Една година либерализираме пазара на ток, две го делиберализираме
Публикуваме разбора на Института за пазарна стопанска система.
Годината е 2014, а контролираната цена на електрическата енергия за икономически клиенти в страната се е нараснала надлежно с 6,4% денем и 10,6% през нощта[1]. Причина за това стават митингите от зимата на 2013 година, които водят след себе си няколко понижения на контролираните цени за семействата, за които частично " заплащат " стопанските консуматори на контролирания пазар посредством по-високи цени. В годишния си отчет до Европейската комисия регулаторът изяснява, че през 2013 година всички консуматори на приблизително напрежение са излезли на свободен пазар, което е " част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България.
През 2015 година се вкарват в приложимост стандартизираните товарови профили, които разрешават на икономически консуматори на ниско напрежение и семейства, за които няма нормативно условие за почасово премерване на количеството употребявана електрическа енергия, да излязат на свободния пазар. " Съгласно условията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство, през 2015 година пазарът на електрическа сила би трябвало да бъде либерализиран и последователно интегриран с тези в другите страни членки на Европейски Съюз ", изясняват от регулатора в годишния си отчет до Европейска комисия. Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електрическата енергия – така наречен цена за отговорности към обществото, която до тогава е двойно по-ниска на свободния спрямо контролирания пазар. Ефектът от тези дейности е, че се основава техническа опция за излизане на свободния пазар, само че дружно с това се понижават икономическите тласъци от сходна стъпка. В същата посока наподобява и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 година, когато контролираните цени за икономически консуматори фрапантно понижават.
С последното си ценово решение регулаторът смъква базовата цена на електрическата енергия за икономически консуматори на ниско напрежение до към 81,55 лева./МВтч (без цената за отговорности към обществото в размер на 36,97 лева./МВтч) за 2017 година (ако няма промени в цените до края на годината), спрямо към 89,10 лева./МВтч през 2012 година (Графика 1). Както стана към този момент въпрос, това се дължи напълно на ценовите решения от 2016 и 2017 година, които водят до поевтиняване на дневната електрическа енергия за икономически консуматори на контролирания пазар със надлежно 1% и 8% на годишна база.
Графика 1: Дневна цена за електрическа енергия за икономически консуматори на контролирания пазар
Източник: Регулаторни решения, лични калкулации
С последното регулаторно решение се прекатурва и наклонността цените на свободния пазар да са под тези на контролирания (Графика 2). Това основава диаметрално противоположния стопански тласък на либерализирането на пазара, а точно – фирмите да се върнат на контролирания пазар, каквато опция съществува. Един образец в тази посока е община Хасково, която е декларирала, че ще се върне на контролирания пазар още през този месец.
Не става напълно ясно какво е подтикнало КЕВР внезапно да понижи контролираните цени, даже под равнищата им от 2012 година, още повече, че цените на свободния пазар показват наклонност на увеличение. Годишното нарастване на цените на Българската самостоятелна енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината междинното нарастване е 36,7%. Дори и да се абстрахираме от първите два месеца на годината[2], средномесечното нарастване за интервала март-юли е над 24%. Ако междинното нарастване на борсовите цени през първите седем месеца се резервира и през останалата част на годината, междинната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 година може да надмине 93 лева./МВтч, до момента в който контролираната цена (при липса на промени) ще бъде 79,51 лева./МВтч без налози, такси и цена за отговорности към обществото. Нещо повече – цената на контролирания пазар за второто полугодие на 2017 година ще бъде по-висока от тази на свободния пазар единствено в случай че средномесечното нарастване на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14% или близо три пъти по-ниско спрямо растежа за първите седем месеца.
Графика 2: Базови цени на електрическата енергия (без налози, такси и цена за отговорности към обществото) за икономически консуматори на свободен и контролиран пазар, лева./МВтч
Източници: Данните за цените на свободния пазар за 2013-2014 година са изчислени на база отчетите на КЕВР до Европейската комисия; данните за 2015 година са взети от https://energienpazar.bg/, данните за 2016 година и първата половина на 2017 година са взети от Българската самостоятелна енергийна борса; данните за втората половина на 2017 година са планирани при гореспоменатите допускания; данните за контролираните цени са взети от регулаторните решения.
Едно от вероятните пояснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата процедура на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електрическата енергия на стопанските консуматори на контролирания пазар да е по-висока от тази на семействата. По този метод регулаторът има опция хем да забави повишението на цените на електрическата енергия за семействата, хем да не докара крайните доставчици до банкрут, само че цената за това се заплаща от стопанските консуматори на ниско напрежение.
Каквато и да е повода за последното регулаторно решение, то ще докара само до отсрочване на неизбежното, а точно – правене и използване на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, като се изключи че ще бъде кратковременен, ще е внасяне на спомагателна неизясненост в процеса на либерализация и комплициране у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други промени като правосъдна, пенсионна, здравна, административна и така нататък, колкото повече се отсрочват нужните ограничения, толкоз по-трудно става използването им по-късно.
[1] За облекчение одобряваме, че дневната цена обгръща времето сред 9 и 20 ч.
[2] Сред факторите, които оказват външно въздействие върху данните от януари и февруари, са непълният месец януари 2016 година (БНЕБ започва работа на 20 януари 2016 г.), лимитираният експорт на електрическа енергия през януари 2017 година и студената зима.
