Д-р Симидчиев обясни защо има трета вълна от К-19 и кои българи са най-защитени от заразата
Пулмологът доктор Александър Симидчиев пред " " за фрапантния скок на новозаразените с K-19, обстановката в Европа и успеваемостта на БЦЖ имунизацията.
- Д-р Симидчиев, на какво се дължи фрапантният скок на инфектираните с COVID-19 през последните няколко дни и можем ли да приказваме за втора вълна или нов пик?
- По-скоро става дума за смяна на държанието на хората. Всъщност това е причина както за понижаване на бройките, по този начин и за увеличение. Тогава и вирусът трансформира скоростта, с която се популяризира.
Ако погледнете данните на Националния щаб, ще видите, че по-скоро имаме трета вълна, а не втора. Имаше един дребен пик още при започване на пандемията, по-късно юни-юли и в този момент - след отваряне на учебните заведения.
- Тоест, следим трети пик?
- Имаме трета вълна на повишение на броя на позитивните случаи. Това сочи кривата с данните. Но още веднъж споделям, че не става дума за заболели, а за положителни. В същото време не се следи смяна в същото равнище при приетите в болница и на признатите в интензивно поделение, което е добре.
Много е значимо да гледаме честотата на смъртността.
- Между другото имаше дни с много нараснала смъртност и тъкмо тя провокира терзание. Сега не е ли мотив за паника?
- Като % от доказаните случаи тя е 3,8% от тях. Това е по този начин от края на юни и началото на юли, оттогава няма смяна и демонстрира, че вирусът не е станал по-смъртоносен.
Просто доказаните случаи са доста повече, само че това се дължи на съчетанието на няколко фактора, като връщането в назад в учебно заведение на една огромна група от към 700 000 души - става дума за учениците. Но те няма да доведат до по-голяма заболеваемост, по-скоро ще изкарат лека зараза.
Но огромна част от хората не съблюдават отдалеченост и не носят защитни средства. Затова и инфекциите се популяризират по-лесно измежду уязвими групи. Това води и до увеличение на случаите.
- Има обаче усложняване на ситуацията в цяла Европа, не докара ли това до скока на позитивните случаи и у нас след това?
- Не бих споделил, по-скоро всичко зависи от държанието на хората. Когато температурите на времето се намалят, те стартират да стоят повече в затворени пространства, също по този начин на доста места се употребява твърдо гориво за отопление, въздухът се замърсява.
Така факторите, които способстват за по-висока заболеваемост, стартират да се трансформират. Неминуемо и броят на позитивните нараства.
- Имате ли повече пациенти с недоволства и изключително деца?
- Има повече пациенти с фибрилни недоволства, т.е. с температура. Но тогава се вършат повече проучвания, с цел да се посочи диагноза.
Хората се тормозят, когато имат температура. В такива случаи бих ги посъветвал да не посещават други места, с цел да не популяризират инфекцията. Ако признаците са типични за простуда и няма други недоволства, може просто да останете в къщи.
- Ще се облекчи ли обстановката, откакто персоналните лекари ще могат да издават посоки за тестване за ковид?
- Отговорът ми е да, само че това не трябва да е абсолютно. Ако стартираме да изследваме всеки, е неефективно. Трябва да се тестват тези, които имат признаци, и да се реши дали пациентите са рискови - дали става дума за грип или ковид. Особено в този момент идва сезонът на вирусите и диагностицирането ще е много по-трудно.
При класическия грип имаме ваксина и лекарства, до момента в който при ковид нямаме нито едното, нито другото. Затова е значимо да знаем каква е инфекцията, тъй като в единия случай можем да използван лекуване. При другия имаме единствено поддържаща терапия. Трябва да се разбере рано, по тази причина са нужни ясни критерии.
- Преди няколко дни стана ясно, че имунизацията БЦЖ против туберкулоза ще бъде тествана върху чиновници на първа линия в битката против COVID-19 в някои страни. Има ли съображение да се приказва за реимунизация при възрастните хора?
