Проектът на Национална програма за превенция на хронични незаразни болести 2026-2030 г. е публикуван за обществено обсъждане, необходими са над 17 млн. лв.
Публикуван е планът на Национална стратегия за предварителна защита на хронични незаразни заболявания 2026-2030 година, а за реализирането на програмата са нужни над 17 млн.лв. Проектът е оповестен на уеб страницата на Миинстерството на опазването на здравето за едномесечно публично наказание.
Хроничните незаразни заболявания (ХНБ) са основна причина за умиранията и инвалидността в света, се показва в плана на документа. По данни на Световната здравна организация (СЗО) те са причина за гибелта на 43 милиона души годишно, което съставлява 75% от несвързаните с пандемията от COVID-19 смъртни случаи в международен мащаб.
В структурата на умиранията от ХНБ в международен мащаб водеща причина заемат сърдечно-съдовите болести (приблизително 18 милиона души годишно), следвани от онкологичните болести (10 милиона), заболяванията на респираторната система (4 милиона) и диабета (над 2 милиона, в това число бъбречни затруднения, породени от диабет).
В България главната причина за гибел са заболяванията на органите на кръвообращението (61,1%), следвани от новообразуванията (16,5%), заболявания на дихателната система (4,9%), признаци, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни проучвания, некласифицирани другаде (4,7%) и заболявания на храносмилателната система (4,5%). През 2023 година COVID-19 заема девета позиция като причина за гибел.
Лекари Източник: ВМА
Доказано е, че главните рискови фактори за БОК са нездравословното хранене, ниската физическа интензивност и използването на тютюневи произведения, които обуславят 80% от случаите на исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и други заболявания. Друга група фактори са нарасналото артериално налягане, дислипидемиите, диабетът и затлъстяването.
По данни на Евростат за 2022 г през 2022 година в България са регистрирани 16 227 смъртни случая от злокачествени новообразувания, което е 13,7% от всички смъртни случаи за страната. Според здравния профил на страната ни за 2023 година най-честите аргументи за гибел от онкологични болести у нас по данни от 2021 година са ракът на белите дробове, ракът на дебелото черво, ракът на гърдата, ракът на простата и ракът на панкреаса.
Заболеваемостта от рак през 2022 година в България е по-ниска от междинните стойности за Европейски Съюз както за мъжете, по този начин и за дамите, а смъртността от рак през 2021 година е близка до междинната стойност за Европейски Съюз, само че все пак България е една от двете страни в Европейски Съюз, която е отбелязала нарастване на смъртността от рак през последното десетилетие. Смъртността е намаляла във всички други страни, се показва още в плана.
Диабетът е хронично заболяване, което поражда или когато панкреасът не създава задоволително инсулин (хормон, който контролира кръвната захар), или когато тялото не може дейно да употребява инсулина, който създава. Хипергликемията - нарасналата кръвна захар, е постоянно срещан резултат от неконтролиран диабет и с течение на времето води до съществено увреждане на доста от системите на тялото, изключително на нервите и кръвоносните съдове. Захарен диабет вид 2 е най-честият вид диабет. В Европа за 2021 година наранени от захарен диабет са 61 милиона души от възрастното население. Захарният диабет в България към 2024 година има периодичност 16,55%, като смъртността към 2023 година е 21,6 на 100 000 души от популацията. Около 75% от диагностицираните диабетици са с неприятен метаболитен надзор, което води до развиване на затруднения.
Диабет Източник: СЗО
В националната стратегия се обръща внимание и на наднорменото тегло и затлъстяването. Посочено е, че наднорменото тегло и затлъстяването са причина за 42% от смъртните случаи при възрастни от захарен диабет вид 2, за 19% - от исхемична болест на сърцето, за 17% - от инсулт, за 5% - от злокачествени болести.
Най-актуалните все още национално представителни данни от извършеното в България през 2020 година изследване на факторите на риска за здравето в границите на Националната стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания 2021-2025 година регистрират затлъстяване от 2,1% измежду децата във възрастовата група 1-4 година (намаляване с 2,9% по отношение на 2014 г.) и от 12,8% измежду децата във възрастовата група 5-18 година (повишаване с 2,5% по отношение на 2014 г). Запазва се високата периодичност на затлъстяване измежду популацията в дейна възраст. Резултатите от провежданата в България в интервала 2008-2023 година
Европейска самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) удостоверяват отрицателната наклонност за повишаване на относителния дял на наднормено тегло, в това число затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване при първокласниците, като по-силно наранени са момчетата, учениците от селските райони и от фамилиите с невисок социално-икономически, здравен и хранителен статус.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е четвъртата по периодичност причина за смъртен излаз в света. По данни на СЗО ХОББ е лишила живота на над 3,5 милиона души през 2021 година По данни на Министерството на здравеопазването през 2018 година сред 5% и 10% от българите са с ХОББ, а едвам 75 000 от тях се лекуват. По неофициални данни броят на заболелите от ХОББ в България е не по-малко от 500 000 души.
