Публий Овидий НазонПисател /43 г. пр.н.е. – 17 г./Произход: Сулмон,

Публий Овидий Назон
Писател /43 година пр.н.е. – 17 г./

Произход: Сулмон, Рим, благородническо семейство

Образование: учи реторика в Рим, прави наложителното просветително странствуване в Гърция и Средиземноморието

Известени произведения: „ Метаморфози “, „ Фасти “, три сборника с еротична лирика - „ Героини “, „ Любовни елегии “, „ Любовното изкуство “, стихосбирки - „ Тъги “, „ Писма от Понта “

Признание: един от тримата канонични поети на латинската литература със мощно въздействие върху цялата европейска литература, в това число в модерните времена

„ Тегли духът ми да пея по какъв начин в нови тела се трансформират / формите. О, богове – та нали ги превръщате вие – / умря мой вдъхновете, водете стиха ми нескончаем /до актуалните дни от самото международно начало “.

Няма по какъв начин по-добре да се стартира роман за Овидий, с изключение на с началните думи от „ Метаморфози ” . Всеизвестно е - животът на поетите не се споделя със свои думи, тъй като е самата лирика.

Една от най-любопитните истории в книгата е за скулптора Пигмалион , който не се интересува от дами, само че извайва от слонова кост толкоз красива жена, че се влюбва в нея и моли Венера да я съживи. Коя богиня на любовта ще устои на такава обич? Тя извършва молбата, Пигмалион се дами за Галатея - и двамата са обезсмъртени от Овидий.

Много истории за това „ по какъв начин в нови тела се трансформират формите ” споделя артистът в „ Метаморфози ” - цели 246, разграничени в 15 книги. И всичко стартира с картина на Сътворението:

„ Преди морето, земята, небето, покриващо всичко, / единствено един бе ликът на природата в тази Вселена, / Хаос наименуван — сурова и неразчленена камара / нищо, с изключение на тежина неподвижна и дружно сбрани / кълнове срещуположни на свързани зле детайли “.

Сътворението свършва с индивида и се трансформира в химн, изпят от слабия другояче човек Овидий. Бог, или „ естествената по-добра мощ ”, прави индивида по познатия от Библията метод – смесва шепа земя с плюнка, омачква творението и му придава „ облика на боговете всевластни ”.
Докато другите твари наведени гледат земята, / стори човешкия лик издигнат, с цел да вижда небето, / и повели на индивида да свръща очи към звездите
А по какъв начин създателят прави творението стопанин на действителния свят? „ Докато другите твари наведени гледат земята, / стори човешкия лик издигнат, с цел да вижда небето, / и повели на индивида да свръща очи към звездите “.

Нагоре гледа и Фаетон , наследник на океанидата Климена от господ Аполон, който вози слънцето с каляска по небето. Приятелите не имат вяра на Фаетон, че е божи наследник и той отива за доказателства в небесния замък. От наслада и бащина горделивост, богът прави нелепост - дава обещание да му даде всичко, което изиска. Фаетон, който цялостен живот гледа небето, желае да кара колесницата. Аполон пък не може да се откаже от дадената дума и се заформя покруса.

Фаетон подкарва страховитите коне, само че не ги удържа, колесницата пада, слънцето изгаря земята, а, с цел да предотврати по-голяма злополука, Зевс удря със мълния конете, колата и момчето.

На земята - пустинята Сахара, на небето - Млечният път, това са белези от вселенската злополука. И части кехлибар – златните сълзи на скърбящите сестри на Фаетон. Ето какви ни ги споделя Овидий.

„ Метаморфози ” е книга, която е в основата на цялата европейска цивилизация, а, също като героя си Нарцис, самичък Овидий е фамозен като мощно влюбен в себе си. Критиците споделят, че той написа за живота си повече от всички римски създатели. Харесва се индивидът и желае да се обезсмърти. Но се харесва с право - поезията му е страхотна. А тя обезпечава и безсмъртието.

Овидий е роден през 43 година пр.н.е. в семейство на конници. Пращат го в Рим да учи реторика, само че той зарязва учебното заведение и обикаля огромните културни центрове по света. В Рим заема дребни държавни служби, само че зарязва и тях поради поезията. Не е ясно по какъв начин се устоя от нея, само че евентуално тъй като има богати другари и е в кръга на Гай Меценат . Той пък е другар и консултант на Август, нещо като културен министър, който се грижи за императорския лиричен кръг.

На 18 Овидий реализира огромен триумф с първото обществено четене и от този момент славата му непрестанно пораства. Той е и в кръга на известния патрон Корвинус , известен с разкрепостеното си даже за тогавашен Рим отношение към секса. А това в огромна степен въздейства върху креативната и житейска орис на Овидий.

До 30-та си година той се дами и развежда три пъти. Като стихотворец пък е прочут с еротични стихове.

„ Героини ” е най-старата непокътната книга, а стиховете са под формата на писма на митологични дами до техните обичани. „ Любовни елегии ” са еротични поеми за госпожица на име Корина . На 45 пък разгласява „ Любовното изкуство ” , която споделя по какъв начин човек може да съблазни дами в Рим.

Но пародийната форма не го избавя от гнева на Август, който се бори за повече морал. Без съд, Овидий е заточен в Томис, днешна Констанца . Съмнително е обаче, че това става поради „ разпуснатата “ му лирика. Истинската причина е неразбираема, само че е реалност - Овидий е пренебрегнат в отдалечен край, където няма библиотеки, природата и варварските племена са нападателни, а животът е тежък. Това идва, когато той преди малко е приключил венеца на живота си – „ Метаморфози ”, а не може да се радва на триумфа.

В идващите десетина години на бурния и необщителен бряг той написа още „ Писма от Понта ”, „ Фасти ” и поемата „ Ибис ” . Те дооформят поетичната му популярност, само че не носят това, което желае най-вече – завръщане в Рим. Императорът е безгласен за молбите.

Овидий умира край Черно море и е заровен там някъде. Последните думи от популярните „ Метаморфози ” са: „ Аз ще пребивавам ”.