Вдовицата на Солженицин пред “Фигаро”: Путин изпитваше лична симпатия към Солженицин
"Путин изпитваше персонална благосклонност към Солженицин. Бих споделила, че му отделяше “вътрешно внимание”. Не знам тъкмо за какво. Но знам да вземем за пример, че неговата дребна книга “Размишления за Февруарската революция”, оповестена преди 10 години във в. “Росийская газета”, е била дадена на Путин. После я видяха на бюрото му, с обяснителни бележки. Това, което ги сближаваше, безспорно е фактът, че Солженицин като него е последовател на мощната страна....Бих споделила, че сме изправени пред форма на шизофрения. От една страна, разгласяват купища книги за Сталин, честват рождението и гибелта му, само че в това време не е заслужено да кажем, че властта предизвиква това. Но е правилно, че не се опълчва. На 30 октомври бе издигната нова стена за жертвите на всички политически репресии и Путин пристигна на церемонията по откриването. Неговото наличие беше антисталински жест и беше възприето като подобен. Впрочем той произнесе тирада, всяка дума от която беше вярна. Противоречието, което изтъквате, е отражение на схизмата в нашето общество. Путин безспорно счита, че като президент на всички руснаци, би трябвало да одобри това съжителство…. Трябва да разграничим Крим и Донбас. Съжалявам доста за това, което се случи в Донбас, руснаците не биваше в никакъв случай да се намесват. Но що се отнася до Крим, макар противоречивия метод, от позиция на интернационалното право, този район принадлежи на Русия. От моя позиция, връщането на Крим признава правото на Историята. " В извънредно изявление за “Фигаро” Наталия Солженицин споделя за колосалната литературна и историческа работа на своя брачен партньор за идентифицирането на аргументите за съветската покруса. Но също за неговите връзки с Франция, която той наричал своята “неочаквана родина”.
Докато се готвим да отбележим 100-годишнината от рождението на създателя на “Архипелагът Гулаг”, брачната половинка му, която е била и негов интелектуален съизвършител, даде изявление за “Фигаро”. Тя напомня, че Александър Солженицин, който през целия си живот се е борил против тоталитаризма, е бил също последовател на мощната власт в Русия. Това безспорно изяснява благосклонността на Владимир Путин към него. Изразявайки страдание за унижението, което изтърпя Русия през 90-те година, Наталия Солженицин счита, че “Крим е руски”, само че Кремъл в никакъв случай не е трябвало да се меси в Донбас. Тя съжалява и за това, че френският президент Еманюел Макрон подцени съветския павилион на Салона на книгата в Париж, и твърди, че Русия има потребност от помощ, а не от състрадание.
- Споделихте живота на Александър Солженицин, една от най-големите персони на ХХ в., индивидът, който унищожи комунизма с перото си. Какво си спомняте от този невероятен живот?
- Всичко беше значимо, в действителност всичко. Обстоятелствата в нашия живот бяха доста сложни. Но сред нас беше благополучие! Наистина! Нещата в близост бяха доста комплицирани, само че ние преминахме през компликации дружно. Не бяхме съгласни за някои тактически решения и аз, с моя оспорващ темперамент, му се противопостявах. Но постоянно бяхме съгласни за най-важното, за стратегическите неща. Мисля, че и двамата имахме огромен шанс.
Често ме питат: мъчно ли беше да пребивавам с подобен човек, толкоз насочен към задачата си, толкоз фокусиран върху огромните неща? Трудно ли е да спиш с талант? Мисля, че няма предписание и всичко зависи от двете страни! За мен това беше по едно и също време естествено и вълнуващо. Ограниченията, които ни бяха наложени, ми изглеждаха допустими, тъй като имаше доста по-голяма цел, за която ние се борехме.
- Вие сте взели участие ден след ден в раждането на неговото творчество…
- Точно по този начин, животът ми имаше безспорен смисъл. Ние имахме дълги и непрекъснати полемики за текстовете. Не в стадия на основаването, несъмнено, царство, което изцяло му принадлежеше и където той не пускаше никого. Но аз се намесвах в по-напредналите стадии на редактирането. Хилядите страници, които той пишеше и които аз печатах, бяха заобиколени от значимо бяло пространство, в което аз поставях въпроси, оферти с черно мастило, а той отговаряше със синьо мастило. Често го убеждавах да одобри измененията. Ако той отхвърляше, слагаше негативен знак в полето и постоянно обясняваше за какво.
