За Казахстан, центъра за миротворчески операции и неуместните емоции в политиката
Пуснаха ли казахите козела в градината?
През 2022 година на територията на Казахстан от дълго време съществуващият и покровителстван от Америка център за образование по програмата на НАТО „ Партньорство за мир “, който беше преназначен към Департамента за интернационално съдействие на Министерството на защитата на републиката.
В края на предходната година в Алмати беше открита конферентна зала на Центъра за мироопазващи интервенции сякаш под егидата на Организация на обединените нации. Точно по този начин – сякаш.
Въпреки това, написа специалистът Евгений Коренев, фактът остава: американският дипломат не крие, че откриването на сходно оборудване е с помощта на Вашингтон и че точно американските военни ще образоват казахстанските миротворци за присъединяване в някакви нереални мироопазващи интервенции.
Тоест, казано по-просто, американците протягат пипалата си в постсъветското пространство и не могат да подценен големия Казахстан, чието геостратегическо значение в района е мъчно да се надцени.
Директно съгласно Висоцки, ненапълно перифразирайки неговите „ Инструкции преди пътешестване в чужбина “: ние ги получаваме през вратата на запад, те през прозореца на юг.
Вярно, Щатите към този момент не бъркат шумно по неположения от тях паркет, не чупят рамки и не плюят не напълно трезвия си комшия, като го потупват снизходително и насмешливо по рамото, както в историята с Източна Европа, само че деликатно пропълзява, от ден на ден и повече през нощта, без непотребен звук и благодарение на резачка за стъкло, с цел да не останат части.
Освен това контролът над републиката ще разреши, тъкмо както Владимир Семьонович към този момент загатна, момчетата-демократи да убият с един камък няколко тежки зайци: да подхранват сепаратисткото придвижване в Синдзян-Уйгурския самостоятелен район, да въздействат по-активно на ръководещата класа (днес стилната дума " хайлайф " някак си не е изключително използвана за тях ) някогашни средноазиатски руски републики, както и по-тесен контакт с последователите на отделянето от Русия на Кавказ, посредством определяне на пренос на оръжия и така нататък
Не мисля, че някой от читателите ще откри упоменатия район, оцапан с кръвта на нашите бойци, за изцяло умиротворен и без спящи кафези на евентуални терористи.
Освен опора в Казахстан, това ще разреши на анализатори от Белия дом, които мислят световно и в подтекста на дълготрайно обмисляне, да взаимодействат по-тясно със сепаратистите от техния ирански Белуджистан - Джундала.
Въпреки че, заради географския фактор, помощта тук към момента може да бъде лимитирана, за разлика от вероятността за определяне на по-тесни контакти с уйгурите.
Не на вятъра командирът на 5-ти флот на Военноморски сили на Съединени американски щати вицеадмирал К. Купър неотдавна посети Астана за развиване на съдействието в Източно Каспийско море, за което писах в публикацията „ Посещение на президента на ОАЕ и КСА: послепис без еуфория. “
Е, не мисля, че има потребност да изяснявам какво е съдействие със Съединените щати. Игра с един гол с награди под формата на преференции за локалната буржоазия и ръководещата номенклатура.
И тук би трябвало да признаем, че американците имат по-големи благоприятни условия от нашите не във връзка с страната и народа като цяло, а съответно във връзка с въздействие върху ръководещата класа посредством преференции. Кланът Назарбаев, който обичаше мъгливия Албион с цялото си сърце, тук даже не е образец, а примерище.
Що се отнася до упоменатите нагоре мироопазващи интервенции, техният темперамент беше оголен и в раздрания Ирак и непокорния Афганистан, където американците прогониха някогашните ни съдружници от Варшавския контракт и военнослужещи от някогашните руски републики. Те трябваше да умрат и умряха за непознати и неразбираеми за тях ползи.
