Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане
Путин желае да си резервира властта без отговорностите, вървящи с нея
© Reuters - Предложените от Путин конституционни ремонти трансформират салдото в системата на ръководство в Русия- Планът на Путин е да излезе от Кремъл по безвреден за него метод, без да зависи от волята на своя правоприемник, който и да е той.
Всички го чакаха. И въпреки всичко всички бяха сюрпризирани. Още когато Владимир Путин стартира настоящия си президентски мандат, който би трябвало да е финален и свършва през 2024 година, се заприказва, че идващите години ще са отдадени на интервенция " Наследник ". Но все пак ходът на Путин пристигна изведнъж.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На 15 януари, в годишното си обръщение пред Федералното заседание, малко откакто приказва за обществените помощи и майчинските, Путин хвърли бомбата. Тя бе опакована под формата на най-сериозните конституционни ремонти от 1993 година насам, които трансформират салдото в системата на ръководство в Русия. Часове по-късно пристигна още един замайващ поврат - държавното управление подаде оставка и министър председателят Дмитрий Медведев бе сменен от едва познатия технократ и доскорошен началник на данъчната работа Михаил Мишустин.
Драматичната хореография обърка даже опитните путинолози, които се разделиха в тълкуванията си дали президентът желае да остане на върха, или се чуди по какъв начин да го напусне по безвреден метод. При всички случаи това е началото на прехода към постпутиновата система в Русия. Като самият Путин не мисли да изпуска властта през 2024, а да си резервира лостове за въздействие и да си откри нова мощна роля в трансформираната политическа система. Така той ще си тръгне, с цел да остане.
Януарска гражданска война или не напълно
Предложените от Путин ремонти би трябвало да бъдат утвърдени от Народното събрание и по-късно по тях би трябвало да се произнесат руснаците, въпреки и евентуално не с референдум със задължаващ резултат. Така или другояче не се чака замисълът на Путин да се спъне на някоя от тези стъпки.
Очертаният от него нов парламентарен модел планува министър председателят и министрите да бъдат избирани от Думата, а не посочвани от президента и по-късно официално одобрявани от депутатите. Така Русия престава да бъде суперпрезидентска република, само че и не завива напълно към парламентарна. Стъпка в посока на това да няма нова фигура, която да концентрира толкоз власт, колкото Путин сега, е и препоръчаното унищожаване на думата " следващи " в ограничаването за два президентски мандата. Което значи, че четвъртият мандат на Путин ще му бъде финален, той ще слезе от поста през 2024 година и няма да има нова рокада с Медведев.
Предположението е, че Путин възнамерява да оглави Държавния съвет - сега чисто консултативен орган, появил се при президента Борис Елцин. Той включва губернаторите на райони и други висши представители на управляващите и се събира няколко пъти годишно, с цел да разисква най-разнообразни тематики - от положението на пътищата до битката с опиатите. Сега Държавният съвет ще бъде вписан в конституцията и пълномощията му ще бъдат разширени.
Всичко това на процедура значи смяна в разпределението на пълномощията сред управляващите, с което Путин си отваря пространство за маневриране. " Безпроблемният преход допуска освен подсилване на салдото сред управляващите, само че и разнообразни разновидности персонално за него ", споделя пред " Капитал " политическият анализатор Константин Калачев. Ясно е, че наследникът на Путин в Кремъл ще споделя властта с премиера и евентуално с ръководителя на по-влиятелния Държавен съвет.
Назад към 1993 година или напред към 2024 година
Де факто парламентарна република съществува в Русия при започване на 90-те години, когато тогавашният Върховен съвет на Русия въстава против президента Борис Елцин. Противопоставянето на двата центъра на властта завършва с обстрел на Народното събрание с танкове и приемане на актуалната конституция. Тя е наричана суперпрезидентска, защото дава мощни пълномощия на всеки водач, заемащ този пост. Сега на това се поставя край, ще има по-голям баланс на управляващите, само че нещата остават в " путинската " координатна система и Русия не се трансформира още веднъж в парламентарна република.
