С Лъвски скок 5-годишният Желю стана Левски в Деня на будите...
Пушки и пищови гръмнаха през днешния ден в пловдивската ДГ „ Наталия “. Вярно, че бяха пластмасови в ръцете на невръстни хайдути с бутафорни ками. Но и същински да бяха, никой нямаше да се подплаши.
Така е там към този момент 16 години, откогато се съблюдава традицията в Деня на националните будители подготвачетата от четвърта група да изнасят стратегия за празника – за да предават учителите полезностите на децата. „ И дано родените по-късно да помнят… “, заръчаха с думите на Омуртаг учителките Теодора Терзиева и Габриела Донева.
С песни и стихове децата обрисуваха България, която има толкоз доста ликове – на младост и на дъртак, на гора, на бунтовно знаме, на роза и на парченце небе. И върнаха по-малките деца и гостите, измежду които шефове и някогашни учители и ученици на детската градина, към времената, в които не е имало България, само че са живели почтени хора.
Лековете на Ботев, Левски, Кирил и Методий блестнаха над подготвачетата, облечени в цветовете на трибагреника, които развяха знаме с надпис „ Аз обичам България “. За всяка писмен знак от писмеността бяха разкрили будител: А за Аспарух, П за Елин Пелин, С – за цар Симеон.
„ Не е тукашен тоя въстаник “, отсъдиха децата от трета група, когато Желю с четническа униформа се появи при 6-годишните. И с цел да потвърди кой е, се ускори в Лъвския скок на Васил Левски. Бъдещите подготваци, на които следва следващата година да са в основните функции, още в този момент влязоха в кожата на Дякона и Ильо челник – с драматизация за идването на Апостола в Легията на Раковски.
„ Имаме куража живота си да дадем за националното дело! “, викнаха дребните бунтовници измежду гърмеж на пушки и пищови. Екнаха „ Тих бял Дунав “ и „ Аз съм българче “. Виктория Димитрова развя знамето на свободата като Райна Княгиня.
Момиченце не можа да участва на празника, само че майка му предаваше от самото начало онлайн през телефона си. Ден преди тържеството родителите се организирали да почистят двора на детската градина.
Отец Ангел от храма „ Св. Илия “ отслужи водосвет и благослови децата, техните фамилии и екипа на образователното заведение.
„ Тази заран, до момента в който водех сина си към детската градина, чухме църковната камбана – показа той. - Тя не е будилник за работа. Църковният звън ни пробужда за духовно пробуждане “.
Свещеникът описа, че в предишното камбаната е била и знак за начало на освободителните битки. „ Вие, децата, сте нашите духовни камбани през днешния ден – обърна се към тях отец Ангел. - Нашите учители, книжовници и нашите будители “.
Така е там към този момент 16 години, откогато се съблюдава традицията в Деня на националните будители подготвачетата от четвърта група да изнасят стратегия за празника – за да предават учителите полезностите на децата. „ И дано родените по-късно да помнят… “, заръчаха с думите на Омуртаг учителките Теодора Терзиева и Габриела Донева.
С песни и стихове децата обрисуваха България, която има толкоз доста ликове – на младост и на дъртак, на гора, на бунтовно знаме, на роза и на парченце небе. И върнаха по-малките деца и гостите, измежду които шефове и някогашни учители и ученици на детската градина, към времената, в които не е имало България, само че са живели почтени хора.
Лековете на Ботев, Левски, Кирил и Методий блестнаха над подготвачетата, облечени в цветовете на трибагреника, които развяха знаме с надпис „ Аз обичам България “. За всяка писмен знак от писмеността бяха разкрили будител: А за Аспарух, П за Елин Пелин, С – за цар Симеон.
„ Не е тукашен тоя въстаник “, отсъдиха децата от трета група, когато Желю с четническа униформа се появи при 6-годишните. И с цел да потвърди кой е, се ускори в Лъвския скок на Васил Левски. Бъдещите подготваци, на които следва следващата година да са в основните функции, още в този момент влязоха в кожата на Дякона и Ильо челник – с драматизация за идването на Апостола в Легията на Раковски.
„ Имаме куража живота си да дадем за националното дело! “, викнаха дребните бунтовници измежду гърмеж на пушки и пищови. Екнаха „ Тих бял Дунав “ и „ Аз съм българче “. Виктория Димитрова развя знамето на свободата като Райна Княгиня.
Момиченце не можа да участва на празника, само че майка му предаваше от самото начало онлайн през телефона си. Ден преди тържеството родителите се организирали да почистят двора на детската градина.
Отец Ангел от храма „ Св. Илия “ отслужи водосвет и благослови децата, техните фамилии и екипа на образователното заведение.
„ Тази заран, до момента в който водех сина си към детската градина, чухме църковната камбана – показа той. - Тя не е будилник за работа. Църковният звън ни пробужда за духовно пробуждане “.
Свещеникът описа, че в предишното камбаната е била и знак за начало на освободителните битки. „ Вие, децата, сте нашите духовни камбани през днешния ден – обърна се към тях отец Ангел. - Нашите учители, книжовници и нашите будители “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