Публикуваме пълната реч на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс

Публикуваме цялостната тирада на вицепрезидента на Съединени американски щати Джей Ди Ванс на конференцията по сигурността в Мюнхен (с доста дребни съкращения), която раздруса евроелита и бюрократите в Брюксел. 

" Едно от нещата, за които желаех да приказвам през днешния ден, несъмнено, са нашите споделени полезности.
Събираме се на тази конференция, с цел да обсъдим сигурността. И нормално имаме поради закани за нашата външна сигурност. Виждам доста огромни военни водачи, събрани тук през днешния ден. Но до момента в който администрацията на Тръмп е доста загрижена за европейската сигурност и има вяра, че можем да реализираме рационално съглашение сред Русия и Украйна, ние също по този начин имаме вяра, че е значимо през идващите години Европа да се засилва доста, с цел да обезпечи личната си защита.

Заплахата, за която се безпокоя най-вече във връзка с Европа, не е Русия, не е Китай, не е различен външен фактор. Това, за което се безпокоя, е опасността от вътрешната страна. Отстъплението на Европа от някои от нейните най-основни полезности: полезности, споделени със Съединените американски щати.

Бях изумен, че някогашен еврокомисар неотдавна излезе по малкия екран и беше очарован, че румънското държавно управление преди малко е анулирало изборите си. Той предизвести, че в случай че нещата не вървят по проект, същото може да се случи и в Германия.

Тези изказвания са шокиращи за американските уши. Години наред ни споделяха, че всичко, което финансираме и поддържаме, е в името на споделените ни демократични полезности. Всичко – от нашата политика в Украйна до цифровата цензура, се счита за отбрана на демокрацията. Но когато забележим европейски съдилища да анулират избори и висши чиновници да заплашват да анулират други, би трябвало да се запитаме дали се придържаме към задоволително висок стандарт. И споделям ние, тъй като кардинално имам вяра, че сме в един тим.

Трябва да създадем повече от това да приказваме за демократични полезности. Трябва да ги живеем.

Живи са спомените на доста от присъстващите за Студената война, която сложи бранителите на демокрацията против доста по-тиранични сили на този континент. И помислете за страната в тази борба, която цензурира дисиденти, която затваря църкви, която анулира избори. Това ли бяха положителните момчета? Със сигурност не.

И популярност Богу, те изгубиха Студената война. Те изгубиха, тъй като нито ценят, нито почитат свободата – свободата да изненадват, да вършат неточности, да изобретяват, да градят. Не можете да наложите наложително нововъведенията или творчеството, тъкмо както не можете да накарате хората какво да мислят, какво да усещат или в какво да имат вяра. За страдание, в Европа през днешния ден не е толкоз ясно какво се случи с някои от спечелилите в Студената война.

Поглеждам към Брюксел, където комисарите на Европейската комисия предизвестиха жителите, че имат намерение да закрият обществените медии по време на цивилен безредици – сега, в който виждат „ наличие, насаждащо ненавист “ съгласно личната им преценка. Полицията прави акции против жители, обвинени в издание на антифеминистки мнения онлайн, като част от „ битката с мизогинията “ в интернет.

Поглеждам към Швеция, където преди две седмици държавното управление осъди християнски деятел за присъединяване в изгарянето на Корана, което докара до убийството на негов другар. И както смразяващо означи съдията в неговия случай, законите на Швеция за отбрана на свободното изложение в действителност не дават „ свободен пропуск “ да се направи или каже каквото и да било, без да се рискува да се обиди групата, която поддържа това разбиране.

Може би най-притеснен съм от нашите доста скъпи другари, Обединеното кралство, където отстъплението от правата на съвестта докара до гонене на религиозните свободи на британците. Преди малко повече от две години английското държавно управление упрекна Адам Смит Конър, 51-годишен физиотерапевт и деец от армията, в отвратителното закононарушение да стои на 50 метра от клиника за аборти и безмълвно да се моли в продължение на три минути, без да пречи на никого, без да взаимодейства с никого, просто безмълвно да се моли самичък. След като английските правоприлагащи органи го видяха и желаеха да знаят защо се моли, Адам отговори просто, че е от името на неродения си наследник.

Бившата му другарка направила аборт преди години. Офицерите не се трогнали. Адам е приет за отговорен в нарушение на новия държавен Закон за буферните зони, който криминализира безмълвната молитва и други дейности, които могат да повлияят на решението на човек в границите на 200 метра от оборудване за аборти. Той е наказан да заплати хиляди лири правосъдни разходи на прокуратурата.

