Васил Петров: Трябва да се пости и духовно
Публикуваме изявление с огромния музикант Васил Петров, обещано пред
- Васко, новата ти ария „ Коледа е “, която е в дует с Красимира Маринова, носи празничния дух и въодушевление. Какво обръщение отправяте с нея към хората, какви мнения получаваш за парчето, а и за твоето турне „ Бяла Коледа “?
- Песента има коледно-рождественско обръщение и възпява Рождество Христово, на което всички сме в очакване. Посланието се съдържа в текста и музиката на Вида Пиронкова, а аранжиментът също е неин и на Артур Надосян. Моето турне с Врачанска филхармония „ Бяла Коледа “, също беше отдадено на тези светли празници. В него участваха и цигуларката Зорница Иларионова, както и солистите Таня Лазарова и Мария Божилова. Щастлив съм, че феновете на концертите ни бяха доста разчувствани и разписах много албуми. Хората ми споделяха, че с музиката ми им вдъхвам успокоение и посредством нея те се усещат пречистени и се придвижват в различен – доста по-хубав свят.
- Как ще посрещнеш Бъдни вечер и Рождество Христово, и какво си пожелаваш за тези празници?
- Сега, след турнето и двата ми концерта с Русенска филхармония и с диригента Димитър Косев, се прибирам у дома, с цел да посрещнем с другари Бъдни вечер и Рождество Христово. На 25-ти декември ще вземам участие в „ Българската Коледа “. На 27-ми – за Стефановден, имам концерт в Пловдив, а на 31-ви ще пея в София, в „ Хаят “. За празниците си поисквам здраве и триумфи и благодаря на Бога, че имахме толкоз интензивни задължения през времето на Рождественския пост и доста хубави концерти. През януари ще направя малко пауза и възнамерявам да отида на ски в Пампорово, а по-късно – живот и здраве, дай Боже, ще стартираме новите планове.
- Какво мислиш за това, че същината на празника Рождество Христово от ден на ден се измества и Коледата се комерсиализира?
- За този, който носи в сърцето си празника, същината няма по какъв начин да се измести. Всички съпътстващи по-битови неща са свързани повече с Коледа, само че главното е упованието на Рождество Христово. Целта на Бъдни вечер е хората да се извърнат към Бога и да насочат своите молебствия с най-искрени благопожелания. Същината за тези, които постят, измежду които съм и аз – е да можем да се удостоим със свето причестяване и да посрещнем Рождество Христово. Радвам се, че от ден на ден се усилва броя на постещите у нас, само че е хубаво да се пости и духовно, което е верния метод, а не постът да се усеща като диета, което е грях и измества неговото предопределение.
- Как минаваха Коледните празници за теб, когато беше дете и какви дарове си пожелаваше най-често от Дядо Мраз, както се наричаше тогава?
- Тогава Коледата не беше на респект и се акцентираше на Нова година. Винаги си пожелавах от Дядо Мраз - индианска шапка с корона от пера, тъй като тогава доста известни бяха филмите с Гойко Митич за Винету и Поразяващата ръка. По това време се правеха доста хубави индиански филми и всички деца бяхме запалени по тях и обичахме да играем на индианци и каубои. Спомням си, че Дядо Мраз звънеше, оставяше подаръка пред вратата и незабавно изчезваше – такива номера ни погаждаха родителите ни. С приятелчетата ми от прилежащия вход все искахме да го хванем, само че на вятъра се стараехме и го дебнехме... (Смее се.)
- Би ли споделил някой паметен спомен от ученическите ти години?
- Аз учих в 20-то учебно заведение, дружно с Чочо Попйорданов, който беше в прилежащия клас и с него имам доста приятни мемоари. Той беше много вманиачен, само че и аз не му отстъпвах доста, а дружинната постоянно ни глобяваше – за бягство от час, за дълги коси... Понеже бяхме в прилежащи класове и понякога воювахме с Чочо – не постоянно ни беше спокойно съжителството, само че като ни съберяха в някой час и се съюзявахме в магариите. В такива случаи седяхме по двама-трима на чин - биехме се, играехме на фунийки, или правехме други дивотии.
- Приятелството ви с Чочо продължи ли и по-късно, когато той се ожени за твоята колежка Хилда Казасян, с която постоянно имате взаимни концерти?
