Генерал-майор Съби Събев: Русия вече търси примирие, защото ...
Путин няма да подхваща всеобща готовност, тъй като това ще взриви съветското общество
Войната ще продължи най-малко до лятото следващата година
- Ген.-майор Събев, към този момент вървят разногласия какво оръжие да дадем на Украйна и какво може да си оставим.
- Предстои да разберем и в околните дни да забележим какво ще изпратим в Украйна. Очевидно се изчаква крайният период - 3 декември. България закъснява - Киев се нуждае от муниции, от системи за противовъздушна защита, от самоходна и буксируема артилерия, от бойни машини на пехотата и доста други неща, които тя е предоставила със лист на нашата страна. Дано почистим неприятния си имидж от предходното решение да не даваме оръжие, тъй като нашите ръководещи - започвайки с президент, държавно управление и Народно заседание, сякаш не помнят, че в Украйна има огромна българска диаспора, която страда от войната. Българи умират, тъй че е неприлично да взимаме като предходното решение и към момента да забавяме тази помощ.
- Наши политици не престават да повтарят, че в този момент не е времето за нови самолети и рационализация на армията, тъй като имало други проблеми. Кога ще приключим с несериозното отношение към защитата ни?
- Процесите по превъоръжаване и модернизиране на армията трябваше да стартират още в 2005 година. По една или друга причина, това не се случи, само че в последна сметка, през 2019 година бе подписан първият контракт за придобиването на новите самолети F-16 Блок 70. Тогава решението беше за цяла ескадрила от 16 самолета най-малко. След като бе подписан първият контракт и бе заплатен предплатено, тъй като по този начин изискват процедурите на Съединени американски щати за страни, които нямат кредитна история с тях, в този момент е доста добре, че Народното събрание ратифицира и втория контракт за още 8 самолета, които да придобием някъде през 2025-2027 година Това е вярното и дълго предстоящо, въпреки и закъсняло решение. Истина е, че някои партии не престават да спекулират с модернизацията на армията и оттова идва един недодялан популизъм, който е повлиян от намаляващия електорат на тези партии. Това не е отговорно държавническо държание. Всяка партия, която е показана в Народното събрание, би трябвало и да е национално виновна - т.е. доста добре да схваща проблемите, които са в другите браншове и в това число в защитата.
- Словакия също имаше ескадрила руски МиГ-29, с такива самолети разполага и Полша. Как постигнаха оперативна съгласуемост с НАТО?
- Поляците направиха значителна рационализация, тъй като те получиха техните МиГ-29 от Германия. След обединяването Берлин извърши нужното и размени системите за опознаване, които работят по натовски стандарти. Очевидно и Полша прави в този момент отстъпки да изведе тези самолети и поръчва други. Словакия даде самолетите си на Украйна, но те не бяха изцяло осъвременени по стандарта, който бе осъществен в Германия, и там от дълго време схванаха, че не е перспективно повече да ги поддържат. Както не е перспективно и у нас. Най-после и някои наши военни и политически лица в Министерството на защитата узряха, че и ние няма по какъв начин да ги поддържаме тези самолети.
- Няма ли да ни излезе прекомерно скъпо отлаганата към този момент 25 години рационализация на армията ни? И кои са най-абсурдните проблеми на въоръжените ни сили?
- Ако този развой бе почнал през 2005 година, за 15 години ние щяхме към този момент да сме го завършили и да сме към края му. А в този момент ние от 18 години сме членове на НАТО, а още имаме проблеми с оперативната съгласуемост. Нашите военни елементи и активи не могат да действат пълноценно в съюзни интервенции, където динамичността е доста огромна и би трябвало да има изключителна оперативна съгласуемост с частите на НАТО, а ние нямаме такава. Нашите самолети не могат да летят със съюзнически, тъй като ще бъдат разпознати като вражески.
- Русия продължава масираните удари по украинската инфраструктура. Коя от двете страни ще се измори първа?
- Да подходим теоретично - доста специалисти си задаваме въпроса: кой е центърът на тежестта на украинската защита - дали единствено армията, дали единствено политическото управление. Центърът на тежестта е оня фактор, който, в случай че бъде дестабилизиран, съответната страна бързо ще падне. Първоначално съветското военно управление считаше, че това е политическото управление, по тази причина и в началния етап на войната съветската войска нахлу от 9 посоки. Със замисълът за един блицкриг, една светкавична интервенция, като главното направление бе ориентирано към Киев, с цел да бъде свалено политическото управление и по този начин войната бързо да завърши. Това обаче се оказа неточност -наложи се съветската войска да се отдръпна бързо от този бранш от фронта, да се концентрира в източната и южната част, като максимален триумф реализира действително на южното направление, заради някои изменничества и ненавременно взети отбранителни ограничения. Най-сетне съветското военно управление осъзна, че центърът на тежестта на украинската защита е желанието на украинския народ да се отбранява и съпротивлява. Трябва да се разбере едно - Украйна води Отечествена война за своята самостоятелност, сигурност и териториална целокупност. Колкото повече удари се нанасят, толкоз повече се втвърдява волята за опозиция на украинците. Виждаме, че подкрепена с военна помощ от западните страни, украинската войска стартира и доста сполучливи контраофанзиви. Реално съветската войска мина към стратегическа защита.