- Това, което е поразително в основаването на великата му творба “Червеното колело”, която имаше за цел да разбере аргументите за нещастието на Руската гражданска война, е свръхчовешкият мащаб на този труд, който сте постигнали дружно. Тези хиляди архивни документи, микрофилми, книги, свидетелства, които сте получили в института “Хувър” и другаде…
- Всичко беше доста тъкмо. Александър Солженицин беше математик. Аз също. Завърших математическия факултет на Университета “Ломоносов”. Когато се срещнах с него, работех върху теорията на относителността при огромния професор математик Колмогоров. Но след раждането на сина ни Ермолай, аз изцяло се посветих на работата с него. Мъжът ми постоянно споделяше и смяташе, че без това математическо обучение, е щял да се загуби по пътя.
Пресъздаването на тази комплицирана ера, раздрусала историята на нашата страна, изискваше прочита на хиляди документи… Ние имахме шанса да получим достъп до всичко това, което беше написано на съветски език по този въпрос по време на емиграцията. Това беше палитра с изключително многообразие, тъй като революцията бе изхвърлила целия набор на обществото отвън границите, от революционери до монархисти, от инженери до военни.
- Щеше ли да бъде по-трудно да напише тази творба, в случай че не беше в заточение?
- Той просто не би могъл да го направи и доста бързо щеше да почине, тъй като още веднъж щяха да го изпратят в затвор в Сибир, във Верхоянск, както цялото Политбюро е желало тогава. Но, както демонстрират стенограмите на Политбюро от това време, оповестени по време на перестройката, Юрий Андропов е бил неговият избавител! Разбира се, не това е била задачата му, той просто се е страхувал да посегне на подобряването на връзките със Запада. Той смяташе, че Съюз на съветските социалистически републики не рискува нищо с изпращането в изгнание на Солженицин, обзалагайки се, че той бързо ще бъде пропуснат.
- Тази година Русия ще празнува 100-годишнината от рождението на брачна половинка ви. Имате ли чувството, че страната е подготвена да одобри неговите уроци?
- Поуките, които той направи, са нужни, само че не са признати в тяхната целокупност. Нашето общество е разграничено съвсем по всички въпроси и изключително за Солженицин. Той се преподава в учебно заведение и в гимназията, само че в университета това зависи от преподавателите. Що се отнася до книгите, той непрестанно е преиздаван, което демонстрира, че го четат. Но, схваща си, има съперници, изключително измежду комунистите, които считат, че е отговорен за края на комунизма и вадят още веднъж всички неистини, популяризирани през руската ера!
- За никого не е загадка, че сегашната съветска власт има положителни връзки с Вас…
- Самият Путин изпитваше персонална благосклонност към Солженицин. Бих споделила, че му отделяше “вътрешно внимание”. Не знам тъкмо за какво. Но знам да вземем за пример, че неговата дребна книга “Размишления за Февруарската революция”, оповестена преди 10 години във в. “Росийская газета”, е била дадена на Путин. После я видаха на бюрото му, с обяснителни бележки. Това, което ги сближаваше, безспорно е фактът, че Солженицин като него е последовател на мощната страна.
- В същото време властта отхвърля да огледа предишното в лицето и отдава респект на Сталин… Противниците й емигрират… Всичко ли стартира изначало, както преди?
- Бих споделила, че сме изправени пред форма на шизофрения. От една страна, разгласяват купища книги за Сталин, честват рождението и гибелта му, само че в това време не е заслужено да кажем, че властта предизвиква това. Но е правилно, че не се опълчва. На 30 октомври бе издигната нова стена за жертвите на всички политически репресии и Путин пристигна на церемонията по откриването. Неговото наличие беше антисталински жест и беше възприето като подобен. Впрочем той произнесе тирада, всяка дума от която беше вярна. Противоречието, което изтъквате, е отражение на схизмата в нашето общество. Путин безспорно счита, че като президент на всички руснаци, би трябвало да одобри това съжителство…
- Коя е главната поука, която Александър Солженицин извлече от изследването на 1917 година?