Хроничните незаразни заболявания - сърдечно-съдови, онкологични, хронични белодробни заболявания и диабет, са основна причина за умиранията и инвалидността в света. Намаляването на факторите на риска за възникването им намалява заболеваемостта и смъртността и лимитира социално-икономическата тежест върху обществото.
Цялостното развиване на програмата през годините демонстрира, че това е работеща стратегия, която реализира резултати в сложните условия на продължителен дефицит на средства, объркващ и ограничителен реализирането на плануваните действия. Натрупаният опит на програмата би трябвало да бъде употребен и нейните действия да продължат и през интервала 2026-2030 година, за възстановяване на здравето на популацията и на индикаторите за здраве и в бъдеще, се показва в плана.
През 2026 година се планува осъществяване на Национално проучване на факторите на риска за здравето измежду популацията на Република България, с което по-конкретно ще се открият измененията, настъпили в държанието, обвързвано със здравето на популацията. В националната стратегия е заложено продължение на политиката за поощряване на здравословния метод на живот и повишение на здравната просвета, политика за битка с питателните разстройства и затлъстяването и други
В средносрочен проект задачите на бъдещата стратегия са свързани със задържане на равнищата за индикаторите за заболеваемост, инвалидизация и смъртност от главните хронични незаразни заболявания. В дълготраен проект задачите са свързани с понижаване на смъртността от исхемична болест на сърцето с 5%, понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на гърдата (на 100 000 жени) с 5%, понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на маточната шийка (на 100 000 жени) с 5%, понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на дебелото и правото черво (на 100 000 души население) с 5%, понижаване на смъртността от диабет вид 2 на 100 000 население с 5%, задържане на повишаването на наднорменото тегло и затлъстяването при деца под петгодишна възраст, децата и подрастващите (5-18 години), прекратяване на наклонността за увеличение на честотата на затлъстяването при възрастното население, понижаване на смъртността от ХОББ на 100 000 души население с 5%, всеобщо повишение на физическата интензивност.
Хроничните незаразни заболявания (ХНБ) са основна причина за умиранията и инвалидността в света, се показва в плана на документа. По данни на Световната здравна организация (СЗО) те са причина за гибелта на 43 милиона души годишно, което съставлява 75% от несвързаните с пандемията от COVID-19 смъртни случаи в международен мащаб.
В структурата на умиранията от ХНБ в международен мащаб водеща причина заемат сърдечно-съдовите болести (приблизително 18 милиона души годишно), следвани от онкологичните болести (10 милиона), заболяванията на респираторната система (4 милиона) и диабета (над 2 милиона, в това число бъбречни затруднения, породени от диабет).
В България главната причина за гибел са заболяванията на органите на кръвообращението (61,1%), следвани от новообразуванията (16,5%), заболявания на дихателната система (4,9%), признаци, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни проучвания, некласифицирани другаде (4,7%) и заболявания на храносмилателната система (4,5%). През 2023 година COVID-19 заема девета позиция като причина за гибел.
Лекари Източник: ВМА Доказано е, че главните рискови фактори за БОК са нездравословното хранене, ниската физическа интензивност и използването на тютюневи произведения, които обуславят 80% от случаите на исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест и други заболявания. Друга група фактори са нарасналото артериално налягане, дислипидемиите, диабетът и затлъстяването.
По данни на Евростат за 2022 г през 2022 година в България са регистрирани 16 227 смъртни случая от злокачествени новообразувания, което е 13,7% от всички смъртни случаи за страната. Според здравния профил на страната ни за 2023 година най-честите аргументи за гибел от онкологични болести у нас по данни от 2021 година са ракът на белите дробове, ракът на дебелото черво, ракът на гърдата, ракът на простата и ракът на панкреаса.
Заболеваемостта от рак през 2022 година в България е по-ниска от междинните стойности за Европейски Съюз както за мъжете, по този начин и за дамите, а смъртността от рак през 2021 година е близка до междинната стойност за Европейски Съюз, само че все пак България е една от двете страни в Европейски Съюз, която е отбелязала нарастване на смъртността от рак през последното десетилетие. Смъртността е намаляла във всички други страни, се показва още в плана.