- Да, с него си останахме близки. Бяхме другари и преди Хилда, както и по време на брака им – и двамата са невероятни хора.
- В момента, кои тематики и събития в страната ни те вълнуват най-силно?
- Всички тематики ме вълнуват, въпросът е, че аз не съм политически привързан, макар че съм обществено зает и имам моите настройки. В последно време ме радва милосърдието на хората, изключително в този момент преди Рождество, макар че то би трябвало постоянно да участва в живота ни, а освен в този интервал. Хубаво е да се приказва за това, с цел да се подсещат хората и по този начин да се умножи положителното. Радват ме и самодейностите на мои сътрудници, които са свързани с Коледа и щедрост от положително сърце.
- На този декор какво мислиш за растящата експанзия, към която също не би трябвало да сме безразлични и в какво се корени тя съгласно теб?
- Това към този момент е неприемливо и граничи с примитивизма! Просташките нрави и пристрастености би трябвало да се глобяват от страната с по-строги закони - да има безапелационни санкции и крути ограничения, с цел да не се случват такива неща. Тази експанзия идва от беззаконието, от неналичието на образование и на работа – от глада, от неналичието на вероятност... и това е голям проблем на страната ни! Насилието е непрестанно – освен над млади, само че и над възрастни хора, изключително в обезлюдените региони, където тези хора могат да станат жертва на такива обезчовечени персони, поради едни 20, 30, или 50 лв.!
- А склонен ли си с мнението на доста твои сътрудници, че има геноцид по отношение на българската просвета и музика?
- Геноцид е мощно казано, само че има едно неуважение. Явно не умеем да ценим всичко наше и родно, а постоянно чакаме първо от чужбина да признаят, че някой е огромна персона и чак тогава се съгласяваме. Не умеем да отглеждаме гениите си и това е наклонност от години. Не знам дали е по този начин, поради егоцентризма и егоизма, само че в действителност не си почитаме личните гении.
- Познаваш ли се с примата Лили Иванова и какви са усещанията ти от нея?
- Разбира се, от дълго време се познаваме. Тя е един феномен и това, което прави напряко не е за поверие! Дай Боже, да е жива и здрава. Уникално е да поддържаш гения си толкоз години и да имаш такива достижения. С нея постоянно се чуваме за именни и рождени дни. Лили е родена малко преди мен – на 24-ти април, а аз съм на 30-ти - в Деня на джаза! Тя в този момент беше много ангажирана с нейното републиканско турне, с което съумя да зарадва публиката и многочислените ѝ фенове, които са от няколко генерации. Аз също изпитвам тази хубава страст, върша концерти с изключение на в огромните и в по-малки градове, като Петрич, Карлово и Перник, където виждам реакцията на публиката, която е зажадняла за нашата музика, популярност Богу.
- Трудно ли ти е да се пребориш с гордостта и другите клопки и изкушения, които съпътстват известните персони и срещаш ли се с сътрудници, които са изгубили действителна визия за себе си?
- Има и такива – да, обаче човек е значимо да има възприятие за мярка и да се пази, тъй като тези неща са нездравословни, а и е мъчително да се пада отвисоко. Трудно е да се пребориш, само че когато отида на изповед свещеникът ме приземява.
- Клюките също съпътстват живота на известните имена. Ти забавляваш ли се със слуховете и материалите, които постоянно излизат по твой адрес, като този, че сте били гаджета с Койна Русева и даже имате дете?
- О, това не съм го чувал! (Смее се.) С Койна се познаваме доста от дълго време, още когато тя беше в НАТФИЗ, а след това се разви и стана превъзходна актриса, само че капацитета ѝ си личеше още в тези години. Тогава тя играеше в МГТ „ Зад канала “, където бяха и Иван Ласкин и Чочо - Бог да ги елементарни. Имам доста другари измежду актьорите и ми е прелестно да поддържам връзка с тях.
- Имал ли си оферти за актьорски изяви?
- Преди пандемията шефът на Сатирата Калин Сърменов ме предложения в една режисура – вид кабаре, само че нещата не се случиха по обясними аргументи. Участвал съм в едно зрелище „ Ла “, по покана на Рашко Младенов, в което участваше и Косьо Цеков, като там бях в ролята на артист.