- Той смяташе, че главната причина за Февруарската гражданска война е било съдбовното опълчване сред властта и образованото общество, почнало половин век по-рано. На доктрина, такова опълчване е обикновено и здравословно, само че не в толкоз радикална форма, при която няма място за никакъв компромис.
- Защо е тази липса на компромис?
- Отчасти заради съветския темперамент, радикализма на националния темперамент. Но също поради тъпата природа на властта, която, когато е безспорна, не е способна на органична връзка с обществото. Разбира се, в навечерието на революцията тази власт към този момент не е била безспорна, само че количеството насъбрана ненавист е било такова, че не е имало никакво място за компромис. Солженицин постоянно споделяше, че в такива случаи и двете страни носят отговорност, даже и тази на властта да е по-горяма. Това е огромен урок за бъдещето.
- Поради боязън от този радикализъм ли оставате отворена за разговор с Путиновата власт?
- Да, пробвам се да заема центристка линия. След като прекарах толкоз доста години да уча нашата история, се опасявам от нова съдбовна борба. Нямам никакво предпочитание нашето образовано общество да остане в безспорна до парадокс непримирима позиция. Трябва да се подлага на критика властта, само че също да се води разговор с нея.
- Дали индивидът от “Архипелагът Гулаг” би приел разговора?
- Той в никакъв случай не би приел разговора и компромиса със руска власт, която беше тоталитарна и която той смяташе за антихуманна. Но с тази власт, която, несъмнено, има големи неточности в актива си, без подозрение - да. Защото страната е друга! Да, има корупция, неистина. Но не напълно! Това е като при всички десни диктатури. Има излаз. Излизането от тоталитаризма е напълно друго нещо. Само Русия има опит с него и към момента не е изцяло излязла. Днес имаме форма на автокрация, това прочее смяташе Солженицин. Така че е допустимо да израсне народна власт, само че не е допустимо да стане без разговор.
- В “Как да устроим Русия” Солженицин написа, че Русия би трябвало да изостави империята. Не е ли напът властта да се впусне в нови, съдбовни външнополитически случки, както в Украйна?
- Александър Солженицин в действителност прикани да се постави завършек на съветския империализъм дружно с империята. Но аз не мисля, че от тази позиция в действителност има заплаха. Трябва да разграничим Крим и Донбас. Съжалявам доста за това, което се случи в Донбас, руснаците не биваше в никакъв случай да се намесват. Но що се отнася до Крим, макар противоречивия метод, от позиция на интернационалното право, този район принадлежи на Русия. Представете си бракоразвод сред мъж и жена при изцяло непредвидени обстоятества, като война да вземем за пример. Те нямат време да помислят, да наемат юристи. Изведнъж дамата или мъжът взема нещо, което въобще не му е принадлежало. Точно това се случи с независимостта на Украйна. Трима души, Елцин, Кравчук и Шушкевич взеха решение без очевидци. Никой не попита жителите на Крим или на Украйна за тяхното мнение. От моя позиция, връщането на Крим признава правото на Историята.
- Ако приемем разсъжденията ви, на следващия ден Русия може да реши да отиде да си върне парче от Балтийските страни, които са били в съветската империя, в името на историческата справедливост…
- Знам, че позицията ми е доста противоречива на Запад, само че Балтийските страни нямат нищо общо. Това няма да се случи. Крим е настрана, това е исторически съветска земя. Разбира се, това, което се случва в Донбас, дава причини на вашите терзания по отношение на концепцията за казус. Мисля, че това беше голяма неточност и Русия ще съжалява. Но тя няма да отиде по-далеч, просто тъй като няма мощ за това.
- Казахте в едно изявление, че Солженицин би починал, в случай че можеше да види спора в Украйна.
- Тази болежка го разстройваше! Една част от фамилията на Солженицин беше украйнска. Ако беше видял пожара в Киев през 2014 година, щеше да почине от тъга. Същевременно той постоянно споделяше, че Украйна ще избухне. Знаеше, че ще бъде доста мъчително, само че евентуално. Но фактът, че Крим и Севастопол бяха напуснали Русия, го караше да се възмущава! По този въпрос НАТО има тежка отговорност, тъй като не спря да се пробва да разположи там своя флот.
