нещо друго: като се стартира с американския министър на защитата Лойд Остин, който показва американския ангажимент в Украйна като метод да се попречи на Русия да заплашва отново съседите си… В обкръжението на президента Зеленски, даже личности като Лех Валенса, президент на Полша сред 1990-1995 година, водачите на балтийските страни, както и доста интелектуалци и коментатори, даже отиват по-далеч: би трябвало да се постави завършек на властническия, даже тоталитарен режим на Путин. Според тях би трябвало да се сътвори обстановка, която да принуди Путин да напусне властта. И това минава през същинска победа над съветската войска. Тъй като провалянето на Русия бил единственият метод тя да се “излекува ” един път вечно от своя “империалистически вирус ”, както споделя Гари Каспаров.
Следователно тази война, и точно това ме тревожи, премина от типичен териториален спор за източната част на Украйна, даже за неутралния статут не на страната, в доста по-фундаментален конфликт - цивилизационен конфликт сред империалистическата по своята същина Русия и западния либерален свят като цяло. Следователно цялостен, исторически конфликт, в който в този момент няма никакво място за договаряния.
- През март Джо Байдън вся ужас, като сподели за своя съветски сътрудник Владимир Путин: “За Бога, този човек не може да остане на власт! ”. След това Белият дом даде заден ход. Как да го тълкуваме?
- Централният въпрос в цялата тази история е следният: какви са задачите на войната? Дали се стремим да се върнем към границите от 23 февруари 2022 година, в навечерието на нахлуването на Русия в Украйна? Или да се върнем към границите от 1991 година и затова към завладяване на Крим? Или да се отървем от Путин?
Целите на войната непрестанно еволюираха с течение на месеците, с течение на все по-масивните доставки на оръжия и на обстановката на място, защото войната поражда собствен личен механизъм… Да отбележим, че същият въпрос стои и за западните наказания: дали тяхната цел е да санкционират Русия и да скъсат дефинитивно всевъзможни връзки с нея? Или би трябвало да послужат на следващия ден за разменна монета в границите на споразумяване на спора?
Това комплициране в задачите на войната, това стремително спускане към проклятията и от двете страни е причина за паника. Защото не бива да забравяме, че минимум четири нуклеарни сили са забъркани в този спор: Русия, Съединени американски щати, Англия и Франция.
Да си напомним, че през 1914 година никой не беше чувал за Босна. Първоначално спорът беше доста локализиран. След това, посредством играта на съюзи и неверните сметки на другите страни, той се трансформира в опустошителна международна война. Знаем продължението: 70 години война в Европа и няколко десетки милиона мъртви.
- Без военната опция имат ли средства да реализират упоритостите си последователите на “смяната на режима ”?
- Без военната алтернатива се колебая. Тези, които се афишират за промяна на режима в Москва, тези, които желаят да изправят Путин пред интернационален арбитражен съд, желаят военна победа. Идеята им е, че провалянето на съветската войска ще докара до гражданска война в самата Русия, а по-късно и до промяна на Путин с сякаш по-разумна персона. Тук съгласно мен се навлиза в изключително рискова логичност: освен тъй като хипотезата за демократична промяна на властта в Москва по никакън метод не е обезпечена, само че най-много тъй като вероятността за революционен безпорядък в страна, разполагаща с няколко десетки хиляди нуклеарни бойни глави напълно не е успокояваща.
Както всички спорове, тази война ще завърши един ден. Но с цел да помислим за следвоенния интервал, с цел да подготвим основите за вероятно преустановяване на огъня, би трябвало да разберем, че няма да има решение, до момента в който не признаем, че грешките в този спор са най-малкото споделени.
Не беше казано, че постсъветска Русия неизбежно ще изпадне в путинизъм. Подобно на неговия режим, Путин частично е артикул на нашите неточности от 30 години насам. Вместо да преглеждаме Русия като страна, освободена от комунизма и затова като другар, ние я третирахме като победена страна, в най-хубавия случай като “регионална ” мощ без огромно значение, както споделяше Обама. “Голяма бензиностанция с атомни бомби ” съгласно сенатор Джон Маккейн. По този метод бе подхранено озлоблението на руснаците към Запада и към демократичната система като цяло. Вместо да я третираме като сътрудник, в това число в областта на сигурността, ние непрестанно приближавахме Атлантическия алианс към нейните граници, без самите ние да сме безупречни в многочислените си външни интервенции. Всичко това, до момента в който обезоръжавахме бюджета си и безусловно се упоявахме с евтиния съветски газ.
Въпреки това, когато му пристигна времето, ще би трябвало да създадем нашата инстроспекция на грешките през миналите 30 години. Дори единствено с цел да не ги повторим, когато пристигна време за възобновяване след войната.
Засега всички са в ескалацията на проклятията. Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен назовават стопанина на Кремъл “военнопрестъпник ”. Тези обвинявания са обосновани в морално отношение, само че по какъв начин може един ден да се договаря с военнопрестъпник?