- С обичаната ти жена – Маргарита, сте дружно към този момент от много години. Какво сплотява връзката ви и плюс ли е, че двамата работите дружно?
- Фактът, че сме дружно толкоз време е сладкодумен, значи има защо. Аз в никакъв случай не съм разделял персоналните от професионални задължения, а Маргарита от много време е поела мениджмънта ми и това единствено добавя връзката ни.
- Как се случи любовта сред вас и ти в миналото посвещавал ли си ѝ твоя ария?
- Всичко сред нас се разви последователно, срещна ни общ другар. Явно ме е впечатлила съществено, с цел да може още при втората ни среща да стартират по- съществени контакти сред нас. Засега съм ѝ посвещавал рисунки, само че скоро може и ария да ѝ посветя. Тя също ми прави най-различни изненади, въпреки че не ни остава доста време за това, тъй като сме съвсем непрестанно дружно.
- Усещал ли си от време на време изключително мощно божията интервенция в живота ти и случват ли ти се чудеса?
- Винаги, даже като напълно дребни знаци, които се дават свише - на сцената, в студиото, под дърво и камък... Винаги усещаш божието наличие, изключително след къса молитва, която ти отваря хоризонтите. Има и чудеса в живота ми. Случвало се е да получа съвсем неотложно отговор на молитвите ми, които съм отправял за разнообразни хора - събитията се стичат по този начин, че даже когато задачата наподобява непостижима - невъзможното става допустимо! Тези дни също се случи нещо сходно, което мога да нарека знамение.
- Вярваш ли, че новата 2023-та ще бъде по-добра година и какво очакваш от нея?
- Да, безусловно имам вяра! Дай Боже да сме здрави, да имаме по-добри времена и по-чести и интензивни срещи с феновете и с хората, които се вълнуват от изкуството, което вършим. Пожелавам на всички да имат триумф и най-много да забъднат с хубави и потребни молебствия на Бъдни вечер, а Рождество Христово да ощастливи всички, а в действителност годината ще бъде такава, каквато си я създадем ние, както споделя Архимандрит Серафим!
- Васко, новата ти ария „ Коледа е “, която е в дует с Красимира Маринова, носи празничния дух и въодушевление. Какво обръщение отправяте с нея към хората, какви мнения получаваш за парчето, а и за твоето турне „ Бяла Коледа “?
- Песента има коледно-рождественско обръщение и възпява Рождество Христово, на което всички сме в очакване. Посланието се съдържа в текста и музиката на Вида Пиронкова, а аранжиментът също е неин и на Артур Надосян. Моето турне с Врачанска филхармония „ Бяла Коледа “, също беше отдадено на тези светли празници. В него участваха и цигуларката Зорница Иларионова, както и солистите Таня Лазарова и Мария Божилова. Щастлив съм, че феновете на концертите ни бяха доста разчувствани и разписах много албуми. Хората ми споделяха, че с музиката ми им вдъхвам успокоение и посредством нея те се усещат пречистени и се придвижват в различен – доста по-хубав свят.
- Как ще посрещнеш Бъдни вечер и Рождество Христово, и какво си пожелаваш за тези празници?
- Сега, след турнето и двата ми концерта с Русенска филхармония и с диригента Димитър Косев, се прибирам у дома, с цел да посрещнем с другари Бъдни вечер и Рождество Христово. На 25-ти декември ще вземам участие в „ Българската Коледа “. На 27-ми – за Стефановден, имам концерт в Пловдив, а на 31-ви ще пея в София, в „ Хаят “. За празниците си поисквам здраве и триумфи и благодаря на Бога, че имахме толкоз интензивни задължения през времето на Рождественския пост и доста хубави концерти. През януари ще направя малко пауза и възнамерявам да отида на ски в Пампорово, а по-късно – живот и здраве, дай Боже, ще стартираме новите планове.
- Какво мислиш за това, че същината на празника Рождество Христово от ден на ден се измества и Коледата се комерсиализира?
