ИПИ: Бюджетът на социалното министерство не ни убеждава, че идват реформи
Публикуваният през тази седмица проектобюджет на Министерството на труда и обществената политика (МТСП) е изненадващо нечестолюбив документ на фона на динамичните публични връзки в тази сфера, разяснява Явор Алексиев от екипа на ИПИ.
Пазар на труда
Политиките по заетостта можем да определим единствено като „ инертни ”. Връзката сред поставените цели и стратегиите и ограниченията за тяхното реализиране са в най-хубавите случаи нереални, а в множеството – искрено спорни. Акцентът върху образованието и преквалификацията продължава да отсъства, макар че несъответствието сред предлаганите и търсените умения е посочено като съществена опасност за пазара на труда. Въпреки това, и макар рекордно положителните индикатори на пазара на труда, МТСП още веднъж залага по-висок брой на наетите на работа по стратегии и ограничения (11,7 хиляди души), в сравнение с се чака да бъдат лицата включени в курсове за образование на възрастни със средства от държавния бюджет (9,9 хиляди души).
И тук намираме препотвърдената в средносрочната бюджетна стратегия поръчка на ръководещите за увеличение на минималната работна заплата до 560 лева от 1 януари 2019 година, както и последващите нараствания до надлежно 610 лева и 650 лева през 2020 и 2021 година За механизъм за установяване на минимална работна заплата няма нито дума, а потвърждението на тези цифри от страна на държавното управление на прага на една евентуално предизборна година ще затрудни в допълнение договарянията по този механизъм. На каквито и формули за отчитане на продуктивността да се спрат работодатели и синдикати, шансът те да доведат до сходни 7-8 процентни нараствания през идващите години е най-малък, което би могло да демотивира синдикатите да вземат участие във завършването на сходен механизъм.
На фона на опитите на ръководещите да наложат наложителни квоти за наемането на хора с увреждания, МТСП планува 54 случая на адаптиране на работно място в нормална среда за 2019 година, както и още 27 случая за поддръжка на предприемачески начинания от страна на хора с увреждания. Така бюджетът на МТСП застава в самобитен шпагат сред идните нормативни промени (задължението на бизнеса да наема хора с увреждания) и способността си да спомогне за тяхната реализация (чрез даване на средства за акомодация на работни места).
Най-забавна обаче е констатацията, че поради бързо повишаващата се минимална заплата, парите по националните проекти за деяние по заетостта стигат за все по-малко неща. За тези проекти от 2010 година насам годишно се заделят към 73 млн. лева, само че тогава минималната заплата беше 240 лева, а от 1 януари 2019 година тя ще доближи 560 лева
Сред положителните вести намираме поръчки за по-нататъшно рационализиране на електронните услуги, предлагани от Агенция по заетостта, както и разширение на работата с европейската система за трудова подвижност EURES.
Предвижда се и подписването на три двустранни спогодби за насърчаването на трудовата миграция, както и „ 30% нарастване в броя на интегрираните жители на трети страни и техните фамилии ” на българския пазар на труда. Колко тъкмо са тези „ интегрирани ” жители не излиза наяве, нито излиза наяве дали приказваме за 30% нарастване на техния сбор или на техния годишен брой. По-вероятно наподобява второто.
Социални политики
В Проектобюджета на МТСП за 2019 година не виждаме втора стъпка към почналата промяна на така наречен „ детски надбавки ”. От началото на 2018 година доходният аршин за достъп до програмата беше повишен на 500 лева брутен приход на разположение от семейството, само че с ангажимента, че получаващите над 400,01 лева имат право единствено на 80% от помощта. Вкарването на подобен детайл за установяване на достъпа до помощта беше добре пристигнало, само че в случай че всичко завърши дотук, евентуалните изгоди от нея няма да се осъществят. За да може в един миг детските надбавки да доближат до размер, който оказва действителен резултат върху способността на фамилиите с деца да ги изпращат на учебно заведение (което е задачата на програмата), броят на лицата, получаващи оптималната помощ, би трябвало да намалее сензитивно.
Това постанова задържане на равнището най-долния рентабилен аршин за достъп най-малко в средносрочен проект, както и последователно „ разслояване ” на бенефициентите с последователно покачващ се приход в градация от най-малко 3-4 стъпки, последната от които сигурно би трябвало да планува не повече от една трета от базовото заплащане. По-трудно допустим от обществена позиция, само че евентуално по-бърз и ефикасен метод е смяната „ надолу ” – базовият размер на помощта може да се усили, само че доходният аршин за приемането на цялостния размер да бъде свален (например до 300 лева.). Това би направило програмата „ съвременна ” от позиция на актуалните схващания за структурата на така наречен “Safety nets ”.
Моментът за осъществяване на такава промяна е точно в този момент, защото с помощта на положителното положение на стопанската система и трудовия пазар, бенефициентите по програмата не престават да понижават и то макар вкарването на втората стъпка в доходния критерии (до 500 лева.). Отказът на държавното управление да задълбочи скалата не дава опция за сензитивно увеличение на месечната помощ в средносрочен проект без това да докара до детонация при разноските.