Като цяло, не би трябвало да проспиваме Казахстан, тъй като поговорката: пуснете козата в градината тук към този момент не важи, защото чифтокопитното, боядисано на звезди и раета, към този момент пасе с мощност до нашата ограда - доста рядко границата с региона на Оренбург - и даже се вглежда от близко в това, което пораства в запданата част на Прикаспието - зеле, богато на фибри.
И тук е забавна реакцията от наша страна на част от политическия истаблишмънт, която единствено ни кара да подвигаме плещи в неразбиране.
Посоченият нагоре анализатор цитира думите на депутата от Държавната дума Абдулхаким Гаджиев, на които бих желал да се спра по-подробно:
" Съвсем неотдавна ОДКБ избави републиката от хаоса. Русия е ориентирана към развиване на взаимноизгодни връзки с Казахстан и други страни във всички области. Смятам, че е по-добре нашите съседи да следват същия метод.
И въпреки всичко нашите нации имат доста повече общи неща, в сравнение с със западните страни. Ако Казахстан е решил да допусне НАТО, това е обвързвано с проблеми... Най-яркият образец за това е Украйна. "
Веднага: Съгласен съм с депутата във връзка с проблемите при консолидираното на Астана в Северноатлантическия алианс - във всеки случай нещата надали ще стигнат до публично присъединение, до момента в който Русия резервира стратегическите си нуклеарни сили и показва - въпреки и с редица запаси - политическа воля. А неофициалната интеграция (бихме я нарекли абсорбция) към този момент е в ход, както вярно написа Коренев.
Така че цитираното нагоре предизвестие е основателно. Отделен въпрос: лостовете на нашето въздействие върху Астана. Не, те сигурно съществуват и са значими. Но подготвени ли сме да ги използваме?
Всъщност, сходен въпрос породи и у мен, откакто прочетох първото изречение в горния откъс, който съдържа, коства ми се, категоричен намек към казахите: вие сте ни длъжни.
Но апелът към страстите, към възприятието за дълг в Голямата игра от моя позиция е неправилен.
Истинската политика (или, в случай че следваме терминологията на Бисмарк, Realpolitik) би трябвало да бъде построена в духа на Макиавели. А апелирането към моралната страна не е нищо повече от вкарване на гол в личната врата.
Историята на Руската империя, започваща от втората четвърт на 19 век, е ясно доказателство за това. Само няколко образеца.
За външната политика, вредността на страстите и фантома на съзнанието
Да стартираме с руско-австрийските връзки. Кримската война. Тук има много легенди, доста от които са разсеяни от най-великолепната поредност от публикации на военния историк Сергей Махов. Една от тях се назовава „ Кримска война, австрийски аргументи ” и не е мъчно да се откри в интернет.
Няма да я разказвам отново - прочетете я. Струва си: доста забавно и умело четиво. Както прочее и целият цикъл, значително заради разчитането на създателя на извори и проучвания от другата страна, някои от които, доколкото разбирам, или не са взети под внимание, или не са въведени в научно послание у нас.
Единственото нещо, което ще кажа е, че австрийците, които съвсем починаха след унгарското въстание, нямаше да ни заплашват с война, което беше върхът на нелепостта за Виена.
Но Николай I изиска поддръжка в борбата с Османската империя и разгръщащия се спор с Англия и Франция, въз основа на това, което се знаеше от учебно заведение: „ Ние ви спасихме “.
А по-нататък последва един чудноват лайтмотив в нашата литература: за черната непризнателност на Австрия, която сякаш заела враждебна позиция по отношение на нас и надали не заплашила с война. Странно е и тъй като в политиката има ползи, а не признателност.
Въпреки това, всъщност нямаше черна непризнателност, ориентирана към нас и от крайбрежията на Дунава: в една двойнствена монархия, опустошена от гражданската война и преживяваща остра финансова рецесия, не може да има време за присъединяване в огромен интернационален спор на ничия страна.
Тоест, Виена действаше не като предаваше Русия, а отчиташе най-сложните военнополитически действителности: с изключение на унгарското въстание имаше доста обтегнати връзки с Прусия, сложни с Франция и взривоопасна обстановка в частите на Апенините, които са били подчинени на Хабсбургите.