- За този, който носи в сърцето си празника, същината няма по какъв начин да се измести. Всички съпътстващи по-битови неща са свързани повече с Коледа, само че главното е упованието на Рождество Христово. Целта на Бъдни вечер е хората да се извърнат към Бога и да насочат своите молебствия с най-искрени благопожелания. Същината за тези, които постят, измежду които съм и аз – е да можем да се удостоим със свето причестяване и да посрещнем Рождество Христово. Радвам се, че от ден на ден се усилва броя на постещите у нас, само че е хубаво да се пости и духовно, което е верния метод, а не постът да се усеща като диета, което е грях и измества неговото предопределение.
- Как минаваха Коледните празници за теб, когато беше дете и какви дарове си пожелаваше най-често от Дядо Мраз, както се наричаше тогава?
- Тогава Коледата не беше на респект и се акцентираше на Нова година. Винаги си пожелавах от Дядо Мраз - индианска шапка с корона от пера, тъй като тогава доста известни бяха филмите с Гойко Митич за Винету и Поразяващата ръка. По това време се правеха доста хубави индиански филми и всички деца бяхме запалени по тях и обичахме да играем на индианци и каубои. Спомням си, че Дядо Мраз звънеше, оставяше подаръка пред вратата и незабавно изчезваше – такива номера ни погаждаха родителите ни. С приятелчетата ми от прилежащия вход все искахме да го хванем, само че на вятъра се стараехме и го дебнехме... (Смее се.)
- Би ли споделил някой паметен спомен от ученическите ти години?
- Аз учих в 20-то учебно заведение, дружно с Чочо Попйорданов, който беше в прилежащия клас и с него имам доста приятни мемоари. Той беше много вманиачен, само че и аз не му отстъпвах доста, а дружинната постоянно ни глобяваше – за бягство от час, за дълги коси... Понеже бяхме в прилежащи класове и понякога воювахме с Чочо – не постоянно ни беше спокойно съжителството, само че като ни съберяха в някой час и се съюзявахме в магариите. В такива случаи седяхме по двама-трима на чин - биехме се, играехме на фунийки, или правехме други дивотии.
- Приятелството ви с Чочо продължи ли и по-късно, когато той се ожени за твоята колежка Хилда Казасян, с която постоянно имате взаимни концерти?
- Да, с него си останахме близки. Бяхме другари и преди Хилда, както и по време на брака им – и двамата са невероятни хора.
- В момента, кои тематики и събития в страната ни те вълнуват най-силно?
- Всички тематики ме вълнуват, въпросът е, че аз не съм политически привързан, макар че съм обществено зает и имам моите настройки. В последно време ме радва милосърдието на хората, изключително в този момент преди Рождество, макар че то би трябвало постоянно да участва в живота ни, а освен в този интервал. Хубаво е да се приказва за това, с цел да се подсещат хората и по този начин да се умножи положителното. Радват ме и самодейностите на мои сътрудници, които са свързани с Коледа и щедрост от положително сърце.
- На този декор какво мислиш за растящата експанзия, към която също не би трябвало да сме безразлични и в какво се корени тя съгласно теб?
- Това към този момент е неприемливо и граничи с примитивизма! Просташките нрави и пристрастености би трябвало да се глобяват от страната с по-строги закони - да има безапелационни санкции и крути ограничения, с цел да не се случват такива неща. Тази експанзия идва от беззаконието, от неналичието на образование и на работа – от глада, от неналичието на вероятност... и това е голям проблем на страната ни! Насилието е непрестанно – освен над млади, само че и над възрастни хора, изключително в обезлюдените региони, където тези хора могат да станат жертва на такива обезчовечени персони, поради едни 20, 30, или 50 лв.!
- А склонен ли си с мнението на доста твои сътрудници, че има геноцид по отношение на българската просвета и музика?
- Геноцид е мощно казано, само че има едно неуважение. Явно не умеем да ценим всичко наше и родно, а постоянно чакаме първо от чужбина да признаят, че някой е огромна персона и чак тогава се съгласяваме. Не умеем да отглеждаме гениите си и това е наклонност от години. Не знам дали е по този начин, поради егоцентризма и егоизма, само че в действителност не си почитаме личните гении.
- Познаваш ли се с примата Лили Иванова и какви са усещанията ти от нея?