- У нас не е дискутиран този въпрос. А и тук става дума за страни, в които не е провеждана БЦЖ стратегия. Видя се, че в популацията, в които е правена такава, заболеваемостта е по-ниска. Целта е да се подтиква клетъчният имунитет при възрастни хора в места, където туберкулозата не е постоянно срещана.
В страни, в които обаче я има, като България, БЦЖ имунизацията при възрастни хора не е оправдана. Ние така и така поддържаме подобен имунитет.
- Тоест, у нас не е удачно да се прави при възрастни?
- Точно по този начин, не мисля, че е належащо. Има три страни - Англия, Холандия и Австралия, в които ще се вършат такива проучвания, само че там няма ваксина БЦЖ. При тях туберкулозата е рядко срещана и няма заплаха да се направи на човек, който към този момент е инфектиран.
Причината да се прави в детска възраст е, че тогава доста дребен % са инфектирани и рисковете са минимални, въпреки всичко става дума за жива ваксина. Но тя защищава от острите форми на туберкулозата, като подтиква клетъчния имунитет. Затова хората боледуват по-леко и то освен от туберкулоза, а и от други болести - варицела, коклюш, а в този момент се видя и че против COVID-19.
- Доказа ли се в действителност това?
- Има задоволително изявления, не става дума за тествания, а за събиране на данни, ретроспективни изследвания. Тоест гледа се обратно във времето, с цел да се генерира догадка и по-късно се тества проспективно. Тогава се изследва дали хората, които са имунизирани, се разболяват от ковид.
Държавите, които имат БЦЖ стратегия, по предписание изкарват по-леко ковид. Не е потвърдено, само че е догадка, която има учредения да се одобри и да се тества. Затова в този момент в Австралия, Англия и Холандия хората ще се имунизират, с цел да се наблюдава какво се случва по-късно. Едва тогава ще имаме същинския отговор.
- Можем ли да считаме децата ни за по-защитени, откакто са ваксинирани?
- Разбира се, при всички положения. У нас знаете, че още при раждането бебетата получават първата доза БЦЖ, след което са имунизират на 7-годишна възраст. Така че те са предпазени и от острите форми на туберкулоза, само че и от други вирусни болести, при които клетъчният имунитет играе значима роля. А БЦЖ имунизацията покачва тъкмо клетъчния имунитет.
- Д-р Симидчиев, на какво се дължи фрапантният скок на инфектираните с COVID-19 през последните няколко дни и можем ли да приказваме за втора вълна или нов пик?
- По-скоро става дума за смяна на държанието на хората. Всъщност това е причина както за понижаване на бройките, по този начин и за увеличение. Тогава и вирусът трансформира скоростта, с която се популяризира.
Ако погледнете данните на Националния щаб, ще видите, че по-скоро имаме трета вълна, а не втора. Имаше един дребен пик още при започване на пандемията, по-късно юни-юли и в този момент - след отваряне на учебните заведения.
- Тоест, следим трети пик?
- Имаме трета вълна на повишение на броя на позитивните случаи. Това сочи кривата с данните. Но още веднъж споделям, че не става дума за заболели, а за положителни. В същото време не се следи смяна в същото равнище при приетите в болница и на признатите в интензивно поделение, което е добре.
Много е значимо да гледаме честотата на смъртността.
- Между другото имаше дни с много нараснала смъртност и тъкмо тя провокира терзание. Сега не е ли мотив за паника?
- Като % от доказаните случаи тя е 3,8% от тях. Това е по този начин от края на юни и началото на юли, оттогава няма смяна и демонстрира, че вирусът не е станал по-смъртоносен.
Просто доказаните случаи са доста повече, само че това се дължи на съчетанието на няколко фактора, като връщането в назад в учебно заведение на една огромна група от към 700 000 души - става дума за учениците. Но те няма да доведат до по-голяма заболеваемост, по-скоро ще изкарат лека зараза.
Но огромна част от хората не съблюдават отдалеченост и не носят защитни средства. Затова и инфекциите се популяризират по-лесно измежду уязвими групи. Това води и до увеличение на случаите.
- Има обаче усложняване на ситуацията в цяла Европа, не докара ли това до скока на позитивните случаи и у нас след това?