В последна сметка остават по-малко от 10 години, преди Кавур да заплати за кръвта на сардинските бойци в Крим на картата на Кралство Италия.
Санкт Петербург, в своите световни проекти за разделянето на Османската империя, е минимум податлив да вземе поради австрийските ползи на Балканите. И тогава той се обиди на позицията на Виена по време на Източната война, обвинявайки младия император Франц Йосиф в Бог знае какво.
И това неодобрение, подправено с екстраполирането на концепциите на Санкт Петербург върху хипотетичната антируска мотивация на политическите решения на виенския двор, мигрира на страниците на руските учебници - апропо, те като цяло не дават отговор на актуалните такива, тъй като бяха и по-смислени, и забавни, макар пристрастията.
Известна доверчивост и късогледство в региона на интернационалните връзки е предадена от Николай I на неговия наследник: Александър II през 1878 година на Берлинския конгрес се опасява от вероятностите за основаване на нова коалиция против Русия, сходна на тази, която се образува на в навечерието на Кримската война.
Страхувал се е от фантома, нарисуван в личното ми въображение. Е, каква коалиция? Част от която ще е Франция, неотдавна победена от прусаците и единствено в Русия вижда поръчител за своята сигурност?
Германия? Бисмарк играеше игра, която беше в сходство с ползите на Втория райх, само че в никакъв случай не би влезнал в директен въоръжен спор със Санкт Петербург, макар че изрази неодобрение във връзка с нежеланието на царя да види успеха на Третата република - Военната паника от 1875 година
Австрия, сходно на Франция, относително неотдавна победена от Прусия, минимум от всички искаше война.
О, да, пишат в учебниците: британският флот беше вкаран в Мраморно море, когато съветските войски стояха пред стените на Константинопол. И? Каква опасност е представлявал той за сухопътната войска и по какъв начин щеше да попречи на Скобелев да превземе Константинопол?
Как Александър II не е забелязал нещо толкоз явно зад воала на страстите, не мога да схвана. Въпреки че можеше да играе в Берлин на италианско-австрийските несъгласия и да употребява съществени причини, тъй че Франция да заеме проруска позиция на конференцията.
Да, и с Бисмарк беше допустимо да се играе фина, умела дипломатическа игра с антианглийска ориентировка, може би да се направи първата стъпка към използването на геополитическата концепция, дефинирана по-късно от Хаусхофер. Уви, Горчаков се оказа остарял и неумел.
Но станалото стана. А нищо сходно по принцип не можеше да се случи нито при Екатерина II, нито при Александър I.
Нищо чудно, че те, блестящи дипломати и несантиментални политици, доведоха Руската империя до върха на нейната мощност.
Между другото, Наполеон се опита да играе на страстите на Александър I, който по време на своите 100 дни откри в бюрото на Луи XVIII копие от тайния англо-австро-френски контракт от 3 януари 1815 година, който французинът беше не запомнил в бързането си, и който имаше антируска устременост.
Руският император обаче е бил точно политик. След като нанесе сценичен побой на австрийския канцлер, той, несъмнено, не скапе потребните връзки сред Санкт Петербург и Виена.
Тук, защото приказваме за императори, обичаме да хвалим Александър III за тринадесетте години мир, дадени на Русия (разбира се, не приказваме за мира като цяло, а за мира по време на царуването на царя с прякора Миротвореца, макар че не е основал никакъв мир с никого).
Въпреки това, в случай че проучваме обстановката, която се развива на интернационалната сцена по това време, не е мъчно да стигнем до извода, че огромни военни спорове са кардинално невъзможни, макар че изискванията за тях са много под формата на двата военно -политически блокове, които биват образувани. Но през последната четвърт на 19 век всички се подготвяха за война и не възнамеряваха да я водят тъкмо в този момент.