Всъщност различен орган, който ще бъде засилен още повече, е Съветът за сигурност. Тази авторитетна институция работи като своебразно Политбюро и взима основни решения в областта на националната сигурност. С решение на Путин в Съвета бе основан поста зам.-председател и той се заема от Медведев. Така на процедура към този момент някогашният министър председател става нещо като " вицепрезидент при Путин " и " ще разполага с цялата апаратна мощност да извършва поръченията на президента ", отбелязва пред " Капитал " политическият анализатор Станисилав Белковский. При това назначението на Медведев свива пълномощията на могъщия началник на Съвета за сигурност Николай Патрушев, силовик и някогашен шеф на ФСБ. " Смятам, че Медведев е пратен в Съвета, с цел да надзирава силовиците ", споделя пред " Капитал " политологът Виктор Олевич.
Бившият зам.-председател на Държавния митнически комитет Валерий Драганов добавя, че поради премиерското минало на Медведев ролята на Съвета за сигурност ще бъде нараснала " за основаване на по-ефективна система за ръководство на стопанската система ". Драганов, който интензивно взаимодейства със Съвета по сигурност по времето на президента Елцин, напомня, че тогава функционалностите му са били в по-голяма степен силови. " А през днешния ден е нужно да се обезпечи икономическият суверенитет ", споделя Драганов пред " Капитал ".
Според него в новата скица на властта Съветът за сигурност в действителност се оказва над държавното управление на Михаил Мисшустин: " В Съвета дилемите са по-сложни и по-високи, а държавното управление ще би трябвало да извършва неговите решения и рекомендации ". Макар да не е напълно ясно къде се нарежда в системата на властта новият министър председател, напълно явно е, че той не е кандидат за трона. " Мисшустин е характерен избор на Путин, при който никой министър председател не може да стане Михаил Прохоров ", отбелязва иронично Белковский, имайки поради милиардера и политик Прохоров, човек с баскетболен растеж.
Алексей Навални, считан за най-голямата опозиционна опасност за Путин, дефинира измененията като връщане към политика в руски жанр. Между другото Навални няма да може да се кандидатира за президент, тъй като е учил в Съединени американски щати, а поправките плануват в конкуренцията да не могат да вземат участие хора с задгранични паспорти или с разрешителни за престояване в други страни. Сподвижникът на Навални и московски общински консултант Иля Яшин отбелязва в свое изявление, че " не става въпрос за конституцията, а за проектите на Путин да остане на власт вечно. "
Особено неодобрение измежду опозицията провокира предлагането съветската конституция да има господство над интернационалните закони. В собствен текст на уеб страницата на московския клон на Carnegie Center Андрей Колесников дефинира това като " правна гражданска война " и написа, че то на процедура значи, че съветските опозиционни водачи могат " да се оплакват до посиняване " пред Международния съд по правата на човек в Страсбург, само че това към този момент няма да има никакво значение. И както отбелязва Колесников, цялостният резултат от препоръчаните промени е, че " всевъзможни илюзии по какъв начин Путин може да предложи някой с демократични възгледи за собствен правоприемник към този момент са твърдо в областта на утопията ".
Маневрите на Путин са в посока той да напусне Кремъл по безвреден за него метод, без да зависи от волята на своя правоприемник, който и да е той. И в същото време да си резервира власт, без идващите с нея отговорности. " Това ще значи той да трансферира върху някой различен неприятната работа по ръководство на страна с на процедура стагнираща стопанска система, с население, към момента страдащо от трагичния демографски срив от 90-те насам, и с все по-непокорен електорат. Той просто ще може да се намесва, когато счита, че завещание му или неговите персонални ползи са застрашени ", обобщава създателят на няколко книги за Русия и режима на Путин Марк Галеоти в текст за в. The Daily Telegraph. Може и да му се получи.
