Публикувам текст на Д-р Любомир Канов. Правя го, защото Вие

Публикувам текст на Д-р Любомир Канов. Правя го, тъй като Вие не можете да го прочетете на неговата страница. Не можете, тъй като профилът му е докладван от глутницата демократични правозащитници за " език на омразата " и е блокиран. Текстът на Любо няма нищо общо с изборите. Изразява персоналното мнение на един човек, с което може да сте съгласни, може да не сте. Текстът не е ориентиран против ромите. Насочен е против демократичните Неправителствени организации, които  са се нарекли " гражданско общество " и от тази висота дефинират кое е разрешено да мислим, да пишем и да приказваме. Това, от което ги боли е разкритието, че с цел да разрушат тъканта на обществото (което е задачата на новите комунисти), те имат потребност от поддържането на  маргинални " малцинства ", от името на които да водят борба. Битка за заличаване на полезности и еднаквост. Но най-много борба за личните им заплати. Когато приказвам за мощна страна, имам поради страна, която може да се опълчи на това. Да се опълчи от името на болшинството българи в името на нормалността. Когато приказвам за новите комунисти, имам поради тези видове, които ни лишават свободата да мислим и да приказваме, и техните политически водачи. Приятно четене, до момента в който ни е разрешено...     Д-р ЛЮБОМИР КАНОВ: Добре, ще обидя Хелзинкските човеколюбци. Имам известно право на това. Съден съм и съм лежал в затвор за това, че съм разпространявал “клеветата ”, че комунистите не съблюдават хелзинкските съглашения. Това обаче беше истината и за това се лежеше в затвор. “Младежите ” които живеят от соросоидски грантове не знаят това и нито един от тях не ме е чакал да ми донесе, най-малко един път на 3 месеца на рандеву една цигара “стюардеса ” в политическата затворническа преизподня. Само майка ми ме чакаше пред стоманените порти на пандиза за милостта за трийсет минути да види сина си, един път на 90 дни. Толкова мога да кажа за тяхната платена от западните левичари обвързаност към човешките права и за техните високи правила. За нахалството им няма какво друго да кажа с изключение на да им задам един значим въпрос: Защо изисквате толкоз неистово от нас, от обществото на работещите, на виновните хора, на загрижените да отгледат с труд едно-две образовани и читави деца, да не престават да заплащат сметката на Циганите да са постоянно Цигани? Вечни роми? Никога да не излизат от зависимостта си от парите на работещите? Защо ги обричат на неприлично битие, вместо да ги научат на грижа към плодовете на тяхната лична детеродна интензивност? Наистина ли техните деца са наша групова “отговорност ”? Тази левичарска ленинистка мантра, че децата са наша обща социалистическа благосъстоятелност и респективно наша отговорност, е корист с невинността на деца, родени от половия инстинкт на примитивна просвета, която разчита на някой различен да носи разноските за тяхното битие. Това е неистина, господа правосъдни заседатели и тази неистина има и ще има неизмерима цена в не толкоз далечно бъдеще! В природата по този начин постъпва единствено кукувицата. Хората раждат и отглеждат своите деца със лични сили и се стремят да ги възпитат като хора, а не като полово дейни принадлежности, зависещи за прехраната си от труда на непознатите старания. Хей, Хелзинки, грантови хора, отидете и вдигнете тези наши братя, както ги наричате, подкрепете ги по пътя нагоре, дайте им книги, ограмотете ги, разкажете им, че има и друго също така корема на Айше постоянно да е цялостен с бъдещи борци за владеене на непознатото! Нека да си образуват “своето ”. Нека да се трансфорат в хора с достолепие, способни да основават освен деца, само че и своето бъдеще. Между тях има мнозина чудесни и надарени хора, които нямат потребност от подаяния. Аз съм за тях!