ALI, No more many more, Остава и Mono and the Stereos на „Ка...
Пустинната стихия, превзела съзнанието ни, е разрушила съвсем всички белези на човещина и концепция за идея. Думата „ обединяване “ е изтрита като с коректор, а от горната страна, с противен почерк, е написано „ Какво ми дреме “. Дотолкова сме заложници на безразличието, че всяка една стъпка в живота ни стартира граматически неправилно – с дребна писмен знак. И по този начин чак до края на изречението. Препинателни знаци – отсъстват, а тъкмо те би трябвало да приковават вниманието, тъкмо те би трябвало да показват къде би трябвало да слезем от въртележката на нарцисизма и безсърдечността, да отворим необятно очи и да запечатаме идеалния облик на истината – истината, че разрушаваме света с всяка своя дребна писмен знак в автобиографичната си книга. И в случай че не е рокът, който да изкрещи и да сепне потъналите в бездънен сън и илюзия, то даже светът ще спре да се върти, а ние ще се превърнем просто в пепел. Ако не е рокът, то редица дела и значими послания просто ще останат сами в ъгъла, заглушени и удушени. 100-процентово доказателство за силата на рока да трансформира човешки вселени, че и цели галактики, пристигна в последната вечер на емблематичния фестивал в града под тепетата „ Капана Фест “. Вечер, която ще бъде запомнена с четири неповторими банди, с чувство за независимост и неотстъпчивост, с твърда позиция по отношение на войната по пътищата и в поддръжка на акцията „ Нито едно дете повече “.
.webp )
Музикалната стратегия в неделния ден започва с бандата „ Mono and the Stereos “. Макар занапред да стартират да коват името си със златни букви, момчетата са пъклен надарени, а музиката им – настройваща душата на точните трептения. Съвсем неотдавна групата показа дебютния си сингъл „ Yellow Dusty Road “, с който съумя да заостри вниманието към себе си. На „ Капана фест “ съумяха да накарат меломаните да запомнят добре името на бандата, тъй като занапред ще превземат сцена след сцена. „ Mono and the Stereos “ звучат извънредно добре. Особено трогателен е ексцентричният им жанр, който носи по едно и също време носталгия и духовно пречистване, независимост и фантазии, горест и вяра. Момчетата несъмнено са поели в вярната посока – съумяват да допрян с музиката си, да си играят виртуозно със стаята със мемоари в човешкото схващане и да предизвикат непознати приятни чувства. Реакцията на публиката на „ Капана фест “ бе удостоверение за това. Ако към момента не сте им обърнали внимание – направете го, тъй като българска музика има потребност от мощна поддръжка, в името на неизброимите качества, които единствено тя има.
.webp )
.webp )
.webp )
.webp )
.webp )
Следващата група, която влезе в състава на „ фантастичната четворка “ бе „ No more many more “. Бандата е синоним на непримиримия дух, на смелостта да изречеш и да съблечеш нелицеприятната истина, когато никой различен не желае. На живо “No more many more ” са същински динамит, който прави на части високо издигнатите стени от непукизъм и равнодушие. Групата е ненадейно добра композиция от музикални гении, които дружно реализират невероятни неща. Меломаните познават чудесно Методи, Радо, Владо, Гриша и Камен, като обожават всяка една ария, сътворена от петорката. Текстовете, музиката, двугласието, посланието, протестът, театралното държание – всичко това трансформира бандата в същинско украшение на родния музикален хоризонт. И то изцяло справедливо. Парчетата на “No more many more ” са химни на свободата, непогрешим обществен прорез на сивата реалност, парашут за душата и незаменима храна за сърцето. От това музикално избавление имат потребност всички, изключително естетите на тематика „ музика “. „ No more many more ” извършиха няколко от емблематичните си песни, като първокласното странствуване приключи с „ По един или различен метод “. Името на парчето подсказва, че рокът постоянно съумява да изкрещи и да побутне с пръст обществото, по един или различен метод, да реагира на живите кошмари, които са го обкръжили.