- Президентът Макрон бойкотира павильона на Русия, в символ на взаимност с Лондон, след мистериозната химическа офанзива против някогашния съветски сътрудник. Разбирате ли неговата позиция?
- Не! Русия е почетен посетител на този салон, а той не пристигна на съветския щанд. Съжалявам за това. Вашият президент приказва за разговора, нужен сред хората от съветската и от френската просвета, само че в същото време се въздържа от него! Дори по време на Студената война Франция си позволяваше без значение мнение по културните въпроси, които нямат нищо общо с лоялността към военните съдружници. В съветската делегация има доста писатели, които де факто са част от опозицията и пишат сериозно за властта! Така че този протест е доста разочароващ и даже малко сантиментален.
- Какво харесваше Александър Солженицин във Франция?
- Животът изигра прекрасен номер на Солженицин. Той въобще не се смяташе за франкофил и не приемаше Франция доста съществено. Той беше германист и четеше Шилер и Гьоте в оригинал, имаше и високо мнение за англосаксонския свят. Но, когато дойде в Швейцария, след това в Германия, се почувства доста натясно. В подмяна на това, при идването му във Франция, незабавно всичко му хареса. Топлотата, атмосферата. Освен това хората във Франция са читатели. Франция беше първата западна страна, която го прочете, преведе и издаде. Накратко, той се влюби във Франция и даже я наричаше своята “неочаквана родина”.
- Преди да почине през 2008 година, тревожеше ли се Александър Солженицин за хода на събития в Русия?
- Тревожеше се доста. Той бе схванал, че Студената война ще се върне и че Русия е направила доста неточности, а Западът я обграждаше с военни бази… Спомнете си първите редове от “Как да устроим Русия”: “Часовникът на комунизма удари последния си час. Но какво да създадем, с цел да не умрем, смазани под неговите отломки?”. Точно това се случи и изключително в съзнанието на хората. Любовта към Сталин и съжалението за края на Съюз на съветските социалистически републики имат протестна страна. Обещанията на 90-те година не бяха изпълнени. Каптаните на Перестройката, като Гайдар и Чубайс, имат голяма отговорност, тъй като презряха голяма част от народа. Въвеждането на пазарната стопанска система без подготовка се трансформира в грабеж. Това е трагично.
Русия претърпява интервал, през който никой в никакъв случай не е прекосявал. Тя има потребност от помощ, само че не е от диктаторска и снизходителна помощ, както вършат Съединени американски щати с МВФ. Голямата неточност на Съединени американски щати беше да мислят, че са спечелили Студената война и Русия към този момент не е артист. Катастрофален метод! Защото Русия, когато я притиснат, отскача като пружина. Тя се почувства унижена, обградена. И огромна част от поддръжката за Путин се изяснява с това възприятие на оскърбление. Трябва неотстъпчивост по отношение на Русия, само че отправянето на ултиматуми е изцяло контрапродуктивно.
Превод от френски: Галя Дачкова
Докато се готвим да отбележим 100-годишнината от рождението на създателя на “Архипелагът Гулаг”, брачната половинка му, която е била и негов интелектуален съизвършител, даде изявление за “Фигаро”. Тя напомня, че Александър Солженицин, който през целия си живот се е борил против тоталитаризма, е бил също последовател на мощната власт в Русия. Това безспорно изяснява благосклонността на Владимир Путин към него. Изразявайки страдание за унижението, което изтърпя Русия през 90-те година, Наталия Солженицин счита, че “Крим е руски”, само че Кремъл в никакъв случай не е трябвало да се меси в Донбас. Тя съжалява и за това, че френският президент Еманюел Макрон подцени съветския павилион на Салона на книгата в Париж, и твърди, че Русия има потребност от помощ, а не от състрадание.
- Споделихте живота на Александър Солженицин, една от най-големите персони на ХХ в., индивидът, който унищожи комунизма с перото си. Какво си спомняте от този невероятен живот?
