Публикуваме интервю с актьора Филип Аврамов, дадено пред- Г-н Аврамов,

Публикуваме изявление с артиста Филип Аврамов, обещано пред

- Г-н Аврамов, вие първи имитирахте видеоклипа на министъра на културата Атанас Атанасов във фейсбук. Дори Бойко Борисов беше след вас. Какво ви въодушеви, с цел да го извършите?

- Вдъхнови ме самият министър Атанасов. С това, че 30 години в политическия ми живот не съм виждал такова осъществяване. То беше задоволително неуместно, с цел да не направя нещо по въпроса. Моето видео, няма да изяснявам какво е, задава въпроси.

За страдание, няма отговори към момента. Но това няма да ме спре от настояванията ми, които приложих незабавно в понеделник, когато давах изявление. И нито на йота не съм мръднал от тях и ще продължа да желая, от която и да е власт. Ако ще и космонавти или микробиолози да дойдат да ни ръководят, отново ше желая това, което желая от 30 години.

- Някой оказа помощ ли ви в грима, в подготовката на облика Просто Фильо, в сюжета?

- Министърът в действителност се беше постарал. При толкоз добър материал, в действителност извънредно добър материал - и му благодаря за това. Толкова плодороден, толкоз всестранно развъртян материал... Прекрасен! Заслужава си да бъде маркиран.

Гледах го четири пъти и в това време мислех за моя текст, който да е подобаващ за случая. Защото това нещо не е за изпускане. Особено когато върша стъпки отпреди шест месеца. Някои хора споделиха: “Я! Изведнъж какво стана?! Не е внезапно, дами и господа!

Хората, които ме познават, знаят на какво съм кадърен

Наскоро означих едно клипче отпреди 6 години, в което отхвърлих да работя за Министерството на културата, до момента в който министерството не изплати дължимите суми. Беше преди премиера, с Теди Москов седяхме в едно студио. И в този момент някои хора се чудят: Ти пък от кое място изникна герой за истина и независимост?! Мога да им кажа, че не е и отпреди 6 години!

- А от коя година е?

- През 2008 година дадох изявление, в което приказвам за тези неща. Така че дано не се учудват моите критикари защо и по какъв начин се е стигнало дотук. И в този момент внезапно един министър по този начин хубаво да ми вдигне на мрежата.

И давам обещание, че в случай че различен министър си разреши такова нещо, по същия метод ще се постарая оптимално тъкмо и обективно да го показва пред обществото. Па въпреки и по-късно да има извинения от рода: “О, не, то беше преднамерено...” И моето с клипа беше безусловно преднамерено за разлика от неговото.

- Каква беше реакцията в обществените мрежи след излъчването на вашия видеоклип? Какви бяха мненията?

- Реакцията беше повече от ясна. Започнаха да политизират казуса. Няколко пъти ги молих да оставят място за моите сътрудници, които в действителност имаха проблеми. Можете да видите под поста ми, всичко е очевидно, в случай че хората не са си изтрили своите лични нелепости.

Имаше огромни обиди от анонимни хора най-много. Но аз на всички написах: “За мен вие сте неизвестен, до момента в който не се изправите на крайници и не станете човек със личния си образ, ще бъдете нищожен. Благодаря ви за вниманието”.

- А по телефона обаждаха ли ви се?

- По мобилния телефон ми се обадиха доста хора, които не ми се бяха обаждали години наред. Бяха с изключително зарадвано възприятие, че някой някъде си е разрешил да каже такова нещо. Искам да каже нещо и по този мотив.

По отношение на моята колегия - не разбирам страха, който съществува, само че мисля, че е пъклен неправилно да се постъпва по нерешителен метод. Аз персонално нямам какво да изгубя, само че от тези мои истини може да завоюва колегията. Да завоюват и тези сътрудници, които са в заплашителен латентен сън. Те са представители на статукво, в което в никакъв случай не желая да бъда и да участвам. Лигата на мълчеливите е надалеч от мен. Аз не мълча...

- Обадиха ли ви се от Министерството на културата след излъчването на вашия видеоклип?

- Не. За разлика отпреди 6 години, когато ми се обади господин Боил Банов, тогава министър на културата, и разсъждавахме врху тематиката. Сегашният министър си мисли, че като чете приказки на децата, ще стане по-хубаво. Но то не става по-хубаво, тъй като, както знаем, ние не сме щрауси и когато си завреш главата в пясъка, дупето ти остава извън, и то за общо прилагане.

- Очаквате ли министър Атанасов да реагира на предложенията ви и заплатите на артистите да станат най-малко 1 800 лв.?

