Регистърът на действителните собственици
Публикуването на информацията за действителните притежатели се планува да се реализира посредством подаването на декларация в Търговския указател (за търговците) или в указател БУЛСТАТ (за другите типове организации).
© Цветелина Николаева Още по тематиката
Какво става с личния състав при прекачване на активност сред предприятия
Практическа употреба в подтекста на решенията на Европейския съд
1 май 2017
Изграждането на инфраструктура за електрически автомобили – задачата (не)възможна
Липсата на подобаваща мрежа от зарядни колонки би обезсърчила болшинството от запалянковци, искащи да се снабдят с електрически автомобил
26 мар 2017
Особености при огромните банкови финансирания на парцели в ритейл и офис бранша
Договорите по този вид кредитиране нормално са по британското право
18 дек 2016 Точната и настояща информация за действителния притежател е основен фактор при разкриването на нарушители, които в противоположен случай биха могли да скрият своята идентичност зад дружествена конструкция. На 6 октомври 2017 година Народното събрание одобри на първо четене законопроекта за нов закон за ограниченията против пране на пари. Повод за тази самодейност е нуждата от транспониране на Четвъртата инструкция против пране на пари (Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета) от 20 май 2015 година, която наред с други разпореждания планува основаването на централен указател на действителните притежатели. Изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 следваше да бъдат въведени в правото на страните членки най-късно до 26 юни тази година, като все още България и още единадесет страни членки не са изпълнили това условие. Наличието на точна и настояща информация за действителния притежател съгласно европейските институции е основен фактор при разкриването на нарушители, които в противоположен случай биха могли да скрият своята идентичност зад дружествена конструкция.
Какво се предлага
Идеята, заложена в Директива (ЕС) 2015/849, е в този централен указател да бъдат посочвани действителните притежатели на " предприятията ", като под действителни притежатели следва да се схващат тези физически лица, които стоят зад предприятието и имат икономическа полза от активността му.
Във импортирания в Народното събрание законопроект създателите му са приложили необятно понятието " дружество " (undertaking в британската версия на Директива (ЕС) 2015/849, entreprise във френската и Unternehmen в немската), като е планувано, че освен търговци следва да разкриват действителните си притежатели, само че и други организации, като фондации, сдружения, политически партии. В реалност в член 4 от Директива (ЕС) 2015/849 категорично е планувано, че страните членки въз основа на оценка на риска могат да включват в обсега на закона категории предприятия, които са ангажирани с действия, за които е изключително евентуално да бъдат употребявани за задачите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, като в българския законопроект са включени на процедура всевъзможен тип организации и икономически субекти.
За термина " действителни притежатели " е планувана легална формулировка, която е друга за финансови сдружения и други организации. По отношение на финансовите сдружения автентичен притежател е лицето, което директно или индиректно има " задоволителен % " от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице, като индикация за задоволителен % е посочено 25% от капитала на съответното сдружение.
За фондации и други организационни форми като тръстове и други сходни задгранични правни формирания за автентичен притежател ще се смятат следните лица: основател, поверителен притежател, страж, бенефициент, лицето, в чийто основен интерес е основана или се ръководи доверителната благосъстоятелност, и други Когато критериите по легалната формулировка за " автентичен притежател " са изчерпани, за подобен се смята физическото лице, което извършва длъжността на върховен управителен чиновник.
От приложното поле на дефиницията са изключени сдружения, чиито акции се търгуват на контролиран пазар и които се подчиняват на условията за обявяване в сходство с правото на Европейския съюз или на еквивалентни интернационалните стандарти, осигуряващи съответна степен на бистрота във връзка с собствеността.
Задължението за въвеждане на централен указател на действителните притежатели, заложено в Директива (ЕС) 2015/849, може да бъде изпълнено посредством въвеждането на съответната информация в централна база данни, в която се събира информация за действителния притежател, в Търговския указател или в различен централен указател. В Германия да вземем за пример с изменение на немския закон против пране на пари в действие от 26.06.2017 година беше въведен специфичен указател, по този начин нареченият Регистър за бистрота (Transparenzregister).
Декларация в Търговския указател
В България публикуването на информацията за действителните притежатели се планува да се реализира посредством подаването на декларация в Търговския указател (за търговците) или в указател БУЛСТАТ (за другите типове организации). Публикуваната информация съгласно законопроекта следва да е налична до необятен кръг от лица, като методът и изискванията за достъп към момента не са планувани и ще се уреждат от подзаконови нормативни актове.
