Войната на Путин: Защо би трябвало да се вслушаме в Ердоган
Путин има податливост към опасности, той е хазартен състезател. И когато плаши с атомни оръжия, може би е най-добре да се вслушаме в думите на турския президент Ердоган. А той добре ги знае тези работи, тъй като и самичък води войни.
" Нима това е индивидът, който плаши света с нуклеарни оръжия? " - саркастично пита Томас Авенариус в коментар за " Зюддойче Цайтунг " и напомня съвсем детинските реакции на Путин по време на срещата в Шанхай, когато един турски консултант се разцелува със собствен другар посланик. В тази сценка, обиколила обществените мрежи, Путин може да бъде възприеман като хомофоб или хипохондрик, само че това е тъкмо същият човек, който предизвести, че Русия ще употребява всички средства, с които разполага, с цел да „ се отбрани “. По-нататък коментаторът на „ Зюддойче Цайтунг “ разсъждава по какъв начин да се реагира на подобен несъответстващ човек:
Това към този момент не е задоволително
„ Шефът на Кремъл, омаян от объркания си мироглед и от възприятието за предимство, води неоимпералистическа война. Демократите се изправят сплотени против този автократ и твърдо поддържат Киев. Това се подразбира, то е изцяло вярно. Но предвид на обстоятелството, че Путин стартира да плаши с нуклеарни оръжия, това като че ли към този момент не е задоволително – даже когато в Организация на обединените нации го декларират президентът на Съединени американски щати и немският канцлер.
Колкото и изрично и основателно да осъждат войната, тези държавни мъже вероятно би трябвало да си напомнят, че съществува и опцията за реализиране на мир посредством договаряния. Всички като че ли са сигурни, че Путин никога няма да натисне нуклеарното копче. Защото шефът на Кремъл нямало да поеме риска да хвърли света в апокалипсис, нито пък да се трансформира в интернационален парий, който изстрелва тактическа атомна ракета и с това нарушава най-върховното военно-политическо табу.
Обаче дали е по този начин?
Путин към този момент е парий. Той в никакъв случай повече няма да принадлежи към западния свят. Навярно и към други светове няма, тъй като войната на Путин вреди на Китай, на Индия и на други мускулести авторитарници. Мнозина специалисти, които през днешния ден омаловажават заплахата от потребление на нуклеарно оръжие, допреди година бяха уверени, че Путин няма да нахлуе в непозната страна. Той обаче нахлу. Кремълският шеф има податливост към рисковете, той е хазартен състезател. При това сега е притиснат до стената. Ако не реализира триумфи на бойното поле, един прекрасен ден той ще се натъкне на опозиция вкъщи си. И тогава не ще му остане нищо друго, с изключение на бомбата.
И таман тук се появява един човек, от който въобще не сме очаквали това, само че той ни изненадва, сондирайки терена, разяснява немското издание. Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган осъжда нападателната война на Путин и псевдореферендумите в Луганск, Донецк и Херсон, той даже упорства за връщането на Крим. Но турчинът споделя и друго: че на Путин би трябвало да се уточни пътечка, по която съветският президент да завърши провалената си война без победа или проваляне. А Ердоган добре ги знае тези работи, тъй като самичък води войни. И би трябвало да се вслушаме в думите му. Западът няма потребност да оправдава Путин, само че би трябвало да му уточни някакъв излаз “, разяснява немският „ Зюддойче Цайтунг “.
Ердоган – най-важният медиатор
Същата теза пази и испанският вестник „ Ла Вангардия “, където апропо четем: „ Ердоганова Турция се трансформира в най-важния медиатор във войната в Украйна. В случая Анкара работи в три посоки по едно и също време. Подкрепя Украйна, не наскърбява Русия и като членка на Северноатлантическия контракт твърдо следва линията на НАТО. Доставя оръжие на Киев (най-вече дронове), само че не постанова стопански наказания против Русия, тъй като това би провокирало тежки последствия за и без друго към този момент авариралата турска стопанска система, която в огромна степен зависи от съветски нефт, газ, търговия и туризъм.
Турция се пробва да се държи като районна мощ, обвързана със Запада, която обаче има опция да остане в разговор с Русия. Според аргументацията на Ердоган мирът сред Путин и Зеленски е вероятен само по дипломатически път – и таман той самият, Ердоган, щял да събере двамата край масата за договаряния. Догодина в Турция се организират избори, а Ердоган започва своята дипломатическа самодейност в това число и с тази цел: да укрепи ролята си на общественик “, разяснява испанският вестник.