Най-ефективните обществени стратегии остават недофинансирани, като все по-ясно се вижда, че съществена причина за това е обвързването на размера на обезпечения най-малък приход (ГМД) освен с месечните и обществените помощи за най-слабите и с помощите за отопление, само че и с месечните добавки за интеграция на хората с увреждания. Докато при първата група става дума за 30-тина хиляди души, а при втората за към 200 хиляди (но подпомагани единствено пет месеца в годината), лицата с увреждания, които получават обвързани с ГМД заплащания са над 500 хиляди.
Новият Закон за хората с увреждания планува и нов вид помощ за тях – такава, обвързана с линията на беднотия и степента на увреждане, което дефакто признава казуса на обвързването на досегашните месечни добавки с ГМД. Промяна в структурата на стратегиите за подпомагането на лицата с увреждания би трябвало да забележим през 2020 година, откакто през 2019 година се одобри правилника за използване на новия закон, както и ясна методика за обществена оценка. Размерът на спомагателните средства, които са планувани по бюджета на МТСП за интервала 2019-2021 година, са в размер на 150 млн. лева годишно[1].
Важно е да отбележим, че смяната в структурата на управляваните от Агенцията за обществено подкрепяне (АСП) разноски през последните години се дължи точно на намаляващия брой на получаващите детски надбавки. Макар доклад за даването им по новата система от 2018 година към момента да не е разполагаем, планът за 2019 година залага месечно подкрепяне на 617 хиляди деца за 2019 година при регистрирани 625 хиляди за 2017 година, а разноските ще са с близо 90 млн. лева под рекордните 396 млн. от 2014 година За сметка на тези намаляващи разноски, акцентът през последните две години е подложен върху децата с увреждания, отпуснатите средства за които се усилват от 85 на 172 млн. лева единствено в границите на три години. За разлика от детските надбавки обаче, този вид помощи нямат кой знае каква сензитивност към икономическия цикъл. Това значи, че при едно последващо закъснение на пазара на труда, разноските на АСП най-вероятно ще набъбнат сензитивно, изключително в случай че такова закъснение се случи преди промяната при детските надбавки да бъде приключена.
От текста на проектобюджета на МТСП научаваме, че „ съществуването на доходния аршин е обичайно най-сериозно подложеният на критика детайл на фамилното подкрепяне от жителите и неправителствените организации ”.
Тук ще би трябвало освен да защитим, само че и да насърчим министерството в опитите му да увеличи успеваемостта на провежданите обществени стратегии. Това няма по какъв начин да бъде реализирано без съответни доходни критерии и без ясни условия за насрещно държание от страна на бенефициентите на обществените заплащания. /investor.bg
Пазар на труда
Политиките по заетостта можем да определим единствено като „ инертни ”. Връзката сред поставените цели и стратегиите и ограниченията за тяхното реализиране са в най-хубавите случаи нереални, а в множеството – искрено спорни. Акцентът върху образованието и преквалификацията продължава да отсъства, макар че несъответствието сред предлаганите и търсените умения е посочено като съществена опасност за пазара на труда. Въпреки това, и макар рекордно положителните индикатори на пазара на труда, МТСП още веднъж залага по-висок брой на наетите на работа по стратегии и ограничения (11,7 хиляди души), в сравнение с се чака да бъдат лицата включени в курсове за образование на възрастни със средства от държавния бюджет (9,9 хиляди души).
И тук намираме препотвърдената в средносрочната бюджетна стратегия поръчка на ръководещите за увеличение на минималната работна заплата до 560 лева от 1 януари 2019 година, както и последващите нараствания до надлежно 610 лева и 650 лева през 2020 и 2021 година За механизъм за установяване на минимална работна заплата няма нито дума, а потвърждението на тези цифри от страна на държавното управление на прага на една евентуално предизборна година ще затрудни в допълнение договарянията по този механизъм. На каквито и формули за отчитане на продуктивността да се спрат работодатели и синдикати, шансът те да доведат до сходни 7-8 процентни нараствания през идващите години е най-малък, което би могло да демотивира синдикатите да вземат участие във завършването на сходен механизъм.
На фона на опитите на ръководещите да наложат наложителни квоти за наемането на хора с увреждания, МТСП планува 54 случая на адаптиране на работно място в нормална среда за 2019 година, както и още 27 случая за поддръжка на предприемачески начинания от страна на хора с увреждания. Така бюджетът на МТСП застава в самобитен шпагат сред идните нормативни промени (задължението на бизнеса да наема хора с увреждания) и способността си да спомогне за тяхната реализация (чрез даване на средства за акомодация на работни места).
Най-забавна обаче е констатацията, че поради бързо повишаващата се минимална заплата, парите по националните проекти за деяние по заетостта стигат за все по-малко неща. За тези проекти от 2010 година насам годишно се заделят към 73 млн. лева, само че тогава минималната заплата беше 240 лева, а от 1 януари 2019 година тя ще доближи 560 лева
Сред положителните вести намираме поръчки за по-нататъшно рационализиране на електронните услуги, предлагани от Агенция по заетостта, както и разширение на работата с европейската система за трудова подвижност EURES.