*Александър Братерский е съветски публицист, който написа за Gazeta.ru и " Капитал "
© Reuters - Предложените от Путин конституционни ремонти трансформират салдото в системата на ръководство в Русия- Планът на Путин е да излезе от Кремъл по безвреден за него метод, без да зависи от волята на своя правоприемник, който и да е той.
Всички го чакаха. И въпреки всичко всички бяха сюрпризирани. Още когато Владимир Путин стартира настоящия си президентски мандат, който би трябвало да е финален и свършва през 2024 година, се заприказва, че идващите години ще са отдадени на интервенция " Наследник ". Но все пак ходът на Путин пристигна изведнъж.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики На 15 януари, в годишното си обръщение пред Федералното заседание, малко откакто приказва за обществените помощи и майчинските, Путин хвърли бомбата. Тя бе опакована под формата на най-сериозните конституционни ремонти от 1993 година насам, които трансформират салдото в системата на ръководство в Русия. Часове по-късно пристигна още един замайващ поврат - държавното управление подаде оставка и министър председателят Дмитрий Медведев бе сменен от едва познатия технократ и доскорошен началник на данъчната работа Михаил Мишустин.
Драматичната хореография обърка даже опитните путинолози, които се разделиха в тълкуванията си дали президентът желае да остане на върха, или се чуди по какъв начин да го напусне по безвреден метод. При всички случаи това е началото на прехода към постпутиновата система в Русия. Като самият Путин не мисли да изпуска властта през 2024, а да си резервира лостове за въздействие и да си откри нова мощна роля в трансформираната политическа система. Така той ще си тръгне, с цел да остане.
Януарска гражданска война или не напълно
Предложените от Путин ремонти би трябвало да бъдат утвърдени от Народното събрание и по-късно по тях би трябвало да се произнесат руснаците, въпреки и евентуално не с референдум със задължаващ резултат. Така или другояче не се чака замисълът на Путин да се спъне на някоя от тези стъпки.
Очертаният от него нов парламентарен модел планува министър председателят и министрите да бъдат избирани от Думата, а не посочвани от президента и по-късно официално одобрявани от депутатите. Така Русия престава да бъде суперпрезидентска република, само че и не завива напълно към парламентарна. Стъпка в посока на това да няма нова фигура, която да концентрира толкоз власт, колкото Путин сега, е и препоръчаното унищожаване на думата " следващи " в ограничаването за два президентски мандата. Което значи, че четвъртият мандат на Путин ще му бъде финален, той ще слезе от поста през 2024 година и няма да има нова рокада с Медведев.
Предположението е, че Путин възнамерява да оглави Държавния съвет - сега чисто консултативен орган, появил се при президента Борис Елцин. Той включва губернаторите на райони и други висши представители на управляващите и се събира няколко пъти годишно, с цел да разисква най-разнообразни тематики - от положението на пътищата до битката с опиатите. Сега Държавният съвет ще бъде вписан в конституцията и пълномощията му ще бъдат разширени.
Всичко това на процедура значи смяна в разпределението на пълномощията сред управляващите, с което Путин си отваря пространство за маневриране. " Безпроблемният преход допуска освен подсилване на салдото сред управляващите, само че и разнообразни разновидности персонално за него ", споделя пред " Капитал " политическият анализатор Константин Калачев. Ясно е, че наследникът на Путин в Кремъл ще споделя властта с премиера и евентуално с ръководителя на по-влиятелния Държавен съвет.
Назад към 1993 година или напред към 2024 година
Де факто парламентарна република съществува в Русия при започване на 90-те години, когато тогавашният Върховен съвет на Русия въстава против президента Борис Елцин. Противопоставянето на двата центъра на властта завършва с обстрел на Народното събрание с танкове и приемане на актуалната конституция. Тя е наричана суперпрезидентска, защото дава мощни пълномощия на всеки водач, заемащ този пост. Сега на това се поставя край, ще има по-голям баланс на управляващите, само че нещата остават в " путинската " координатна система и Русия не се трансформира още веднъж в парламентарна република.