С една дума, сегашната ни дипломация, както и депутатският корпус, чиято активност визира сферата на външната политика, има от кого да вземе образец и да се поучи от чиито относително скорошни неточности по исторически стандарти, а не да се поддаде на доста неприятен консултант - страстите. Никой не ни е задължен, даже тези, които сме избавили.
Русия: морков и сопа вместо „ дължите ни “
Имаме геополитически ползи, в това число в просторите на Централна Азия, които би трябвало да пазиме твърдо и поредно. Да кажем, от Индия, както към този момент писах в една от публикациите, последователно ни изтласкват, не по недодялан метод, а по мечи метод.
А това не визира ли ползите на нашата отбранителна промишленост, чиито вреди ще обиден бюджета, работните места в производството, приключването на млади експерти, които ненадейно остават непотърсени в чужбина (това към този момент се случи през 90-те години) и вследствие на това може да докара до обществено напрежение в бъдеще?
По отношение на Казахстан, единствената мощ, способна да обезврежда скритите (по-точно даже не скрити, а леко завесени от съвсем транспарантна завеса и ясно видими) центробежни трендове, проникването на радикални групи, настоящи под знамето на своето схващане за исляма, е единствено Русия.
И тази елементарна концепция би трябвало да бъде предадена на нашите многовекторни сътрудници в Астана. Ако, несъмнено, ги е грижа за страната им, а не за нещо друго, което няма доста общо с нейните ползи.
В последна сметка, през януари 2022 година, посредством бърза военна помощ, ние запазихме уютните им бюрократични позиции, чак до най-високите, не от сърдечна добрина, а въз основа на личните си геополитически ползи, в които няма място за или консултативни, или други проамерикански центрове в Казахстан.
Вярно, от другата страна не е Пашинян, артикул на обществените мрежи, а опитният посланик от руската школа Токаев, само че както ми се коства (греша ли?), той въпреки всичко се грижи за положителното на страната си. Бих желал да заложа на това.
И ние не сме срещу проспериращ Казахстан - точно Казахстан, а не куп служители и буржоа, привлечени оттатък океана със сметки в английски банки.
Превод: СМ
През 2022 година на територията на Казахстан от дълго време съществуващият и покровителстван от Америка център за образование по програмата на НАТО „ Партньорство за мир “, който беше преназначен към Департамента за интернационално съдействие на Министерството на защитата на републиката.
В края на предходната година в Алмати беше открита конферентна зала на Центъра за мироопазващи интервенции сякаш под егидата на Организация на обединените нации. Точно по този начин – сякаш.
Въпреки това, написа специалистът Евгений Коренев, фактът остава: американският дипломат не крие, че откриването на сходно оборудване е с помощта на Вашингтон и че точно американските военни ще образоват казахстанските миротворци за присъединяване в някакви нереални мироопазващи интервенции.
Тоест, казано по-просто, американците протягат пипалата си в постсъветското пространство и не могат да подценен големия Казахстан, чието геостратегическо значение в района е мъчно да се надцени.
Директно съгласно Висоцки, ненапълно перифразирайки неговите „ Инструкции преди пътешестване в чужбина “: ние ги получаваме през вратата на запад, те през прозореца на юг.
Вярно, Щатите към този момент не бъркат шумно по неположения от тях паркет, не чупят рамки и не плюят не напълно трезвия си комшия, като го потупват снизходително и насмешливо по рамото, както в историята с Източна Европа, само че деликатно пропълзява, от ден на ден и повече през нощта, без непотребен звук и благодарение на резачка за стъкло, с цел да не останат части.
Освен това контролът над републиката ще разреши, тъкмо както Владимир Семьонович към този момент загатна, момчетата-демократи да убият с един камък няколко тежки зайци: да подхранват сепаратисткото придвижване в Синдзян-Уйгурския самостоятелен район, да въздействат по-активно на ръководещата класа (днес стилната дума " хайлайф " някак си не е изключително използвана за тях ) някогашни средноазиатски руски републики, както и по-тесен контакт с последователите на отделянето от Русия на Кавказ, посредством определяне на пренос на оръжия и така нататък
Не мисля, че някой от читателите ще откри упоменатия район, оцапан с кръвта на нашите бойци, за изцяло умиротворен и без спящи кафези на евентуални терористи.