Предвижда се и подписването на три двустранни спогодби за насърчаването на трудовата миграция, както и „ 30% нарастване в броя на интегрираните жители на трети страни и техните фамилии ” на българския пазар на труда. Колко тъкмо са тези „ интегрирани ” жители не излиза наяве, нито излиза наяве дали приказваме за 30% нарастване на техния сбор или на техния годишен брой. По-вероятно наподобява второто.
Социални политики
В Проектобюджета на МТСП за 2019 година не виждаме втора стъпка към почналата промяна на така наречен „ детски надбавки ”. От началото на 2018 година доходният аршин за достъп до програмата беше повишен на 500 лева брутен приход на разположение от семейството, само че с ангажимента, че получаващите над 400,01 лева имат право единствено на 80% от помощта. Вкарването на подобен детайл за установяване на достъпа до помощта беше добре пристигнало, само че в случай че всичко завърши дотук, евентуалните изгоди от нея няма да се осъществят. За да може в един миг детските надбавки да доближат до размер, който оказва действителен резултат върху способността на фамилиите с деца да ги изпращат на учебно заведение (което е задачата на програмата), броят на лицата, получаващи оптималната помощ, би трябвало да намалее сензитивно.
Това постанова задържане на равнището най-долния рентабилен аршин за достъп най-малко в средносрочен проект, както и последователно „ разслояване ” на бенефициентите с последователно покачващ се приход в градация от най-малко 3-4 стъпки, последната от които сигурно би трябвало да планува не повече от една трета от базовото заплащане. По-трудно допустим от обществена позиция, само че евентуално по-бърз и ефикасен метод е смяната „ надолу ” – базовият размер на помощта може да се усили, само че доходният аршин за приемането на цялостния размер да бъде свален (например до 300 лева.). Това би направило програмата „ съвременна ” от позиция на актуалните схващания за структурата на така наречен “Safety nets ”.
Моментът за осъществяване на такава промяна е точно в този момент, защото с помощта на положителното положение на стопанската система и трудовия пазар, бенефициентите по програмата не престават да понижават и то макар вкарването на втората стъпка в доходния критерии (до 500 лева.). Отказът на държавното управление да задълбочи скалата не дава опция за сензитивно увеличение на месечната помощ в средносрочен проект без това да докара до детонация при разноските.
Най-ефективните обществени стратегии остават недофинансирани, като все по-ясно се вижда, че съществена причина за това е обвързването на размера на обезпечения най-малък приход (ГМД) освен с месечните и обществените помощи за най-слабите и с помощите за отопление, само че и с месечните добавки за интеграция на хората с увреждания. Докато при първата група става дума за 30-тина хиляди души, а при втората за към 200 хиляди (но подпомагани единствено пет месеца в годината), лицата с увреждания, които получават обвързани с ГМД заплащания са над 500 хиляди.
Новият Закон за хората с увреждания планува и нов вид помощ за тях – такава, обвързана с линията на беднотия и степента на увреждане, което дефакто признава казуса на обвързването на досегашните месечни добавки с ГМД. Промяна в структурата на стратегиите за подпомагането на лицата с увреждания би трябвало да забележим през 2020 година, откакто през 2019 година се одобри правилника за използване на новия закон, както и ясна методика за обществена оценка. Размерът на спомагателните средства, които са планувани по бюджета на МТСП за интервала 2019-2021 година, са в размер на 150 млн. лева годишно[1].
Важно е да отбележим, че смяната в структурата на управляваните от Агенцията за обществено подкрепяне (АСП) разноски през последните години се дължи точно на намаляващия брой на получаващите детски надбавки. Макар доклад за даването им по новата система от 2018 година към момента да не е разполагаем, планът за 2019 година залага месечно подкрепяне на 617 хиляди деца за 2019 година при регистрирани 625 хиляди за 2017 година, а разноските ще са с близо 90 млн. лева под рекордните 396 млн. от 2014 година За сметка на тези намаляващи разноски, акцентът през последните две години е подложен върху децата с увреждания, отпуснатите средства за които се усилват от 85 на 172 млн. лева единствено в границите на три години. За разлика от детските надбавки обаче, този вид помощи нямат кой знае каква сензитивност към икономическия цикъл. Това значи, че при едно последващо закъснение на пазара на труда, разноските на АСП най-вероятно ще набъбнат сензитивно, изключително в случай че такова закъснение се случи преди промяната при детските надбавки да бъде приключена.
От текста на проектобюджета на МТСП научаваме, че „ съществуването на доходния аршин е обичайно най-сериозно подложеният на критика детайл на фамилното подкрепяне от жителите и неправителствените организации ”.
Тук ще би трябвало освен да защитим, само че и да насърчим министерството в опитите му да увеличи успеваемостта на провежданите обществени стратегии. Това няма по какъв начин да бъде реализирано без съответни доходни критерии и без ясни условия за насрещно държание от страна на бенефициентите на обществените заплащания. /investor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