Всъщност различен орган, който ще бъде засилен още повече, е Съветът за сигурност. Тази авторитетна институция работи като своебразно Политбюро и взима основни решения в областта на националната сигурност. С решение на Путин в Съвета бе основан поста зам.-председател и той се заема от Медведев. Така на процедура към този момент някогашният министър председател става нещо като " вицепрезидент при Путин " и " ще разполага с цялата апаратна мощност да извършва поръченията на президента ", отбелязва пред " Капитал " политическият анализатор Станисилав Белковский. При това назначението на Медведев свива пълномощията на могъщия началник на Съвета за сигурност Николай Патрушев, силовик и някогашен шеф на ФСБ. " Смятам, че Медведев е пратен в Съвета, с цел да надзирава силовиците ", споделя пред " Капитал " политологът Виктор Олевич.
Бившият зам.-председател на Държавния митнически комитет Валерий Драганов добавя, че поради премиерското минало на Медведев ролята на Съвета за сигурност ще бъде нараснала " за основаване на по-ефективна система за ръководство на стопанската система ". Драганов, който интензивно взаимодейства със Съвета по сигурност по времето на президента Елцин, напомня, че тогава функционалностите му са били в по-голяма степен силови. " А през днешния ден е нужно да се обезпечи икономическият суверенитет ", споделя Драганов пред " Капитал ".
Според него в новата скица на властта Съветът за сигурност в действителност се оказва над държавното управление на Михаил Мисшустин: " В Съвета дилемите са по-сложни и по-високи, а държавното управление ще би трябвало да извършва неговите решения и рекомендации ". Макар да не е напълно ясно къде се нарежда в системата на властта новият министър председател, напълно явно е, че той не е кандидат за трона. " Мисшустин е характерен избор на Путин, при който никой министър председател не може да стане Михаил Прохоров ", отбелязва иронично Белковский, имайки поради милиардера и политик Прохоров, човек с баскетболен растеж.
Алексей Навални, считан за най-голямата опозиционна опасност за Путин, дефинира измененията като връщане към политика в руски жанр. Между другото Навални няма да може да се кандидатира за президент, тъй като е учил в Съединени американски щати, а поправките плануват в конкуренцията да не могат да вземат участие хора с задгранични паспорти или с разрешителни за престояване в други страни. Сподвижникът на Навални и московски общински консултант Иля Яшин отбелязва в свое изявление, че " не става въпрос за конституцията, а за проектите на Путин да остане на власт вечно. "
Особено неодобрение измежду опозицията провокира предлагането съветската конституция да има господство над интернационалните закони. В собствен текст на уеб страницата на московския клон на Carnegie Center Андрей Колесников дефинира това като " правна гражданска война " и написа, че то на процедура значи, че съветските опозиционни водачи могат " да се оплакват до посиняване " пред Международния съд по правата на човек в Страсбург, само че това към този момент няма да има никакво значение. И както отбелязва Колесников, цялостният резултат от препоръчаните промени е, че " всевъзможни илюзии по какъв начин Путин може да предложи някой с демократични възгледи за собствен правоприемник към този момент са твърдо в областта на утопията ".
Маневрите на Путин са в посока той да напусне Кремъл по безвреден за него метод, без да зависи от волята на своя правоприемник, който и да е той. И в същото време да си резервира власт, без идващите с нея отговорности. " Това ще значи той да трансферира върху някой различен неприятната работа по ръководство на страна с на процедура стагнираща стопанска система, с население, към момента страдащо от трагичния демографски срив от 90-те насам, и с все по-непокорен електорат. Той просто ще може да се намесва, когато счита, че завещание му или неговите персонални ползи са застрашени ", обобщава създателят на няколко книги за Русия и режима на Путин Марк Галеоти в текст за в. The Daily Telegraph. Може и да му се получи.
*Александър Братерский е съветски публицист, който написа за Gazeta.ru и " Капитал "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