Този факт заслужава внимание, защото в избрани случаи би било нужно достъпът да бъде лимитиран до цялата или до част от информацията по отношение на действителните притежатели, когато този достъп би основал за действителния притежател заплаха от машинация, похищение, изнудване, принуждение или заплашване или когато действителният притежател е малолетен или недееспособен по други аргументи. Такава опция е планувана в Директива (ЕС) 2015/849 и редица страни членки, включително Германия и Франция са се възползвали от нея.
Следва да се има поради, че в Европейския парламент с решения на способените комисии от 28.02.2017 година е почнала самодейност за нова инструкция, която да планува наложителен обществен достъп до националните регистри за действителни притежатели, с което да бъдат анулирани всевъзможни ограничавания за достъп.
Какви данни ще се разкриват
В законопроекта на Министерския съвет е планувано да се разкриват следните данни за физическите лица - действителни притежатели: имена, поданство, ЕГН, надлежно дата на раждане, местопребиваване. За юридически лица и други правно-организационни форми, които реализират надзор над физическите лица, следва да бъдат давани фирмени данни, надлежно данни за регистрация, в това число персоналните данни за законните представители. Следва да бъде посочвано и лице за контакт с непрекъснат адрес в България, ако разкритите действителни притежатели не обитават в България.
Предвиденото в законопроекта наказване за несъблюдение на горепосоченото обвързване за подаване на информация е имуществена глоба за юридическите лица и санкция в случаите, когато законът е планувал това обвързване да бъде изпълнено от физическо лице, в частност когато е посочено физическо лице за контакт, непрекъснато пребиваващо на територията на страната при липса на легален представител на юридическото лице, изпълняващ това условие. Интересно е да се означи, че във Франция да вземем за пример кръгът на физическите лица, които носят отговорност за подаване на нужната информация към централния указател, е доста по-широк и измежду наказванията, които могат да бъдат наложени на такива физически лица, попада отнемане от независимост за период от шест месеца.
Законопроектът провокира оживена полемика, като бяха подадени мнения и възражения от няколко министерства, държавни органи и организации, разнообразни неправителствени организации и частни лица. Основните несъгласия бяха изразени с необятния кръг от наранени лица, плануваните периоди, техническата обезпеченост и други На полемика беше подложен и въпросът за ролята на лицето за контакт, какви отговорности следва да му се вменят и дали това лице следва да предстои на административни наказания.
Остава да забележим дали и в какъв тип законът ще бъде дефинитивно признат от Народното събрание.
Координати на създателя
телефон +359 2 447 1315,
е-поща [email protected]
© Цветелина Николаева Още по тематиката
Какво става с личния състав при прекачване на активност сред предприятия
Практическа употреба в подтекста на решенията на Европейския съд
1 май 2017
Изграждането на инфраструктура за електрически автомобили – задачата (не)възможна
Липсата на подобаваща мрежа от зарядни колонки би обезсърчила болшинството от запалянковци, искащи да се снабдят с електрически автомобил
26 мар 2017
Особености при огромните банкови финансирания на парцели в ритейл и офис бранша
Договорите по този вид кредитиране нормално са по британското право
18 дек 2016 Точната и настояща информация за действителния притежател е основен фактор при разкриването на нарушители, които в противоположен случай биха могли да скрият своята идентичност зад дружествена конструкция. На 6 октомври 2017 година Народното събрание одобри на първо четене законопроекта за нов закон за ограниченията против пране на пари. Повод за тази самодейност е нуждата от транспониране на Четвъртата инструкция против пране на пари (Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета) от 20 май 2015 година, която наред с други разпореждания планува основаването на централен указател на действителните притежатели. Изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 следваше да бъдат въведени в правото на страните членки най-късно до 26 юни тази година, като все още България и още единадесет страни членки не са изпълнили това условие. Наличието на точна и настояща информация за действителния притежател съгласно европейските институции е основен фактор при разкриването на нарушители, които в противоположен случай биха могли да скрият своята идентичност зад дружествена конструкция.
Какво се предлага
Идеята, заложена в Директива (ЕС) 2015/849, е в този централен указател да бъдат посочвани действителните притежатели на " предприятията ", като под действителни притежатели следва да се схващат тези физически лица, които стоят зад предприятието и имат икономическа полза от активността му.
Във импортирания в Народното събрание законопроект създателите му са приложили необятно понятието " дружество " (undertaking в британската версия на Директива (ЕС) 2015/849, entreprise във френската и Unternehmen в немската), като е планувано, че освен търговци следва да разкриват действителните си притежатели, само че и други организации, като фондации, сдружения, политически партии. В реалност в член 4 от Директива (ЕС) 2015/849 категорично е планувано, че страните членки въз основа на оценка на риска могат да включват в обсега на закона категории предприятия, които са ангажирани с действия, за които е изключително евентуално да бъдат употребявани за задачите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, като в българския законопроект са включени на процедура всевъзможен тип организации и икономически субекти.