- Очаквам в петък, тъй като той даде обещание, че всеки петък ще прави видеоизявления, да го направи. Ако не го направи, значи не е чул едно значимо изказване. Защото аз приказвам и за метода, по който той да измие срама. А то е единствено с пари. По никакъв различен метод, изключително за младите сътрудници.

Трябва да заявя, че аз съм се потвърдил и се научих през годините да не разгадавам на Министерството на културата. Защото, когато бях млад и в Народния спектакъл паднаха мои представления, осъзнах, че пребивавам с минус 25 лв. на месец. Буквално!

Така че аз не желая тези млади сътрудници да се отхвърлят от правото си да бъдат хора. Но ще кажа и нещо друго. “Да бъдеш човек; не е елементарно да си човек”, както се пее в една ария. Първо би трябвало да се изправиш, да повървиш малко на краката си, да се изтърсиш от калта и да продължиш да искаш.

Тези младежи, в случай че си затраят в този момент, ще се принудят да си траят цялостен живот, което е нетърпимо. За мен това не е точният живот на индивида от изкуството. На индивида, който може да си разреши да споделя истината по всяко едно време.

Защото каквото и да си кажем, точно изкуството, само и единствено то, може да покаже същинското лице на всички политици, на всички недостатъци в обществото, на всичко това, което ненавиждаме и не желаеме да ни се случва.

- И въпреки всичко настояванията не са ли политически?

- Не са политически и доста желая хората да схванат това. Колкото и да се опитат да свържат моето име със сегашните ръководещи или с бъдещите такива - моите претенции не са политически и в никакъв случай не са били.

Това, че съм подкрепил един или различен претендент от някоя партия, е било заради мое персонално користолюбие.

Както да вземем за пример с госпожа Йорданка Фандъкова. Подкрепих я, тъй като тя единствена през тези 30 години вкара спомагателното материално съглашение, от което артисти се възползваха, живнаха и започнаха да вършат спектакъл. Но това към този момент е въпрос на мой персонален избор. Не мисля никого да увещавам, нито да агитирам с каквото и да е било, моите претенции са в 4 точки.

- Кои са тези 4 точки?

- Ето ги:

1. 12-годишна тактика за развиване на културата.

2. Закон за меценатството.

3. Закон за авторското право, което да дава доста повече пари на хората, които се занимават с изкуство.

4. Закон за радиото и малкия екран, който не е променян от 1998 година

Всички тези законови неща ще дадат, уповавам се, малко успокоение във връзка с средствата. Това са моите неполитически претенции към всяко държавно управление оттук насетне. И аз по всякакъв начин ще се боря това да влезе в законодателната власт, без значение дали имам поддръжка, или не. Засега нямам голяма поддръжка на мои сътрудници, което ме тормози какво ще стане отсега нататък. Но да не забравяме, че викът “Напред!” постоянно се чува някъде откъм гърба...

- Ако ви дадат право вие да изберете индивида за министър на културата, кого бихте показали?

- Никого!

- Тоест в България няма подобаващ човек за този пост, по този начин ли?

- Не. Бих показал образеца на Стефан Цанев, който преди време поканили да стане министър на културата. Той споделил: “Да, ще дойда, в случай че вие отделите средства, колкото отделяте за служителите на реда, за учителите... Тоест най-малко 1,5% от брутния вътрешен артикул. Тогава който желае, може да стане министър.

- Петата е единственото уязвимо място на Ахил. Затова ли избрахте да бъдете бодил тъкмо в петата на Министерството на културата?

- Да, тъй като другата опция е в едни други меки елементи да влязат, а там към този момент ще се схване по различен метод... Така че тъкмо петата избрах. И в случай че тази пета не е подобаваща, ще продължа да бъда бодил. Няма да престана, колкото и тролове да ми пращат в интернет. Както и да внимавам от през днешния ден нататък, тъй като, въпреки че Коронавирус поотмина, ще държа метър и половина отдалеченост от хората, защото не знам кой с какви желание е към този момент

- Не се ли боите, че тази ваша позиция ще се отрази зле на актьорската ви кариера?

- За страдание, през целия ми живот се случва по този начин - когато потърся поддръжка, да я няма. Сигурно ще се отрази по един или различен метод. Но имайте поради, че оттук насетне и аз ще стана вълк. И колкото повече съм единак, толкоз по-добре за мене.

Излиза нов материал, който се споделя “Защото съм известен”. Писал съм го единствено за личния си живот. Ако оттук насетне това е цената, която би трябвало да платя за цялото ми надменно поведение и за всичко, което желая - отново споделям: Готов съм да платя. Ще си напиша шест моноспектакъла и ще изиграя единствено тях, в случай че е нужно.

- Вие в този момент на свободна процедура ли сте, или сте в някой спектакъл?

- Аз съм в трупата на Малък градски спектакъл “Зад канала”.