- Всичко беше значимо, в действителност всичко. Обстоятелствата в нашия живот бяха доста сложни. Но сред нас беше благополучие! Наистина! Нещата в близост бяха доста комплицирани, само че ние преминахме през компликации дружно. Не бяхме съгласни за някои тактически решения и аз, с моя оспорващ темперамент, му се противопостявах. Но постоянно бяхме съгласни за най-важното, за стратегическите неща. Мисля, че и двамата имахме огромен шанс.
Често ме питат: мъчно ли беше да пребивавам с подобен човек, толкоз насочен към задачата си, толкоз фокусиран върху огромните неща? Трудно ли е да спиш с талант? Мисля, че няма предписание и всичко зависи от двете страни! За мен това беше по едно и също време естествено и вълнуващо. Ограниченията, които ни бяха наложени, ми изглеждаха допустими, тъй като имаше доста по-голяма цел, за която ние се борехме.
- Вие сте взели участие ден след ден в раждането на неговото творчество…
- Точно по този начин, животът ми имаше безспорен смисъл. Ние имахме дълги и непрекъснати полемики за текстовете. Не в стадия на основаването, несъмнено, царство, което изцяло му принадлежеше и където той не пускаше никого. Но аз се намесвах в по-напредналите стадии на редактирането. Хилядите страници, които той пишеше и които аз печатах, бяха заобиколени от значимо бяло пространство, в което аз поставях въпроси, оферти с черно мастило, а той отговаряше със синьо мастило. Често го убеждавах да одобри измененията. Ако той отхвърляше, слагаше негативен знак в полето и постоянно обясняваше за какво.
- Това, което е поразително в основаването на великата му творба “Червеното колело”, която имаше за цел да разбере аргументите за нещастието на Руската гражданска война, е свръхчовешкият мащаб на този труд, който сте постигнали дружно. Тези хиляди архивни документи, микрофилми, книги, свидетелства, които сте получили в института “Хувър” и другаде…
- Всичко беше доста тъкмо. Александър Солженицин беше математик. Аз също. Завърших математическия факултет на Университета “Ломоносов”. Когато се срещнах с него, работех върху теорията на относителността при огромния професор математик Колмогоров. Но след раждането на сина ни Ермолай, аз изцяло се посветих на работата с него. Мъжът ми постоянно споделяше и смяташе, че без това математическо обучение, е щял да се загуби по пътя.
Пресъздаването на тази комплицирана ера, раздрусала историята на нашата страна, изискваше прочита на хиляди документи… Ние имахме шанса да получим достъп до всичко това, което беше написано на съветски език по този въпрос по време на емиграцията. Това беше палитра с изключително многообразие, тъй като революцията бе изхвърлила целия набор на обществото отвън границите, от революционери до монархисти, от инженери до военни.
- Щеше ли да бъде по-трудно да напише тази творба, в случай че не беше в заточение?
- Той просто не би могъл да го направи и доста бързо щеше да почине, тъй като още веднъж щяха да го изпратят в затвор в Сибир, във Верхоянск, както цялото Политбюро е желало тогава. Но, както демонстрират стенограмите на Политбюро от това време, оповестени по време на перестройката, Юрий Андропов е бил неговият избавител! Разбира се, не това е била задачата му, той просто се е страхувал да посегне на подобряването на връзките със Запада. Той смяташе, че Съюз на съветските социалистически републики не рискува нищо с изпращането в изгнание на Солженицин, обзалагайки се, че той бързо ще бъде пропуснат.
- Тази година Русия ще празнува 100-годишнината от рождението на брачна половинка ви. Имате ли чувството, че страната е подготвена да одобри неговите уроци?
- Поуките, които той направи, са нужни, само че не са признати в тяхната целокупност. Нашето общество е разграничено съвсем по всички въпроси и изключително за Солженицин. Той се преподава в учебно заведение и в гимназията, само че в университета това зависи от преподавателите. Що се отнася до книгите, той непрестанно е преиздаван, което демонстрира, че го четат. Но, схваща си, има съперници, изключително измежду комунистите, които считат, че е отговорен за края на комунизма и вадят още веднъж всички неистини, популяризирани през руската ера!
