Путин е демагог, който фалшифицира историята
Путин в никакъв случай не е бил демократ, той е демагог, който фалшифицира историята - тези и други оценки, подплатени със съществени доводи, се съдържат в новата книга на немския журналист Манфред Квиринг. Ето какво написа в нея:
Германският журналист Манфред Квиринг работи в Москва като сътрудник на разнообразни медии в продължение на близо три десетилетия - от 1982 до 2010 година. И като отличен ценител на Русия не стопира да повтаря, че за нападателната съветска политика през последните години са отговорни не руснаците, а " ръководещата клика отпред с президента Путин ". Сега на пазара излезе новата книга на Квиринг " Руският свят на Путин. Как Кремъл разединява Европа ", а една от главите е озаглавена " Приказка за демократа Путин ". В нея създателят напомня по какъв начин преди време някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер назова Путин " кристално чист демократ ". Днес множеството европейци възприемат тези думи иронично, само че към момента има хора, които заради неведение или по някаква друга причина наивно имат вяра, че в случай че Западът не беше унижавал Русия и беше общувал с Путин като с еднакъв, той щеше да води през днешния ден напълно друга политика - и щеше да си остане демократ. " Но Путин в никакъв случай не е бил демократ ", акцентира немският журналист.
Путин и историята
През 1994 година Путин (тогава още зам.-кмет на родния си град Санкт Петербург) взе участие в конференция, проведена от немската фондация " Кьорбер ", на която твърди, че Русия " непринудено е отстъпила великански територии " от някогашните руски републики. В това число и такива, които " исторически постоянно са принадлежали към Русия ". Сред тях Путин посочва Крим, Северен Казахстан и Калининградската област. " Още тук виждаме демагога, който фалшифицира историята ", отбелязва в тази връзка Квиринг. И припомня, че Крим е причислен към Руската империя едвам през 1783 година, а Кьонигсберг (днешен Калининград) в никакъв случай не е бил част от съветската територия, с изключение на в един къс откъслек от време сред 1758 и 1762 година. Чак след Втората международна война Калининград е включен към територията на Съюз на съветските социалистически републики.
Участниците в конференцията на фондация " Кьорбер " дават сериозен отпор на Путин. Един от немските историци приказва за " азиатската традиция ", а различен - за " навика на хегемониалното господство ". Но тогава те беседват просто с един служител от Санкт Петербург, който е съвсем чужд освен на Запад, само че и в самата Русия. Сега е друго: Путин е могъщият президент на Русия и към този момент освен приказва, само че и работи. " Днес е нарушен правилото за цялост на границите на суверенни страни. Нарушени са нормите за решение на противоречиви политически въпроси ", написа немският публицист и продължава: " Москва анексира Крим, води война в Източна Украйна, разпалва и други спешни огнища ".
Митове и истини
Путин и неговите пропагандатори оправдават тези дейности с разширението на НАТО. И настояват, че Русия била принудена да се пази, тъй като Западът не бил извършил обещанието НАТО да не се уголемява на изток. В книгата си Манфред Квиринг се стопира в детайли на тази, по неговите думи, " историческа имитация ", като посвещава няколко глави на сякаш неизпълненото заричане, обещано на Горбачов в подмяна на обединяването на Германия. Квиринг твърди, че и това не дава отговор на истината - и го потвърждава, цитирайки самия Горбачов, който в изявление за " Ди Цайт " през 2014 споделя буквално следното: " Това фактически е мит ". Квиринг предлага и други доказателства, като да вземем за пример изказване на държавния секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър, само че думите на Горбачов звучат в тази ситуация несъмнено най-авторитетно.
В книгата си Квиринг се стопира обширно и на щекотливата тематика за ролята на Руската православна черква (РПЦ). Авторът дефинира отношението на руснаците към религията като " характерно " и " парадоксално ", като още веднъж предлага съответни данни. Според допитванията, 66 % от руснаците се самоопределят като православни християни, само че единствено 32 % от тях декларират, че имат вяра в Бог. Кръстят се автоматизирано, палят свещи на църковните празници, само че не остават в черквата за богослужението, написа Квиринг.
Авторът споделя всичко това, с цел да изясни на немския четец, че без значение от степента на набожност, т.е. - от вярата в Бог, православието и националността се възприемат в Русия значително като едно цяло. В същото време, твърди Квиринг, РПЦ играе значимата роля на " набожен инструмент на путиновата власт ". Според висшите църковни сановници, диалогът за съблюдаване на човешките права е осквернение, а против западната идея за демократичните полезности би трябвало да се води битка, защото тя освен не подхожда на Русия, само че и е напълно непозната на съветския народ. И Кремъл с ненаситност прави точно това. Така всяка рецензия против режима и неговото отношение към човешките права води до ответното обвиняване в русофобия, която надали не се приравнява с геноцид над съветския народ.
" Реалистичен взор "
В книгата си Квиринг споделя още доста неща: за мафията и корупцията в Русия, за войната в Грузия, за случая " Лиза ", а и за това по какъв начин десните екстремисти на Запад станаха най-хубави другари на Кремъл. Все тъжни констатации, след които обаче Квиринг не дава отговор на доста основни въпроси. Например - има ли излаз от тази обстановка? Как Русия да се върне към демокрацията? И по какъв начин да се измъкне от блатото на корупцията, от петролната взаимозависимост, от всемогъществото на тайните служби, от нападателния блян към надмощие в постсъветското пространство? Да, създателят не дава отговор на всички тези въпроси, само че и не си слага такава задача. Защото не е нито оракул, нито вещател. Целта му е друга, както излиза наяве още в предговора: " да хвърли реален взор върху главните черти на путинова Русия ". И това несъмнено му се удава.
