Изследване предоставя информация за технологичната и поведенческа еволюция на първите Хомо сапиенс в Европа
Публикувано проучване от последните разкопки в пещера Бачо Киро, извършени от 2015 до 2021 година, дава информация за софтуерните и поведенчески промени на ранните Хомо сапиенс по време на началния късен палеолит. Това оповестяват от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН).
По думите им каменните ансамбли от обекта са датирани сред 45,040 и 43,280 cal BP и включват над две хиляди артефакта, които се свързват с обитаването и препитанието на първите Хомо сапиенс заселили се в региона след малко общуване с последните неандерталци.
Кремъчните сечива произлизат най-вече от слой I, разкрити дружно с многочислени фаунистични остатъци, сечива направени от скотски кости, човешки остатъци и други културни остатъци като персонални украшения- висулки (пандантиви), направени основно от зъби на пещерна мечка и камък, описват от НАИМ-БАН.
Публикуваното проучване дава нови данни за произхода, индустриалните техники и потреблението на тези кремъчни принадлежности, разширявайки познанията за техническите нововъведения и икономическата акомодация на античните съвременни хора. Статията споделя за произхода на кремъчните първични материали, технологията на произвеждане на пластини, както и методите при преправка и преизползване на кремъчните принадлежности на място в пещерата.
Анализът на суровините демонстрира, че античните Хомо сапиенс, обитавали пещерата Бачо Киро, са се снабдявали с долнокреден кремък от региона на Лудогорието в Североизточна България и горнокреден кремък от региона на Никопол, на река Дунав. Това акцентира тяхната забележителна подвижност, превозване на подготвени артикули (пластини) и логистични мрежи, обхващащи дистанции до 190 км., изясняват от НАИМ-БАН.
Технико-икономическият и типологически разбор на превозените кремъчни пластини демонстрира използването както на еднопосочна, по този начин и на двупосочна нелевалоазка пластинова технология, която се разграничава от технологията на предходните неандерталци. Установява се и че кремъчните сечива са били систематично фрагментирани и преработвани на място в пещерата посредством техниката на двуполюсно разломяване върху поставка. Това отразява както комплицирания развой на преправка и подръжка на инструментите вследствие на увеличение на дейностите в пещерата, по този начин и динамичната и адаптивна стопанска система, която евентуално е разследване и от използването на по-отдалечените източници на първокачествен кремък.
Сведенията за направа на каменни и костни сечива на място в пещерата допускат увеличение на животинската плячка и дейностите по транжирането, разработване на костни принадлежности, персонални декорации - пандантиви. Тези находки демонстрират напреднали културни практики и адаптивен отговор на екологичните провокации, наблягайки поведенческата еластичност на ранните Хомо сапиенс в началния късен палеолит, означават от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
По думите им пещерата Бачо Киро е основна за разбирането на софтуерното и поведенческото развиване на античните Хомо сапиенс в Западна Евразия. „ Добре датираните контексти и ансамбли дават детайлна картина за началния късен палеолит и разселването на Хомо сапиенс, като акцентират забележителната им поведенческа еластичност и адаптивност. Проектира се бъдещите проучвания да прегледат тази динамичност посредством подробен тримерен разбор и изследване на стопанската система на каменните първични материали “, допълват от института.
„ Пещерата Бачо Киро дава изключителна опция за схващане на технологиите и методите на прехранване на ранните Хомо сапиенс, “ споделя Ценка Цанова, водещ създател на публикацията и координатор на проучванията. „ Нашите открития акцентират напредъка и адаптивността на тези антични Хомо сапиенс, заселили се сред Дунав и Стара планина “, показва тя.
„ В изявен контрастност с предходното държание на неандерталците, анализът на произхода на суровините от пещерата Бачо Киро демонстрира по какъв начин първите европейски Хомо сапиенс са възнамерявали своите материални потребности много преди идването си в пещерата, “ отбелязва Венсан Делвин, експертът по петрология в проучването на кремъчната сбирка от пещерата. Според него това наблюдаване предвещава придвижванията на античните модерни хора през идващите 30 хилядолетия, когато групите развиват мобилни системи сред лагери, от време на време ситуирани на стотици километри един от различен.
„ Установените в пещерата Бачо Киро нововъведения, акомодации и промени в държанието на ранните Хомо сапиенс в Европа не са изолирани, краткотрайни или инцидентни. Например, систематичното им доставяне с качествена каменна суровина - кремък и пластини от него, от отдалечени залежи, е един от предвестниците на още по-голямата деятелност и подвижност в идващото развиване на тази популация: драговолно напредване надалеч на изток, с къси (вероятно рядко по-дългосрочни) разселвания през Средна, Източна и Североиз точна Азия, до значимото й присъединяване в колонизацията на Новия свят, " обобщава Николай Сираков, началник на последните разкопки.