Диабетът е хронично заболяване, което поражда или когато панкреасът не създава задоволително инсулин (хормон, който контролира кръвната захар), или когато тялото не може дейно да употребява инсулина, който създава. Хипергликемията - нарасналата кръвна захар, е постоянно срещан резултат от неконтролиран диабет и с течение на времето води до съществено увреждане на доста от системите на тялото, изключително на нервите и кръвоносните съдове. Захарен диабет вид 2 е най-честият вид диабет. В Европа за 2021 година наранени от захарен диабет са 61 милиона души от възрастното население. Захарният диабет в България към 2024 година има периодичност 16,55%, като смъртността към 2023 година е 21,6 на 100 000 души от популацията. Около 75% от диагностицираните диабетици са с неприятен метаболитен надзор, което води до развиване на затруднения.
Диабет Източник: СЗО В националната стратегия се обръща внимание и на наднорменото тегло и затлъстяването. Посочено е, че наднорменото тегло и затлъстяването са причина за 42% от смъртните случаи при възрастни от захарен диабет вид 2, за 19% - от исхемична болест на сърцето, за 17% - от инсулт, за 5% - от злокачествени болести.
Най-актуалните все още национално представителни данни от извършеното в България през 2020 година изследване на факторите на риска за здравето в границите на Националната стратегия за предварителна защита на хроничните незаразни заболявания 2021-2025 година регистрират затлъстяване от 2,1% измежду децата във възрастовата група 1-4 година (намаляване с 2,9% по отношение на 2014 г.) и от 12,8% измежду децата във възрастовата група 5-18 година (повишаване с 2,5% по отношение на 2014 г). Запазва се високата периодичност на затлъстяване измежду популацията в дейна възраст. Резултатите от провежданата в България в интервала 2008-2023 година
Европейска самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при деца (COSI) удостоверяват отрицателната наклонност за повишаване на относителния дял на наднормено тегло, в това число затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване при първокласниците, като по-силно наранени са момчетата, учениците от селските райони и от фамилиите с невисок социално-икономически, здравен и хранителен статус.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е четвъртата по периодичност причина за смъртен излаз в света. По данни на СЗО ХОББ е лишила живота на над 3,5 милиона души през 2021 година По данни на Министерството на здравеопазването през 2018 година сред 5% и 10% от българите са с ХОББ, а едвам 75 000 от тях се лекуват. По неофициални данни броят на заболелите от ХОББ в България е не по-малко от 500 000 души.
Хроничните незаразни заболявания - сърдечно-съдови, онкологични, хронични белодробни заболявания и диабет, са основна причина за умиранията и инвалидността в света. Намаляването на факторите на риска за възникването им намалява заболеваемостта и смъртността и лимитира социално-икономическата тежест върху обществото.
Цялостното развиване на програмата през годините демонстрира, че това е работеща стратегия, която реализира резултати в сложните условия на продължителен дефицит на средства, объркващ и ограничителен реализирането на плануваните действия. Натрупаният опит на програмата би трябвало да бъде употребен и нейните действия да продължат и през интервала 2026-2030 година, за възстановяване на здравето на популацията и на индикаторите за здраве и в бъдеще, се показва в плана.
През 2026 година се планува осъществяване на Национално проучване на факторите на риска за здравето измежду популацията на Република България, с което по-конкретно ще се открият измененията, настъпили в държанието, обвързвано със здравето на популацията. В националната стратегия е заложено продължение на политиката за поощряване на здравословния метод на живот и повишение на здравната просвета, политика за битка с питателните разстройства и затлъстяването и други
В средносрочен проект задачите на бъдещата стратегия са свързани със задържане на равнищата за индикаторите за заболеваемост, инвалидизация и смъртност от главните хронични незаразни заболявания. В дълготраен проект задачите са свързани с понижаване на смъртността от исхемична болест на сърцето с 5%, понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на гърдата (на 100 000 жени) с 5%, понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на маточната шийка (на 100 000 жени) с 5%, понижаване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания на дебелото и правото черво (на 100 000 души население) с 5%, понижаване на смъртността от диабет вид 2 на 100 000 население с 5%, задържане на повишаването на наднорменото тегло и затлъстяването при деца под петгодишна възраст, децата и подрастващите (5-18 години), прекратяване на наклонността за увеличение на честотата на затлъстяването при възрастното население, понижаване на смъртността от ХОББ на 100 000 души население с 5%, всеобщо повишение на физическата интензивност.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