- Разбира се, от дълго време се познаваме. Тя е един феномен и това, което прави напряко не е за поверие! Дай Боже, да е жива и здрава. Уникално е да поддържаш гения си толкоз години и да имаш такива достижения. С нея постоянно се чуваме за именни и рождени дни. Лили е родена малко преди мен – на 24-ти април, а аз съм на 30-ти - в Деня на джаза! Тя в този момент беше много ангажирана с нейното републиканско турне, с което съумя да зарадва публиката и многочислените ѝ фенове, които са от няколко генерации. Аз също изпитвам тази хубава страст, върша концерти с изключение на в огромните и в по-малки градове, като Петрич, Карлово и Перник, където виждам реакцията на публиката, която е зажадняла за нашата музика, популярност Богу.
- Трудно ли ти е да се пребориш с гордостта и другите клопки и изкушения, които съпътстват известните персони и срещаш ли се с сътрудници, които са изгубили действителна визия за себе си?
- Има и такива – да, обаче човек е значимо да има възприятие за мярка и да се пази, тъй като тези неща са нездравословни, а и е мъчително да се пада отвисоко. Трудно е да се пребориш, само че когато отида на изповед свещеникът ме приземява.
- Клюките също съпътстват живота на известните имена. Ти забавляваш ли се със слуховете и материалите, които постоянно излизат по твой адрес, като този, че сте били гаджета с Койна Русева и даже имате дете?
- О, това не съм го чувал! (Смее се.) С Койна се познаваме доста от дълго време, още когато тя беше в НАТФИЗ, а след това се разви и стана превъзходна актриса, само че капацитета ѝ си личеше още в тези години. Тогава тя играеше в МГТ „ Зад канала “, където бяха и Иван Ласкин и Чочо - Бог да ги елементарни. Имам доста другари измежду актьорите и ми е прелестно да поддържам връзка с тях.
- Имал ли си оферти за актьорски изяви?
- Преди пандемията шефът на Сатирата Калин Сърменов ме предложения в една режисура – вид кабаре, само че нещата не се случиха по обясними аргументи. Участвал съм в едно зрелище „ Ла “, по покана на Рашко Младенов, в което участваше и Косьо Цеков, като там бях в ролята на артист.
- С обичаната ти жена – Маргарита, сте дружно към този момент от много години. Какво сплотява връзката ви и плюс ли е, че двамата работите дружно?
- Фактът, че сме дружно толкоз време е сладкодумен, значи има защо. Аз в никакъв случай не съм разделял персоналните от професионални задължения, а Маргарита от много време е поела мениджмънта ми и това единствено добавя връзката ни.
- Как се случи любовта сред вас и ти в миналото посвещавал ли си ѝ твоя ария?
- Всичко сред нас се разви последователно, срещна ни общ другар. Явно ме е впечатлила съществено, с цел да може още при втората ни среща да стартират по- съществени контакти сред нас. Засега съм ѝ посвещавал рисунки, само че скоро може и ария да ѝ посветя. Тя също ми прави най-различни изненади, въпреки че не ни остава доста време за това, тъй като сме съвсем непрестанно дружно.
- Усещал ли си от време на време изключително мощно божията интервенция в живота ти и случват ли ти се чудеса?
- Винаги, даже като напълно дребни знаци, които се дават свише - на сцената, в студиото, под дърво и камък... Винаги усещаш божието наличие, изключително след къса молитва, която ти отваря хоризонтите. Има и чудеса в живота ми. Случвало се е да получа съвсем неотложно отговор на молитвите ми, които съм отправял за разнообразни хора - събитията се стичат по този начин, че даже когато задачата наподобява непостижима - невъзможното става допустимо! Тези дни също се случи нещо сходно, което мога да нарека знамение.
- Вярваш ли, че новата 2023-та ще бъде по-добра година и какво очакваш от нея?
- Да, безусловно имам вяра! Дай Боже да сме здрави, да имаме по-добри времена и по-чести и интензивни срещи с феновете и с хората, които се вълнуват от изкуството, което вършим. Пожелавам на всички да имат триумф и най-много да забъднат с хубави и потребни молебствия на Бъдни вечер, а Рождество Христово да ощастливи всички, а в действителност годината ще бъде такава, каквато си я създадем ние, както споделя Архимандрит Серафим!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