Путин и Орбан най-харесвани в България сред държавите от ЕС.37%

Путин и Орбан най-харесвани в България измежду страните от Европейски Съюз.

37% от българите имат „ позитивно “ мнение за съветския президент Владимир Путин,
демонстрират резултатите от изследване на Ipsos/ “Евронюз “.
За унгарския президент Виктор Орбан утвърждението у нас е още по-високо – 47%.

Страната ни изпъква като извънреден случай – най-високата оценка за Путин и Орбан измежду страните от Европейския съюз (ЕС) изобщо.

В европейското семейство като цяло 79% от интервюираните имат „ негативно “ мнение за държавния

глава, търсен от Международния углавен съд (МНС) за военни закононарушения в Украйна.
От друга страна, 10% имат „ позитивно “ мнение за него, а 11% „ не знаят задоволително “.
Порицанието е голямо: Финландия (94% споделят „ негативно “),
Швеция (91%), Дания (91%), Полша (91%), Испания (90%),
Португалия (89%), Нидерландия (88%) ) и Франция (80%) водят класацията в осъждането на съветския президенн.

Отрицателният % пада под прага от 60 на 100 единствено в четири страни: Гърция (59%), Унгария (57%), Словакия (56%) и България (48%).

Володимир Зеленски

Почти половината европейци имат позитивно мнение за украинския президент Володимир

Зеленски, само че чувството варира доста в другите държави-членки.
47% от европейците имат „ позитивно “ мнение за него,
до момента в който 32% имат „ негативно “. Междувременно 21% споделят, че „ не знаят задоволително “ за президента.

Това прави Зеленски най-харесваният водач от осемте европейски фигури, интервюирани от Ipsos, само че в резултатите за него има най-силни съмнения.

В скандинавския район и на Иберийския полуостров Зеленски получава най-високите
„ позитивни “ оценки:
81% във Финландия, 74% в Швеция, 72% в Дания и Португалия и 64% в Испания.

За разлика от тях, повече от половината от интервюираните в Унгария (60%),
Гърция (57%) и България (56%) имат „ негативно “ мнение за украинския президент.
Други страни, в които „ негативната “ преценка надвива над „ позитивната “, са Словакия (50% против 26%), Австрия (47% против 33%), Италия (41% против 32%) и Чехия (37% против 36%).

Картината контрастира с формалната линия, възприета от националните държавни управления:

Джорджа Мелони от Италия и Петър Фиала от Чехия са гласови поддръжници на Украйна и пазят режима на наказания против Русия.

Наскоро Чешката република започва самодейност за доставка на 800 000 муниции за Киев в интензивен период.
Друг незабравим случай е Германия,
водещият донор на военна помощ на Европейски Съюз. Според изследването германците са надалеч от консенсус в оценката си: 41% имат „ позитивно “ мнение за Зеленски и 36% – „ негативно “.

В Румъния, където фермерите се оплакаха от на ниска цена, безмитно зърно, идващо от Украйна,

разделянето е също толкоз впечатляващо:
49% споделят „ позитивно “, а 40% споделят „ негативно “.
Полша, страна, която е очевидец на по-ожесточени митинги по същия въпрос, въпреки всичко е в лагера на „ позитивните “ (57%), а не в „ негативните “ (24%).

По отношение на желанията за гласоподаване преди изборите през юни,

Зеленски печели най-вече точки от последователите на главните проевропейски партии: Европейската национална партия (61%),
Социалистите и демократите (62%),
либералите от Обнови Европа (59%) и Зелените (63%).

„ Положителният “ % спада до 47% с твърдо десните Европейски консерватори и реформисти (ECR) – групата, която включва Мелони и Фиала.

Левицата е разграничена поравно: 40% споделят „ позитивно “, а 42% споделят „ негативно “.

Сред поддръжниците на крайнодясната Идентичност и народна власт (ИД) „ негативното “ мнение
(53%) безапелационно засенчва „ позитивното “ (26%).
Като цяло Зеленски стои като фигура на обич или ненавист,

предизвиквайки мощни реакции и от двете страни на дебата.
Степента на „ Не знам задоволително “ е лимитирана за всички страни,
полове, възрастови групи, специалности и партийни такъми.

Проучването предлага също по този начин информация за това по какъв начин европейците се усещат към други видни водачи на континента.

Френският президент Еманюел Макрон е втори в класацията на най-харесваните,
като 41% от интервюираните споделят, че имат „ позитивно “ мнение за него против 34%,
които споделят „ негативно “. Не е изненадващо, че французите са най-суровите му критици, като цели 62% избират „ негативно “ и единствено 28% „ позитивно “.
Популярността на Макрон е огромна в Румъния (57%),
Гърция (55%), Германия (53%), Дания (52%) и Холандия (50%).

Германският канцлер Олаф Шолц провокира по-голямо равнодушие: 38% от интервюираните споделят, че „ не знаят задоволително “ за индивида, който управлява най-голямата стопанска система в блока, до момента в който 29% показват „ позитивно “ мнение, а 33% – „ негативно “.

Четири страни се открояват в неприязънта си към 65-годишния социалист: Германия (61% споделят „ негативно “), Австрия (47%), Гърция (45%) и Полша (39%).

Относно италианката Джорджа Мелони, испанецът Педро Санчес и полякът Доналд Туск господства опцията „ не знам задоволително “ (съответно 43%, 58% и 50%).

В резултат на това за никой от тримата не може да се каже, че е изключително харесван или нехаресван. Извън Италия Мелони среща отрицание единствено в Испания, където 44% имат „ отрицателно “ мнение за нея.

Интересното е, че респондентите в Румъния горещо утвърждават Мелони (54%), Санчес (49%) и Туск (53%).

Унгарският Виктор Орбан е различен необикновен случай: 48% от интервюираните имат „ негативно “ мнение за него.

Едва 15% имат „ позитивна “ оценка. Останалите (37%) декларират, че „ не знаят задоволително “.

Орбан обаче се радва на огромно утвърждение измежду българите: 47% „ положително “ против 24% „ негативно “.

Швеция (65%) и Финландия (64%), две страни, чиито кандидатури за участие в НАТО бяха отсрочени частично заради тактиката на Орбан,

записват най-остро отрицание, следвани компактно от Румъния (60%),

Полша (58%), Австрия (58%), Холандия (56%), Германия (53%) и Дания (52%).

В Унгария, където Орбан ръководи с безапелационно болшинство, 54% от участниците имат „ негативно “ мнение за своя министър председател и 32% – „ позитивно “.

(Проучването е извършено след абсурда,

който принуди унгарския президент Каталин Новак да подаде оставка, което анализатори дефинираха като най-големия тест за водачеството на Орбан.) /БГНЕС

Общо 25 916 души са интервюирани за изследването сред 23 февруари и 5 март онлайн и по телефона в 18 държави-членки, които съставляват 96% от популацията на Европейски Съюз.