Иска ми се да мога да кажа, че това е било случайност, еднократен вманиачен образец за неприятно написан закон, признат против един човек. Но не.

Миналия октомври, единствено преди няколко месеца, шотландското държавно управление стартира да популяризира писма до жители, чиито къщи се намират в по този начин наречените зони за безвреден достъп,предупреждавайки ги, че даже персоналната молитва в личните им домове може да се равнява на нарушение на закона. Правителството прикани читателите да оповестяват за всички съграждани, обвинени в мисловни закононарушения във Англия и в цяла Европа.

Страхувам се, че свободата на словото е в оттегляне. Ще призная, че от време на време най-силните гласове за цензура идват не от Европа, а от моята лична страна, където предходната администрация заплашваше и тормозеше фирмите за обществени медии да цензурират по този начин наречената дезинформация. Дезинформация, като да вземем за пример концепцията, че коронавирусът евентуално е изминал от лаборатория в Китай. Нашето лично държавно управление насърчи частните компании да заглушат хората, които се осмелиха да изрекат това, което се оказа явна истина.

Днес пристигам освен с наблюдения, само че и с предложение. Администрацията на Байдън обезверено искаше да накара хората да замълчат, да не изричат мнението си, само че администрацията на Тръмп ще направи тъкмо противоположното и се надявам, че можем да работим дружно по това.

Във Вашингтон има нов шериф в града. И под управлението на Доналд Тръмп, даже да не сме съгласни с вашите възгледи, ще се борим да защитим правото ви на обществено изложение. Съгласни ли сте или не? Разбира се, сега обстановката е доста неприятна, през декември Румъния напряко анулира резултатите от президентските избори въз основа на нежни съмнения на разследваща организация и голям напън от страна на своите съседи.

Доколкото разбирам, аргументът бе, че съветската дезинформация е заразила румънските избори. Но бих помолил моите европейски другари да погледнат в вероятност. Можете да вярвате, че е неверно Русия да купува реклами в обществените медии, с цел да повлияе на вашите избори. Можете да я осъдите обществено. Но в случай че вашата народна власт може да бъде унищожена с няколкостотин хиляди $ цифрова реклама от непозната страна, тогава тя не е била доста мощна поначало.

Аз в действителност имам вяра, че позволяването на нашите жители да изразят мнението си ще ги направи по-силни. Което, ни връща назад в Мюнхен, където уредниците на тази конференция не разрешиха на депутати, представляващи популистки партии отляво и отдясно, да вземат участие в тези диалози. Отново – не е нужно да се съгласяваме с всичко или нещо, което хората споделят. Но когато политическите водачи съставляват своите гласоподаватели, ние сме длъжни най-малко да участваме в разговор с тях.

За доста от нас от другата страна на Атлантическия океан това наподобява от ден на ден и повече като остарели ползи, криещи се зад грозни думи от руската ера като дезинформация, когато някому не харесва концепцията, че хора с различна позиция могат да изразят друго мнение или, не дай Боже, да гласоподават по друг метод или даже по-лошо – да завоюват избори.

Това е конференция по сигурността и съм сигурен, че всички сте пристигнали тук готови да говорите за това по какъв начин тъкмо възнамерявате да увеличите разноските за защита през идващите няколко години.

Това е ужасно, тъй като, както президентът Тръмп даде ясно да се разбере, той има вяра, че нашите европейски другари би трябвало да играят по-голяма роля в бъдещето на този континент. Споделянето на тежестта е значима част от това да бъдем в споделен съюз дружно, европейците да поемат отговорност, до момента в който Америка се концентрира върху области на света, които са в огромна заплаха.

Но позволете ми да попитам, по какъв начин въобще ще започнете да обмисляте бюджетните въпроси, в случай че не знаем какво пазиме преди всичко? Каква е позитивната визия, която може да съживи този споделен контракт за сигурност, който всички имаме вяра, че е толкоз значим?

Дълбоко имам вяра, че няма сигурност, в случай че се страхувате от гласовете, мненията и съвестта, които управляват вашите лични хора. Европа е изправена пред доста провокации. Но рецесията, пред която е изправен този континент сега, е основана от нас самите. Ако действате от боязън от личните си гласоподаватели, Америка не може да направи нищо за вас. Имате потребност от демократични мандати, с цел да постигнете нещо скъпо през идващите години.

Ако желаете да се насладите на конкурентни стопански системи, в случай че желаете да се насладите на налична сила и сигурни вериги за доставки, тогава имате потребност от демократични мандати, с цел да управлявате, тъй като би трябвало да извършите сложни избори.