Чиста проба рокендрол се изсипа като ободрителен дъжд над публиката на „ Капана фест “, когато на сцената се качи група „ ALI ”. Нереално надарените музиканти дадоха нова доза пауър на фестивала и магията се случи. Меломаните влязоха в основните функции в музикалната приказка, а фронтменът Али Абдала, като умел повествовател, ги поведе по стълбите към Рая. Само за броени секунди и със забележителна лекост бандата извайва цялостен нов Космос, размества планети и раздрусва вътрешни вселени. Същевременно прегръща душата ти и я кара да се усеща както в никакъв случай преди – излекувана, разбрана, същински жива.
Група „ ALI ” е шедьовър в родните ширини, който се появи в верния миг, с цел да запълни безбройните душевни пробойни, зейнали като след кръвопролитна война. И когато са на сцената, всичко друго няма значение и се трансформира в демодиран фон. Светът в профил стопира да съществува, лампите са загасени, а проблемите – натикани в най-тъмната килия. Тогава идва полетът на съзнанието. Потънал в галактическата музика на “ALI ”, всеки почитател усеща по какъв начин се издига като птица и допира небето с ръка. Същевременно крещи без тон, с цел да подскаже, че няма да се помири с действителността, а ще се опита да я промени, да я „ поправи “, да я нарисува още веднъж с пръсти.
Не знам до каква степен публиката го схваща, само че е същинска привилегия да слушаш бандата онлайн. Саундът е нечовечен, китарите и гласът на Али допълват по неповторим метод това музикално чудо. И още по-хубавото е, че „ ALI ” дават повече от 100 % от себе си, с цел да се усеща публиката специфична, че се забавляват на сцената и че във всяка нота се промъква оня дух на неотстъпчивост, за който към този момент се приказва единствено в минало време. Ето това е рокендролът в най-чистата му форма – “ALI ”, без други примеси.
Бандата извърши обожествяваните части „ Bliss + Blasphemy “, „ I come from the future ”, „ Don’t hate me ”, „ Freedom ”, “The List ”, както и нови части, които се чака да влязат в идващия, втори албум (който чакаме с нетърпение). Така с присъединяване си, “ALI ” написаха нова златна страница в историята на „ Капана фест “. И то с най-красивия музикален почерк.
Финалът на музикалната вечер на юбилейното издание на фестивала бе по-сладък от шоколад, тъй като на сцената се качи група „ Остава “. Едва ли има човек, който да не ги обича. Бандата е с неповторима същина, безподобен жанр и майсторски изваяни текстове, което я прави част от живота на всеки един, без значение дали се намира в моно или стерео интервал, без значение дали сърцето му пее от наслада или рони тихи сълзи. Със сигурност „ Остава “ е един от най-шлифованите музикални диаманти в границите на българската музика. Доказателствата са безчет. Няма ария, която публиката да не знае наизуст. Няма почитател, който да не се покланя пред изумителния глас на Свилен. Няма меломан, който да не остава като скован от недостижимото звучене на групата и атмосферата, която рисуват на сцената.
Музиката на „ Остава “ просто влиза с щурм и оставя трайна диря, води те из поля от слънчогледи, гмурка те в океан от страсти, на своя глава „ Ще дойдеш ли с мен? “. Няма потребност от въпроси, когато си в плен на изкуството им. Има потребност от внимание, от цветна фотография, която да запечата оня магически миг, в който песните на групата изпълват всяка парченце във вътрешната галактика, прекатурват я наобратно, и отново я подреждат в идеален тип.
Неслучайно „ Остава “ е ярка музикална емблема към този момент повече от 30 години. И продължава да написа история, а всяка страница се трансформира в библия за ценителите на качествената и въздействаща музика.
Групата подари на публиката повече от час и половина скъпи моменти с песни като „ Саботаж “, „ London, Paris, Berlin “, „ Мъничко дребосъче “, „ Моно “, „ Взлом “, „ Сателит “, „ Мона Лиза “, „ Шоколад “, „ Поля от слънчогледи “, „ Бесен “, „ Океан “, „ Stop ” и други.