- За никого не е загадка, че сегашната съветска власт има положителни връзки с Вас…
- Самият Путин изпитваше персонална благосклонност към Солженицин. Бих споделила, че му отделяше “вътрешно внимание”. Не знам тъкмо за какво. Но знам да вземем за пример, че неговата дребна книга “Размишления за Февруарската революция”, оповестена преди 10 години във в. “Росийская газета”, е била дадена на Путин. После я видаха на бюрото му, с обяснителни бележки. Това, което ги сближаваше, безспорно е фактът, че Солженицин като него е последовател на мощната страна.
- В същото време властта отхвърля да огледа предишното в лицето и отдава респект на Сталин… Противниците й емигрират… Всичко ли стартира изначало, както преди?
- Бих споделила, че сме изправени пред форма на шизофрения. От една страна, разгласяват купища книги за Сталин, честват рождението и гибелта му, само че в това време не е заслужено да кажем, че властта предизвиква това. Но е правилно, че не се опълчва. На 30 октомври бе издигната нова стена за жертвите на всички политически репресии и Путин пристигна на церемонията по откриването. Неговото наличие беше антисталински жест и беше възприето като подобен. Впрочем той произнесе тирада, всяка дума от която беше вярна. Противоречието, което изтъквате, е отражение на схизмата в нашето общество. Путин безспорно счита, че като президент на всички руснаци, би трябвало да одобри това съжителство…
- Коя е главната поука, която Александър Солженицин извлече от изследването на 1917 година?
- Той смяташе, че главната причина за Февруарската гражданска война е било съдбовното опълчване сред властта и образованото общество, почнало половин век по-рано. На доктрина, такова опълчване е обикновено и здравословно, само че не в толкоз радикална форма, при която няма място за никакъв компромис.
- Защо е тази липса на компромис?
- Отчасти заради съветския темперамент, радикализма на националния темперамент. Но също поради тъпата природа на властта, която, когато е безспорна, не е способна на органична връзка с обществото. Разбира се, в навечерието на революцията тази власт към този момент не е била безспорна, само че количеството насъбрана ненавист е било такова, че не е имало никакво място за компромис. Солженицин постоянно споделяше, че в такива случаи и двете страни носят отговорност, даже и тази на властта да е по-горяма. Това е огромен урок за бъдещето.
- Поради боязън от този радикализъм ли оставате отворена за разговор с Путиновата власт?
- Да, пробвам се да заема центристка линия. След като прекарах толкоз доста години да уча нашата история, се опасявам от нова съдбовна борба. Нямам никакво предпочитание нашето образовано общество да остане в безспорна до парадокс непримирима позиция. Трябва да се подлага на критика властта, само че също да се води разговор с нея.
- Дали индивидът от “Архипелагът Гулаг” би приел разговора?
- Той в никакъв случай не би приел разговора и компромиса със руска власт, която беше тоталитарна и която той смяташе за антихуманна. Но с тази власт, която, несъмнено, има големи неточности в актива си, без подозрение - да. Защото страната е друга! Да, има корупция, неистина. Но не напълно! Това е като при всички десни диктатури. Има излаз. Излизането от тоталитаризма е напълно друго нещо. Само Русия има опит с него и към момента не е изцяло излязла. Днес имаме форма на автокрация, това прочее смяташе Солженицин. Така че е допустимо да израсне народна власт, само че не е допустимо да стане без разговор.
- В “Как да устроим Русия” Солженицин написа, че Русия би трябвало да изостави империята. Не е ли напът властта да се впусне в нови, съдбовни външнополитически случки, както в Украйна?
- Александър Солженицин в действителност прикани да се постави завършек на съветския империализъм дружно с империята. Но аз не мисля, че от тази позиция в действителност има заплаха. Трябва да разграничим Крим и Донбас. Съжалявам доста за това, което се случи в Донбас, руснаците не биваше в никакъв случай да се намесват. Но що се отнася до Крим, макар противоречивия метод, от позиция на интернационалното право, този район принадлежи на Русия. Представете си бракоразвод сред мъж и жена при изцяло непредвидени обстоятества, като война да вземем за пример. Те нямат време да помислят, да наемат юристи. Изведнъж дамата или мъжът взема нещо, което въобще не му е принадлежало. Точно това се случи с независимостта на Украйна. Трима души, Елцин, Кравчук и Шушкевич взеха решение без очевидци. Никой не попита жителите на Крим или на Украйна за тяхното мнение. От моя позиция, връщането на Крим признава правото на Историята.