Годината е 2014, а контролираната цена на електрическата енергия за икономически клиенти в страната се е нараснала надлежно с 6,4% денем и 10,6% през нощта[1]. Причина за това стават митингите от зимата на 2013 година, които водят след себе си няколко понижения на контролираните цени за семействата, за които частично " заплащат " стопанските консуматори на контролирания пазар посредством по-високи цени. В годишния си отчет до Европейската комисия регулаторът изяснява, че през 2013 година всички консуматори на приблизително напрежение са излезли на свободен пазар, което е " част от стъпките за либерализиране на енергийния пазар в България.
През 2015 година се вкарват в приложимост стандартизираните товарови профили, които разрешават на икономически консуматори на ниско напрежение и семейства, за които няма нормативно условие за почасово премерване на количеството употребявана електрическа енергия, да излязат на свободния пазар. " Съгласно условията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство, през 2015 година пазарът на електрическа сила би трябвало да бъде либерализиран и последователно интегриран с тези в другите страни членки на Европейски Съюз ", изясняват от регулатора в годишния си отчет до Европейска комисия. Заедно с това обаче регулаторът изненадващо изравнява административната цена на електрическата енергия – така наречен цена за отговорности към обществото, която до тогава е двойно по-ниска на свободния спрямо контролирания пазар. Ефектът от тези дейности е, че се основава техническа опция за излизане на свободния пазар, само че дружно с това се понижават икономическите тласъци от сходна стъпка. В същата посока наподобява и ценовата политика на регулатора през 2016 и 2017 година, когато контролираните цени за икономически консуматори фрапантно понижават.
С последното си ценово решение регулаторът смъква базовата цена на електрическата енергия за икономически консуматори на ниско напрежение до към 81,55 лева./МВтч (без цената за отговорности към обществото в размер на 36,97 лева./МВтч) за 2017 година (ако няма промени в цените до края на годината), спрямо към 89,10 лева./МВтч през 2012 година (Графика 1). Както стана към този момент въпрос, това се дължи напълно на ценовите решения от 2016 и 2017 година, които водят до поевтиняване на дневната електрическа енергия за икономически консуматори на контролирания пазар със надлежно 1% и 8% на годишна база.
Графика 1: Дневна цена за електрическа енергия за икономически консуматори на контролирания пазар
Източник: Регулаторни решения, лични калкулации
С последното регулаторно решение се прекатурва и наклонността цените на свободния пазар да са под тези на контролирания (Графика 2). Това основава диаметрално противоположния стопански тласък на либерализирането на пазара, а точно – фирмите да се върнат на контролирания пазар, каквато опция съществува. Един образец в тази посока е община Хасково, която е декларирала, че ще се върне на контролирания пазар още през този месец.
Не става напълно ясно какво е подтикнало КЕВР внезапно да понижи контролираните цени, даже под равнищата им от 2012 година, още повече, че цените на свободния пазар показват наклонност на увеличение. Годишното нарастване на цените на Българската самостоятелна енергийна борса по месеци варира от 19 до 75%, а за седемте месеца от началото на годината междинното нарастване е 36,7%. Дори и да се абстрахираме от първите два месеца на годината[2], средномесечното нарастване за интервала март-юли е над 24%. Ако междинното нарастване на борсовите цени през първите седем месеца се резервира и през останалата част на годината, междинната цена на свободния пазар през второто полугодие на 2017 година може да надмине 93 лева./МВтч, до момента в който контролираната цена (при липса на промени) ще бъде 79,51 лева./МВтч без налози, такси и цена за отговорности към обществото. Нещо повече – цената на контролирания пазар за второто полугодие на 2017 година ще бъде по-висока от тази на свободния пазар единствено в случай че средномесечното нарастване на борсовите цени до края на годината е не повече от 13-14% или близо три пъти по-ниско спрямо растежа за първите седем месеца.
Графика 2: Базови цени на електрическата енергия (без налози, такси и цена за отговорности към обществото) за икономически консуматори на свободен и контролиран пазар, лева./МВтч
Източници: Данните за цените на свободния пазар за 2013-2014 година са изчислени на база отчетите на КЕВР до Европейската комисия; данните за 2015 година са взети от https://energienpazar.bg/, данните за 2016 година и първата половина на 2017 година са взети от Българската самостоятелна енергийна борса; данните за втората половина на 2017 година са планирани при гореспоменатите допускания; данните за контролираните цени са взети от регулаторните решения.
Едно от вероятните пояснения за контраинтуитивния регулаторен ход е продължаващата процедура на кръстосано субсидиране, т.е. цената на електрическата енергия на стопанските консуматори на контролирания пазар да е по-висока от тази на семействата. По този метод регулаторът има опция хем да забави повишението на цените на електрическата енергия за семействата, хем да не докара крайните доставчици до банкрут, само че цената за това се заплаща от стопанските консуматори на ниско напрежение.
Каквато и да е повода за последното регулаторно решение, то ще докара само до отсрочване на неизбежното, а точно – правене и използване на ясни стъпки за либерализирането на пазара. Ефектът от него, като се изключи че ще бъде кратковременен, ще е внасяне на спомагателна неизясненост в процеса на либерализация и комплициране у потребителите. Нещо повече – както се случва и с други промени като правосъдна, пенсионна, здравна, административна и така нататък, колкото повече се отсрочват нужните ограничения, толкоз по-трудно става използването им по-късно.
[1] За облекчение одобряваме, че дневната цена обгръща времето сред 9 и 20 ч.
[2] Сред факторите, които оказват външно въздействие върху данните от януари и февруари, са непълният месец януари 2016 година (БНЕБ започва работа на 20 януари 2016 г.), лимитираният експорт на електрическа енергия през януари 2017 година и студената зима.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