Четирите банди трансфораха Пловдив в град на идеята и посланието, а същинският и породист рок – в вяра и мощен глас, върл да споделя единствено истината. За почитателите остана незаместим спомен, към който ще се връщат всякога, когато още веднъж желаят да се почувстват живи.
Финалната музикална нощ от концертната поредност на „ Капана Фест “ бе особено проведена от Projector Plus. 10% от оборота ще бъдат дарени за лекуване на деца, потърпевши при ПТП или с тежки болести. Бенефициерите ще бъдат избрани по транспарантен метод от Николай Попов (баща на Сияна) и Десислава Малчева (майка на Ани), в партньорство с акция " Нито едно дете повече " и Фондация „ Ани и Явор: Ключът е любовта “.
фотоси от Наташа Манева
Музикалната стратегия в неделния ден започва с бандата „ Mono and the Stereos “. Макар занапред да стартират да коват името си със златни букви, момчетата са пъклен надарени, а музиката им – настройваща душата на точните трептения. Съвсем неотдавна групата показа дебютния си сингъл „ Yellow Dusty Road “, с който съумя да заостри вниманието към себе си. На „ Капана фест “ съумяха да накарат меломаните да запомнят добре името на бандата, тъй като занапред ще превземат сцена след сцена. „ Mono and the Stereos “ звучат извънредно добре. Особено трогателен е ексцентричният им жанр, който носи по едно и също време носталгия и духовно пречистване, независимост и фантазии, горест и вяра. Момчетата несъмнено са поели в вярната посока – съумяват да допрян с музиката си, да си играят виртуозно със стаята със мемоари в човешкото схващане и да предизвикат непознати приятни чувства. Реакцията на публиката на „ Капана фест “ бе удостоверение за това. Ако към момента не сте им обърнали внимание – направете го, тъй като българска музика има потребност от мощна поддръжка, в името на неизброимите качества, които единствено тя има.
Следващата група, която влезе в състава на „ фантастичната четворка “ бе „ No more many more “. Бандата е синоним на непримиримия дух, на смелостта да изречеш и да съблечеш нелицеприятната истина, когато никой различен не желае. На живо “No more many more ” са същински динамит, който прави на части високо издигнатите стени от непукизъм и равнодушие. Групата е ненадейно добра композиция от музикални гении, които дружно реализират невероятни неща. Меломаните познават чудесно Методи, Радо, Владо, Гриша и Камен, като обожават всяка една ария, сътворена от петорката. Текстовете, музиката, двугласието, посланието, протестът, театралното държание – всичко това трансформира бандата в същинско украшение на родния музикален хоризонт. И то изцяло справедливо. Парчетата на “No more many more ” са химни на свободата, непогрешим обществен прорез на сивата реалност, парашут за душата и незаменима храна за сърцето. От това музикално избавление имат потребност всички, изключително естетите на тематика „ музика “. „ No more many more ” извършиха няколко от емблематичните си песни, като първокласното странствуване приключи с „ По един или различен метод “. Името на парчето подсказва, че рокът постоянно съумява да изкрещи и да побутне с пръст обществото, по един или различен метод, да реагира на живите кошмари, които са го обкръжили.
Чиста проба рокендрол се изсипа като ободрителен дъжд над публиката на „ Капана фест “, когато на сцената се качи група „ ALI ”. Нереално надарените музиканти дадоха нова доза пауър на фестивала и магията се случи. Меломаните влязоха в основните функции в музикалната приказка, а фронтменът Али Абдала, като умел повествовател, ги поведе по стълбите към Рая. Само за броени секунди и със забележителна лекост бандата извайва цялостен нов Космос, размества планети и раздрусва вътрешни вселени. Същевременно прегръща душата ти и я кара да се усеща както в никакъв случай преди – излекувана, разбрана, същински жива.