- Ако приемем разсъжденията ви, на следващия ден Русия може да реши да отиде да си върне парче от Балтийските страни, които са били в съветската империя, в името на историческата справедливост…
- Знам, че позицията ми е доста противоречива на Запад, само че Балтийските страни нямат нищо общо. Това няма да се случи. Крим е настрана, това е исторически съветска земя. Разбира се, това, което се случва в Донбас, дава причини на вашите терзания по отношение на концепцията за казус. Мисля, че това беше голяма неточност и Русия ще съжалява. Но тя няма да отиде по-далеч, просто тъй като няма мощ за това.
- Казахте в едно изявление, че Солженицин би починал, в случай че можеше да види спора в Украйна.
- Тази болежка го разстройваше! Една част от фамилията на Солженицин беше украйнска. Ако беше видял пожара в Киев през 2014 година, щеше да почине от тъга. Същевременно той постоянно споделяше, че Украйна ще избухне. Знаеше, че ще бъде доста мъчително, само че евентуално. Но фактът, че Крим и Севастопол бяха напуснали Русия, го караше да се възмущава! По този въпрос НАТО има тежка отговорност, тъй като не спря да се пробва да разположи там своя флот.
- Президентът Макрон бойкотира павильона на Русия, в символ на взаимност с Лондон, след мистериозната химическа офанзива против някогашния съветски сътрудник. Разбирате ли неговата позиция?
- Не! Русия е почетен посетител на този салон, а той не пристигна на съветския щанд. Съжалявам за това. Вашият президент приказва за разговора, нужен сред хората от съветската и от френската просвета, само че в същото време се въздържа от него! Дори по време на Студената война Франция си позволяваше без значение мнение по културните въпроси, които нямат нищо общо с лоялността към военните съдружници. В съветската делегация има доста писатели, които де факто са част от опозицията и пишат сериозно за властта! Така че този протест е доста разочароващ и даже малко сантиментален.
- Какво харесваше Александър Солженицин във Франция?
- Животът изигра прекрасен номер на Солженицин. Той въобще не се смяташе за франкофил и не приемаше Франция доста съществено. Той беше германист и четеше Шилер и Гьоте в оригинал, имаше и високо мнение за англосаксонския свят. Но, когато дойде в Швейцария, след това в Германия, се почувства доста натясно. В подмяна на това, при идването му във Франция, незабавно всичко му хареса. Топлотата, атмосферата. Освен това хората във Франция са читатели. Франция беше първата западна страна, която го прочете, преведе и издаде. Накратко, той се влюби във Франция и даже я наричаше своята “неочаквана родина”.
- Преди да почине през 2008 година, тревожеше ли се Александър Солженицин за хода на събития в Русия?
- Тревожеше се доста. Той бе схванал, че Студената война ще се върне и че Русия е направила доста неточности, а Западът я обграждаше с военни бази… Спомнете си първите редове от “Как да устроим Русия”: “Часовникът на комунизма удари последния си час. Но какво да създадем, с цел да не умрем, смазани под неговите отломки?”. Точно това се случи и изключително в съзнанието на хората. Любовта към Сталин и съжалението за края на Съюз на съветските социалистически републики имат протестна страна. Обещанията на 90-те година не бяха изпълнени. Каптаните на Перестройката, като Гайдар и Чубайс, имат голяма отговорност, тъй като презряха голяма част от народа. Въвеждането на пазарната стопанска система без подготовка се трансформира в грабеж. Това е трагично.
Русия претърпява интервал, през който никой в никакъв случай не е прекосявал. Тя има потребност от помощ, само че не е от диктаторска и снизходителна помощ, както вършат Съединени американски щати с МВФ. Голямата неточност на Съединени американски щати беше да мислят, че са спечелили Студената война и Русия към този момент не е артист. Катастрофален метод! Защото Русия, когато я притиснат, отскача като пружина. Тя се почувства унижена, обградена. И огромна част от поддръжката за Путин се изяснява с това възприятие на оскърбление. Трябва неотстъпчивост по отношение на Русия, само че отправянето на ултиматуми е изцяло контрапродуктивно.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