- Не бих споделил, по-скоро всичко зависи от държанието на хората. Когато температурите на времето се намалят, те стартират да стоят повече в затворени пространства, също по този начин на доста места се употребява твърдо гориво за отопление, въздухът се замърсява.
Така факторите, които способстват за по-висока заболеваемост, стартират да се трансформират. Неминуемо и броят на позитивните нараства.
- Имате ли повече пациенти с недоволства и изключително деца?
- Има повече пациенти с фибрилни недоволства, т.е. с температура. Но тогава се вършат повече проучвания, с цел да се посочи диагноза.
Хората се тормозят, когато имат температура. В такива случаи бих ги посъветвал да не посещават други места, с цел да не популяризират инфекцията. Ако признаците са типични за простуда и няма други недоволства, може просто да останете в къщи.
- Ще се облекчи ли обстановката, откакто персоналните лекари ще могат да издават посоки за тестване за ковид?
- Отговорът ми е да, само че това не трябва да е абсолютно. Ако стартираме да изследваме всеки, е неефективно. Трябва да се тестват тези, които имат признаци, и да се реши дали пациентите са рискови - дали става дума за грип или ковид. Особено в този момент идва сезонът на вирусите и диагностицирането ще е много по-трудно.
При класическия грип имаме ваксина и лекарства, до момента в който при ковид нямаме нито едното, нито другото. Затова е значимо да знаем каква е инфекцията, тъй като в единия случай можем да използван лекуване. При другия имаме единствено поддържаща терапия. Трябва да се разбере рано, по тази причина са нужни ясни критерии.
- Преди няколко дни стана ясно, че имунизацията БЦЖ против туберкулоза ще бъде тествана върху чиновници на първа линия в битката против COVID-19 в някои страни. Има ли съображение да се приказва за реимунизация при възрастните хора?
- У нас не е дискутиран този въпрос. А и тук става дума за страни, в които не е провеждана БЦЖ стратегия. Видя се, че в популацията, в които е правена такава, заболеваемостта е по-ниска. Целта е да се подтиква клетъчният имунитет при възрастни хора в места, където туберкулозата не е постоянно срещана.
В страни, в които обаче я има, като България, БЦЖ имунизацията при възрастни хора не е оправдана. Ние така и така поддържаме подобен имунитет.
- Тоест, у нас не е удачно да се прави при възрастни?
- Точно по този начин, не мисля, че е належащо. Има три страни - Англия, Холандия и Австралия, в които ще се вършат такива проучвания, само че там няма ваксина БЦЖ. При тях туберкулозата е рядко срещана и няма заплаха да се направи на човек, който към този момент е инфектиран.
Причината да се прави в детска възраст е, че тогава доста дребен % са инфектирани и рисковете са минимални, въпреки всичко става дума за жива ваксина. Но тя защищава от острите форми на туберкулозата, като подтиква клетъчния имунитет. Затова хората боледуват по-леко и то освен от туберкулоза, а и от други болести - варицела, коклюш, а в този момент се видя и че против COVID-19.
- Доказа ли се в действителност това?
- Има задоволително изявления, не става дума за тествания, а за събиране на данни, ретроспективни изследвания. Тоест гледа се обратно във времето, с цел да се генерира догадка и по-късно се тества проспективно. Тогава се изследва дали хората, които са имунизирани, се разболяват от ковид.
Държавите, които имат БЦЖ стратегия, по предписание изкарват по-леко ковид. Не е потвърдено, само че е догадка, която има учредения да се одобри и да се тества. Затова в този момент в Австралия, Англия и Холандия хората ще се имунизират, с цел да се наблюдава какво се случва по-късно. Едва тогава ще имаме същинския отговор.
- Можем ли да считаме децата ни за по-защитени, откакто са ваксинирани?
- Разбира се, при всички положения. У нас знаете, че още при раждането бебетата получават първата доза БЦЖ, след което са имунизират на 7-годишна възраст. Така че те са предпазени и от острите форми на туберкулоза, само че и от други вирусни болести, при които клетъчният имунитет играе значима роля. А БЦЖ имунизацията покачва тъкмо клетъчния имунитет.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