Група „ ALI ” е шедьовър в родните ширини, който се появи в верния миг, с цел да запълни безбройните душевни пробойни, зейнали като след кръвопролитна война. И когато са на сцената, всичко друго няма значение и се трансформира в демодиран фон. Светът в профил стопира да съществува, лампите са загасени, а проблемите – натикани в най-тъмната килия. Тогава идва полетът на съзнанието. Потънал в галактическата музика на “ALI ”, всеки почитател усеща по какъв начин се издига като птица и допира небето с ръка. Същевременно крещи без тон, с цел да подскаже, че няма да се помири с действителността, а ще се опита да я промени, да я „ поправи “, да я нарисува още веднъж с пръсти.
Не знам до каква степен публиката го схваща, само че е същинска привилегия да слушаш бандата онлайн. Саундът е нечовечен, китарите и гласът на Али допълват по неповторим метод това музикално чудо. И още по-хубавото е, че „ ALI ” дават повече от 100 % от себе си, с цел да се усеща публиката специфична, че се забавляват на сцената и че във всяка нота се промъква оня дух на неотстъпчивост, за който към този момент се приказва единствено в минало време. Ето това е рокендролът в най-чистата му форма – “ALI ”, без други примеси.
Бандата извърши обожествяваните части „ Bliss + Blasphemy “, „ I come from the future ”, „ Don’t hate me ”, „ Freedom ”, “The List ”, както и нови части, които се чака да влязат в идващия, втори албум (който чакаме с нетърпение). Така с присъединяване си, “ALI ” написаха нова златна страница в историята на „ Капана фест “. И то с най-красивия музикален почерк.
Финалът на музикалната вечер на юбилейното издание на фестивала бе по-сладък от шоколад, тъй като на сцената се качи група „ Остава “. Едва ли има човек, който да не ги обича. Бандата е с неповторима същина, безподобен жанр и майсторски изваяни текстове, което я прави част от живота на всеки един, без значение дали се намира в моно или стерео интервал, без значение дали сърцето му пее от наслада или рони тихи сълзи. Със сигурност „ Остава “ е един от най-шлифованите музикални диаманти в границите на българската музика. Доказателствата са безчет. Няма ария, която публиката да не знае наизуст. Няма почитател, който да не се покланя пред изумителния глас на Свилен. Няма меломан, който да не остава като скован от недостижимото звучене на групата и атмосферата, която рисуват на сцената.
Музиката на „ Остава “ просто влиза с щурм и оставя трайна диря, води те из поля от слънчогледи, гмурка те в океан от страсти, на своя глава „ Ще дойдеш ли с мен? “. Няма потребност от въпроси, когато си в плен на изкуството им. Има потребност от внимание, от цветна фотография, която да запечата оня магически миг, в който песните на групата изпълват всяка парченце във вътрешната галактика, прекатурват я наобратно, и отново я подреждат в идеален тип.
Неслучайно „ Остава “ е ярка музикална емблема към този момент повече от 30 години. И продължава да написа история, а всяка страница се трансформира в библия за ценителите на качествената и въздействаща музика.
Групата подари на публиката повече от час и половина скъпи моменти с песни като „ Саботаж “, „ London, Paris, Berlin “, „ Мъничко дребосъче “, „ Моно “, „ Взлом “, „ Сателит “, „ Мона Лиза “, „ Шоколад “, „ Поля от слънчогледи “, „ Бесен “, „ Океан “, „ Stop ” и други.
Четирите банди трансфораха Пловдив в град на идеята и посланието, а същинският и породист рок – в вяра и мощен глас, върл да споделя единствено истината. За почитателите остана незаместим спомен, към който ще се връщат всякога, когато още веднъж желаят да се почувстват живи.
Финалната музикална нощ от концертната поредност на „ Капана Фест “ бе особено проведена от Projector Plus. 10% от оборота ще бъдат дарени за лекуване на деца, потърпевши при ПТП или с тежки болести. Бенефициерите ще бъдат избрани по транспарантен метод от Николай Попов (баща на Сияна) и Десислава Малчева (майка на Ани), в партньорство с акция " Нито едно дете повече " и Фондация „ Ани и Явор: Ключът е любовта “.
фотоси от Наташа Манева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