" Нима това е индивидът, който плаши света с нуклеарни оръжия? " - саркастично пита Томас Авенариус в коментар за " Зюддойче Цайтунг " и напомня съвсем детинските реакции на Путин по време на срещата в Шанхай, когато един турски консултант се разцелува със собствен другар посланик. В тази сценка, обиколила обществените мрежи, Путин може да бъде възприеман като хомофоб или хипохондрик, само че това е тъкмо същият човек, който предизвести, че Русия ще употребява всички средства, с които разполага, с цел да „ се отбрани “. По-нататък коментаторът на „ Зюддойче Цайтунг “ разсъждава по какъв начин да се реагира на подобен несъответстващ човек:
Това към този момент не е задоволително
„ Шефът на Кремъл, омаян от объркания си мироглед и от възприятието за предимство, води неоимпералистическа война. Демократите се изправят сплотени против този автократ и твърдо поддържат Киев. Това се подразбира, то е изцяло вярно. Но предвид на обстоятелството, че Путин стартира да плаши с нуклеарни оръжия, това като че ли към този момент не е задоволително – даже когато в Организация на обединените нации го декларират президентът на Съединени американски щати и немският канцлер.
Колкото и изрично и основателно да осъждат войната, тези държавни мъже вероятно би трябвало да си напомнят, че съществува и опцията за реализиране на мир посредством договаряния. Всички като че ли са сигурни, че Путин никога няма да натисне нуклеарното копче. Защото шефът на Кремъл нямало да поеме риска да хвърли света в апокалипсис, нито пък да се трансформира в интернационален парий, който изстрелва тактическа атомна ракета и с това нарушава най-върховното военно-политическо табу.
Обаче дали е по този начин?
Путин към този момент е парий. Той в никакъв случай повече няма да принадлежи към западния свят. Навярно и към други светове няма, тъй като войната на Путин вреди на Китай, на Индия и на други мускулести авторитарници. Мнозина специалисти, които през днешния ден омаловажават заплахата от потребление на нуклеарно оръжие, допреди година бяха уверени, че Путин няма да нахлуе в непозната страна. Той обаче нахлу. Кремълският шеф има податливост към рисковете, той е хазартен състезател. При това сега е притиснат до стената. Ако не реализира триумфи на бойното поле, един прекрасен ден той ще се натъкне на опозиция вкъщи си. И тогава не ще му остане нищо друго, с изключение на бомбата.
И таман тук се появява един човек, от който въобще не сме очаквали това, само че той ни изненадва, сондирайки терена, разяснява немското издание. Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган осъжда нападателната война на Путин и псевдореферендумите в Луганск, Донецк и Херсон, той даже упорства за връщането на Крим. Но турчинът споделя и друго: че на Путин би трябвало да се уточни пътечка, по която съветският президент да завърши провалената си война без победа или проваляне. А Ердоган добре ги знае тези работи, тъй като самичък води войни. И би трябвало да се вслушаме в думите му. Западът няма потребност да оправдава Путин, само че би трябвало да му уточни някакъв излаз “, разяснява немският „ Зюддойче Цайтунг “.
Ердоган – най-важният медиатор
Същата теза пази и испанският вестник „ Ла Вангардия “, където апропо четем: „ Ердоганова Турция се трансформира в най-важния медиатор във войната в Украйна. В случая Анкара работи в три посоки по едно и също време. Подкрепя Украйна, не наскърбява Русия и като членка на Северноатлантическия контракт твърдо следва линията на НАТО. Доставя оръжие на Киев (най-вече дронове), само че не постанова стопански наказания против Русия, тъй като това би провокирало тежки последствия за и без друго към този момент авариралата турска стопанска система, която в огромна степен зависи от съветски нефт, газ, търговия и туризъм.
Турция се пробва да се държи като районна мощ, обвързана със Запада, която обаче има опция да остане в разговор с Русия. Според аргументацията на Ердоган мирът сред Путин и Зеленски е вероятен само по дипломатически път – и таман той самият, Ердоган, щял да събере двамата край масата за договаряния. Догодина в Турция се организират избори, а Ердоган започва своята дипломатическа самодейност в това число и с тази цел: да укрепи ролята си на общественик “, разяснява испанският вестник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