- Русия ще прибегне ли до всеобща готовност, както се приказва последните дни?
- Кремъл няма да предприеме всеобща готовност, тъй като това ще взриви съветското общество, колкото и то да демонстрира бездейност и самообладание сега. Загубите им доста ще набъбнат. Вероятно Русия въпреки всичко ще организира втори рунд на частична готовност, който се чака към средата на декември или при започване на идната година, която има за цел да активизира сред 500 и 700 хиляди души. Така ще има оперативни запаси за възможни настъпателни интервенции напролет и лятото следващата година. Мобилизацията, която завърши в края на октомври, съумя да събере към 300 хиляди запасняци, само че същите не бяха обезпечени с нужната подготовка и не бяха добре екипирани за модерна война. Руснаците нямат основан нападателен капацитет, въпреки че в региона на Бахмут се пробват да настъпват, само че трети месец не могат да го завладяват. По признанието на притежателя на частната военна компания „ Вагнер ” Енгений Пригожин, те съумяват да настъпват по 100-200 метра на ден, а на други места действително отстъпват. Това е една позиционна война, която продължава да изтощава съветските войски. Разбира се, Русия продължава да подлага на непрекъснати удари Украйна. Ударите от началото на войната са с 16 000 ракети. Те са по гражданска инфраструктура, учебни заведения, лечебни заведения, енергийна и водопреносна инфраструктура. Дори Херсон е толкоз опустошен, че там няма условия за живот и украинската страна се принуди да предложи на останалите в него поданици да се изтеглят навътре в страната. Целта на тези удари е да принуди украинското управление към сядане на масата за договаряния. Русия обезверено се стреми към това, само че е явно, че това няма да стане.
- Каква е вероятността Беларус да се включи във войната като съдружник на Русия?
- Отдавна се твърди, че Беларус може да се намеси във войната, само че до момента руснаците не съумяват да я накарат. Беларуският президент Александър Лукашенко добре схваща, че в случай че въвлече страната в този боен спор, то неговата власт бързо ще колабира. Там в този момент има една руско-беларуска оперативна група, само че тя е повече за образование. Още повече че складовете на Беларус бяха съвсем изпразнени и въоръжението бе трансферирано в Русия за попълване на частите с огромни загуби.
- Всички у нас желаят завършек на войната, само че едните мечтаят за съветския мир, а другите - за украинския.
- Краят на войната може да настъпи, в случай че Русия реши да спре да води война и се изтегли. Докато Русия се ръководи от президента Владимир Путин и неговото обграждане, това не се чака да се случи. Войната ще продължи и тази зима, и напролет. Да се надяваме, че през лятото може да настъпи развръзка. Няма страна и управление на страна, което да се съгласи да отстъпи 20% окупирана територия на друга страна. Загубите на Русия не престават да нарастват - последния месец на дейни дейности те доближиха по 600-700 души всекидневно. Последните дни са сред 400 и 500 души. Загубите на съветската войска са 88 380 души по последни украински данни, а ние можем да разчитаме на тях, тъй като Украйна е воюващата страна. Като прибавим и ранените - това са някъде към 150-160 хиляди души. Вече имат и над 2900 изгубени танка, както и над 5800 бойни машини на пехотата. Всичко това изправя Русия пред компликацията да води тази завоевателна война заради липса на задоволително персонален състав и на нужното въоръжение и да прибягва до запасите в Беларус или да търси дронове от Иран. Оръжейната индустрия на Русия е задействана и тя работи на двусменен и трисменен режим за произвеждане на техника и муниции. Доколко ще успее - остава да забележим.
ВИЗИТКА
Генерал-майор Съби Събев е ученик на Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия. До 25 февруари 2000 година е шеф на Оперативното ръководство на Главния щаб на Военновъздушните сили. След това е назначен за шеф на Главното оперативно ръководство на Генщаба на Българската войска. След прекосяването си в запаса при започване на 2005 година работи като основен специалист в Института за перспективни проучвания за защитата във Военна академия " Г. С. Раковски ".