Силно се притеснявам, че този вид дискурс не разрешава излизане от рецесията. Историята демонстрира, че всякога, когато Западът искаше да смени съществуващите режими, както в Афганистан, Либия или Сирия, това непроменяемо водеше до злополука. Впрочем тази тактика, защитавана в миналото от неоконсерваторите, в този момент е възприета от американските демократи на власт. Докато в Европа левицата, в това число Зелените, се трансфораха - щях да кажа " както нормално " - в най-шумните войнолюбци.
- Според вас негативният опит от Ирак, Афганистан или Либия не е послужил като ваксина на Запада?
- Не. За страдание, човечеството в никакъв случай не запомня уроците от историята, мъчно научени от предходните генерации. През миналите месеци спорът се трансформира в същинска необявена прокси война сред Съединени американски щати, а зад тях НАТО, и Русия. Свидетелство за това е сполучливата контраатака на украинската войска в региона на Харков, триумф, който по личното самопризнание на Зеленски, в никакъв случай не би могъл да бъдат реализиран без помощта на Съединени американски щати. Най-висшите представители на Пентагона сами потвърдиха, че тази контраатака е била тясно готова и планувана от Вашингтон с украинския Генерален щаб. Тази извънредно сериозна обстановка няма казус след Втората международна война.
Парадоксът прочее е, че до момента американското население не демонстрира огромен интерес към украинския спор. Това не е негова тематика. С наближаването на междинните избори то се усеща доста по-загрижено от решението на Върховния съд за абортите и икономическото състояние в страната. Що се отнася до политическите и стопански ръководители, тяхната тематика е Китай, а не Русия.
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
- По време на речта си в сряда Владимир Путин още веднъж атакува интернационалната общественост ( “Целта на Запада е да унищожи страната ни ”) и размаха опасността с нуклеарното оръжие. Може ли в отговор Съединени американски щати да приложат тактиката на “смяна на режима ”, възприета в миналото от консерваторите?
- В речта на Путин, която всички подлагат на критика, само че която доста малко хора са прочели напълно, водачът на Кремъл се връща към дългогодишното си разбиране, трансформирало се в натрапчива концепция, че разпадането на Съветския съюз през 1991 година е “най-голямата геополитическа злополука на ХХ век ”. Този път Путин твърди, че тъкмо както преди тридесет години Западът е провокирал и постигнал разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, (което явно не е правилно, защото Съветският съюз се разпадна от вътрешната страна, поради собствените си слабости), по този начин, употребявайки сегашния украински спор, Западът се стреми този път отстрани самата Русия, да я унищожи.
За Путин това разпокъсване на Русия е почнало през 2014 година със свалянето на режима на Виктор Янукович, украинският президент по това време, което съгласно него е било проведено от Централно разузнавателно управление на САЩ. Пак съгласно Путин, идването на власт на Петро Порошенко, по-късно на Володимир Зеленски, са резултат на западните маневри. При тези условия Русия нямала различен избор, с изключение на да се намеси: тази война не била нищо повече от война за оцеляване.
Основните водачи от западна страна, Байдън, Макрон, Шолц повтарят кой от кой повече, че “ние не сме във война против Русия ”. Те се обявяват единствено за отбрана на териториалната целокупност на Украйна и, затова, за евакуиране на съветската войска от окупираните територии. Проблемът е, че доста други политически персони споделят нещо друго: като се стартира с американския министър на защитата Лойд Остин, който показва американския ангажимент в Украйна като метод да се попречи на Русия да заплашва отново съседите си… В обкръжението на президента Зеленски, даже личности като Лех Валенса, президент на Полша сред 1990-1995 година, водачите на балтийските страни, както и доста интелектуалци и коментатори, даже отиват по-далеч: би трябвало да се постави завършек на властническия, даже тоталитарен режим на Путин. Според тях би трябвало да се сътвори обстановка, която да принуди Путин да напусне властта. И това минава през същинска победа над съветската войска. Тъй като провалянето на Русия бил единственият метод тя да се “излекува ” един път вечно от своя “империалистически вирус ”, както споделя Гари Каспаров.
Следователно тази война, и точно това ме тревожи, премина от типичен териториален спор за източната част на Украйна, даже за неутралния статут не на страната, в доста по-фундаментален конфликт - цивилизационен конфликт сред империалистическата по своята същина Русия и западния либерален свят като цяло. Следователно цялостен, исторически конфликт, в който в този момент няма никакво място за договаряния.
- През март Джо Байдън вся ужас, като сподели за своя съветски сътрудник Владимир Путин: “За Бога, този човек не може да остане на власт! ”. След това Белият дом даде заден ход. Как да го тълкуваме?
- Централният въпрос в цялата тази история е следният: какви са задачите на войната? Дали се стремим да се върнем към границите от 23 февруари 2022 година, в навечерието на нахлуването на Русия в Украйна? Или да се върнем към границите от 1991 година и затова към завладяване на Крим? Или да се отървем от Путин?