- Играли сте в съвсем всички столични театри, а също и в Смолянския. Защо е тази динамичност, каква е повода за тези чести смени?

- Защото, в случай че си заслужава някой план, го върша, в случай че не - просто не се занимавам изобщо с него.

- Сега в МГТ “Зад канала” добре ли се чувствате?

- Да, от години се усещам добре в него. Хубава среда, чудесни сътрудници. Пиесата “Без асансьор”, която играем с Ивайло Христов, за мен е ужасно наслаждение. Щастлив съм, че ми се случи това. Всички билети до края на май са продадени.

Освен ние с Ивайло играят и двама млади сътрудници - Мак Маринов и Леонид Йовчев. Двамата са основните основатели на моята страхотна акция.

- В какъв смисъл Мак Маринов и Леонид Йовчев са основните основатели на вашата страхотна акция.

- Защото всичко беше прелестно, до момента в който не разбрах, че не могат да си купят самун. Тези двама сътрудници седят против други двама, които са се потвърдили, и нямат пари.

Наскоро седях на маса с две други колежки от Русенския спектакъл, които по същия метод нямаха пари. И те ми описаха за други свои колежки от провинциални театри, в които изискванията не са по-различни, а на всички места е едно и също. Така че тези младежи нямат особена опция и цялата битка е по някакъв метод да им се помогне. Затова считам, че би трябвало да се отделят повече средства за заплати.

- Снимали сте се в към 30 кино лентата и сте играли в доста театрални постановки. Кога си повярвахте, по кое време се сдобихте със самочувствието, че сте добър в специалността?

- Честно казано, към момента не съм го придобил. Всяка една роля е предизвикателство, което очаквам с неспокойствие. Лично аз не вземам решение дали съм добър, или не. В целостния артикул, който се изнася в последно време, има ужасно хубави български филми и приканвам всички да отидат и да ги гледат, тъй като си заслужава. Ето това е главната концепция. Както и театри, които са стойностни, които има какво да кажат на публиката, които са разнообразни. Но най-важното е с положителни артисти. От хора, които схващат тази специалност

- Защо и по какъв начин Робърт де Ниро стана вашият кумир?

- Робърт де Ниро не е единствено мой любим. Той е любим на доста генерации. Той е страховит артист и аз наподобявам на него. Или той наподобява на мен? Не знам. По някакво стичане на събитията очевидно хората не сме чак толкоз разнообразни. Ето виждате и в Америка, и в България може да се случи. Така че Де Ниро е популярен артист. Аз не съм.

- Какво е фамилното ви състояние сега.

- Семейното ми състояние е две деца от две дами.

- Имате ли лозунг?

- Нямам избран лозунг. Но то така и така от всички страни ни заливат все с девизи. Нека всеки да си избере самичък.

P.S. Докато подготвяхме изявлението за щемпел, излезе информацията, че делът на разноските за просвета ще е единствено 0,4%.

Ето коментара на Филип Аврамов:

- Когато едно държавно управление пристигна на власт, на първо време си подвига заплатите. Аз обаче запитвам: Какво следва, в случай че това държавно управление не си извърши обещанията? За всички ни е ясно, че нищо не следва.

Биха ли могли нашите политици да вземат решения и да ги извършват? Ако някой сенатор в Римския Сенат се изправи за някакво заричане и каже: “Аз съм залогът”, само че обещанието не бъде изпълнено, главата на сенатора хвръква в дословния смисъл на думата.

В програмата на партия “Продължаваме промяната” беше заложен 1 (един) % от Брутният вътрешен продукт за Министерството на културата.

В момента ни залъгват с 0,6%, а в идващите три години щял да се задържи на 0,4. Какво да създадем ние, елементарните хора, с всичките тези политици, които се изсипаха през последните 30 години и не съблюдаваха своите обещания към гласоподавателите и към обществото на България изобщо.

Аз имам доста въпроси, които към този момент нямат отговор.

Сегашните и бъдещите ръководещи биха ли приели закон за спазени обещания към своите гласоподаватели?

Биха ли се съгласили да гласоподават подобен закон, при който, в случай че не спазваш своите обещания, да напуснеш политическата сцена вечно. И в никакъв случай повече да нямаш право да се появяваш в политически обединения.

Защото в последна сметка в Народното събрание, както го познавам, влизат едни и същи хора, които още веднъж не съблюдават своите обещания.

Но казусът с културата е назрял и с особена гняв желая той да се реши. Искам да попитам за това бъдещите ръководещи, тъй като тези в този момент няма да го решат. Те ще са следващите, които няма да спазят своите обещания.

Има ли някаква опция в България да се сътвори закон за спазени обещания. И дали това ще бъде годно за идните избори, за по-предстоящите и така нататък

И да се носи наказателна отговорност при неспазени обещания!