Пустинята Блек Рок се разля в огнена светлина, когато Burning

Пустинята Блек Рок се разля в огнена светлина, когато Burning Man тази година разкри своята по-тъмна страна. От далечната 1986 година фестивалът стартира като дребен обред на плажа в Сан Франциско, а през днешния ден се е трансформирал в свят от палатки, куполи и свещи, където всичко може да се случи.

Мнозина разказват обстановката като проклинание, изпратено от античните богове. Легендарният „ Купол на оргиите “ се срути под мощни ветрове, а груповите актове се разпиляха из палатките и откритото пространство.

На фона на този безпорядък се разигра същинска сцена от Стария завет.

Жена, която даже не подозираше, че е бременна, роди в кемпера си, подкрепена единствено от други участници. Внезапното раждане укрепи чувството за антична прокоба, а прекарването ще остане вечно в паметта на очевидците.

Но най-мрачният миг настъпи в събота вечер, когато мъж бе открит мъртъв тъкмо сега на запалването на „ Човекът “. Трагедията хвърли сянка върху целия фестивал, а обществените мрежи се извършиха с мнения от сорта на „ Зевс, ти ли си? “ и „ Волята на Древните “.

Да, Burning Man постоянно е бил обред, само че тази година той наподобява повече на призрачен хорър, в сравнение с арт-фестивал. Дори ветерани признаха, че фестивалът се е трансформирал в „ кухо ехтене “ на самия себе си, изгубил душата си и духа на антикапиталистическото събиране, което в миналото е събирало общността и творчеството.

Случилото се слага въпроса: дали пустинята, античните богове или самият безпорядък са решили, че е време да припомнят на участниците за границите на ритуала?

Символите и ритуалите на Burning Man постоянно са живели посредством фикция и магия – само че когато се сблъскат с действителната покруса, грандиозният безпорядък придобива нова, мрачна значителност.

Burning Man постоянно е бил повече от фестивал.

Burning Man стартира през 1986 година на плажа в Сан Франциско като дребен обред – едно събиране на хора, които желаят да честват изкуството, свободата и общността. С годините обаче фестивалът се реалокира в пустинята Блек Рок, Невада, и се трансформира в голям град, построен от палатки, арт-инсталации и спонтанни подиуми.

Това е пробен град в пустинята, където хора от цялостен свят  основават просвета, която живее седмица, с цел да изчезне с праха. Художници, актьори, тех-ентусиасти и инфлуенсъри се срещат, с цел да изживеят „ радикалната самоотбрана “ на изкуството, общността и свободата. Но когато нещастията се натрупат – сринат купол, мистично раждане и ликвидиране – фестивалът демонстрира и своята тъмна, непредвидима страна.

„ Празникът на свободата се е трансформирал в безпорядък, който ти припомня, че природата и животът имат свои правила. “

Присъстващи, уредници и самият фестивал като че ли получи своя урок: даже магията и ритуалите не могат да те предпазят от действителността – от бурите, от живота и от гибелта.

Превод и редакция: Димитър Димитров/ SafeNews

Източник: CNN, New York Times