В Америка не можете да спечелите либерален мандат, като цензурирате съперниците си или ги вкарвате в пандиза. Независимо дали това е водач на опозицията, преклонен християнин, който се моли в личния си дом, или публицист, който се пробва да заяви новините. Нито можете да спечелите подобен, като пренебрегнете главния си електорат по въпроси като кой може да бъде част от нашето споделено общество.

И от всички належащи провокации, пред които са изправени нациите, показани тук, аз имам вяра, че няма нищо по-спешно от всеобщата миграция. Днес съвсем 1 от 5 души, живеещи в тази страна, идват от непозната страна. Това е връх за всички времена. Същото е и в Съединените щати. Броят на имигрантите, влезнали в Европейски Съюз от страни отвън Европейски Съюз, се е удвоил единствено сред 2021 година и 2022 година И несъмнено, от този момент е станал доста по-висок.

Ние познаваме обстановката. Тя е резултат от поредност от съзнателни решения, взети от политици от целия континент и други по света в продължение на едно десетилетие. Видяхме ужасите, породени от тези решения през вчерашния ден в този град. Нашите мисли и молебствия са жертвите от Мюнхен през вчерашния ден. Но, преди всичко, за какво се случи това?

Това е ужасна история, която сме я чували прекалено много пъти в Европа и, за жалост, и в Съединените щати. Търсещ леговище, постоянно млад мъж на към 20 години, към този момент прочут на полицията, навлиза с кола в навалица хора. Колко пъти би трябвало да преживеем това още веднъж, преди да променим курса и да поведем нашата споделена цивилизация в нова посока?

Никой гласоподавател на този континент не е отишъл до урните, с цел да отвори границите за милиони непроверени имигранти. Но знаете ли защо са дали своят вот? В Англия гласоподаваха за Брекзит. Съгласни или не, хората гласоподаваха за това. И от ден на ден и повече в цяла Европа те гласоподават за политически водачи, които дават обещание да сложат завършек на безконтролната миграция.

Хората се грижат за домовете си. Те се грижат за фантазиите си. Те се грижат за своята сигурност и способността си да обезпечат прехраната на себе си и децата си.

И те са умни. Мисля, че това е едно от най-важните неща, които научих за късото си превозване в политиката. Противно на това, което може да чуете в Давос, жителите на всички наши народи нормално не се считат за образовани животни или за взаимнозаменяеми зъбни колела на световната стопанска система. И надали е изненадващо, че те не желаят да бъдат разбърквани или безмилостно пренебрегнати от водачите си. И работа на демокрацията да взема решение тези огромни въпроси посредством избори.

Вярвам, че отхвърлянето на хората, отхвърлянето на техните опасения или, още по-лошо – затварянето на медиите, прекъсването на изборите или изключването на хората от политическия развой, не пази нищо. Всъщност това е най-сигурният метод за заличаване на демокрацията. Изказването и изразяването на мнение не е интервенция в изборите. Дори когато хората показват възгледи отвън личната ви страна и даже когато тези хора са доста авторитетни.

Ако американската народна власт може да оцелее 10 години на мъмренето на Грета Тунберг, вие можете да оцелеете няколко месеца с Илон Мъск.
Но това, което никоя народна власт, американска, немска или европейска, няма да преживее, е да каже на милиони гласоподаватели, че техните мисли и паники, техните желания, техните молби за облекчение са невалидни или недостойни даже да бъдат взети поради.

Демокрацията се основава на свещения принцип, че гласът на хората има значение. Няма място за защитни стени. Или спазваш правилото, или не. Европейците имат глас. Европейските водачи имат избор. И моето мощно разбиране е, че не би трябвало да се опасяваме от бъдещето.

Прегърнете това, което хората ви споделят, даже когато е изненадващо, даже когато не сте съгласни. И в случай че го извършите, можете да се изправите пред бъдещето сигурно и убеденост, знаейки, че нацията стои зад всеки един от вас. И това съгласно мен е великата магия на демокрацията. Не е в тези каменни здания или красиви хотели. Не е даже в страхотните институции, които изградихме дружно като споделено общество.

Да вярваш в демокрацията значи да схванеш, че всеки наш жител има мъдрост и глас. И в случай че откажем да слушаме този глас, даже и най-успешните ни борби ще обезпечат доста малко. Както един път сподели папа Йоан Павел II – според мен един от най-забележителните бранители на демокрацията – „ Не се опасявайте “.

Не би трябвало да се опасяваме от нашите хора, даже когато показват възгледи, които не са съгласни с тяхното управление.

Благодаря ви. Успех на всички. Бог да ви благослови. "