Войната ще продължи най-малко до лятото следващата година
- Ген.-майор Събев, към този момент вървят разногласия какво оръжие да дадем на Украйна и какво може да си оставим.
- Предстои да разберем и в околните дни да забележим какво ще изпратим в Украйна. Очевидно се изчаква крайният период - 3 декември. България закъснява - Киев се нуждае от муниции, от системи за противовъздушна защита, от самоходна и буксируема артилерия, от бойни машини на пехотата и доста други неща, които тя е предоставила със лист на нашата страна. Дано почистим неприятния си имидж от предходното решение да не даваме оръжие, тъй като нашите ръководещи - започвайки с президент, държавно управление и Народно заседание, сякаш не помнят, че в Украйна има огромна българска диаспора, която страда от войната. Българи умират, тъй че е неприлично да взимаме като предходното решение и към момента да забавяме тази помощ.
- Наши политици не престават да повтарят, че в този момент не е времето за нови самолети и рационализация на армията, тъй като имало други проблеми. Кога ще приключим с несериозното отношение към защитата ни?
- Процесите по превъоръжаване и модернизиране на армията трябваше да стартират още в 2005 година. По една или друга причина, това не се случи, само че в последна сметка, през 2019 година бе подписан първият контракт за придобиването на новите самолети F-16 Блок 70. Тогава решението беше за цяла ескадрила от 16 самолета най-малко. След като бе подписан първият контракт и бе заплатен предплатено, тъй като по този начин изискват процедурите на Съединени американски щати за страни, които нямат кредитна история с тях, в този момент е доста добре, че Народното събрание ратифицира и втория контракт за още 8 самолета, които да придобием някъде през 2025-2027 година Това е вярното и дълго предстоящо, въпреки и закъсняло решение. Истина е, че някои партии не престават да спекулират с модернизацията на армията и оттова идва един недодялан популизъм, който е повлиян от намаляващия електорат на тези партии. Това не е отговорно държавническо държание. Всяка партия, която е показана в Народното събрание, би трябвало и да е национално виновна - т.е. доста добре да схваща проблемите, които са в другите браншове и в това число в защитата.
- Словакия също имаше ескадрила руски МиГ-29, с такива самолети разполага и Полша. Как постигнаха оперативна съгласуемост с НАТО?
- Поляците направиха значителна рационализация, тъй като те получиха техните МиГ-29 от Германия. След обединяването Берлин извърши нужното и размени системите за опознаване, които работят по натовски стандарти. Очевидно и Полша прави в този момент отстъпки да изведе тези самолети и поръчва други. Словакия даде самолетите си на Украйна, но те не бяха изцяло осъвременени по стандарта, който бе осъществен в Германия, и там от дълго време схванаха, че не е перспективно повече да ги поддържат. Както не е перспективно и у нас. Най-после и някои наши военни и политически лица в Министерството на защитата узряха, че и ние няма по какъв начин да ги поддържаме тези самолети.
- Няма ли да ни излезе прекомерно скъпо отлаганата към този момент 25 години рационализация на армията ни? И кои са най-абсурдните проблеми на въоръжените ни сили?
- Ако този развой бе почнал през 2005 година, за 15 години ние щяхме към този момент да сме го завършили и да сме към края му. А в този момент ние от 18 години сме членове на НАТО, а още имаме проблеми с оперативната съгласуемост. Нашите военни елементи и активи не могат да действат пълноценно в съюзни интервенции, където динамичността е доста огромна и би трябвало да има изключителна оперативна съгласуемост с частите на НАТО, а ние нямаме такава. Нашите самолети не могат да летят със съюзнически, тъй като ще бъдат разпознати като вражески.
- Русия продължава масираните удари по украинската инфраструктура. Коя от двете страни ще се измори първа?
- Да подходим теоретично - доста специалисти си задаваме въпроса: кой е центърът на тежестта на украинската защита - дали единствено армията, дали единствено политическото управление. Центърът на тежестта е оня фактор, който, в случай че бъде дестабилизиран, съответната страна бързо ще падне. Първоначално съветското военно управление считаше, че това е политическото управление, по тази причина и в началния етап на войната съветската войска нахлу от 9 посоки. Със замисълът за един блицкриг, една светкавична интервенция, като главното направление бе ориентирано към Киев, с цел да бъде свалено политическото управление и по този начин войната бързо да завърши. Това обаче се оказа неточност -наложи се съветската войска да се отдръпна бързо от този бранш от фронта, да се концентрира в източната и южната част, като максимален триумф реализира действително на южното направление, заради някои изменничества и ненавременно взети отбранителни ограничения. Най-сетне съветското военно управление осъзна, че центърът на тежестта на украинската защита е желанието на украинския народ да се отбранява и съпротивлява. Трябва да се разбере едно - Украйна води Отечествена война за своята самостоятелност, сигурност и териториална целокупност. Колкото повече удари се нанасят, толкоз повече се втвърдява волята за опозиция на украинците. Виждаме, че подкрепена с военна помощ от западните страни, украинската войска стартира и доста сполучливи контраофанзиви. Реално съветската войска мина към стратегическа защита.