Manfred Quiring: Putins russische Welt. Wie der Kreml Europa spaltet, Ch. Links Verlag
Дойче веле
Германският журналист Манфред Квиринг работи в Москва като сътрудник на разнообразни медии в продължение на близо три десетилетия - от 1982 до 2010 година. И като отличен ценител на Русия не стопира да повтаря, че за нападателната съветска политика през последните години са отговорни не руснаците, а " ръководещата клика отпред с президента Путин ". Сега на пазара излезе новата книга на Квиринг " Руският свят на Путин. Как Кремъл разединява Европа ", а една от главите е озаглавена " Приказка за демократа Путин ". В нея създателят напомня по какъв начин преди време някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер назова Путин " кристално чист демократ ". Днес множеството европейци възприемат тези думи иронично, само че към момента има хора, които заради неведение или по някаква друга причина наивно имат вяра, че в случай че Западът не беше унижавал Русия и беше общувал с Путин като с еднакъв, той щеше да води през днешния ден напълно друга политика - и щеше да си остане демократ. " Но Путин в никакъв случай не е бил демократ ", акцентира немският журналист.
Путин и историята
През 1994 година Путин (тогава още зам.-кмет на родния си град Санкт Петербург) взе участие в конференция, проведена от немската фондация " Кьорбер ", на която твърди, че Русия " непринудено е отстъпила великански територии " от някогашните руски републики. В това число и такива, които " исторически постоянно са принадлежали към Русия ". Сред тях Путин посочва Крим, Северен Казахстан и Калининградската област. " Още тук виждаме демагога, който фалшифицира историята ", отбелязва в тази връзка Квиринг. И припомня, че Крим е причислен към Руската империя едвам през 1783 година, а Кьонигсберг (днешен Калининград) в никакъв случай не е бил част от съветската територия, с изключение на в един къс откъслек от време сред 1758 и 1762 година. Чак след Втората международна война Калининград е включен към територията на Съюз на съветските социалистически републики.
Участниците в конференцията на фондация " Кьорбер " дават сериозен отпор на Путин. Един от немските историци приказва за " азиатската традиция ", а различен - за " навика на хегемониалното господство ". Но тогава те беседват просто с един служител от Санкт Петербург, който е съвсем чужд освен на Запад, само че и в самата Русия. Сега е друго: Путин е могъщият президент на Русия и към този момент освен приказва, само че и работи. " Днес е нарушен правилото за цялост на границите на суверенни страни. Нарушени са нормите за решение на противоречиви политически въпроси ", написа немският публицист и продължава: " Москва анексира Крим, води война в Източна Украйна, разпалва и други спешни огнища ".
Митове и истини
Путин и неговите пропагандатори оправдават тези дейности с разширението на НАТО. И настояват, че Русия била принудена да се пази, тъй като Западът не бил извършил обещанието НАТО да не се уголемява на изток. В книгата си Манфред Квиринг се стопира в детайли на тази, по неговите думи, " историческа имитация ", като посвещава няколко глави на сякаш неизпълненото заричане, обещано на Горбачов в подмяна на обединяването на Германия. Квиринг твърди, че и това не дава отговор на истината - и го потвърждава, цитирайки самия Горбачов, който в изявление за " Ди Цайт " през 2014 споделя буквално следното: " Това фактически е мит ". Квиринг предлага и други доказателства, като да вземем за пример изказване на държавния секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър, само че думите на Горбачов звучат в тази ситуация несъмнено най-авторитетно.
В книгата си Квиринг се стопира обширно и на щекотливата тематика за ролята на Руската православна черква (РПЦ). Авторът дефинира отношението на руснаците към религията като " характерно " и " парадоксално ", като още веднъж предлага съответни данни. Според допитванията, 66 % от руснаците се самоопределят като православни християни, само че единствено 32 % от тях декларират, че имат вяра в Бог. Кръстят се автоматизирано, палят свещи на църковните празници, само че не остават в черквата за богослужението, написа Квиринг.
Авторът споделя всичко това, с цел да изясни на немския четец, че без значение от степента на набожност, т.е. - от вярата в Бог, православието и националността се възприемат в Русия значително като едно цяло. В същото време, твърди Квиринг, РПЦ играе значимата роля на " набожен инструмент на путиновата власт ". Според висшите църковни сановници, диалогът за съблюдаване на човешките права е осквернение, а против западната идея за демократичните полезности би трябвало да се води битка, защото тя освен не подхожда на Русия, само че и е напълно непозната на съветския народ. И Кремъл с ненаситност прави точно това. Така всяка рецензия против режима и неговото отношение към човешките права води до ответното обвиняване в русофобия, която надали не се приравнява с геноцид над съветския народ.
" Реалистичен взор "
В книгата си Квиринг споделя още доста неща: за мафията и корупцията в Русия, за войната в Грузия, за случая " Лиза ", а и за това по какъв начин десните екстремисти на Запад станаха най-хубави другари на Кремъл. Все тъжни констатации, след които обаче Квиринг не дава отговор на доста основни въпроси. Например - има ли излаз от тази обстановка? Как Русия да се върне към демокрацията? И по какъв начин да се измъкне от блатото на корупцията, от петролната взаимозависимост, от всемогъществото на тайните служби, от нападателния блян към надмощие в постсъветското пространство? Да, създателят не дава отговор на всички тези въпроси, само че и не си слага такава задача. Защото не е нито оракул, нито вещател. Целта му е друга, както излиза наяве още в предговора: " да хвърли реален взор върху главните черти на путинова Русия ". И това несъмнено му се удава.
Manfred Quiring: Putins russische Welt. Wie der Kreml Europa spaltet, Ch. Links Verlag
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