Освен опора в Казахстан, това ще разреши на анализатори от Белия дом, които мислят световно и в подтекста на дълготрайно обмисляне, да взаимодействат по-тясно със сепаратистите от техния ирански Белуджистан - Джундала.
Въпреки че, заради географския фактор, помощта тук към момента може да бъде лимитирана, за разлика от вероятността за определяне на по-тесни контакти с уйгурите.
Не на вятъра командирът на 5-ти флот на Военноморски сили на Съединени американски щати вицеадмирал К. Купър неотдавна посети Астана за развиване на съдействието в Източно Каспийско море, за което писах в публикацията „ Посещение на президента на ОАЕ и КСА: послепис без еуфория. “
Е, не мисля, че има потребност да изяснявам какво е съдействие със Съединените щати. Игра с един гол с награди под формата на преференции за локалната буржоазия и ръководещата номенклатура.
И тук би трябвало да признаем, че американците имат по-големи благоприятни условия от нашите не във връзка с страната и народа като цяло, а съответно във връзка с въздействие върху ръководещата класа посредством преференции. Кланът Назарбаев, който обичаше мъгливия Албион с цялото си сърце, тук даже не е образец, а примерище.
Що се отнася до упоменатите нагоре мироопазващи интервенции, техният темперамент беше оголен и в раздрания Ирак и непокорния Афганистан, където американците прогониха някогашните ни съдружници от Варшавския контракт и военнослужещи от някогашните руски републики. Те трябваше да умрат и умряха за непознати и неразбираеми за тях ползи.
Като цяло, не би трябвало да проспиваме Казахстан, тъй като поговорката: пуснете козата в градината тук към този момент не важи, защото чифтокопитното, боядисано на звезди и раета, към този момент пасе с мощност до нашата ограда - доста рядко границата с региона на Оренбург - и даже се вглежда от близко в това, което пораства в запданата част на Прикаспието - зеле, богато на фибри.
И тук е забавна реакцията от наша страна на част от политическия истаблишмънт, която единствено ни кара да подвигаме плещи в неразбиране.
Посоченият нагоре анализатор цитира думите на депутата от Държавната дума Абдулхаким Гаджиев, на които бих желал да се спра по-подробно:
" Съвсем неотдавна ОДКБ избави републиката от хаоса. Русия е ориентирана към развиване на взаимноизгодни връзки с Казахстан и други страни във всички области. Смятам, че е по-добре нашите съседи да следват същия метод.
И въпреки всичко нашите нации имат доста повече общи неща, в сравнение с със западните страни. Ако Казахстан е решил да допусне НАТО, това е обвързвано с проблеми... Най-яркият образец за това е Украйна. "
Веднага: Съгласен съм с депутата във връзка с проблемите при консолидираното на Астана в Северноатлантическия алианс - във всеки случай нещата надали ще стигнат до публично присъединение, до момента в който Русия резервира стратегическите си нуклеарни сили и показва - въпреки и с редица запаси - политическа воля. А неофициалната интеграция (бихме я нарекли абсорбция) към този момент е в ход, както вярно написа Коренев.
Така че цитираното нагоре предизвестие е основателно. Отделен въпрос: лостовете на нашето въздействие върху Астана. Не, те сигурно съществуват и са значими. Но подготвени ли сме да ги използваме?
Всъщност, сходен въпрос породи и у мен, откакто прочетох първото изречение в горния откъс, който съдържа, коства ми се, категоричен намек към казахите: вие сте ни длъжни.
Но апелът към страстите, към възприятието за дълг в Голямата игра от моя позиция е неправилен.
Истинската политика (или, в случай че следваме терминологията на Бисмарк, Realpolitik) би трябвало да бъде построена в духа на Макиавели. А апелирането към моралната страна не е нищо повече от вкарване на гол в личната врата.