Целите на войната непрестанно еволюираха с течение на месеците, с течение на все по-масивните доставки на оръжия и на обстановката на място, защото войната поражда собствен личен механизъм… Да отбележим, че същият въпрос стои и за западните наказания: дали тяхната цел е да санкционират Русия и да скъсат дефинитивно всевъзможни връзки с нея? Или би трябвало да послужат на следващия ден за разменна монета в границите на споразумяване на спора?
Това комплициране в задачите на войната, това стремително спускане към проклятията и от двете страни е причина за паника. Защото не бива да забравяме, че минимум четири нуклеарни сили са забъркани в този спор: Русия, Съединени американски щати, Англия и Франция.
Да си напомним, че през 1914 година никой не беше чувал за Босна. Първоначално спорът беше доста локализиран. След това, посредством играта на съюзи и неверните сметки на другите страни, той се трансформира в опустошителна международна война. Знаем продължението: 70 години война в Европа и няколко десетки милиона мъртви.
- Без военната опция имат ли средства да реализират упоритостите си последователите на “смяната на режима ”?
- Без военната алтернатива се колебая. Тези, които се афишират за промяна на режима в Москва, тези, които желаят да изправят Путин пред интернационален арбитражен съд, желаят военна победа. Идеята им е, че провалянето на съветската войска ще докара до гражданска война в самата Русия, а по-късно и до промяна на Путин с сякаш по-разумна персона. Тук съгласно мен се навлиза в изключително рискова логичност: освен тъй като хипотезата за демократична промяна на властта в Москва по никакън метод не е обезпечена, само че най-много тъй като вероятността за революционен безпорядък в страна, разполагаща с няколко десетки хиляди нуклеарни бойни глави напълно не е успокояваща.
Както всички спорове, тази война ще завърши един ден. Но с цел да помислим за следвоенния интервал, с цел да подготвим основите за вероятно преустановяване на огъня, би трябвало да разберем, че няма да има решение, до момента в който не признаем, че грешките в този спор са най-малкото споделени.
Не беше казано, че постсъветска Русия неизбежно ще изпадне в путинизъм. Подобно на неговия режим, Путин частично е артикул на нашите неточности от 30 години насам. Вместо да преглеждаме Русия като страна, освободена от комунизма и затова като другар, ние я третирахме като победена страна, в най-хубавия случай като “регионална ” мощ без огромно значение, както споделяше Обама. “Голяма бензиностанция с атомни бомби ” съгласно сенатор Джон Маккейн. По този метод бе подхранено озлоблението на руснаците към Запада и към демократичната система като цяло. Вместо да я третираме като сътрудник, в това число в областта на сигурността, ние непрестанно приближавахме Атлантическия алианс към нейните граници, без самите ние да сме безупречни в многочислените си външни интервенции. Всичко това, до момента в който обезоръжавахме бюджета си и безусловно се упоявахме с евтиния съветски газ.
Въпреки това, когато му пристигна времето, ще би трябвало да създадем нашата инстроспекция на грешките през миналите 30 години. Дори единствено с цел да не ги повторим, когато пристигна време за възобновяване след войната.
Засега всички са в ескалацията на проклятията. Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен назовават стопанина на Кремъл “военнопрестъпник ”. Тези обвинявания са обосновани в морално отношение, само че по какъв начин може един ден да се договаря с военнопрестъпник?
Силно се притеснявам, че този вид дискурс не разрешава излизане от рецесията. Историята демонстрира, че всякога, когато Западът искаше да смени съществуващите режими, както в Афганистан, Либия или Сирия, това непроменяемо водеше до злополука. Впрочем тази тактика, защитавана в миналото от неоконсерваторите, в този момент е възприета от американските демократи на власт. Докато в Европа левицата, в това число Зелените, се трансфораха - щях да кажа " както нормално " - в най-шумните войнолюбци.
- Според вас негативният опит от Ирак, Афганистан или Либия не е послужил като ваксина на Запада?
- Не. За страдание, човечеството в никакъв случай не запомня уроците от историята, мъчно научени от предходните генерации. През миналите месеци спорът се трансформира в същинска необявена прокси война сред Съединени американски щати, а зад тях НАТО, и Русия. Свидетелство за това е сполучливата контраатака на украинската войска в региона на Харков, триумф, който по личното самопризнание на Зеленски, в никакъв случай не би могъл да бъдат реализиран без помощта на Съединени американски щати. Най-висшите представители на Пентагона сами потвърдиха, че тази контраатака е била тясно готова и планувана от Вашингтон с украинския Генерален щаб. Тази извънредно сериозна обстановка няма казус след Втората международна война.
Парадоксът прочее е, че до момента американското население не демонстрира огромен интерес към украинския спор. Това не е негова тематика. С наближаването на междинните избори то се усеща доста по-загрижено от решението на Върховния съд за абортите и икономическото състояние в страната. Що се отнася до политическите и стопански ръководители, тяхната тематика е Китай, а не Русия.
Свързани публикации:
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