- Русия ще прибегне ли до всеобща готовност, както се приказва последните дни?
- Кремъл няма да предприеме всеобща готовност, тъй като това ще взриви съветското общество, колкото и то да демонстрира бездейност и самообладание сега. Загубите им доста ще набъбнат. Вероятно Русия въпреки всичко ще организира втори рунд на частична готовност, който се чака към средата на декември или при започване на идната година, която има за цел да активизира сред 500 и 700 хиляди души. Така ще има оперативни запаси за възможни настъпателни интервенции напролет и лятото следващата година. Мобилизацията, която завърши в края на октомври, съумя да събере към 300 хиляди запасняци, само че същите не бяха обезпечени с нужната подготовка и не бяха добре екипирани за модерна война. Руснаците нямат основан нападателен капацитет, въпреки че в региона на Бахмут се пробват да настъпват, само че трети месец не могат да го завладяват. По признанието на притежателя на частната военна компания „ Вагнер ” Енгений Пригожин, те съумяват да настъпват по 100-200 метра на ден, а на други места действително отстъпват. Това е една позиционна война, която продължава да изтощава съветските войски. Разбира се, Русия продължава да подлага на непрекъснати удари Украйна. Ударите от началото на войната са с 16 000 ракети. Те са по гражданска инфраструктура, учебни заведения, лечебни заведения, енергийна и водопреносна инфраструктура. Дори Херсон е толкоз опустошен, че там няма условия за живот и украинската страна се принуди да предложи на останалите в него поданици да се изтеглят навътре в страната. Целта на тези удари е да принуди украинското управление към сядане на масата за договаряния. Русия обезверено се стреми към това, само че е явно, че това няма да стане.
- Каква е вероятността Беларус да се включи във войната като съдружник на Русия?
- Отдавна се твърди, че Беларус може да се намеси във войната, само че до момента руснаците не съумяват да я накарат. Беларуският президент Александър Лукашенко добре схваща, че в случай че въвлече страната в този боен спор, то неговата власт бързо ще колабира. Там в този момент има една руско-беларуска оперативна група, само че тя е повече за образование. Още повече че складовете на Беларус бяха съвсем изпразнени и въоръжението бе трансферирано в Русия за попълване на частите с огромни загуби.
- Всички у нас желаят завършек на войната, само че едните мечтаят за съветския мир, а другите - за украинския.
- Краят на войната може да настъпи, в случай че Русия реши да спре да води война и се изтегли. Докато Русия се ръководи от президента Владимир Путин и неговото обграждане, това не се чака да се случи. Войната ще продължи и тази зима, и напролет. Да се надяваме, че през лятото може да настъпи развръзка. Няма страна и управление на страна, което да се съгласи да отстъпи 20% окупирана територия на друга страна. Загубите на Русия не престават да нарастват - последния месец на дейни дейности те доближиха по 600-700 души всекидневно. Последните дни са сред 400 и 500 души. Загубите на съветската войска са 88 380 души по последни украински данни, а ние можем да разчитаме на тях, тъй като Украйна е воюващата страна. Като прибавим и ранените - това са някъде към 150-160 хиляди души. Вече имат и над 2900 изгубени танка, както и над 5800 бойни машини на пехотата. Всичко това изправя Русия пред компликацията да води тази завоевателна война заради липса на задоволително персонален състав и на нужното въоръжение и да прибягва до запасите в Беларус или да търси дронове от Иран. Оръжейната индустрия на Русия е задействана и тя работи на двусменен и трисменен режим за произвеждане на техника и муниции. Доколко ще успее - остава да забележим.
ВИЗИТКА
Генерал-майор Съби Събев е ученик на Висшето военновъздушно учебно заведение в Долна Митрополия. До 25 февруари 2000 година е шеф на Оперативното ръководство на Главния щаб на Военновъздушните сили. След това е назначен за шеф на Главното оперативно ръководство на Генщаба на Българската войска. След прекосяването си в запаса при започване на 2005 година работи като основен специалист в Института за перспективни проучвания за защитата във Военна академия " Г. С. Раковски ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