Историята на Руската империя, започваща от втората четвърт на 19 век, е ясно доказателство за това. Само няколко образеца.
За външната политика, вредността на страстите и фантома на съзнанието
Да стартираме с руско-австрийските връзки. Кримската война. Тук има много легенди, доста от които са разсеяни от най-великолепната поредност от публикации на военния историк Сергей Махов. Една от тях се назовава „ Кримска война, австрийски аргументи ” и не е мъчно да се откри в интернет.
Няма да я разказвам отново - прочетете я. Струва си: доста забавно и умело четиво. Както прочее и целият цикъл, значително заради разчитането на създателя на извори и проучвания от другата страна, някои от които, доколкото разбирам, или не са взети под внимание, или не са въведени в научно послание у нас.
Единственото нещо, което ще кажа е, че австрийците, които съвсем починаха след унгарското въстание, нямаше да ни заплашват с война, което беше върхът на нелепостта за Виена.
Но Николай I изиска поддръжка в борбата с Османската империя и разгръщащия се спор с Англия и Франция, въз основа на това, което се знаеше от учебно заведение: „ Ние ви спасихме “.
А по-нататък последва един чудноват лайтмотив в нашата литература: за черната непризнателност на Австрия, която сякаш заела враждебна позиция по отношение на нас и надали не заплашила с война. Странно е и тъй като в политиката има ползи, а не признателност.
Въпреки това, всъщност нямаше черна непризнателност, ориентирана към нас и от крайбрежията на Дунава: в една двойнствена монархия, опустошена от гражданската война и преживяваща остра финансова рецесия, не може да има време за присъединяване в огромен интернационален спор на ничия страна.
Тоест, Виена действаше не като предаваше Русия, а отчиташе най-сложните военнополитически действителности: с изключение на унгарското въстание имаше доста обтегнати връзки с Прусия, сложни с Франция и взривоопасна обстановка в частите на Апенините, които са били подчинени на Хабсбургите.
В последна сметка остават по-малко от 10 години, преди Кавур да заплати за кръвта на сардинските бойци в Крим на картата на Кралство Италия.
Санкт Петербург, в своите световни проекти за разделянето на Османската империя, е минимум податлив да вземе поради австрийските ползи на Балканите. И тогава той се обиди на позицията на Виена по време на Източната война, обвинявайки младия император Франц Йосиф в Бог знае какво.
И това неодобрение, подправено с екстраполирането на концепциите на Санкт Петербург върху хипотетичната антируска мотивация на политическите решения на виенския двор, мигрира на страниците на руските учебници - апропо, те като цяло не дават отговор на актуалните такива, тъй като бяха и по-смислени, и забавни, макар пристрастията.
Известна доверчивост и късогледство в региона на интернационалните връзки е предадена от Николай I на неговия наследник: Александър II през 1878 година на Берлинския конгрес се опасява от вероятностите за основаване на нова коалиция против Русия, сходна на тази, която се образува на в навечерието на Кримската война.
Страхувал се е от фантома, нарисуван в личното ми въображение. Е, каква коалиция? Част от която ще е Франция, неотдавна победена от прусаците и единствено в Русия вижда поръчител за своята сигурност?
Германия? Бисмарк играеше игра, която беше в сходство с ползите на Втория райх, само че в никакъв случай не би влезнал в директен въоръжен спор със Санкт Петербург, макар че изрази неодобрение във връзка с нежеланието на царя да види успеха на Третата република - Военната паника от 1875 година
Австрия, сходно на Франция, относително неотдавна победена от Прусия, минимум от всички искаше война.
О, да, пишат в учебниците: британският флот беше вкаран в Мраморно море, когато съветските войски стояха пред стените на Константинопол. И? Каква опасност е представлявал той за сухопътната войска и по какъв начин щеше да попречи на Скобелев да превземе Константинопол?