За термина " действителни притежатели " е планувана легална формулировка, която е друга за финансови сдружения и други организации. По отношение на финансовите сдружения автентичен притежател е лицето, което директно или индиректно има " задоволителен % " от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице, като индикация за задоволителен % е посочено 25% от капитала на съответното сдружение.
За фондации и други организационни форми като тръстове и други сходни задгранични правни формирания за автентичен притежател ще се смятат следните лица: основател, поверителен притежател, страж, бенефициент, лицето, в чийто основен интерес е основана или се ръководи доверителната благосъстоятелност, и други Когато критериите по легалната формулировка за " автентичен притежател " са изчерпани, за подобен се смята физическото лице, което извършва длъжността на върховен управителен чиновник.
От приложното поле на дефиницията са изключени сдружения, чиито акции се търгуват на контролиран пазар и които се подчиняват на условията за обявяване в сходство с правото на Европейския съюз или на еквивалентни интернационалните стандарти, осигуряващи съответна степен на бистрота във връзка с собствеността.
Задължението за въвеждане на централен указател на действителните притежатели, заложено в Директива (ЕС) 2015/849, може да бъде изпълнено посредством въвеждането на съответната информация в централна база данни, в която се събира информация за действителния притежател, в Търговския указател или в различен централен указател. В Германия да вземем за пример с изменение на немския закон против пране на пари в действие от 26.06.2017 година беше въведен специфичен указател, по този начин нареченият Регистър за бистрота (Transparenzregister).
Декларация в Търговския указател
В България публикуването на информацията за действителните притежатели се планува да се реализира посредством подаването на декларация в Търговския указател (за търговците) или в указател БУЛСТАТ (за другите типове организации). Публикуваната информация съгласно законопроекта следва да е налична до необятен кръг от лица, като методът и изискванията за достъп към момента не са планувани и ще се уреждат от подзаконови нормативни актове.
Този факт заслужава внимание, защото в избрани случаи би било нужно достъпът да бъде лимитиран до цялата или до част от информацията по отношение на действителните притежатели, когато този достъп би основал за действителния притежател заплаха от машинация, похищение, изнудване, принуждение или заплашване или когато действителният притежател е малолетен или недееспособен по други аргументи. Такава опция е планувана в Директива (ЕС) 2015/849 и редица страни членки, включително Германия и Франция са се възползвали от нея.
Следва да се има поради, че в Европейския парламент с решения на способените комисии от 28.02.2017 година е почнала самодейност за нова инструкция, която да планува наложителен обществен достъп до националните регистри за действителни притежатели, с което да бъдат анулирани всевъзможни ограничавания за достъп.
Какви данни ще се разкриват
В законопроекта на Министерския съвет е планувано да се разкриват следните данни за физическите лица - действителни притежатели: имена, поданство, ЕГН, надлежно дата на раждане, местопребиваване. За юридически лица и други правно-организационни форми, които реализират надзор над физическите лица, следва да бъдат давани фирмени данни, надлежно данни за регистрация, в това число персоналните данни за законните представители. Следва да бъде посочвано и лице за контакт с непрекъснат адрес в България, ако разкритите действителни притежатели не обитават в България.
Предвиденото в законопроекта наказване за несъблюдение на горепосоченото обвързване за подаване на информация е имуществена глоба за юридическите лица и санкция в случаите, когато законът е планувал това обвързване да бъде изпълнено от физическо лице, в частност когато е посочено физическо лице за контакт, непрекъснато пребиваващо на територията на страната при липса на легален представител на юридическото лице, изпълняващ това условие. Интересно е да се означи, че във Франция да вземем за пример кръгът на физическите лица, които носят отговорност за подаване на нужната информация към централния указател, е доста по-широк и измежду наказванията, които могат да бъдат наложени на такива физически лица, попада отнемане от независимост за период от шест месеца.
Законопроектът провокира оживена полемика, като бяха подадени мнения и възражения от няколко министерства, държавни органи и организации, разнообразни неправителствени организации и частни лица. Основните несъгласия бяха изразени с необятния кръг от наранени лица, плануваните периоди, техническата обезпеченост и други На полемика беше подложен и въпросът за ролята на лицето за контакт, какви отговорности следва да му се вменят и дали това лице следва да предстои на административни наказания.
Остава да забележим дали и в какъв тип законът ще бъде дефинитивно признат от Народното събрание.
Координати на създателя
телефон +359 2 447 1315,
е-поща [email protected]
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