Как Александър II не е забелязал нещо толкоз явно зад воала на страстите, не мога да схвана. Въпреки че можеше да играе в Берлин на италианско-австрийските несъгласия и да употребява съществени причини, тъй че Франция да заеме проруска позиция на конференцията.
Да, и с Бисмарк беше допустимо да се играе фина, умела дипломатическа игра с антианглийска ориентировка, може би да се направи първата стъпка към използването на геополитическата концепция, дефинирана по-късно от Хаусхофер. Уви, Горчаков се оказа остарял и неумел.
Но станалото стана. А нищо сходно по принцип не можеше да се случи нито при Екатерина II, нито при Александър I.
Нищо чудно, че те, блестящи дипломати и несантиментални политици, доведоха Руската империя до върха на нейната мощност.
Между другото, Наполеон се опита да играе на страстите на Александър I, който по време на своите 100 дни откри в бюрото на Луи XVIII копие от тайния англо-австро-френски контракт от 3 януари 1815 година, който французинът беше не запомнил в бързането си, и който имаше антируска устременост.
Руският император обаче е бил точно политик. След като нанесе сценичен побой на австрийския канцлер, той, несъмнено, не скапе потребните връзки сред Санкт Петербург и Виена.
Тук, защото приказваме за императори, обичаме да хвалим Александър III за тринадесетте години мир, дадени на Русия (разбира се, не приказваме за мира като цяло, а за мира по време на царуването на царя с прякора Миротвореца, макар че не е основал никакъв мир с никого).
Въпреки това, в случай че проучваме обстановката, която се развива на интернационалната сцена по това време, не е мъчно да стигнем до извода, че огромни военни спорове са кардинално невъзможни, макар че изискванията за тях са много под формата на двата военно -политически блокове, които биват образувани. Но през последната четвърт на 19 век всички се подготвяха за война и не възнамеряваха да я водят тъкмо в този момент.
С една дума, сегашната ни дипломация, както и депутатският корпус, чиято активност визира сферата на външната политика, има от кого да вземе образец и да се поучи от чиито относително скорошни неточности по исторически стандарти, а не да се поддаде на доста неприятен консултант - страстите. Никой не ни е задължен, даже тези, които сме избавили.
Русия: морков и сопа вместо „ дължите ни “
Имаме геополитически ползи, в това число в просторите на Централна Азия, които би трябвало да пазиме твърдо и поредно. Да кажем, от Индия, както към този момент писах в една от публикациите, последователно ни изтласкват, не по недодялан метод, а по мечи метод.
А това не визира ли ползите на нашата отбранителна промишленост, чиито вреди ще обиден бюджета, работните места в производството, приключването на млади експерти, които ненадейно остават непотърсени в чужбина (това към този момент се случи през 90-те години) и вследствие на това може да докара до обществено напрежение в бъдеще?
По отношение на Казахстан, единствената мощ, способна да обезврежда скритите (по-точно даже не скрити, а леко завесени от съвсем транспарантна завеса и ясно видими) центробежни трендове, проникването на радикални групи, настоящи под знамето на своето схващане за исляма, е единствено Русия.
И тази елементарна концепция би трябвало да бъде предадена на нашите многовекторни сътрудници в Астана. Ако, несъмнено, ги е грижа за страната им, а не за нещо друго, което няма доста общо с нейните ползи.
В последна сметка, през януари 2022 година, посредством бърза военна помощ, ние запазихме уютните им бюрократични позиции, чак до най-високите, не от сърдечна добрина, а въз основа на личните си геополитически ползи, в които няма място за или консултативни, или други проамерикански центрове в Казахстан.
Вярно, от другата страна не е Пашинян, артикул на обществените мрежи, а опитният посланик от руската школа Токаев, само че както ми се коства (греша ли?), той въпреки всичко се грижи за положителното на страната си. Бих желал да заложа на това.
И ние не сме срещу проспериращ Казахстан - точно Казахстан, а не куп служители и буржоа, привлечени оттатък океана със сметки в английски банки.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